Година и половина по-късно, когато Сретен Йосич продължава да е в ареста, защитен свидетел отново посочва Бойко Борисов във връзка с този случай. Борисов вече е премиер, когато в края на ноемвмри 2010 г. името му отново изпълва сръбските вестници и новинарски емисии, а оттам и световните.

Чрез видеовръзка между Белград и Загреб защитеният свидетел Томислав Марянович казва пред Специалния съд за организираната престъпност в Белград, че Бойко Борисов, тогава главен секретар на полицията, е бил човека на сръбския гангстер Сретан Йосич и на дясната му ръка Слободан Джурович в България.

Новината от показанията на свидетеля е съобщена подробно в сръбските медии и цитирана от световните агенции. Това е сериозна новина – свидетел твърди пред съд, че един от най-големите мафиоти на Европа е свързан в миналото с настоящия български премиер, бивш кмет на София и бивш висш служител на МВР.

Предишните показания на Сретан Йосич, че Борисов е бил неговият човек в България, може и да не се взимат на сериозно – все пак това са думи на обвинен престъпник, той може да лъже. Но този път свидетел срещу него казва същото.

В България обаче тази новина е спомената между другото не във всички медии, като детайл в края на иначе подробни информации за делото срещу Йосич в Белград. Повечето български вестници описват подробно показанията на Марянович как Йосич и кумът му са поръчали убийството на Бай Миле. Но най-важната подробност – че Борисов, когато е бил главен секретар на МВР, е човекът на Йосич в България – е спестена или спомената в едно изречение накрая. Няма вестник или информационен сайт, в който някъде тази новина да е изведена със заглавие. Повечето печатни медии слагат заглавия като “Кумът на Йосич поръчал убийството на Бай Миле” и др. подобни, но името на Борисов или напълно е съкратено от информациите, или се споменава в последното изречение на текста – свидетелят бил казал и това.

С този пример се вижда, че българските медии, уж свободни и независими,

скриват важна информация

и така обществото не може да си състави мнение за качествата на своя премиер. В нормална демокрация такава новина щеше да предизвика разследване и да се разисква дълго от медиите, журналисти щяха да задават въпроси на премиера си и т. н. В България разследване няма, въпроси няма, новината е заметена под килима.

Защитеният свидетел Марянович чрез видеовръзка Белград-Загреб дава показания и подробно обяснява схемата на престъпната групировка и нейните акции.

Джурович е бил дясна ръка на Йосич и след ареста му наредил убийството на Бай Миле в София през 2004 г. Убийство било отмъщение към бай Миле, че не е попречил на арестуването и прехвърлянето на Сретен Йосич в Холандия, след което свидетелят замесва и името на сегашния български премиер Бойко Борисов.

Слободан Джурович, наричан Кардинала, е кум на Сретан Йосич (Йоца Амстердама). Той е хърватин, с 55 регистрации за кражби, фалшификации на пари и други криминални прояви. Свидетелят твърди, че Кардинала направил поръчката за убийството на Милчо Бонев-Бай Миле през 2004 г., след арестуването на Йосич през 2002 г. в България. Сръбските медии отново пишат, че това убийство е отмъщение към бай Миле, който не е попречил на арестуването и прехвърлянето на Йоца Амстердама в Нидерландия.

След това Джурович наследил големия престъпен бизнес на Милчо Бонев в България, свързан с наркотици, убийства и оръжие. Според свидетеля Сретен Йосич и неговият кум Слободан Джурович стоят зад убийството и на журналиста издател Иво Пуканич.

Томислав Марянович цитира и един от престъпните босове – Роберт Матанич, който е заявил, че Слободан Джурович през 2004 г. в Пловдив им е заповядал да убият един човек, който ги е измамил за наркотици.

БСП, Сумиста и още заплахи

В края на 2009 г. когато Борисов вече е премиер, Йосич отново става повод за медиен шум. Вестник “Уикенд” пуска версията, че е БСП е платила на Йосич за убийството на Борисов. Тази клюка от жълтия вестник е в подкрепа на Борисов в атаката му срещу опозицията, когато се утвърждава като премиер.

По този повод премиерът Борисов каза, че всеки вестник може да пише каквото си иска, а после театрално се извинява на БСП пред камерите на БиТиВи, че е арестувал Йосич.

Заплахи за убийство на Борисов през август и ноември 2010 г.

