Posts Tagged ‘ссср’

Дмитрий Медведев: Без ядрени оръжия, Русия вече нямаше да съществува

Posted on: януари 26th, 2026 by МИГ No Comments

Ядрените оръжия играят стабилизираща роля: без тях нито СССР, нито Руската федерация може би щяха да съществуват. Това каза Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия, в интервю за вестник „Комерсант“.

„Европейците, а при администрацията на Байдън и американците, постоянно ни провокираха за твърди решения“, каза Медведев. „Спомнете си какво се случи в края на годината, когато имаше нападение срещу резиденцията на президента на Руската федерация с помощта на огромен брой безпилотни летателни апарати“, посочи той. Масираната атака с дронове срещу резиденцията на руския президент Владимир Путин можеше да се превърне в основание за удар със специално оръжие, заяви Дмитрий Медведев пред „Комерсант“. „Всъщност това  можеше да стане основание за ответен удар, включително с използване на специални оръжия“, коментира заместник-председателят на Съвета за сигурност по повод атаката от Киев през декември срещу резиденцията на Путин в Новгородска област. Медведев подчерта, че подобни „игри“ са изключително опасни.

СССР разработва собствено ядрено оръжие през 1949 г. и това е официално обявено през 1950 г. Това нарушава монопола на САЩ върху ядрените оръжия, който съществува от 1945 г. Придобиването на атомната бомба от Съветския съюз стабилизира световната ситуация, като увеличи риска от стратегически военен отговор на пряка или непряка агресия срещу Москва и нейните съюзници. В резултат на това американската администрация, от съображения за собствената си сигурност, отхвърли предложенията на някои генерали, сред които Дъглас Макартър, за започване на военни операции срещу социалистически държави, отбелязва ТАСС.

Разрешаването на ситуацията с разпространението на атомно оръжие би било възможно при наличие на политическа воля от страна на ядрените държави, отбеляза пред „Коммерсант“ Дмитрий Медведев. Според него, в областта на стратегическата стабилност „все още много зависи от Русия и САЩ“, тъй като „по отношение на ядрения потенциал те са най-големите държави“. Въпреки това, общата ситуация в тази област е, „меко казано, не безоблачна“ и затова Медведев е склонен да бъде песимистично настроен относно перспективите за нейното развитие. „Сегашните официално признати ядрени държави имат потенциала да предотвратят развитието на този сценарий. Само ако има политическа воля“, смята Медведев.

Медведев добави, че според него „ядреният клуб“ ще се разшири. В „ядрения клуб“ сега влиза „петорката“ от постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН – Русия, Великобритания, Китай, САЩ и Франция, както и Индия и Пакистан, които не са подписали Договора за неразпространение на ядрените оръжия. Изследователите твърдят, че Израел притежава ядрени оръжия, въпреки че еврейската държава никога не е потвърждавала това. Северна Корея твърди, че притежава ядрени оръжия.

Проблемите в стратегическата сфера в резултат на действията на САЩ продължават да нарастват, заяви още Медведев. „Достатъчно е да си припомним изключително провокативния противоракетен проект „Златен купол за Америка“, отбеляза Медведев.

Той подчерта, че проектът на системата за противоракетна отбрана противоречи на изявлението, залегнало в преамбюла на Договора СТАРТ. Той отбеляза също, че изявленията на Вашингтон за възобновяване на пълномащабните ядрени опити не могат да бъдат игнорирани. „Това значително ще усложни всеки потенциален стратегически диалог между Русия и Съединените щати“, подчерта Медведев, добавяйки, че има многобройни други отрицателни примери.

Дмитирй Медведев отбеляза и недостатъчния брой положителни сигнали от САЩ. „В частност, няма положителен отговор на нашата инициатива за пост-СТАРТ. Затова ще кажа накратко – по-добре никакъв СТАРТ-4, отколкото договор, който само маскира взаимно недоверие и провокира надпревара във въоръжаването в други страни“, обобщи заместник-председателят на руския Съвет за сигурност.

