Депутат може да бъде подслушван и следен със специални разузнавателни средства (СРС) без за това да бъде дадено нарочно разрешение от парламента или от неговия председател. Това посочва в свое становище зам.-председателят на Софийски градски съд Руси Алексиев, който е одобрил прилагането на СРС-та спрямо депутата от ДПС-Доган Джейхан Ибрямов.

Последният бе арестуван със 100 хил. лв. белязани пари и обвинен в търговия с влияние. По време на заседанията за задържането му под стража се разбра, че той е бил следен дълго преди да се образува делото срещу него. При вече налично производство разследващите са длъжни да поискат разрешение от парламента, защото Ибрямов е с имунитет. Според съдия Алексиев обаче това не важи за СРС-тата, които той счита за „извънпроцесуална дейност“.

Твърденията за незаконност дойдоха както от адвокатите на Ибрямов, така и от други юристи. Те се основават на едно решение на Конституционния съд (КС) от 2020 г. То обаче се отнася за имунитета на президента, посочва съдия Алексиев. Във въпросното решение се посочва, че „имунитетът изключва извършването на всякакви процесуални и извънпроцесуални действия, свързани с възможно реализиране на наказателна отговорност, които биха могли да нарушат личните права и свободи на лицето„.

Алексиев обаче посочва, че защитата на държавния глава и на депутатите е различна. Имунитетът на президента е абсолютен – и той, и вицето не носят отговорност за каквито и да е действия, извършени при изпълнение на функциите им, освен ако не става дума за държавна измяна или нарушение на Конституцията. Депутатите са наказателно-отговорни, могат да бъдат разследвани и арестувани, но с разрешение.

В този смисъл депутат може да бъде подслушван, ако със СРС-тата се събира „оперативна информация“. Едновременно с това обаче няма проблем тези данни да се ползват като доказателства срещу обвиняемия, стига това да е направено по съответната процедура. Подслушването не означава непременно образуване на дело срещу депутата, за което вече е нужно разрешение.

„Поради това не може да се приеме, че СРС са на една и съща плоскост с действията, автоматично водещи до ангажиране на наказателната отговорност на лицето като задържането му, личния оглед, претърсването на лице (обиск) или на ползвани от него помещения и/или изземване„, пише съдия Алексиев и допълва, че противното (тоест да се приеме, че е нужно разрешение за подслушване) е погрешно разсъждение.

„Ще се окаже напълно невъзможно да се съберат не доказателства, а данни за евентуално извършено каквото и да е тежко престъпление от категорията на т.нар. „дискретни“ престъпления, т.е. извършвани само „на четири очи“, каквито са почти всички корупционни престъпления, а още по-важно – и тези срещу държавата, като предателство, шпионство, вредителство и пр. За тях е характерно, че без използването на дискретни, скрити, неконвенционални способи, каквито са СРС, за събиране на оперативна информация, а в наказателния процес – и на доказателствено значима такава, нито едно от тези престъпни деяния, вкл. и такова срещу държавата, не може да бъде разкрито и/или доказано„, посочва той.

Алексиев пише още, че СРС-тата са „главният и почти в 100% единственият възможен оперативен или доказателствен способ“ при някои пресътпления и да се изисква предварително разрешение за тях от парламента е „явна абсурдност„, която напълно би зачеркнала „скрития, дискретен характер на оперативните способи„.

Становището на Алексиев се отнася само до одобряването на СРС-та, но някои юристи вече посочиха, че и арестът на Ибрямов е незаконен. Това решение обаче бе взето от други съдии – окончателното е на състав от трима магистрати от апелативния съд в София.

Причината за противоречията е чл. 70 от Конституцията, в който е описан депутатският имунитет. Там се посочва, че народен представител не може да бъде задържан, нито срещу него да се образува наказателно дело освен с разрешение на парламента или на председателя му. Единствената възможност за арест е при „заварено тежко пресътпление„. Именно този текст бе използван от прокуратурата и антикорупционната комисия. След това председателят на парламента Рая Назарян издаде разрешение, но само за образуване на производство. Тя отказа да се произнесе по искането за арест с аргумента, че такъв вече е извършен в условията на неотложност, т.е. при заварено тежко престъпление. Именно липсата на разрешение за задържане дава основание да се твърди за незаконност.

В понеделник специализираният сайт DeFakto публикува становище на известната адвокатка Ина Лулчева. В него тя посочва, че в случая „има погазване на Конституцията и съмнение за политическа намеса„.

„Paзpeшeниeтo зa пoвдигaнe нa oбвинeниe нe e „cвaлянe нa имyнитeт“, a paзpeшeниe зa възбyждaнe нa нaĸaзaтeлнo пpecлeдвaнe зa ĸoнĸpeтнo пpecтъпнo дeяниe. И тoвa paзpeшeниe ниĸoгa нe вoди aвтoмaтичнo и дo paзpeшeниe зa зaдъpжaнe. Aĸo ce иcĸa зaдъpжaнe нa дeпyтaт, cпpямo ĸoгoтo e дaдeнo paзpeшeниe зa възбyждaнe нa нaĸaзaтeлнo пpoизвoдcтвo – тoвa тpябвa дa ce нaпpaви изpичнo oт глaвния пpoĸypop. И Hapoднoтo cъбpaниe c изpичeн aĸт дa гo paзpeши или oтĸaжe„, пише Лулчева.