Posts Tagged ‘сова харис’

Сова Харис: Рекорден срив в доверието към партиите – ГЕРБ- 13,2%, ДБ -10,9%, ПП – 10,4%

Posted on: юни 14th, 2023 by МИГ No Comments

Президентът Румен Радев е политикът, който се ползва с най-голямо доверие сред българите. При партиите ГЕРБ запазва първо място по доверие, въпреки че рейтингите и на държавния глава, и на формацията на Бойко Борисов бележат сериозен спад.

Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от СОВА ХАРИС в периода 10-13 юни 2023 г. сред 800 български граждани по метода на стандартизирано телефонно интервю. Изследването е по поръчка на агенция ПИК.

Доверието към дадени политически партии има пряко отношение към гласовете, на които те биха могли да разчитат по време на парламентарни избори. Кризата, в която изпадна българската политическа система, доведе до отлив на избиратели.

Наблюдаваме намаляване на доверието към всички политически субекти с изключение на „Възраждане“. ГЕРБ-СДС засега удържат позицията си на най-одобрявания политически субект – 13,2%. На втора позиция по този показател вече е партията на Костадин Костадинов (12,4%), която бележи значителен възход. На трето място е Демократична България (10,9%), изпреварвайки Продължаваме Промяната (10,4%), които са четвърти.

Трябва да отбележим, че на резултатите на тези две формации не трябва да се гледа сумарно, а като на преливане от едната към другата структура.

По същия начин е изградено и отношението на привържениците на БСП и „Левицата“. Отцепените от Корнелия Нинова активисти от „Левицата“ вече получават по-голямо доверие (6,8%) спрямо това на партията-майка (6,1%). Разбира се, разпределението на тези гласове при евентуални избори зависи и от редица други показатели. „Има такъв народ“ от най-одобряваната формация преди три години, сега се установи на ниво, позволяващо й да се бори за преодоляване на изборната бариера (5,8%). От останалите политически субекти засега само „Български възход“ има по-значим резултат – 3,6%.

Ерозията в отношението към политическата система като цяло дава отражение и върху доверието към лидерите. Най-одобряваният политик у нас продължава да бъде Румен Радев (30,4%). Ако доскоро обаче доверието към него съответстваше на национална политическа фигура, то вече се е свело до нивата на партиен лидер.

Вицепрезидентът Илияна Йотова заема втората позиция (18,8%), което показва, че успешно черпи от авторитета на президентската институция. На трета позиция е новият премиер Николай Денков (18,3%). Той получава известен кредит на доверие от обществеността. Мая Манолова традиционно събира симпатиите на лявата част от политическия спектър (18,0%). Костадин Костадинов бележи ръст и вече е на пета позиция със 17,5%. Значителен спад регистрираме при лидера на ГЕРБ (16,8%).

Развитието на ситуацията около новосформираното правителство ще покаже дали Бойко Борисов е наложил успешна политическа линия на ръководената от него формация или е направил сериозна лидерска грешка. Мария Габриел (16,7%), Асен Василев (15,2%), Костадин Паскалев (14,4%) и Томислав Дончев (13,7%) оформят челната десетка.

Доверието, което получават, показва сериозното им присъствие в политическия живот на страната. За партийни лидери като Кирил Петков (12,7%), Корнелия Нинова (11,7%), Красимир Каракачанов (10,6%), Слави Трифонов (10,6%), Стефан Янев (10,1%), Христо Иванов (9,4%) и Атанас Атанасов (9,2%) би могло да се каже, че се очаква в по-голяма степен да покриват изискванията на техните избиратели.

Доверието към все още действащия прокурор Иван Гешев (8,9%) показва, че той вече има присъствие в политическата сфера. Дали тази позиция ще има развитие, зависи в голяма степен от начина, по който ще излезе от настоящата ситуация. В социологическите допитвания лидерите на ДПС – в случая Мустафа Карадайъ (8,7%) и Делян Пеевски (5,4%) – традиционно получават по-ниски дялове на доверие в сравнение с гласуващите за тях на парламентарни избори.Причината е, че този електорат е по-труднодостъпен за социологическите методи.

От Румен Христов (6,4%) се очаква да се отличи по-ярко в рамките на коалицията с по-голям партньор, а на Цветан Цветанов (0,5%) му е необходима нова визия, за да не бъде забравен от избирателите.

Доверието в институциите също е слязло на много ниски нива.

Европейският съюз (29,9%) и Президентството (25,7%) се открояват като опорни точки за общественото мнение, но вече с доверие на под една трета от пълнолетните българи. Третата позиция гласоподавателите отреждат на външнополитически фактор – НАТО (20,8%). Министерството на отбраната (14,5%), Правителството (12,9%) и МВР (12,7%) са с близки резултати, които показват, че им предстои много работа, за да стабилизират отношението на гражданите към тях. При Прокуратурата (11,1%) и Съда (8,3%) положението е още по-тежко, но при тях проблемът не е предизвикан от сегашната ситуация. Според общественото мнение, кризата в тази сфера се наблюдава от доста години.

Що се отнася до настоящия Парламент (5,8%), той явно стартира плътно от дъното.

Промените в съдебната власт не предизвикват голям ентусиазъм в обществеността у нас. Все пак около една трета от хората (30,0%) имат оптимистични очаквания. Скептиците обаче са значително повече (48,2%).

След толкова чести упражнения до урните избирателите в България явно се обединяват около идеята, че вариантът с изцяло машинното гласуване е за предпочитане – 54,8% са „за“, срещу 23,1% – „против“.

Случиха се безпрецедентни събития в българския политически живот, като формирането на правителството на Николай Денков – Мария Габриел и освобождаването на главния прокурор Иван Гешев. Очаквано тези събития предизвикаха трусове в обществените нагласи.

Само 41,9% от гласоподавателите заявяват, че ако бъдат насрочени нови извънредни парламентарни избори, ще гласуват за същата политическа сила, за която са гласували на 02.04.2023 г. За друга политическа сила, различна от тази, за която са гласували, са 12,2%. Гласували, но на следващи избори няма да гласуват – 11,2%. Не са гласували, но на следващите възнамеряват да гласуват 7,3%.

Най-объркани от създалата се ситуация са гласоподавателите на ГЕРБ-СДС. Половината от тях биха повторили своя вот в подкрепа на коалицията на Бойко Борисов. Други около една четвърт считат, че ще гласуват за друга партия. Останалите около една четвърт заявяват, че няма да гласуват.

Значими брожения има и сред гласувалите за ПП-ДБ. Все пак при тях около 66% заявяват, че отново биха ги подкрепили. Можем да предположим, че по-високата лоялност тук се дължи на присъствието в коалицията на Демократична България, които удържат позициите сред своите привърженици. Около една пета от гласувалите за коалицията ПП-ДБ заявяват, че сега биха избрали друга партия. Около 16% заявяват, че няма да гласуват. При останалите политически сили също се наблюдава известен спад в подкрепата, но  електоралните им ядра остават стабилни.