Лавров пристигна в Аляска с блуза на СССР (видео)

Posted on: август 15th, 2025 by МИГ No Comments

Руският външен министър Сергей Лавров привлече внимание с избора си на облекло при пристигането си в Аляска за срещата на върха между САЩ и Русия, съобщава ДПА.

Лавров, който оглавява руската дипломация през последните две десетилетия, беше облечен в бяла спортна блуза с надпис „СССР“ – абревиатурата на бившия Съветски съюз.

Руските медии спекулират дали изборът на облекло е целял да провокира американските домакини на тяхна територия или да изпрати ясен сигнал към останалите бивши съветски републики, предава БТА.

В социалната мрежа „Телеграм“ веднага намериха и колко струва пуловерът, който е на известна руска марка от Челябинск – 10 990 рубли или около 230 лева.


Украйна беше част от Съветския съюз до обявяването на независимостта си през 1991 г. Войната, започната от Москва срещу Украйна през 2022 г., ще бъде една от основните теми на преговорите в Аляска, отбелязва ДПА.

Лавров отказа да прави прогнози за изхода от срещата на върха между президентите Владимир Путин и Доналд Тръмп.

„Не правим никакви прогнози“, заяви той при пристигането си в Анкъридж. „Знаем, че имаме своите аргументи, а позицията ни е ясна и недвусмислена. Ще я изложим“, добави руският външен министър, цитиран от Франс прес.

В същото време главната редакторка на RT Маргарита Симонян съобщи, че на руските журналисти, които са част от делегацията в Аляска, са им сервирали Котлети по киевски на борда на самолета. Ястието представлява панирано пилешко филе, в което е завита бучка масло.

Междувременно местата в хотелите в Анкъридж свършиха и настаняват гостите от руската и американската делегации в общежитията на университета в града, съобщи местната телевизия Alaska News Source.

Противници на Тръмп пък устроиха проукраински протести и развяха украински знамена по улиците на Анкъридж часове преди знаковата среща.

По информация на „Ройтерс“ някои от протестиращите са против идването на Путин в Аляска и са настроени скептично за резултата от преговорите. Други са разочаровани, че Зеленски няма да присъства. Такива акции са планирани и в други градове, добавя УНИАН.

Михаил Горбачов „продал“ ГДР за един сандвич

Posted on: май 9th, 2025 by МИГ No Comments

Михаил Горбачов започва да пътува до капиталистически страни още в началото на 70-те години, когато е все още първи секретар на Ставрополския регионален комитет. Заедно с Раиса Максимовна той посещава Италия и Белгия, а после отиват и няколко пъти до Франция. Но по време на пътуванията си той няма срещи с висши служители на тези държави; не е на това ниво. Впоследствие Михаил Сергеевич се среща с лидери на великите сили и те си съставят интересно мнение за него.

Маргарет Тачър

Горбачов заминава за Англия на официално посещение в средата на декември 1984 г., три месеца преди избирането му за генерален секретар на КПСС. Маргарет Тачър го приема в резиденцията си в Чекърс (предназначена изключително за посрещане на лидери на други държави).

Михаил Сергеевич успява да направи огромно впечатление на британския министър-председател, като разгъва пред нея карта на Генералния щаб с гриф „строго секретно“, на която е изобразен план за ядрени удари срещу Великобритания. Тя разбира, че това не може да е истинско, но стига до извода, че Горбачов няма да се спре пред нищо, воден от желанието си да впечатли западните си партньори.
Тачър изразява мнението си в писмо до Рейгън: „Той е доста интелигентен и открит, има определен чар и чувство за хумор, наистина ми хареса. Сигурна съм, че това е човек, с когото можеш лесно да се справиш.“

„Желязната лейди“ обаче веднага обяснява какви „афери“ би могла да има с обещаващия политик. Отбелязвайки, че експертите й описват Горбачов като силно амбициозен, но лесно податлив и небрежен човек, Тачър заявява, че трябва да му се помогне да дойде на власт, тъй като с него би било лесно да реализира своите намерения.