През август 2010 г. всички медии разпространяват съобщения от източници в МВР, че Сретан Йосич е поръчал убийството на Бойко Борисов на своя кумец Петър Стоянов – Вожда, известен още като Пешо Сумиста. Оказва се, че Йосич не е кум на Сумиста, но двамата са близки, той отпразнувал сватбата си в Белград, на която на почетно място на масата присъствал видният сръбски мафиот.

Сумиста е национален състезател и шампион по сумо, арестуван е малко преди това като част от група, наречена от МВР “Килърите” – една от акциите на тогавашния вътрешен министър Цветанов. Обвинени са в убийството на общинския съветник Юри Галев в Самоков. Съдът ги освобождава поради липса на доказателства, но делото не приключва.

Новината за покушение косвено потвърждава и зам.-главният прокурор Бойко Найденов. Предполага се, че е възможно вътрешният министър Цветанов, който тогава е в конфликт със съда, да разпространява новината за покушение срещу Борисов, за да създаде настроения срещу съдиите – те пускат убийците на премиера.

Така или иначе новината не е последвана от някакви разкрития, не се чува за нови заплахи срещу премиера. Прилича на съчинена българска версия.

През ноември 2010 г. приближеният до Борисов в. “24 часа” съобщава, че за главата му били платени 400 000 евро на поръчкови убийци. Всички медии цитират вестника. Самият Борисов по този повод казва – “Малко са ме оценили”.

В първите две години откакто е станал премиер Борисов, въпреки заплахите, непрекъснато, всяка седмица, играе с приятели футбол на открито на малко игрище недалеч от стадион “Васил Левски” в парка. Оградата на игрището е тънка телена мрежа, частично позакрита от рекламни пана върху плат, вързани за мрежата. В парка край игрището, по време на мачовете на премиера, дежурят цивилни гардове от НСО през един с униформени полицаи, разположени на 20-ина метра един от друг по алеите. Мястото е открито, от всички страни наоколо е паркът, където се подреждат охранители и полиция, общо най-малко 20 души.

Борисов играе мач в работно време, посред бял ден

Отделна тема е защо един премиер играе мач в работно време. (От единия разпространен запис на разговор на шефа на митницата Танов с премиера Борисов става ясно, че Борисов иска да преместят митничаря с прякор Вучката на друга работа, защото не може да отсъства от работа през деня и да играят заедно мач).
Все пак показването на премиера постоянно на такова място е рисковано, ако човек е заплашен с убийство. Борисов прави също непрекъснати обиколки из страната, макар и с цяла дузина охрана, и се среща с хора на открито, без да показва страх.

Може ли да се предположи, че Борисов е решил проблема си със Сретан Йосич и по някакъв начин са се разбрали? Както и да е, но щом човек като Борисов е свързан с мутренските среди от години, пряко или косвено се е набърквал като шеф в МВР в техните битки, винаги отнякъде може да дойде заплаха от куршум.

На Балканите убийството на премиери не е нещо необичайно през годините в края на XX век и началото на XXI век. В най-новата история в България беше убит бивш премиер (Андрей Луканов, 1996 г.), а в Сърбия – действащият премиер (Зоран Джинджич, 2003 г.). Борисов като премиер, дори вече бивш, с такова минало не е в пълна безопасност.

– –

От книгата „В сянката на Борисов“ от Иван Бакалов, изд. 2011 г., второ допълнено издание 2012 г.

Дни след освобождаването на сръбския наркотрафикант Сретан Йосич от затвора в Белград, Бойко Борисов каза пред журналисти: „Има много сериозен сигнал от влиятелна чужда служба за най-висока степен на заплаха срещу мен”. Не го казва за пръв път, преди година пак говореше за заплаха срещу него, в миналото е споменавал конкретно и Сретан Йосич, че не иска да стъпи в Сърбия. Какво е направил Борисов, че толкова години след ареста му да съществува заплаха?

За историята на Йосич и убийствата у нас публикуваме откъс от книгата на Иван Бакалов „В сянката на Борисов”, издадена декември 2011 г., второ допълнено издание 2012 г.

Пред Белградския окръжен съд на 7 април 2009 г. Сретан Йосич казва две имена на българи, които са го държали в безопасност и са го защитавали – на Бойко Борисов и на Николай Гигов, оръжеен търговец и собственик на ФК „Локомотив“.

