Когато британските емигранти Кристин и Ерик Томпсън се местят в България през 2016 г., мечтаеха за спокоен живот, заобиколени от спиращи дъха пейзажи и ниски разходи. Но девет години по-късно двойката казва, че отчаяно иска да напусне, след като 58-годишната Кристин едва не умряла на два пъти от некадърни лекари в обществените болници на бившата страна от Източния блок, пише „Дейли Мейл“.
Сега мечтаната им къща – усамотена вила с четири спални за близо 278 000 евро, с конюшни и земя в полите на Стара планина – е обявена за продажба и те планират да напуснат България завинаги веднага щом се продаде. Те са им продали идеята за мечтан живот в България с ниски цени и дружелюбни местни хора, но след 9 г. казват, че реалността е коренно различна.
„Определено темпото на живота е по-забавено, а температурата е над 30 градуса. Но хората са друга история, дори при прекрасно време лицата им изглеждат като за смръщен неделен ден. Хората обичат да казват, че тук храната е по-евтина, но всъщност е същата и за някои неща много по-висока отколкото във Франция и Германия. Пътували сме много по света и сме получавали безупречно обслужване, но в България е абсолютен ужас. Влязохме в ресторант, дадохме поръчката си на сервитьорите, чакахме половин час, без да получим нищо и накрая станахме и си излязохме“, разказва 70-годишният Ерик.
Кристин добавя, че когато се преместиш тук, има период на меден месец, но после нещата се променят, хората гледат през розови очила и се наслаждават на забавеното темпо, но то бързо изчезва.
„Цялото място изглежда без посока. След като се заинтересувахме от случващото се в страната, стана очевидно, че има много корупция, която все още съществува. През деветте години тук имаше многократни избори за парламент. Всички правителства, които бяха сформирани, бяха коалиционни. Както всички знаем, всяка организация придобива чертите на хората, които я ръководят. Усещането е като пътуване с кораб без кормило, който се движи на случаен принцип. В една година имаше три избори за правителство. Страната няма посока“, размишлява жената.
Но двойката казва, че най-големият им проблем е остарялата здравна система на страната, която е причинила на Кристин сериозни здравословни проблеми за цял живот.
Когато пристигат за пръв път в България през 2016 г., Кристин приема лекарството Cordaron за урегулиране на сърдечния ритъм, като е получила строги указания да го прекрати след шест месеца – но 3 г. по-късно лекарите все още настоявали да го взема.
Продължителната употреба на това лекарство е нанесла увреждания на сърцето и щитовидната ѝ жлеза.
През 2020 г. лекарите я пренасочват към Xulthophy за лечение на диабет тип 2, а 4 г. по-късно тялото ѝ буквално „се срива“.
В крайна сметка Кристин е принудена да се види на частно със специалист, който най-сетне ѝ предписва правилното лечение, но тя продължава да страда от здравословни проблеми, включително болезнени стави, възпаление на костите и бъбречна дисфункция.
„Тръгваме си от тук, защото здравната система е много под стандартите на Западна Европа – два пъти вече почти ме убиха и се страхувам, че трети път може да стане. Опитах да ги убедя да спрат с това лекарство, но когато категорично отказах, ме изгониха от болницата. Лекарството увреди сърцето ми, а йодът в Cordaron унищожи щитовидната ми жлеза и причини хипертиреоидизъм, масивно напълняване и метаболитни проблеми“, казва тя.
И допълва, че да напуснеш Великобритания е прекрасно, но когато нещо се обърка, розовите очила бързо падат.
„Хората казват колко страхотно е здравеопазването тук, но не е. Говорих с жена, която ми каза, че здравеопазването тук е убило съпруга й заради погрешна диагноза“, допълва Кристин.
Тя продължава да получава хомеопатично лечение заради високите нива на пикочна киселина, причинени от Cordaron.
„Ако не бях предприела това сама, сега бъбреците ми щяха да са отказали. Това тотално унищожи доверието ми в лекарите тук“, е категорична Кристин.
Ерик посочва, че българската здравна система е подчинена на хартията и ако не носиш всички документи със себе си, не ти вярват.
„Навсякъде се сблъскваш в непреодолими прегради — всички консултанти само да гледат бележките ти, не си комуникират помежду си. Да се справяш с тази архаична система е сърцераздирателно“, откровеничи той.
Кристин допълва, че не е била единичен случай. Много други емигранти също имат ужасяващи истории от здравеопазването.
„Наш приятел има кожно заболяване от 20 г., което се нуждае от специфичен крем. Когато пристигна тук, успяха да му осигурят правилния крем и всичко беше прекрасно. След няколко години кремът бе сменен. Нашият приятел буквално беше в агония. Това беше направено, за да се спестят пари“, обяснява жената.
Кристин казва, че емигрантите пенсионери често са таксувани за медицинско лечение, което би трябвало да е безплатно, защото служителите не се занимават да попълват правилните формуляри.
След като се разочароваха от живота във Великобритания и се притесниха от намаляващия пазар на труда, Ерик излиза в ранна пенсия от своята работа като дипломиран минен инженер, а самоосигуряващата се Кристин напуска бизнеса си в сферата на хотелиерството. Продават дома си през 2005 г. и първоначално се местят в Турция, след като се влюбиха в страната по време на двуседмична почивка. След десетилетие влюбената в конете двойка решава да се премести, за да намери постоянно убежище за своите животни и след консултация с приятели решава да избере България.
Този месец двойката обяви за продажба своя български дом – близо до град Севлиево, и се готви да премести двата си коня, двете кучета и двете котки във Франция.
„България трябваше да бъде табу, Франция щеше да бъде първият избор, но щеше да е твърде трудно да се преместят конете на такова разстояние за четири дни“, казва Ерик.
„Беше добър урок, научихме много тук. Научаваш за източния начин на живот и определено това е нещо, което отваря очите и те кара да оцениш, че си британец, който живее с определени стандарти, строителни норми и разпоредби“, допълва Кристин.