„Сова Харис“: ГЕРБ-СДС водят на „ПП-ДБ“ с 1,3%

Posted on: март 27th, 2023 by МИГ No Comments

ГЕРБ-СДС водят на коалицията „ПП-ДБ“ с 1,3%. Това показва проучване на социологическата агенция „Сова Харис“, поръчано от ПИК Броудкастинг АД. Едва 20% от избирателите смятат, че в рамките на 49-я парламент може да се излъчи стабилно правителство.

Резултатите от изследването показват, че не би трябвало да очакваме прилив на избиратели вследствие на предизборната кампания. 42,4% от всички гласоподаватели заявяват, че със сигурност ще гласуват на предстоящите на 2 април парламентарни избори. Това означава, че до урните се очаква да отидат между 2,7 и 2,8 млн. души.

Според направените заявления, най-голяма подкрепа се очаква да получи коалицията ГЕРБ-СДС – 25,9% от действителните гласове. Следва я коалицията ПП-ДБ с близък резултат от 24,6%. Този резултат не достига сбора на подадените по отделно за двете партии гласове на последните парламентарни избори.

Очертава се оспорвана борба и за третото място между ДПС (12,8%) и Възраждане (12,6%).

За БСП с 7,8% можем да заявим, че със сигурност ще влезе в следващия парламент, но на неуютното за доскоро водеща формация пето място.

Регистрираните резултатит показват, че „Левицата!“ (4,1%) е напът да прескочи изборната бариера. Съвсем близо до тази възможност е и «Български възход» (3,9%). Засега тенденцията и на двете формации се очертава като положителна. Според изследването, не така стоят нещата с «Има такъв народ» (2,9%). Дали поради непокрити очаквания или заради отделянето на водещи експерти от тази партия в нов политически субект, трендът при тях е в негативна посока.

„Сова Харис“: ГЕРБ води пред ПП-ДБ с 2%. „Левицата“ с 3,9%

Posted on: март 2nd, 2023 by МИГ 1 Comment

До преди серията от последователни избори за парламент броят на активните избиратели у нас гравитираше около 3,2 милиона души. С въвеждането на машинното гласуване и строгия контрол върху практиката за закупуване на гласове, избирателното тяло се сведе до около 2,6 милиона души.

Данните от проведеното социологическо изследване показват, че твърдо решилите да гласуват на 2 април са с 2-3% повече, което е около 100-150 хиляди избиратели. Това показва, че ако не се намесят други фактори, на следващите извънредни избори до урните ще отидат около 2,7 милиона гласоподаватели.

Търсейки отговор на въпроса, какво може да се е променило на политическата сцена за последните шест месеца, трябва да тръгнем от формалните различия. Свидетели сме на обединение на две от парламентарните партии с декларирана дясна ориентация и сходен политически профил и поява на три значими политически субекта: обединение на леви формирования заедно с активисти от Социалистическата партия; партия от изявени експерти, отделили се от «Има такъв народ» и възобновяване на дейността на бивша управляваща партия НДСВ.

Резултатите от изследването показват, че засега обединението ПП-ДБ се доближава до подкрепата, равна на аритметичния сбор, получен от двете формации на предишните избори, но не предизвиква ефект на привличане на нови гласове (25,7% от действителните гласове).

Бившите управляващи и победители на последните избори ГЕРБ-СДС удържат първото място с подкрепа от 27,4%. Очертава се третата позиция отново да е на ДПС – 11,7%. «Възраждане» също стоят близо до резултата си от миналите избори с 10,6%, изпреварвайки Социалистическата партия.

Декларираната подкрепа за БСП е 9,7%, но трябва да имаме предвид, че напрежението вътре в електоралното й ядро плюс появата на конкурент в този сектор може да доведе до допълнителни размествания в рамките на предизборната кампания.

Според получените данни, изброените пет партии/коалиции могат да бъдат сигурни, че ще присъстват в следващия парламент. Има обаче още три политически субекта, подкрепата за които може да преодолее бариерата от 4%.

Това са Коалиция «Левицата!» (3,9%), «Български Възход» (3,7%) и «Има такъв народ» (3,1%).

Интересът на левите избиратели към новото обединение е голям и очевидно тази формация може да запълни отворилата се ниша. «Български Възход» и «Има такъв народ» продължават да търсят своята идентичност и предизборната борба ще покаже дали усилията им ще се увенчаят с успех.

Внимание заслужават още Коалиция «Заедно» (1,2%), лидирана от двама водещи експерти, напуснали ИТН, и новата поява на НДСВ (0,9%) в политическото пространство. Въпреки че са далече от изборната бариера, с получената подкрепа и експертния си потенциал двете формации представляват интерес за коалиране с по-големи политически субекти.

Логично в условията на парламентарна криза президентската институция да придобие статута на незаобиколим фактор. Неслучайно президентът и вицепрезидентът получават най-високо доверие сред политическите личности у нас. Сред останалите лидери на политически формации не наблюдаваме значителни разминавания между доверието към личността и към това на организацията, която ръководи.

В хода на всяка предизборна кампания е важно коя партия ще си изгради образа на вероятния победител. Данните от изследването показват, че според 33,8% от гласоподавателите най-много гласове ще спечелят ГЕРБ-СДС. 21,4% пък са на мнение, че победители ще са ПП-ДБ. Знаем, че винаги има конформистки вот, който следва победителите.

За страна като България няма как социалната тема да не е в центъра на внимание във всяка предизборна борба. Сериозни опасения, че материалното им състояние може да се влоши до степен да са затруднение да се издържат, имат 51,9% от пълнолетните българи. Само 30,1% смятат, че няма да стигнат до това положение.

Няма как този показател да не влияе на нагласите на избирателите. Интересно е, че въпреки тежките социлани проблеми, хората с десни убеждения (26,3%) са повече от тези с лява оринтация 17,4%). Това може би се дължи на факта, че двете водещи политически формации се определят като десни. Разбира се, можем да направим и извода за текущото състояние на лявото политическо представителство.

Въпросът за това, кое правителство би превевело България по-успешно през кризата, не получава еднозначен отговор. Лек превес имат от ПП-ДБ с 21,0% подкрепа срещу 19,0% за ГЕРБ-СДС. Това показва, че според повече избиратели партиите на промяната имат повече допирни точки с останалите политически субекти.

Идеята за промяна на формата на държавното управление и превръщането ни в президентска република има достатъчен брой последователи за поставянето й в публичното пространство – 22,1%, но съвсем недостатъчни за да бъде приета – 53,3% отхвърлят такъв вариант.