В клюкарски сайтове и жълти вестници пише дори, че през 90-те години с охраната на Йосич се е занимавала фирма “Ипон” на Борисов, а при едно от пребиваванията на сърбина в България той наел етаж от хотел на Боровец и известно време лично Борисов се занимавал там с охраната му. Никой не е потвърдил това официално. И не това е важното, защото в крайна сметка всеки може да наеме една охранителна фирма.

Борисов отрича каквато и да е връзка със Сретан Йосич и винаги изтъква, че той го е арестувал и екстрадирал в Нидерландия, поради което животът му е застрашен от Йосич. Дали Борисов не драматизира излишно, да се направи на герой? Или прикрива друга причина за заплахата? Има различни обяснения по този въпрос.

В момента, докато Борисов е премиер, никой служител на МВР не оспорва и не се осмелява да каже нещо различно от него за ареста на Йосич. Но изплуват най-различни връзки.

Йосич, Гигов и Борисов

Другият споменат от Йосич пред съда в Белград е Николай Гигов, оръжеен търговец, собственик на “Локомотив” – София. Той не отрича, признава пред журналисти, че се познава с Йосич и е работил с него, но го знае под друго име. Според изявленията на Гигов, престоят на Йосич в България през 90-те бил свързан с трансфери на сръбски футболисти. Благодарение на него в отбора на Гигов “Локомотив София” дошъл сърбинът Горан Василевич от “Цървена звезда”.

Борисов има отношения с Гигов още от времето преди да стане кмет и премиер. Забелязвани са заедно в компания, забелязвани са и да играят тенис. Когато Борисов идва на власт през 2009 г., отменя много сделки на предишното правителство, включително за доставка на нови правителствени самолети “Еърбус” (доставен е само един от двата поръчани, но с понадута цена). Но една сделка не отменя – плаща от бюджета в периода на най-големите съкращения вноска от 300 млн. лева за френски хеликоптери “Кугар”. Това е част от общата сделка на стойност 358 млн. евро (от която към онзи момент са изплатени почти половината), за общо 18 хеликоптера, доставяни на партиди. Консултант и посредник по сделката с френския производител “Юрокоптер” е оръжейният търговец Николай Гигов. На въпросите защо при тежките съкращения не е орязано плащането по тази сделка, обясненията на Борисов са, че иначе държавата трябвало да плати много неустойки. Никой юрист или друг не цитира и не коментира какъв е договорът, не потвърждава или отхвърля думите на премиера. Юридически консултант по тази сделка пък е адвокат Тодор Батков, издател на в. “Стандарт”, сляпо подкрепящ правителството. Договорът за хеликоптерите е придвижен успешно финансово и юридически.

Парламентарна комисия за случая с Борисов и Йосич

Думите на Йосич пред съда в Белград на 7 април 2009 г. подсещат управляващото мнозинство за още един аргумент срещу Бойко Борисов, който в онзи момент ги застрашава политически с наближаващите избори. В парламента е образувана извънредна комисия, да разследва случая със Сретан Йосич. За председател е избран Христо Бисеров, депутат от ДПС, и бивш депутат от ОДС, наричан сив кардинал по време на управлението на Иван Костов.

По това време Сретан Йосич е освободен, пуснат под гаранция от съда в Белград (после арестуван пак). Бойко Борисов показва, че се чувства застрашен. Не се е чуло да поиска да съди Сретан Йосич за клевета и лъжесвидетелство пред тамошния съд.

По това време, в края на април 2009 г. в медиите излиза информация, че съдът в Белград призовава кмета на София Бойко Борисов като свидетел на заседание по делото срещу Сретан Йосич през октомври същата година. Борисов обаче отрича да е призован и заявява, че кракът му в Белград няма да стъпи, защото животът му е заплашен от Йосич.

“Станишев и Доган си играят с моя живот”,

заявява най-сериозно Борисов пред медиите. По това време обстановката вече е предизборна.

Депутатът Хисто Бисеров, като шеф на парламентарната комисия, разследваща случая с Йосич, заявява, че сръбският бандит е имал свой покровител в България. Бисеров съобщава още съвсем официално пред камерите на телевизиите, че на комисията е станал достояние записан със СРС разговор на Йосич, в който се чува реплика към него: “Бойко взе парите”. Репликата е в разговор с известен български подземен бос, застрелян по-късно, чието име Бисеров не съобщава пред журналистите. Но на описанието отговаря Милчо Бонев – Бай Миле от СИК. Името му е тиражирано като човека, записан да разговаря с Йосич и никой не оспорва този факт.