Франсоа Митеран

През октомври 1985 г., на първата си среща с Франсоа Митеран, Горбачов решава да впечатли френския президент с грандиозните си планове за преструктуриране на цялата съветска система. В разговор на четири очи, състоял се в Елисейския дворец, той заявява намерението си да разруши социалистическия строй и да влезе в „общия европейски дом“. Тази идея става маниакална за Горбачов. Вместо очакваното одобрение обаче, той по-скоро плаши Митеран с мащаба на намеренията си: „Този ​​човек има вълнуващи планове, но осъзнава ли непредсказуемите последици, които опитът за тяхното осъществяване може да причини?“ Митеран казва това на съветниците си след срещата.

Роналд Рейгън

През ноември 1985 г. в Женева се провежда първата среща на лидерите на СССР и САЩ за последните три десетилетия. Цитат от мемоарите на Роналд Рейгън за първите му впечатления от Горбачов е много често срещан в интернет: „Очаквах да видя другар, облечен в учебникарско болшевишко палто и астраханова шапка. Вместо това ме представиха на господин, облечен в моден френски костюм и носещ часовник Rado Manhattan… Като го гледах, си помислих: „Да! Той ще ни продаде всичко!“

Темата за облеклото често присъства в спомените на Рейгън. В Женева този ден е доста студено, но, както пише американският президент, виждайки, че Горбачов пристига с палто и шапка, той сваля своите и излиза да го посрещне с костюм. Благодарение на това, на снимките, разпространени в пресата, той изглежда по-млад и енергичен (в действителност Горбачов е с две десетилетия по-млад).
Що се отнася до взаимните характеристики, след първата им среща Горбачов нарича Рейгън консерватор и динозавър, а Рейгън не остава длъжен, казвайки на журналистите, че Горбачов е „твърдоглав болшевик“.

Джордж Буш

Следващият президент на САЩ, Джордж Буш-старши, също дава не особено ласкава характеристика на Михаил Сергеевич. Буш очевидно се съмнява в способността му да ръководи велика страна: „Ако Горбачов имаше сталинската политическа воля и решителността на своите предшественици, днес все още щяхме да имаме обновен и укрепен Съветски съюз…“

Хелмут Кол и Ерих Хонекер

Германският канцлер Хелмут Кол не вярва особено в идеята на Горбачов, смятайки всички приказки за перестройка и ново политическо мислене за  демагогски пропагандни глупости, които нямат общо с реални фундаментални реформи. След първата си среща с Горбачов през октомври 1988 г. в Москва, Кол се изказа доста остро по този въпрос, правейки някои неприятни паралели: „Той е съвременен комунистически лидер, отличен експерт по връзки с обществеността… Но Гьобелс също беше експерт в тази област.“

Горбачов е ужасно обиден, но отношенията скоро се подобряват. Дискусията се насочва към обединението на Германия. Кол смята, че Горбачов е принуден да направи това, тъй като икономиката на СССР вече се пука по шевовете и не е в състояние да поддържа други комунистически режими. В същото време Кол е изумен от това колко лесно Горбачов се съгласява на обединението в името на повишаване на популярността си, без дори да се опитва да получи каквито и да било икономически или политически ползи за страната си. Изтеглянето на войските от ГДР струва на ФРГ 4 млрд., които са платени на Съветския съюз.

„Изобщо не е много! Ако Горбачов беше казал: дайте ни 100милиарда и ще получите ГДР, това щяхме да направим. Какво са 100 милиарда за източните земи с техния годишен бюджет от 500 милиарда? Да, получихме ГДР на цената на един сандвич!“ пише бившият канцлер.

Ерих Хонекер смята перестройката на Горбачов за сериозна грешка. В дневника, който си води в затвора, той  пише: „Добре си спомням този дребен буржоа от перестройката, когато ми обясняваше стратегията си и ролята, която трябва да играе съпругата му Раиса. Той страшно копнееше за одобрение и любов от другите генерални секретари. Престижът беше  важен за него. Аплодисментите от Запада бяха много ценни за Горбачов…“

Румяна Генадиева, Труд

Дядото в SS, бащата в КПСС, а Кая Калас – в ЕС

Posted on: март 5th, 2025 by МИГ No Comments

„Свободният свят има нужда от нов лидер“, каза ръководителят на европейската дипломация, естонката Кая Калас, след спора на Зеленски с Тръмп и Ванс. Сегашният лидер, Съединените американски щати, които измислиха термина „свободен свят“ и ръководеха тази въображаема общност през последните 80 години, вече не подхождат на бившия премиер на Естония.