Въпросът за приемането на еврото като разплащателно средство у нас от следващата година отпадна от само себе си. Високата инфлация и очертаващият се бюджетен дефицит правят тази стъпка невъзможна.

Остава да търсим причините за обезценяването на валутата ни. Не са за подценяване и опасенията на гражданите за очаквана спекула с цените при такава промяна. Явно държавните институции трябва да изградят сериозни превантивни мерки, ако искат да успокоят и предразположат общественото мнение.

1. ИМАТЕ ЛИ ДОВЕРИЕ НА СЛЕДНИТЕ ПОЛИТИЦИ (ЛИЧНОСТИ)?

(отговор «ИМАМ ДОВЕРИЕ»)

Процент

РУМЕН РАДЕВ

50,5

ИЛИЯНА ЙОТОВА

38,7

БОЙКО БОРИСОВ

23,1

СТЕФАН ЯНЕВ

19,6

КИРИЛ ПЕТКОВ

19,4

АСЕН ВАСИЛЕВ

16,1

МАЯ МАНОЛОВА

15,3

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ

14,9

ХРИСТО ИВАНОВ

14,6

КОРНЕЛИЯ НИНОВА

13,2

СЛАВИ ТРИФОНОВ

11,5

ИВА МИТЕВА

10,7

КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ

10,6

ТАТЯНА ДОНЧЕВА

10,4

РУМЕН ХРИСТОВ

10,2

АТАНАС АТАНАСОВ

10,1

МУСТАФА КАРАДАЙЪ

9,2

РУМЕН ПЕТКОВ

5,9

ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ

5,2

СТАНИМИР ИЛЧЕВ

3,4

2. КАК ОПРЕДЕЛЯТЕ СВОИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ВЪЗГЛЕДИ ПО ОСТА ЛЯВО – ДЯСНО?

Процент

Ляво

17,4

Център

35,0

Дясно

26,3

Без отговор

21,3

3. ДОКОЛКО СТЕ СИГУРНИ, ЧЕ ЩЕ ГЛАСУВАТЕ НА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ НА 02.04.23?

Процент

Напълно съм сигурен/сигурна

41,8

В известна степен съм сигурен/сигурна

18,5

Не съм особено сигурен/сигурна, може да променя решението си

8,3

Не съм решил/решила

8,6

Няма да гласувам

22,8

4. АКО ТАЗИ СЕДМИЦА СЕ ПРОВЕЖДАТ ПРЕДСРОЧНИ ИЗБОРИ ЗА ПАРЛАМЕНТ И СЕ ЯВЯВАТ СЛЕДНИТЕ ПАРТИИ ИЛИ КОАЛИЦИИ, ЗА КОЯ ОТ ТЯХ БИХТЕ ГЛАСУВАЛИ? (Действителни гласове)

Процент

ГЕРБ – СДС

27,4

Коалиция ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА и ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ

25,7

ДПС

11,7

ВЪЗРАЖДАНЕ

10,6

БСП за БЪЛГАРИЯ

9,7

Коалиция „ЛЕВИЦАТА!“ (активисти от БСП, Изправи се.БГ, АБВ, Движение 21 и др.)

3,9

БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД

3,7

ИМА ТАКЪВ НАРОД

3,1

Коалиция „ЗАЕДНО“

1,2

НДСВ

0,9

Друга партия / коалиция

2,0

5. СПОРЕД ВАС, КОЯ ПАРТИЯ/КОАЛИЦИЯ ЩЕ СПЕЧЕЛИ НАЙ-МНОГО ГЛАСОВЕ НА ПРЕДСТОЯЩИТЕ  ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ?

Процент

ГЕРБ – СДС

33,8

Коалиция ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА и ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ

21,4

БСП

1,5

ВЪЗРАЖДАНЕ

1,2

Друга

1,4

Не мога да преценя

40,7

6. КАК ЩЕ СЕ ОТРАЗИ НА ИЗБОРНИТЕ РЕЗУЛТАТИ САНКЦИОНИРАНЕТО НА НОВИ ЛИЦА ОТ БЪЛГАРИЯ ОТ ЗАКОНА „МАГНИТСКИ“?

Процент

Няма да се отрази

31,9

Ще се отрази негативно на партии, в които присъстват такива лица

36,8

Не мога да преценя

31,4

7. СПОРЕД ВАС, СЛЕД ИЗБОРИТЕ КОЕ ПРАВИТЕЛСТВО БИ ПРЕВЕЛО ПО-УСПЕШНО БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ КРИЗАТА?

Процент

Правителство, доминирано от ГЕРБ-СДС

19,0

Правителство, доминирано от Коалиция Продължаваме Промяната и Демократична България

21,0

Правителство, подкрепено от ГЕРБ-СДС и Коалиция Продължаваме Промяната и Демократична България

11,1

Не мога да преценя

48,8

8. СЧИТАТЕ ЛИ, ЧЕ БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА СТАНЕ ПРЕЗИДЕНТСКА РЕПУБЛИКА?

Процент

Да

22,1

Не

53,3

Не мога да преценя

24,5

9. СПОРЕД ВАС, ТРЯБВА ЛИ БЪЛГАРИЯ ДА ПРИЕМЕ ЕВРОТО ЗА СВОЯ ОФИЦИАЛНА ВАЛУТА НА 01.01.2024 ГОДИНА?

Процент

Да

23,3

Не

57,0

Не мога да преценя

19,6

10. ОПАСЯВАТЕ ЛИ СЕ, ЧЕ ВСЛЕДСТВИЕ НА КРИЗАТА МАТЕРИАЛНОТО ВИ ПОЛОЖЕНИЕ ЩЕ СЕ ВЛОШИ ДО СТЕПЕН, ЧЕ ЩЕ СТЕ ЗАТРУДНЕНИ ДА СЕ ИЗДЪРЖАТЕ?

Процент

Да, имам сериозни опасения

51,9

Не, няма да се стигне дотам

30,1

Не мога да преценя

18,0

* Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от СОВА ХАРИС в периода 20-27 февруари 2023 г. сред 1000 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента. Максимална грешка за 50% относителен дял при 95% гаранционна вероятност: 3,1%. Изследването е по поръчка на «ПИК БРОУДКАСТИНГ» АД.

Данните на Агенцията може да намерите на www.sovaharris.com и на https://www.facebook.com/sovaharris.