“Ние не знаем кой е Бойко и за какво са парите, но репликата е казана ден преди ареста на Йосич и записът представлява доказателство”, казва Бисеров. Той добавя също, че няма доказателство, че тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов е хванал Йосич (както твърди самият Борисов), а ГДБОП (тогава НСБОП) е службата, която го е разкрила и арестувала по искане и с помощта на нидерландската полиция.

Хипотезата, която се коментира нашироко, но никой политик не изрича публично нито в парламентарната комисия за разследване на случая Йосич, нито другаде, е, че като главен секретар на МВР Бойко Борисов е взел 1,5 млн. долара (или евро) да сложи чадър над Йосич, да му гарантира да не го закача полицията. Но го арестуват по искане и с помощта на нидерландската полиция. След ареста вече говорят, че парите са дадени Борисов да подпомогне бягството на Йосич от българския арест. Това е публична тайна в политическите среди, в криминалните среди, стига до хора от медиите, но никой не го казва официално, тъй като няма никакво доказателство, освен репликата от записания разговор на Йосич с Бай Миле, която остава да виси във въздуха.

В български и сръбски медии обаче се споменава, че Йосич е платил сумата от 3 млн. долара (в някои информации се говори за евро) за да организират бягството му от България, а 1,5 млн. от тях е взел Бай Миле. Оттам и въпросът – кой е взел другата половина?

Когато е убит Бай Миле през 2004 г. заедно с още 5 души от свитата си в ресторант “Славия” в София, е прострелян нарочно дори часовникът му с диаманти на стойност 300 000 евро. Този детайл показва убийство за отмъщение и добро познаване на “поръчания обект”.

Иначе в някои медии излизат и подробности как е трябвало да бъде организирано бягството на Йосич. За целта се готвело той да бъде транспортиран от Централния затвор в София до МВР болница или до друг арест, като по пътя хора, подготвени от Бай Миле, ще спрат конвоя и ще го освободят. Като по филмите. Говори се за варианти с взрив на колата, с която го транспортират, да се инсценират убийството на Йосич, а той да се измъкне жив.

И Алексей Петров е намесен

Друга любопитна версия около несъстоялото се бягство на Йосич е, че посредник между него и хората, които е трябвало да го организират, е бившата барета Алексей Петров, който е близък по онова време с Борисов. Затова по-късно едно от обясненията за неуспелия атентат срещу Алексей Петров е именно отмъщение за проваленото бягство на Йосич от българския арест. И за това няма никакви доказателства, но Петров е надупчен от куршуми на 15 август 2002 г. и само късметът му спасява живота ( бел. ред. – срещу Алексей Петров има още един неуспешен атентат и накрая успешен през август 2023 г.).

В болницата го посещава тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов. Двамата демонстрират близост, били са последователно национални треньори по карате, имали са обща фирма и общи приятели, повече или по-малко свързани със СИК и други борчески структури.

Като допълнение на мистерията, през 2011 г., след като е освободен от ареста, където преседя почти година като обвинен за лидер на престъпна група “Октопод”, Алексей Петров казва, че има съмнения, че зад атентата срещу него през 2002 г. стои Бойко Борисов. Каква причина може да има, Петров не обяснява. Може би защото знае нещо за опита да се освободи Йосич?

Има още убийства, които се свързват с осуетеното бягство на Йосич.

В рамките на почти едно денонощие на 28 и 30 декември 2002 г. загиват още двама души. Първо е застрелян край дома си прокурорът Николай Колев. Години наред за убийството вдовицата му Нанка Колева, също прокурор от Върховна касационна прокуратура, директно обвиняваше бившия главен прокурор Никола Филчев, а като изпълнител на убийството сочеше Алексей Петров и неговите барети.

Прокурорът Николай Колев е известен още като конселиере на варненската групировка ТИМ. Той е подпомогнал нейното развитие, като е арестувал с измислени обвинения местния шеф на службата за борба с организираната престъпност, който разследвал тимаджиите.

В последните години изплува и нова версия за смъртта на Колев, която пак не изключва Алексей Петров като организатор на това убийство. Предположението е, че Колев е предупредил за готвеното освобождаване на Сретан Йосич, тъй като научил от връзките си в подземния свят някои подробности. И това било мотив за да го убият. Колев е забъркан в много разследвания на престъпления, има контакти в подземния свят. Истината трудно ще излезе на бял свят.

