Само седмица, след като Съветът на Европа официално опроверга правосъдния министър Данаил Кирилов, че приемането на общ механизъм за отстраняване и разследване на „тримата големи“ в съдебната власт е изискване на европейските институции, организацията излезе с ново съобщение, съобщи „Свободна Европа“. Този път международната организация обори думите на зам.-министър Евгени Стоянов, който в понеделник заяви пред погледа на Кирилов, че зам.-директорът на Отдела за изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) Клер Оуви е окачествила въпросния проект като „много добра първа стъпка“.

Оуви участва в двудневна кръгла маса в София миналата седмица. Тя бе посветена на изпълнението на решенията на ЕСПЧ по делата „С.З. срещу България“ и „Колеви срещу България“, констатиращи системни проблеми с ефективността на разследванията и практическата недосегаемост на главния прокурор. Събитието бе закрито за медиите, но от последното съобщение на Съвета на Европа става ясно, че европейските представители не само, че не са приели позитивно законопроекта на Кирилов, а са го разкритикували сериозно още в зародиш. Според тях предлаганият общ механизъм „не отстранява рисковете за независимостта и ефективността на разследване срещу главния прокурор на досъдебния стадий на производството и би могъл да направи по-трудно започването на разследване“. „Конституционна реформа също може да представлява адекватна мярка за изпълнение на решение на ЕСПЧ“.

​„Доколкото много участници изказаха съмнения за възможността, в рамките на сегашната конституционна рамка, да бъдат предвидени гаранции, съответни на изискванията на практиката на Съда в Страсбург, заместник-ръководителката на Отдела припомни, че конституционна реформа също може да представлява адекватна мярка за изпълнение на решение на ЕСПЧ“, допълва съобщението на Съвета на Европа, публикувано преди ден.

По време на двудневната кръгла маса в София на Данаил Кирилов е било припомнено, че за ефективна промяна на българското законодателство в тази посока ще се смята „да се гарантира достатъчна йерархична, институционална и практическа независимост на всеки стадий от наказателното производство“. От ръководството на правосъдното министерство обаче пропуснаха да коментират това становище на Съвета на Европа по време на второто заседание на междуведомствената група, обсъждаща проекта за общ механизъм за „тримата големи“. Дори напротив – Данаил Кирилов недвусмислено отклони въпросите на част от присъстващите дали управляващите са склонни да обсъждат конституционни промени.

Идеята за промяна в основния закон бе застъпена от представители на Върховния касационен съд (ВКС) на закритата за медиите кръгла маса на 21 юни, както и на предаваното в интернет заседание на междуведомствената група три дни по-късно, на 24 юни.

Правосъдният министър обаче отказа да разсъждава в тази посока: „Дайте да видим в рамките на възможното – без изменение на Конституцията, къде можем да постигнем защитата на обществения интерес и да постигнем ефекта на покритие на решението „С.З.“ и „Колеви“ срещу България. Може ли това да бъде само чрез контрол на отказа да се образува производство срещу един от тримата?“

Идеята на Кирилов е Върховният административен съд (въпреки че във видеото споменава ВСС – б.а.) да може да контролира решението, с което Висшият съдебен съвет отказва да допусне образуване на разследване срещу един от „тримата големи“. Според проекта такова производство ще може да започва само след разрешение на Пленума на ВСС, взето с поне 17 гласа мнозинство.

Не е ясно обаче защо административни съдии ще се произнасят по наказателен казус. Не е ясно и защо не е предвиден двуинстанционен контрол на тази процедура при положение, че най-елементарните кадрови решения на ВСС подлежат на обжалване пред две инстанции.

Отделно от всичко това, неясно остава и защо управляващите държат да приемат подобен общ механизъм за главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища. При положение, че нито ЕСПЧ, нито Съветът на Европа, нито Венецианската или дори Европейската комисия някога са искали от България подобно нещо.

Вече десета година европейските институции настояват за приемане на гаранции, че независимо разследване може да бъде водено конкретно срещу главния прокурор. Именно в този смисъл е и решението на Съда в Страсбург по делото „Колеви срещу България“.