„Сова Харис“: ГЕРБ-СДС – 28,8%, ПП – 18,8%, ако изборите са днес

Posted on: септември 16th, 2022 by МИГ 1 Comment

Осем партии биха влезли в парламента, ако изборите бяха днес. Това сочи проучване на „Сова Харис“ по поръчка на „Пик броудкастинг“, съобщава БТА. ГЕРБ-СДС биха получили подкрепата на 28,8% от респондентите, а „Продължаваме Промяната“ (ПП) – на 18,8%. Трета политическа формация е „БСП за България“ с 12,7%, следвана от „Възраждане“ с 10,4% подкрепа. Останалите четири политически формации, които преминават четирипроцентовата бариера, са ДПС – с 8,7%, „Демократична България“ – с 5,7%, „Има такъв народ“ – с 5,1% и „Български възход“ – с 4,8%.

Проучването показва, че 46,6% от хората са сигурни, че ще гласуват, а 16,1% – имат колебания. Категорично заявяват, че няма да гласуват 17,9% от хората.

Малко над 59% от респондентите считат, че парламентарните избори ще доведат до излъчването на стабилно управление, което ще преведе страната през криза, а 16,4% споделят обратното мнение.

Президентът Румен Радев е посочен за „водещ политик“ от 44,9% от респондентите. На второ място се нарежда лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов с 37,5%, следван от съпредседателя на „Продължаваме Промяната“ Кирил Петков с 33,2%. Председателят на БСП Корнелия Нинова е посочена за „водещ политик“ от 21,3%, а другият съпредседател на „Продължаваме Промяната“ – Асен Василев – от 15,4 на сто. Л

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов получава одобрението на 11,3%, съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов – от 10,7%, лидерът на „Български възход“ Стефан Янев – от 8,1%, а на „Има такъв народ“ Слави Трифонов – от 6,5%. С равен процент подкрепа са лидерът на „Изправи се, България“ Мая Манолова и председателят на ДПС Мустафа Карадайъ – с 4,8%. Вицепрезидентът Илияна Йотова е считана за „водещ политик“ от 3,8% от респондентите. Томислав Дончев от ГЕРБ получава 3%. Служебният министър-председател Гълъб Донев е одобряван от 2,0 % от запитаните. Другият съпредседател на „Демократична България“ Атанас Атанасов е одобряван от 1,9% от респондентите, а Никола Минчев от ПП – от 1,4%.

Пълното изследване може да бъде видяно тук.

Изследването е представително за пълнолетното население на страната. Проведено е в периода 6-12 септември сред 835 български граждани, по метода стандартизираното „лице в лице“ интервю в дома на респондента. Максимална грешка за 50% относителен дял при 95% гаранционна вероятност: 3,4%. 1% от извадката съответства на 66 324.

Радев става президент, на втори тур ще бие с 2 към 1

Posted on: ноември 5th, 2021 by МИГ No Comments

Ако има втори тур на президентските избори, Румен Радев ще има предимство пред Анастас Герджиков в съотношение 2 към 1, защото подкрепа от ДПС за единия кандидат ще отклони към неговия конкурент електората на патриотичните партии и тези на промяната. Това става ясно от проучване на социологическата агенция „Сова Харис“ по поръчка на dir.bg.

Напълно сигурни, че ще гласуват на предстоящите избори, са малко повече от половината живеещи в страната избиратели – 52%. Това показва, че в следващата неделя до урните се канят да отидат около 3 милиона души. В сравнение с последните парламентарни избори от юли регистрираме увеличение с около 200 000 гласа, но в сравнение с тези от април намалението е в същия размер.

Според резултатите от проучването, не се наблюдава възможност за възникване на допълнителна мотивация, която да стимулира колебаещите се 21% да упражнят правото си на вот. По-скоро пикът на пандемията, умората от участие в избори, езикът на омразата в предизборните кампании биха могли да откажат и част от твърдия електорат.

Получените данни показват, че няма значителни промени в електоралните нагласи в сравнение с изминалите избори.

Наличието на нов силен проект в пространството на партиите, желаещи промяна, води главно до вътрешно преразпределение в този сектор. „Продължаваме промяната“ се очертават като лидер сред новите формации, измествайки „Има такъв народ“ от върха. „Демократична България“ също понася значителни загуби за сметка на партията на бившите министри от служебния кабинет. „Изправи се БГ! Ние идваме!“ също търпи загуби. Социалният профил на формацията на Мая Манолова все пак й позволява да удържи нивото за преодоляване на бариерата за следващия парламент.

На фона на политическата криза и неспособността да се излъчи редовно правителство подкрепата за системните партии се стабилизира. ГЕРБ се открояват като най-масовия политически субект. За ДПС се отваря шанс да възстанови влиянието си в някои от традиционните за тях райони. Втвърдяването на позициите на тези две партии, изразено и в кампаниите им, обаче води до още по-изразена изолация от останалите.

Обществените настроения в момента в голяма степен възпроизвеждат ситуацията от миналото лято, когато избухнаха протестите. За мнозинството от хората оттогава нищо не се е променило. Основните играчи на сцената са същите въпреки желанието за промяна.

При този баланс на силите нараства значението на Социалистическата партия. Бидейки опозиция във времето преди протестите и подкрепяйки политики, близки до желаещите промяна, БСП става приемлив партньор на новите формации. Тази роля води и до известно укрепване на електоралния й резултат. Разбира се, съставянето на правителство от 4 или 5 политически субекта, изповядващи различни идеологии, е задача с повишена трудност. Провал за трети път ще дискредитира идеята за промяна.

Избирателите се съмняват в успеха на новите партии: само около една трета смятат, че следващият парламент ще излъчи стабилно управление. Почти толкова са и тези, които са настроени песимистично, а останалата една трета не могат да преценят.

Изборът на президент е много по-лесен за прогнозиране. Според данните, в рамките на кампанията няма съществена промяна в нагласите. Настоящият президент продължава да е фаворит за следващия мандат. Нещо повече, подкрепата за Румен Радев и Илияна Йотова има шанс да премине границата от половината от гласувалите на първи тур.

Останалите основни кандидати като Анастас Герджиков, Лозан Панов и Мустафа Карадайъ не успяват да излязат извън рамките на подкрепата на партиите, които стоят зад тях. Периодът за налагане на техните кандидатури се оказа твърде кратък и засега мажоритарно те не стоят убедително.

Ако има балотаж, съперник на Румен Радев с най-голяма вероятност ще бъде кандидатът на най-масовата партия ГЕРБ. Обявената от ДПС подкрепа на втори тур за Анастас Герджиков ще предизвика вълна от страна на привържениците на патриотичните партии и тези на промяната. При гласуването на втори тур в общественото мнение ще се възстанови разделението промяната срещу статуквото. Предварителните резултати показват, че на този терен Румен Радев остава фаворит в съотношение 2:1.

В изследването не регистрираме динамика на доверието към изявените политически и публични личности в сравнение с миналия месец. Кандидат-президентската двойка Румен Радев – Илияна Йотова оглавяват тази своеобразна класация. Това корелира с нагласите за гласуване за тях. Бившите служебни министри – сега в нова роля – също се ползват с високо доверие.

