Posts Tagged ‘синдици’

Готвят ли продажба на останките от КТБ?

Posted on: октомври 27th, 2022 by МИГ No Comments

Производството по несъстоятелност на Корпоративна търговска банка (КТБ) носи все по-малко приходи за удовлетворяване на кредиторите, но апетитите за придобиване на останките от фалираната преди повече от 8 години финансова институция остават високи. Подготовката на сделка за прехвърляне на правата и задълженията е в напреднала фаза, като сценариите са два.

Първият е добрият – те да бъдат поети от друга банка. Втория е съмнителният – останките да отидат у дружество със специална инвестиционна цел в полза на задкулисни интереси. При изпълнение на който и да е от двата сценария, обаче съществува вероятност да бъде осуетено изпълнението на Решението от 20.08.2020 г. на Европейският съд по правата на човека по казуса „КТБ“, тъй като банката ще бъде заличена от Търговския Регистър и ще престане да съществува като субект в правния мир.

В началото на юли синдиците на КТБ обявиха началото на изплащането на суми от петата поред частична сметка за разпределение на приетите от гаранционния фонд вземания на кредиторите. Очаквано сумата се оказа далеч по-малка от предишните – едва 30 млн. лева. С нея общата сума на погасените вземания достига 1 млрд. и 285 млн. лв., но до ден днешен остава тайна реалната сума на платеното от масата на несъстоятелността.

Дълбоко засекретената разлика е за издръжка на производството по несъстоятелност, в което призивите за прозрачност срещат стена от мълчание.

Макар и с бързо намаляваща маса на несъстоятелността, КТБ остава апетитна хапка за свързани с властови кръгове инвеститори, твърдят наши източници. Въпросът е коя схема ще бъде приложена и в чия полза ще бъде реализирана.  За разлика от несъстоятелността по Търговския закон тази по Закона за банковата несъстоятелност не  урежда оздравителна процедура, а представлява на практика ликвидационно производство. Оздравителните мерки са приложими до отнемането на лиценза по реда на Закона за кредитните институции, в което тогавашното ръководство на БНБ се провали тотално в изпълнение на задкулисната поръчка.

След отнемането на лиценза съдът обявява банката едновременно и за неплатежоспособна, и за несъстоятелна, прекратява я като действащо предприятие и постановява осребряване на имуществото. Банката остава юридическо лице, но по същество не е вече банка, а само персонифицирано имущество, което служи като съвкупност от права и задължения за целите на принудителното изпълнение в полза на одобрените кредитори. Което означава, че интереса към останките не се изчерпва с наличните парични средства и материални активи, а е насочен и към бъдещи вземания.

Подобно на разликите между търговската и банковата несъстоятелност продажбата на банково предприятие е уредена със специални норми отделно от продажбата на търговско предприятие. Продава се цялостен пакет от задължения по влоговете и активи по кредитите, като е възможно това да става на части в отделни пакети. Уредбата беше коригирана именно след удара срещу КТБ и съобразно нея банковото предприятие може да се продаде само на друга банка или на целево учредено дружество, което е получило условен лиценз за банкова дейност от БНБ. При нея е отчетен и печалният опит след вълната от банкови фалити през 90-те години, при която активите на източената в полза на кръга „Орион“ Земеделска и промишлена банка бяха прехвърлени на фантомно акционерно дружество, което я доизточи.

При действащата уредба синдикът на банката има правомощие да намали пропорционално размера на нейните задължения, като спази правилото кредиторите да не се поставят в по-неблагоприятно положение, отколкото при разпределяне на осребреното имущество. Това означава, че синдикът трябва да оцени имуществото на банката и да изчисли припадащото се на всеки кредитор, като спази реда на вземанията. Сделката трябва да бъде одобрена от съда по несъстоятелността въз основа на становища на ФГВБ и на БНБ, като основният критерий за одобрение е дали сделката не уврежда кредиторите.

С продажбата, съдът прекратява производството по несъстоятелност, като решението му е окончателно, тъй като не подлежи на обжалване. Липсата на възможност за съдебен контрол е мотивирана с цел бързина при удовлетваряване на кредиторите, но устройва изцяло купувача, които трябва да открие в тяхна полза безсрочни депозитни сметки с авоар, равен на поетото от купувача задължение. Контролът върху сделката е уреден на практика основно като предварителен с оглед експертизата на централната банка и гаранционния фонд. Проблемът е, че именно доверието в двете водещи банковата сфера институции се срина след кризата с КТБ.