По-загадъчно е другото убийство ден по-късно

Вестниците още пишат за убийството на Колев, когато на 30 декември 2002 г. е открит мъртъв в колата си в кв. “Гео Милев” в София Владимир Димов, зам.-шеф на сигурността в СИБанк, бивша барета, психолог към МВР, работил в Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ). Полицията лансира версията за самоубийство, но още с новината за смъртта му, тя е поставена под съмнение във вестниците и открито се говори за убийство, инсценирано като самоубийство.

Димов е намерен в колата си, прострелял се в главата с лява ръка, защото на дясната два пръста били откъснати от взривен детонатор на граната. Той се опитвал да се взриви, но гранатата не гръмнала, само детонаторът й. И затова той довършва самоубийството си с лява ръка. Обясненията не са много убедителни.

Димов се разделил с приятелката си в дома си и излязъл за малко, а го намерили на сутринта. Негови приятели и близки твърдят категорично, че той е човек, който ни най-малко не е показвал признаци да се самоубива. Радвал се на живота, бил доволен и обичал да се забавлява.

Без никакви доказателства или свидетелски думи в много издания излиза версията, че Димов е взел 1 млн. долара, за да организира бягството на Йосич. Още един посредник и организатор. Защо точно той? Какво общо може да има психологът-барета Димов? Със сигурност има контакти с бивши барети, с които е пълен подземния свят. Но това едва ли е достатъчно.

По любопитна е друга връзка на Димов – той е зам.-шеф по сигурността на СИБанк. Това към онзи момент е банката на Цветелина Бориславова, другарката в живота на Бойко Борисов. Те официално живеят на съпружески начала. Тя е станала главен акционер и шеф на банката, след като от нея се е оттеглил Славчо Христов, приближен на бившия премиер Костов, който е слязъл от власт и на негово място идва правителството на НДСВ. В банката настъпват промени и нови назначения.

Не е възможно Бориславова, след като оглавява банката, да си назначи и да държи шеф и зам.-шеф по сигурността на банката, без за това да знае Бойко Борисов. Без лично да ги е одобрил, избрал или посочил. Името на Борисов се споменава в грамите на американските посланици, свързано с пране на пари в тази банка. Дончев със сигурност е одобрен от Борисов. Това, разбира се нищо не доказва. Но връзката е показателна.

Сръбски вестник: Йосич арестуван в Белград заради Борисов

На 27 април 2009 г., след кратък престой на свобода в Белград, Сретен Йосич е арестуван отново със специална операция на сръбската полиция и прокуратура, по искане на хърватските власти. Този път обвинението е, че е организирал убийството на издателя на хърватското списание „Национал“, журналистът Иво Пуканич. Сръбското радио Б92 съобщава, че Йосич е задържан в къщата на Слободан Милошевич в Белград, където е живеел под наем. За Йосич се знае, че в началото на 90-те години е подкрепял Милошевич.

Но сръбски вестник излиза със странна версия по повод новия арест:

„Сретен Йосич е арестуван поради факта, че той е неудобен свидетел срещу сегашния кандидат за премиер на България Бойко Борисов, бивш служител на МВР и сегашен кмет на София“, пише на първата си страница в. „Курир“. Във вестника Борисов е споменат и като “бивш разузнавач“. Изданието цитира отново думите на Сретен Йосич от началото на същия месец април 2009 г. пред Окръжния съд в Белград, че през 90-те години в България Борисов му е осигурил убежище. “Противоречивият Борисов обаче надхитри Сретен Йосич и му спретна арест, за да предотврати допълнителни обвинения срещу себе си… Арестът на Сретен Йосич е пряко свързан с предстоящите парламентарни избори в България, в които участва и Бойко Борисов. Йоца Амстердам посочи пред съда Борисов като човек, с когото си е сътрудничил”, пише в. “Курир”.

Информацията от вестника е по-скоро търсене на сензация. Едва ли мощта на Борисов е толкова голяма, че да убеди сръбските власти да арестуват отново Йосич. Към момента Борисов се готви за избори, които е на път да спечели и арестът там има политическо отражение в България. Както вече стана дума, в парламента създават комисия да разследва случая с Борисов и Йосич.

От книгата „В сянката на Борисов“ от Иван Бакалов