От лицата на „Има такъв народ“ най-високо доверие получава председателят на последните два парламента Ива Митева. Доверието в председателите на партии – Корнелия Нинова, Бойко Борисов, Слави Трифонов, Мая Манолова, Румен Христов, Красимир Каракачанов надвишава дела на желаещите да гласуват за техните формации. Това само по себе си е добър показател за ролята им на лидери.

Естествено е да си задаваме въпроса възможна ли е появата на непредвидени обстоятелства („черен лебед“) на финала на предизборната кампания, които да променят съотношението на силите. Такива биха могли да бъдат следните.

Първо, страхът от новите технологии сред възрастното поколение и сред ниско образованите слоеве. Нежеланието на тези групи хора да гласуват машинно е факт. Повече от 3% заявяват, че няма да гласуват заради машините. Това е цяла парламентарна група, а загубите ще са главно за сметка на системните партии, които имат сериозна поддръжка сред възрастното население.

Второ, масовата поява на купен вот. Това негативно явление беше широко разпространено през последните години. На предходните избори се положиха сериозни усилия за пресичането му. Засега има индикации, че отговорните институции взимат необходимите мерки тази порочна практика да не бъде продължена.

Трето, четвъртата Ковид вълна съвпада с датите на изборите. Отражението й върху изборните резултати е голяма загадка. Около 2 милиона от пълнолетното население на България не възнамерява да се ваксинира и поведението им е анти-системно. Засега не може да се каже дали това ще избие в политически нагласи.

* Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от „Сова Харис“ в периода 27 октомври – 2 ноември 2021 г. сред 1000 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента. Стохастична грешка: максимална грешка за 50% относителен дял при 95% гаранционна вероятност: 3,1%.

„Сова Харис“: ГЕРБ – 24,2%, БСП – 19,1%, ПП – 14,6%

Posted on: октомври 15th, 2021 by МИГ No Comments

ГЕРБ ще е първа политическа сила с 24,2% от гласовете на хората, а БСП – втора с 19,1%. „Продължаваме промяната“ засега може да разчита на 14,6% от подадените гласове. При „Има такъв народ“ ерозията е най-силно изразена – 14,4%. Като сигурни участници в бъдещето Народно събрание са още „Демократична България“ с 9% и ДПС с 8,7 на сто подкрепа. Това сочат данните национално проучване на агенция „Сова Харис“, проведено между 5-12 октомври 2021 г. сред 1010 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента. Изследването е по поръчка на Dir.bg.

Според проучването на ръба на 4 процентната бариера за влизане в парламента е формацията „Изправи се БГ! Ние идваме!“ с 4,2%.

Провалът на последните две Народни събрания, които не излъчиха редовно правителство, води до разместване на политическите предпочитания. Получените резултати показват, че системните партии подобряват позициите си за сметка на новите политически субекти, коментират от „Сова Харис“. И допълват, че „към настоящия момент ГЕРБ не само запазват поддръжката си, но и имат известен растеж“.

При БСП също се регистрира значимо възстановяване на позициите (19,1%). „Проблем за социалистите може да се окаже практическата реализация при вота за тях, тъй като по-възрастните им гласоподаватели са уязвими както от пандемията, така и от резервите да гласуват с машини“, посочват още социолозите.

При формациите, подкрепяни от протестния вот, се наблюдават значителни промени. Появата на нов значим политически субект в този сектор води до редукция на подкрепата за всички останали. „Продължаваме промяната“ на Кирил Петков и Асен Василев засега може да разчита на 14,6% от подадените гласове. При ИТН – първата политическа сила в предишния парламент – ерозията е най-силно изразена (14,4%), сочат още данните.

Според тях се очертава оспорвана битка за третото място, което може да придобие важно значение при получаване на мандатите за излъчване на правителство от следващия парламент. Като сигурни участници в бъдещето Народно събрание са още Демократична България (9,0%) и ДПС (8,7%).

„Сова Харис“: Само 0.5% разлика между ГЕРБ и “Има такъв народ“

Posted on: юли 8th, 2021 by МИГ No Comments

Рeдукциятa нa рeзултaтитe зa ГEРБ и пoвишeниeтo нa пoдкрeпaтa зa „Имa тaкъв нaрoд“ ocтaвят oткрит въпрoca зa пoбeдитeля oт прeдcрoчнитe пaрлaмeнтaрни избoри, кaтo грaницaтa мeжду двeтe вoдeщи пoлитичecки cили e в рaмкитe нa т.нaр. „cтoхacтичнa грeшкa“.

oвa пoкaзвa прeдcтaвитeлнo зa пълнoлeтнoтo нaceлeниe нa cтрaнaтa прoучвaнe нa „Coвa Хaриc“, прoвeдeнo пo пoръчкa нa Dir.bg брoeни дни прeди вoтa нa 11 юли. В пeриoдa 2-6 юли 2021 г. 1000 бългaрcки грaждaни ca дaли oтгoвoритe cи пo мeтoдa нa cтaндaртизирaнoтo fасе-tо-fасе интeрвю в дoмa нa рecпoндeнтa.

Eтo гo и дeтaйлния aнaлиз, прeдcтaвeн oт Вacил Тoнчeв cпeциaлнo зa читaтeлитe нa Dir.bg:

Прoгнoзирaйки рeзултaтитe нa прeдcтoящитe избoри, нeминуeмo cтигaмe дo въпрoca зa избирaтeлнaтa aктивнocт. Тoзи път имaмe нaдeждeн oриeнтир – прeдишният вoт ce прoвeдe caмo прeди 3 мeceцa. Дaннитe oт прoучвaнeтo пoкaзвaт, чe нямa cъщecтвeни прoмeни в нaглacитe нa хoрaтa. Би трябвaлo дa oчaквaмe нивo нa aктивнocт, близкo дo пoлучeнoтo нa 4 aприл, a имeннo oкoлo 3 300 000 глacувaли бългaри. Вce пaк e вaжнo дa изяcним фaктoритe, кoитo мoгaт дa дoвeдaт дo прoмянa:

Пo врeмe нa прeдишния вoт eпидeмиятa oт СОVID-19 имaшe пикoви cтoйнocти. Тoвa прeдoпрeдeли знaчитeлнa чacт oт нaй-възрacтнитe избирaтeли дa прoявят прeдпaзливocт, въздържaйки ce oт учacтиe в избoрния прoцec. Тeзи oпaceния ceгa нe cъщecтвувaт и тoвa e прeдпocтaвкa зa увeличeниe нa aктивнocттa.

