Драстични нарушения при производството на някои марки сирена и съответно занижено качество на продуктите, е открила при тестове асоциацията „Активни потребители“. Това съобщи днес председателят на асоциацията Богомил Николов. Той ще сезира Комисията за защита на потребителите (КЗК).

От асоциацията са тествали 36 марки сирена. Подходите за фалшифициране са няколко – палмови масла, вместо животински, използване на сухо мляко и съответно високо водно съдържание и ниска масленост при тези продукти. Това е установено при 9 от общо 36-те изследвани марки сирена и при тях подправеността е категорично установена.

От таблицата, публикувана под данните от изследването в сайта на „Активни потребители“, става ясно, че в 6 от тестваните продукти има немлечни мазнини – това са сирене с доставчик „Ипекс груп“, с доставчик „Сибила“, производител „Сирма приста“, дистрибутор „Лъки 2003“ ООД, „СВА – КОМЕ“ ООД и неидентифициран производител и доставчик на сирене на Женския пазар. първите четири сирена са купени в „Кауфланд“, а „СВА КОМЕ“ в магазините „СВА“.

Високо съдържание на вода е открито в „Милки груп био“ ЕАД, гр. Хасково („Кауфланд“), в сирене, произведено в България за дистрибутор Билла и доставчик „Клас фуд“ („Кауфланд“). При останалите 27 марки сирене – обект на лабораторното изследване, има подозрение, че са прилагани нови подходи за измама, посочи д-р Сергей Иванов, управител на Центъра по биология на храните. Единият от тях е чрез добавянето на ензима трансбутаминаза, който уврежда протеините в продукта и по този начин го втърдява. Целта е с по-малко мляко да се направи нещо приличащо на сирене, обясни д-р Иванов.

Той каза, че все още у нас няма метод за откриване на този ензим. Констатираното при около 10 от марките сирена повишено водно съдържание и ниско масленост насочва към подозрения за съдържанието на този ензим. Друга индикация е засиленият му внос през последните години и някои свидетелски показания на хора от бранша. Д-р Иванов каза още, че употребата на този ензим е разрешена, но не и за направа на сирене и производителите на подобни продукти си играят със здравето на хората.

Ниска степен на зрялост – под 12,6 % (при 14% на сто по БДС) се наблюдава при 26 марки. Четири от марките са с под допустимите 44% от сухото вещество и 3 обратно – с високо съдържание и добавени немлечни мазнини. Много ниско съдържание на протеин (белтък) – под 12 на сто, при норма от 15-16%, е установено при 5 от марките, а наличие на антибиотици и наднормено количество сол не са регистрирани при нито едно от 36-те марки изследвани сирена.

Богомил Николов призова Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) да започне регулярни тестове, но не в мандрите, а в търговските мрежи с участието на всички заинтересовани страни. Според Николов външните белези за откриване на това дали едно сирене е истинско или фалшифицирано, не са достатъчни. Известна гаранция дава цената, която не трябва да е под 8-9 лева за килограм.

Българските сирена се приготвят от вносни млека. Това неохотно призна министърът на земеделието и храните Десислава Танева по повод масираните проверки из мандрите в страната.
Земеделският министър бе в Хасково, за да даде тласък на кампанията по субсидиране на земеделските производители и по осъществяване на контрола върху тях, пише „Монитор“.

Оказа се, че някои от мандрите работят с българско мляко, но в други по-голямата част от суровината идвала от чужбина – най вече от Унгария, Румъния, Словакия. Имало 12 страни от ЕС, където суровото мляко е по-евтино от българското и за преработвачите е по-изгодно да внасят от 2000 километра, вместо от 20, с горчивина призна Танева.

„Няма как да се намесим, защото това противоречи на принципите на Евросъюза за свободно движение на стоки и услуги”, обясни министърът.

Освен това става дума за пазар, който се саморегулира. Ако трябва административна регулация, тя може да стане само по инициатива на Европейския съюз и да касае правилата в цялата Еврозона.

„В Европа продължава да нараства производителността на мляко, а същевременно потреблението продължава да се свива, за последно с 1.5 %. Мерките, взимани до този момент в Общността, не се оказаха ефективни”, призна министър Танева.

Млечният сектор е най-проблемен не само в България, но и в ЕС. Тук обаче нередностите били много. Не стига че суровината се внася отвън, ами и масово се зарежда концентрирано мляко от Германия. Това поставя българския производител в неконкурентна среда.

„Факт е, че вътреобщностните доставки на суровини за бранша са се повишили драстично през последната година”, призна Танева.

Продължава практиката да се влагат растителни мазнини в продукти, където уж не трябва да ги има или поне не е отразено на етикета. Най-злоупотребяваният продукт е сиренето, както и до известна степен киселото мляко.

Във фирмения български продукт тарикатите продължавали да влагат нишесте. Има млека с антибиотици, такива с афлатоксини засега не са намерени. Министърът отказа да посочи фирмите нарушителки и регионите им, но обеща, че при края на проверките всичко ще лъсне официално.