В исторически план обаче прилагането на института на продажбата на банка в несъстоятелност като предприятие е успешно както в чужбина, така и у нас. Обявените в несъстоятелност при големия банков срив от 1996 – 1997 г. български търговски банки продадени на действащи банки след влизането на ЗБН в сила през 2003 г., което стабилизира системата. И едва ли може да има съмнение, че най-ефективният начин за приключване на банковата несъстоятелност е продажбата на банката като предприятие на друга банка. Въпросът е какъв ли заек може да изскочи от сделка с целево учредено дружество с получен условен лиценз за банкова дейност от БНБ.

Междувременно, бившите изпълнителни директори на КТБ Георги Христов и Илиян Зафиров, както и Здравко Босаков – управител на мажоритарния акционер „Бромак“ ЕООД, настояват за среща с институциите относно изпълнението на решението, с което

Европейският съд по правата на човека се произнесе по казуса „КТБ“. В писмо от 25 октомври 2022 г. до служебния правосъден министър Крум Зарков и с копия до председателя на Народното събрание Вежди Рашидов, председателя на Конституционния съд Павлина Панова и председателите на двете върховни съдилища – Галина Захарова (ВКС) и Георги Чолаков (ВАС), те посочват че решението срещу България е трето поред в тази насока след делата на „Капитал банк“ и „Международна банка за търговия и развитие“.

Във всички тях са установени нарушения на българската държава относно липсата на средства за активна защита на банките и акционерите при отнемането на съответния лиценз и нарушения, изразяващи се в незаконосъобразна намеса в правото на мирно ползване на собствеността на банките.

Предложението е в рамките на законовите си правомощия по осъществяване изпълнението на решенията на съда в Страсбург Зарков да организира в кратък срок като домакин среща с посочените в решението представители на националните институции. За предмет на срещата е  посочено обсъждането на възможните подходящи и своевременни мерки от страна на държавата за доброволното изпълнение на решението по делото „КТБ срещу България“.

Остава да видим дали декларираните отстрана на българските институциите по повод отбелязването на 30 години от присъединяването на България към Европейската Конвенция за правата на човека намерения за изпълнение на решенията на ЕСПЧ ще останат само на думи. Или ще последват конкретни мерки и действия в тази насока. Казусът „КТБ“ ще е тест за това.

Банкер

Смях! Едва 8 дела за прихващания са завели синдиците на КТБ

Posted on: май 26th, 2015 by МИГ No Comments

Едва осем дела за обявяване за недействителни на прихващания, извършени в КТБ, са заведени до този момент в съда от синдиците в банката, съобщи министърът на финансите Владислав Горанов. В момента се подготвят още няколкостотин преписки, които ще бъдат на стойност над 4,6 млн. лева. „Казусите са много сложни материално и процесуално, ангажирани са множество юристи“, обясни финансовият министър.

„Безспорно общественият интерес е сериозно накърнен и въпросът, свързан с дейността на синдиците, ще бъде актуален и подходящ за всяка една сесия на парламентарен контрол. Най-простият отговор на въпроса какво е направено и какво ще бъде направено е „Всичко“. Абсолютно всички сделки, които потенциално увреждат масата на несъстоятелността, ще бъдат атакувани, а част от тях вече са атакувани“, отговори Владислав Горанов.

Над 200 кредита са обявени за предсрочно изискуеми.

„Макар да нямаме прецедентно право, най-важно и тежко ще бъда първото решение по едно такова дело. Вероятно след това българският съд ще действа по аналог“, каза Горанов. Той добави още, че са образувани над 50 съдебни производства с искане от страна на КТБ за откриване на производство на несъстоятелност срещу синдици и над 35 други съдебни производства срещу длъжници на банката.

Постановени са над 180 броя прихващания, които ще бъдат атакувани, а част от тях вече са атакувани и има 20 производства за изпълнение срещу длъжници по реда на Закона за особените залози и по реда на изпълнението чрез съдия-изпълнител, добави Горанов. „Аз съм умерен оптимист, че се движим в правилната посока“, каза Горанов.