Към мoмeнтa oбcтaнoвкaтa e лятнa и хoрaтa ca пo-aктивни. Прoтивoeпидeмичнитe мeрки вce oщe зaдържaт хoрaтa пo мecтoживeeнe. Вaкaнцувaщитe ca oтнocитeлнo мaлкo. Тoвa cъщo пo-cкoрo блaгoприятcтвa увeличeниeтo нa aктивнocттa.

Имa прeдвaритeлни индикaции, чe възрacтнитe избирaтeли (нa възрacт 70+) и функциoнaлнo нeгрaмoтни групи трябвa дa прeoдoлeят пcихoлoгичecкa бaриeрa при кoнтaктa c мaшинитe зa глacувaнe. Тoзи eфeкт щe дoвeдe дo oтлив нa глacoпoдaвaтeли.

В пocлeднитe гoдини oпрeдeлeни cлoeвe oт нaceлeниeтo бяхa нaучeни, чe зa дa глacувaт, трябвa дa им ce плaти – тaкa нaрeчeният купeн вoт. В мoмeнтa oтгoвoрнитe инcтитуции приeмaт ceриoзни мeрки зa oгрaничaвaнe нa тoвa нeгaтивнo явлeниe. Вeрoятният eфeкт щe бъдe oтлив нa глacoпoдaвaтeли.

Виждaмe, чe фaктoритe, кoитo oчaквaмe дa влияят нa избирaтeлнaтa aктивнocт, ca рaзнoпocoчни и eфeктът oт тях в някaквa cтeпeн ce урaвнoвecявa. Зaceгa нe рeгиcтрирaмe признaци нитo зa вълнa, нитo зa cрив нa aктивнocттa. Aкo нeщo мoжe дa прeдизвикa cъщecтвeнa прoмянa в пocлeдния мoмeнт, тoвa e грoзнoтo лицe нa пoлитичecкaтa дeйcтвитeлнocт в Бългaрия. Нямa дългocрoчнa визия зa рaзвитиe, нямa диaлoг. Имa тeжки взaимни oбвинeния, зa кoитo ce чaкaт дoкaзaтeлcтвa. Зa приeмcтвeнocт изoбщo нe ce гoвoри. Вce пaк зaceгa нaдeждaтa зa нoвo нaчaлo уcпeшнo прoтивocтoи нa тeзaтa, чe вcички ca мacкaри.

Избрoeнитe пo-гoрe фaктoри cъщeврeмeннo oкaзвaт влияниe и върху oчaквaнитe рeзултaти зa oтдeлнитe пaртии и кoaлиции. При пo-виcoкa aктивнocт мoжeм дa прeдпoлoжим, чe щe ce пoвиши пoдкрeпaтa зa пaртиитe нa прoтecтa. При пo-ниcкa aктивнocт щe бъдaт oблaгoдeтeлcтвувaни cиcтeмнитe пaртии.

При възпрoизвeждaнe нa aктивнocттa oт 4 aприл, рeзултaтитe щe ce дoближaт в гoлямa cтeпeн дo рeгиcтрирaнитe тoгaвa. Дaннитe пoкaзвaт, чe трябвa дa oчaквaмe cтруктурaтa нa пoлитичecкaтa кoнфигурaция дa бъдe близкa дo тaзи нa 45-oтo Нaрoднo cъбрaниe. Cпoрeд дaннитe oт изcлeдвaнeтo имa извecтнa рeдукция нa рeзултaтитe зa бившитe упрaвлявaщи и пoвишeниe нa пoдкрeпaтa зa „Имa тaкъв нaрoд“. Мoжeм дa кaжeм, чe въпрocът зa пoбeдитeля нa избoритe e oткрит – рaзликaтa e в грaницитe нa cтoхacтичнaтa грeшкa. Рeгиcтрирaмe извecтнo пoвишeниe нa пoдкрeпaтa зa БCП, ДПC и Дeмoкрaтичнa Бългaрия. „Изпрaви ce! Мутри вън!“ ca нa нaдeжднa диcтaнция нaд прaгa зa учacтиe в бъдeщия пaрлaмeнт. Нoвoтo e вcъщнocт дoбрe пoзнaтo cтaрo – oбeдинeниeтo нa пaтриoтичнитe фoрмaции cъбирa дocтaтъчнo пoдкрeпa зa прeoдoлявaнe нa 4%-тa бaриeрa. Рeзултaтитe oт прoучвaнeтo пoкaзвaт, чe никoя oт ocтaнaлитe пaртии нe ce дoближaвa дo възмoжнocттa зa прeoдoлявaнe нa 4-прoцeнтoвия прaг. Cлeдвaщият пaрлaмeнт нaй-вeрoятнo щe бъдe cъcтaвeн oт 7 фoрмaции.

Пo въпрoca дaли пaрлaмeнтaрнитe избoри щe излъчaт cтaбилнo упрaвлeниe, oбщecтвeнoтo мнeниe e cилнo рaздeлeнo. Oкoлo eднa трeтa oт глacoпoдaвaтeлитe ca oптимиcти, пoчти тoлкoвa ca cкeптицитe и тeзи, кoитo нe мoгaт дa прeцeнят. Cигурнo e oбaчe, чe aкo и тoзи път нe ce cфoрмирa прaвитeлcтвo, рaзoчaрoвaниeтo oт нoвитe фoрмaции щe дoбиe знaчитeлни рaзмeри.

ГEРБ-CДC прoдължaвaт дa удържaт oбрaзa cи нa cилнaтa фoрмaция. Дaли зaрaди приcъcтвиeтo cи в мecтнaтa влacт, дaли зaрaди влияниeтo cи в мeдиитe и кoрeнитe cи в aдминиcтрaциятa, утвърдeнaтa визия зa cилнaтa пaртия oщe e рeaлнocт. Рeгиcтрирaмe прoцec нa пocтeпeннa eрoзия в oтнoшeниeтo към ГEРБ вcлeдcтвиe нa дeйcтвиятa нa cлужeбнoтo прaвитeлcтвo.

„Сова Харис”: ГЕРБ води със 7% пред БСП

Posted on: март 22nd, 2021 by МИГ No Comments

Две седмици преди датата на провеждане на парламентарните избори все още не може да се определи със сигурност коя ще бъде първата политическа сила. Макар че ГЕРБ затвърждава преднината си, фактът, че пикът на третата вълна на коронавируса съвпада с вота, поставя въпросителни, сочат данните от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от СОВА ХАРИС в периода 11-16 март 2021 г. сред 1000 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента. Изследването е по поръчка на вестник „Труд“.

Не може да се определи със сигурност и колко политически субекта ще влязат в следващия парламент, тъй като 3 партии са с малко над 4-процентната бариера, а една е под нея, но има шанс да я достигне. При така сложилата се ситуация не може да се каже как ще изглежда следващото парламентарно мнозинство. Все пак в сравнение с предишни изследвания може да се отбележи стабилизация на обществените нагласи.