И този писък на Кая Калас далеч не е единственото антиамериканско изявление, което идва от Балтийските страни, след като Вашингтон промени мисленето си относно войната с Русия до последния украинец.

Единственото по-впечатляващо нещо от балтийския антиамериканизъм е мощният взрив на възторг от скандала в Белия дом, избухнал… в Украйна. Украинското общество се възхищава на грубостта на Зеленски, който, разбира се, напълно разруши украинско-американските отношения, но не опозори казашката гордост и като цяло се оказа единственият световен лидер, който се осмели, седнал в Овалния кабинет, пред включените камери, да повиши тон на президента на САЩ.

По-точно, това е политизираната част от украинското общество, която се възхищава, тази част, която живее в социалните мрежи и е облагодетелствана от конфликта с Русия. Но промяната от страстна любов към Америка към също толкова страстна омраза с едно щракане на пръсти все още е впечатляваща.

Нещо повече, неизбежното напомняне в такава ситуация, че има и друга Америка, която гласува за Камала Харис и демократите, които бяха за това да продължи да помага на Киев до стратегическото поражение на Русия, е участ на рафинирано интелектуално малцинство. Беснеещите в социалните мрежи „тенджери“ не правят разлика между САЩ и Тръмп и с кеф палят американски знамена.

Ясно е, че предвид стратегическата зависимост на Украйна или Балтийските страни от подкрепата на Съединените щати, всички тези лудории не са нищо повече от детски бунт в пясъчника. Ще завърши с това, че Вашингтон ще ги плесне отзад, ще ги лиши за някое време от джобните и те ще ходят на училище (на преговори) като всички добри малки момчета.

И все пак е удивително колко бързо източноевропейските езичници са готови да се отрекат от своите богове и да изгорят това, на което вчера са се покланяли. В крайна сметка те буквално се молеха на Америка. Тя беше за тях един от онези идоли, които Библията и Божиите заповеди не им позволява да създават. И сега я бичуват с думи, както диваци са бичували своите идоли, когато дълго време не са им пращали дъжд.

Явлението, разбира се, е изключително, но за тези географски ширини е напълно нормално. Цяла Източна Европа е вечна граница, зона на геополитически преход, разположена между външни центрове на власт. Регионът така и не успя да създаде свой собствен център, въпреки че Полша веднъж направи успешен опит.

Но успехът се оказа временен. В по-голямата си част съдбата на украинците, естонците и литовците е да се лутат векове наред от един център на власт към друг, сменяйки господари, религии, идеологии и често дори държавност при всяко сериозно преразпределение на сферите на влияние в Европа. От шведите към руснаците, от руснаците към германците, от тях пак към руснаците…

Това състояние на нещата се възпроизвежда от поколения и води до формирането на мобилен, плаващ манталитет, в който идентичността се превключва като с реле-превключвател. Сутрин – комунисти, вечер – фашисти, после пак комунисти. Ако си спомняте годините 1939-1941, това дори не е преувеличение.

Възгледите, вярванията, ценностите са пламенни, но повърхностни и чисто утилитарни – те се променят със сезона и модата, както правим с обувките. Дядо бил в СС, тате – в КПСС, а Кая Калас е в ЕС. Образцова естонска трудова династия!

Скоростта, с която такива „промеждутъчни страни“, както ги наричат американските интернационалисти, започнаха да подкопават Америка, която някога са боготворили, доказва, че те не се променят. Вчера те бяха най-гласовитата американска клиентела в Европа, днес са готови да бъдат част от Европа, която отхвърли трансатлантическото единство и реши да скъса със САЩ, а утре… Е, утре всичко може да се случи.

Ръководителят на Офиса на Зеленски, Ермак, който е изнервен от спора с Америка, вече започна да прави закачливи намеци към Пекин, заявявайки, че Китай трябва да участва в руско-американските преговори, точно както Украйна. Тези хора са готови да се продадат на всеки.