Ето кои фирми ще бъдат ударени от временните синдици на КТБ!

Posted on: март 28th, 2015 by МИГ 3 Comments

Властта е спуснала на временните синдици „бели“ и „черни“ списъци на на фирми с кредити към КТБ.

Лазар Илиев и Росен Ангелчев ще действат по два списъка – „черен“ и „бял“. „Черният“ е този с фирми и лица, които трябва да бъдат ударени и цесиите им отменени, а другият е с хора и фирми, които са с „имунитет“ и не трябва да бъдат закачани. Списъкът е изготвен на среща между депутат, магистрат и висш управленец в столичен ресторант. За въпросната среща бе изпратено съобщение от анонимен подател до почти всички медии, но никой не се осмели да го публикува. Вероятно защото няма 100% сигурност, че е имало такава среща. Защото ако е имало – вече трябваше да има оставки на най-високо ниво. Така или иначе двата списъка били готови. За част от тях ни информира писмо до редакцията, потвърдиха ни ги и източници от парламента, магистратурата и финансовите среди.

„Бял“ списък на недосегаемите:

Табак Маркет (проекта Лафка) – цесия чрез ПИБ

Риск Инженеринг – фирмата на Богомил Манчев

Мини „Марица-Изток“. – цесия чрез Българския енергиен холдинг.

Петьо П. Блъсков (фирми на сина на издателя Петьо Блъсков) – цесии за над 4 млн лв.(?!) Прелюбопитен е произходът на тези пари.

Промишлено строителство холдинг ЕАД – чрез ПИБ

Рубин инвест АД (Стъкларския завод в Плевен) – Александър Сталийски

Сиболек инк – България – собственик на ТЕХНОЕКСПОРТСТРОЙ – чрез ПИБ

Вили Вист ЕАД – собственик на Трансстрой Бургас (счита се за фирма, близка до депутата от ДПС Йордан Цонев) – чрез ПИБ

Дрослиан България – акционер в „Юри Гагарин“ – Пловдив – чрез ПИБ

Мартин Радославов (редактор и съсобственик на в-к „Уикенд“) – цесия на над 2 млн лв.

Вежди Рашидов, министър на културата

Теодора Танева – важен свидетел на прокуратурата срещу КТБ

Бисер Лазов – основен свидетел на прокуратурата срещу КТБ

Легенда:

Общoто между „Табак Маркет“, „Дрослиан България“, „Сиболе инк. България“ и „Промишлено строителство холдинг“, че са фирми, свързвани от доста време с името на депутата от ДПС Делян Пеевски. Фирмите са с просрочени и предсрочно изискуеми кредити от КТБ. Другото общо между тях е, че всички те са успели някак да договорят цедиране на просрочените кредити с ПИБ, банката, на която държавата помогна с около 1,8 млрд миналото лято и които не са върнати до днес.

В публичното пространство от години се твърди, че в-к „Уикенд“ е с 55% от акциите собственост на семейството на Делян Пеевски, а останалата част е на Мартин Радославов. Потвърждава го лично съосновател на изданието Недялко Недялков. Всъщност трети съдружник там е Милена Трандева, на която Радославов дарявал огромни суми. В Търговския регистър обаче името на Пеевски не фигурира, нито това на майка му като съсобственици на „Уикенд“. Как тогава е извършена сделката и кой на какво е собственик – не е ясно.

Теодора Танева е един от основните свидетели по делото срещу КТБ. Самата тя призна, че е разписвала Цветан Василев, което автоматично постави под съмнение всичките й показания.

Бисер Лазов със сигурност е най-важният свидетел на прокуратурата срещу Цветан Василев и КТБ. Дълги години той се е ползвал с доверието на Василев, но след атаката срещу банката, започна да говори срещу него. В края на 2014 г. в медиите се появи писмо, подписано от Лазов, който се разкайва за атаките си срещу Василев и разказва, че е бил принуден и заплашен да говори срещу него от депутата Делян Пеевски и прокурор. Лазов отрече да е писал отвореното писмо до медиите, но съмненията останаха. В момента Лазов, чре фирмата „Евробилд 2003“ ЕООД продава имоти в цялата страна. Продават се, забележете, само на една фирма – „Балкан Ерма“, която е под контрола на негов близък – Ангел Христов. Целта на тези сделки, според експерти, е да се изкарат имоти, които не са ипотекирани в полза на банката.