Най-голямата въпросителна, която може да промени електоралната картина, остава избирателната активност. Сигурните, че ще гласуват, са нараснали с около 4% за последния месец и половина и представляват около 43% от всички гласоподаватели. Това прави около 2 400 000 души. Още 26% – или около 1 400 000 души – декларират, че по-вероятно е да гласуват, но имат известни колебания.

Опитът, който имам от предишни избори, ми показва, че преобладаващата част от колебаещите се не гласуват. Например три четвърти от хората в тази група са заявили, че има вероятност да се откажат от гласуване поради опасността от заразяване с COVID-19. Като цяло, почти 10% от всички избиратели твърдят, че има голяма вероятност да не упражнят своя вот поради опасността от заразата.

Друга съществена причина за ниска избирателна активност е, че не се очаква разрешаване на политическите проблеми. Ситуацията засега повтаря сценария от предишните парламентарни избори от 2017 г. – половин година преди вота управляващите изглеждаха обречени. Цели 43,7% смятат, че след изборите няма да има стабилно управление, което да ни преведе през кризата. 27 на сто са на обратното мнение.

Според получените резултати, формулата, описваща партиите в следващия парламент, е 4+3+1. Формациите, които със сигурност ще присъстват в 45-то НС, са ГЕРБ-СДС (30,7% от действителните гласове), БСП (23,9%), Има такъв народ (11,9%), ДПС (11,5%). Тези, които според данните от изследването, са над бариерата, са: Демократична България (5,6%), ВМРО (4,7%) и „Изправи се! Мутри вън!” (4,7%).

Под бариерата, но със шансове да я достигне при по-висока активност е Патриотична коалиция ВОЛЯ и НФСБ (2,4%). Трябва да се отбележи и резултатът на още 2 формации: Републиканци за България (1,7%) и АБВ (1,2%), които са над границата от 1%, което показва, че в дългосрочен план имат шанс да играят по-съществена роля на политическата сцена.

При така очертаващата се конфигурация очакванията са следващият парламент да е нестабилен, защото много трудно ще бъде съставено мнозинство. Широка коалиция между двата основни политически субекта е добър вариант само според малко над 4% от гласоподавателите. Интересно е, че в средите на ГЕРБ тази идея намира по-голяма подкрепа, докато привържениците на социалистите не споделят такъв сценарий. Тези, които считат, че по-добрият вариант за България е да се управлява от дясноцентристка коалиция с участието на ГЕРБ, са 23,5%. На лявоцентристка коалиция с участието на БСП дават предпочитания 20,2%. Разликата между двата варианта е намаляла от 5,5% на 3,2% само в рамките на настоящата кампания.

Най-голямата група избиратели (29,3%) считат, че ще бъде най-добре България да се управлява от коалиция без участието на ГЕРБ и БСП. Да се заобиколят и двете най-големи политически партии обаче ще е невъзможно. Следователно политическите субекти, които ще искат да вземат участие в изпълнителната власт, ще се наложи да направят компромиси. Според очакванията на гласоподавателите на ДПС, вариантът и вляво, и вдясно изглежда възможен, макар че електоратът на движението е ориентиран по-скоро вляво. Ориентацията на привържениците на ВМРО и ВОЛЯ-НФСБ е определено вдясно. За привържениците на „Изправи се! Мутри вън!” позицията анти-ГЕРБ е основополагаща, макар че основен донор на формацията са гласоподаватели, разочаровани от управляващите в момента. За коалицията на Мая Манолова, както и за „Има такъв народ”, и за Демократична България обвързването с която и да е от водещите партии изглежда силно токсично.

За съставяне на мнозинство в следващия парламент компромиси ще са необходими от всички участници. Общественото мнение няма да се съгласи с безпринципни съюзи, чиято самоцел е формиране на мнозинство. За да се развие политическата обстановка, ще е необходимо програмно мнозинство, стъпило на стабилна прагматична визия.

Подкрепата за управляващите в момента зависи от две променливи. Едната е оценката за това как се справят в битката с COVID-19. Другата е организацията на изборния процес. По отношение на пандемията обществената оценка е по-скоро благоприятна. Преобладава мнението, че заплахата е световна, а нашите управляващи успяват да маневрират и да донагаждат нещата сравнително добре. Опасенията за неспазване на принципите на демократичността и честността на изборите са по-големи, тъй като сред обществеността натежават впечатленията от нередности при провеждане на предишни избори.

При личностите няма съществена промяна на тежестта на влияние на нито един от водещите политици в рамките на настоящата кампания. Все пак известно увеличение в рейтинга получават Красимир Каракачанов, Мая Манолова, Христо Иванов и Веселин Марешки. Това показва, че те са се включили по-убедително в предизборната борба.

Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от СОВА ХАРИС в периода 11-16 март 2021 г. сред 1000 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента. Изследването е по поръчка на вестник „Труд”.

Първа социология: ВМРО категорично влиза в следващия парламент

Posted on: февруари 14th, 2021 by МИГ No Comments

Проучване, направено от СОВА ХАРИС, показва, че ВМРО категорично влиза с лекота в следващия парламент. Изследването е проведено между 26 и 31 януари 2021 г. сред 1000 български граждани по поръчка на вестник „Труд“.

Както стана известно през миналата седмица, ВМРО взе решение за самостоятелно явяване на предстоящите парламентарни избори на 4-и април. То стъпва на успешното представяне на Организацията на изборите за европейски народни представители и тези за местна власт. Те също се проведоха през 2019 г.  И на двата избора ВМРО участва самостоятелно, печелейки два мандата в Европейския парламент, както и засилвайки позициите си в местната власт в страната. Това затвърди впечатлението, че ВМРО се позиционира като най-голямата политическа организация от патриотичния спектър в България.

Проучването на СОВА ХАРИС е първото такова, което отчита самостоятелната електорална тежест на ВМРО. А резултатите сочат, че с 4,4% подкрепа Организацията ще успее да влезе със своя собствена парламентарна група в следващия парламент. Очевидно раздялата с коалиционните партньори няма да се отрази на твърдия електорат на войводите, а точно обратното.

Нека припомним, че ръководство на партията вече даде заявка за разширяване на електоралния потенциал чрез засилване на представителството на граждански организации и експерти в изборните листи.

Сред основните си успехи ВМРО отчита ръста на доходите и пенсиите, спирането на Истанбулската конвенция и борбата с джендър идеологията, модернизирането на Българската армия, справянето с мигрантската криза, както и втвърдяването на тона към Република Северна Македония, което среща подкрепата на мнозинството български граждани.

„Сова Харис“: Партията на Слави Трифонов първа по доверие

Posted on: август 31st, 2020 by МИГ No Comments

47% от българите искат предсрочни избори и служебно правителство. Редовните избори през март, организирани от действащия кабинет, подкрепят 35,5% от избирателите.  Това сочат данните на проучване на СОВА ХАРИС по поръчка на вестник „Труд“ в периода 19-25 август 2020 г. сред 1000 български граждани.

Според агенцията в момента всички – и управляващи, и опозиция, и протестиращи – говорят от позицията на народа, тоест, надценяват своята роля. Вследствие на протестите политическите страсти са приповдигнати аналогично на навечерието на избори.

Заявление, че са напълно сигурни, че ще гласуват, дават 54% от избирателите. Още 18% – че в известна степен са сигурни и вероятно ще отидат до урните (или машините). Конкретен отговор за кого ще гласуват дават 64% от гласоподавателите. Това е сравнително висока степен на активност за нашата страна. Изострената ситуация не само е повишила интереса към политическата сфера, но води и до размествания в политическите предпочитания.

ГЕРБ продължава да е първа политическа сила с 17,8%, но според изследванията губи 3,5% от началото на юли. При коалиционния партньор в управлението ВМРО и обикновено подкрепящата мнозинството в парламента ВОЛЯ също има известно понижение.

Съответно декларираната подкрепа за БСП е 15,7%, което е нарастване с 3,5%. Най-голям обаче е прогресът при “Има такъв народ” – с 4,9% спрямо юли. Това прави партията на Слави Трифонов трета политическа сила с 10,1% подкрепа.

ДПС също разширява своето присъствие до 5,9%. Четвърта е „Демократична България“ с 4,5%. ВМРО, ВОЛЯ, АТАКА, НФСБ са под линията.

По показателя “доверие” новата партия “Има такъв народ” стои най-добре от всичките си опоненти с показател 22,5%. Това се дължи на факта, че тази формация привлича симпатизанти от целия политически спектър.

Втора позиция заема БСП, при която има нарастване на доверието почти до 20%, като при това положение са изпреварили дори ГЕРБ, макар и с по-малко от процент. Изглежда, социалистите са на път да преодолеят кризата на доверие, в която бяха изпаднали в началото на епидемията от КОВИД-19, смятат от СОВА ХАРИС.

Доверието към ГЕРБ се е свило до дела на гласуващите за тази партия – 18,8%. Същевременно обаче регистрираме мобилизация на твърдото ядро симпатизанти на управляващата партия.

Доверието в Изправи се бг е 12, 5%,  в Демократична България – 9,9%, ВМРО – 9,5% , ДПС – 7,7%

Динамика има и в отношението към водещите политически фигури у нас. Президентът Румен Радев в ролята си на критик на статуквото преодоля кризата на доверието към него в началото на епидемията и вече се доближава до обичайния рейтинг за държавен глава.

С 48% доверие Радев измества от първата позиция председателя на Националния оперативен щаб Венцислав Мутафчийски, който е с 37%. Слави Трифонов вече е на трета позиция с 31% доверие.

Персоналните атаки към премиера Борисов явно дават отражение и при него наблюдаваме значителен спад до ниво на доверие от 20, 2%, което е съотносимо с дела на симпатизантите на ГЕРБ.

Същевременно регистрираме повишаване на доверието към други водещи фигури в управляващата партия като Йорданка Фандъкова (26,4%), Томислав Дончев (20,5%),

Председателят на парламента Цвета Караянчева има незавидните 13,1%, доверие,  Деница Сачева (12,2%). Иван Гешев има 15,2% доверие, лидерът на БСП –  16,9%.

Гражданското недоволство в началото предизвикваше спонтанна реакция на симпатия и подкрепа от общественото мнение, но постепенното му политизиране води до известна ерозия и колебания в отношението към него.Първоначално над 60% от пълнолетните граждани напълно подкрепяха протестиращите.

Сега регистрираме, че безусловната подкрепа е слязла до 48%, като още около 25% симпатизират, но с известни условности. Когато става дума за радикализиране на действията и проявата на гражданско неподчинение, по-голямата част от хората вече се отнасят с неодобрение – 46% срещу 38% одобряващи.

Под 50 % от избирателите смятат да гласуват за президент

Posted on: юли 29th, 2016 by МИГ No Comments

Под 50% от българите най-вероятно ще гласуват на предстоящите президентски избори, които ще се проведат на 6 ноември.

Борисов води класацията с 32,3%, ако се яви на изборите. Прави впечатление обаче, че някои от спряганите за кандидат-президенти като Мая Манолова, Цецка Цачева, Корнелия Нинова или Йорданка Фандъкова имат по над 60% неодобрение от гражданите. Данните са от национално проучване на „Сова Харис”, представително за пълнолетното население на страната, проведено сред 1000 души в периода 21-25 юли 2016 г.

Следва анализа на Васил Тончев от „Сова Харис”:
До изборите за държавен глава на Република България остават само около 3 месеца. Ситуацията е, меко казано, странна. Водещите политически партии още не са обявили своите кандидати, което вероятно обуславя дефицита на социологически данни в публичното пространство.
Оказа се, че избирателите нямат намерение масово да се втурнат към урните наесен. По-малко от половината са абсолютно сигурни, че ще гласуват. Като се има предвид и че в избирателните списъци фигурират доста имена на хора, които не пребивават в страната, се очертава развръзката на изборите да се получи на балотаж.
Получихме отговор на разгорелия се в публичното пространство спор какво би станало, ако лидерите на основните партии се явят като кандидат-президенти. Виждаме, че интригата вероятно ще се сведе до двубой между Бойко Борисов и Корнелия Нинова. Превъзходството на лидера на управляващата партия е очевидно, но все пак не би било достатъчно, за да приключи изборите още на 1-ви тур. Това пък предполага усложняване на ситуацията и ново прегрупиране на силите за евентуалния втори тур на надпреварата.

В медиите се спрягат доста имена на кандидати за президентския пост. Тествахме най-често налаганите. Намирам за нормално на предните места да излизат лица от двете най-масови партии, диференцирани и чрез мажоритарния признак. За ГЕРБ това са премиерът и столичният кмет, а за БСП напред изпъкват две дами – Мая Манолова и Корнелия Нинова. Близък резултат до този на кандидатите на ГЕРБ и БСП би могла да постигне както евентуална обединена кандидатура на трите патриотични партии, така и Слави Трифонов. Утвърдени формации като ДПС, РБ и АБВ могат да окажат съществено влияние на резултатите от изборите, но не като издигнат свой кандидат, а като подкрепят номинациите на някоя от водещите партии. Това разпределение на силите личи и от нагласите за подкрепа на основните политически субекти при едни евентуални извънредни парламентарни избори.