Колкото до П. Блъсков, син на издателя П. Блъсков, става дума за кредити, погасени с цесии. Единият дълг е от над 700 000 лв, който има просрочие от 500 дни. Любопитно е например как в Делта нюз са прехвърлени дялове на Ем стейт октомври 2014 г. на възрастна пенсионерка… Дялове за близо 2 млрн лв. Сигурно тези маневри някой ден ще бъдат описани във в-к „Труд“, когото П. Блъсков ръководи. Става дума за близо 7 млн лв, придобити от фирми на младия Блъсков, което е забележително постижение. Дали не е помогнал Цветан Василев за придобиването на тези суми? Може и временната комисия в НС за КТБ да потърси отговори на този въпрос.

Завод „Рубин“ в Плевен е придобит от група около Александър Сталийски, личен приятел на премиера Бойко Борисов. В нея участва и свидетеля Бисер Лазов. Сталийски е един от големите депозанти в КТБ. Такава е и партньорката му в живота, бивша водеща и директорка на продуцентска компания Виолета Сечкова. Те са държали в КТБ около 30 млн, голяма част от които превъртат през цесия. Тук възникват два въпроса: първият е дали Сталийски и Сечкова могат да докажат произход на тези милиони. Вторият е, ако синдиците не отменят цесията им това заради премиера ли ще е или заради другият личен ортак на Сталийски – Пеевски?

Богомил Манчев е собственик на „Риск инженеринг“ и е считан за един от големите бизнесмени и експерти в енергетиката. Той никога не е крил, че има депозити и отношения с КТБ. Преди време той заяви по една телевизия: „Някакви енергийни експерти, които разбират от енергетика като включат лампата вкъщи, твърдят, че енергийна мафия има, а такава няма. Не е завидно положението в бранша, както и в други сектори, но най-големият вредител на енергетиката е държавата“. Преди две години срещу него започна наказателно преследване по обвинения за източване на милиони левове от АЕЦ „Белене“.

Списъкът вероятно е значително по-дълъг, но го знаят неговите автори. Обществото ще се запознае с него в процеса на работа на синдиците. Няма да се спираме на това как самите синдици са избрани, това също ще проличи съвсем скоро. Хората и фирмите в „белия“ списък ще са недоегаеми за тях по различни причини, но най-вече поради връзките си с тези, които назначават синдиците и имат намерения да се възползват от оценките на някои фирми и активи, за да ги придобият на подходящи, разбирай ниски, цени.

„Черният“ списък:

Техномаркет – Миролио

Авионамс – Авиоремонтен завод – Пловдив

Предприятието „Гипс“ – Видин, в което работят над 200 души.

Завод „Дунарит“ – Русе, с над 800 служители.

Заводът за хартия в Костенец с над 300 служители.

Винпромът в с. Телиш

ПЛАНАСАТ – част от НУРТС

Фирма „Петрол“

Литекс Моторс, заводът за автомобили в Ловеч

Русенската корабостроителница

Здравко Босаков, управител на „Бромак“, мажоритарен акционер в КТБ.

Повечето от тези фирми са работещи и обслужват акуратно своите кредити. Някой обаче им е хвърлил око. Разваляйки техните цесии синдиците ще имат възможност да им направят такава оценка, че да бъдат придобити за жълти стотинки. Това е и една от целите на акцията с временните синдици.

Въпросът е дали синдиците има намерение да свършат полезна работа в името на обществото или да изпълнят „мокра поръчка“ в името на частни интереси на опредлени политико-мафиотски кръгове. Предстои да узнаем.

Цесиите по принцип са нормална практика. Политиците и мафиотите ги превръщат в лоши и добри, в правилни и неправилни. Всеки може да попадне в „черния“ списък, ако няма връзки с важните хора. Вече има съмнения, че много хора и фирми ще бъдат ударени, просто за да се демонстрира, че синдиците работят.