Единствен въпрос: Кой е готов да ги купи?

РИА Новости

Безумната щедрост на Елцин и Горбачов

Posted on: март 1st, 2025 by МИГ No Comments

Разпродажбата на века

По време на управлението си Михайл Горбачов и Борис Елцин правят огромни политически отстъпки на Запада. За едни те са герои „счупили гръбнака на комунизма“. За други – са хора, които продават страната в „разпродажбата на века“. Но всъщност са по малко и от двете. Според много експерти резултатите от тяхната външна политика са истински „политически Чернобил“, защото Русия доброволно губи важни за страната територии.

През 1991 г. Елцин буквално подписва споразумение за разпадането на СССР. Борис Сергеевич, Кравчук и Шушкевич седят и обсъждат съдбата на страната. Крим, Донбас, исторически руски земи? Всичко се разнася като трохи от маса. Крим остава за Украйна, там отива и Донбас. Донецка и Луганска област са исторически руски региони, но също са прехвърлени към Украйна. Прибалтика – Нарва, Печори и други територии, където живеят руснаци – стават част от Латвия, Литва и Естония. На западна Украйна са подарени Лвов и други градове с исторически връзки с Русия.

Калининград и областта

При следвоенното разделение на Германия, Съветският съюз получава единственото парче от Източна Прусия – град Кьонигсберг. През 1946 г. той е преименуван на Калининград с едноименната област. Но през 2010 г. авторитетното немско списание Spiegel публикува материали за това как през лятото на 1990 г. Горбачов иска да продаде Калининградска област на Германия. Според тази версия генерал Батенин се свързва с посолството на ФРГ и изразява пред началника на протокола фон Арним желанието на съветската страна да продаде тази територия за 70 милиарда марки. Германските власти отхвърлят офертата и въпреки че впоследствие цената пада до 48 милиарда, сделката не се осъществява.

Всичко изглежда доста съмнително. От нивото на преговарящите, до изложените факти. Ако отказват веднага, защо пазарлъците продължават? Германия няма интерес от Калининград. Етническите германци са депортирани оттам още при Сталин. А какво ще се случи със съветските граждани? Трябва ли да им се даде германско гражданство или да бъдат експулсирани на свой ред? Самият Горбачов отрича каквито и да било преговори по темата.

Част от Карелия

След войната с Финландия през 1940 г. СССР анексира една десета от Финландия към своята територия, няколко острова във Финския залив, района на Сала и част от полуостров Рибачи. Бившият министър и дипломат Юка Сепинен твърди в книгата си, че през лятото на 1990 г. съветският пратеник във Финландия Паузин се обръща към него и му предава желанието на съветското ръководство да върне анексираните земи. Предполагаемата причина е икономическата нецелесъобразност от поддържане на тези територии – в бюджета няма достатъчно пари за това.

Според Сепинен тогавашният финландски президент Мауно Койвисто отхвърля предложението по същите причини. Тази версия е потвърдена от Андрей Федоров, който заема поста заместник-министър на външните работи през 1990-1991 г. Той обаче твърди, че не става дума за безплатен трансфер, а за продажба за 15 млрд. долара. Елцин прави второ предложение, но Койвисто не променя позицията си. Трябва да отбележим, че при Путин финландското правителство само предложи да купи тези земи, но получи категоричен отказ.

Остров Дамански

През май 1991 г. Горбачов и Дзян Цзъмин подписват в Москва споразумение за определяне на държавната граница между СССР и Китай. То съответства на нормите на международното право и Китай получава 600 острова на реките Амур и Усури. Въпреки това остров Дамански предизвиква най-големи противоречия. Той принадлежи на Съветския съюз. През 1969 г. китайците се опитват да го превземат със сила, но са изтласкани обратно на собствената си територия. Той става символ на това как граничарите и войниците от съветската армия успяват да защитят неприкосновеността на държавната граница с цената на живота си. Разбира се, от идеологическа и патриотична гледна точка даването му е престъпление.

Берингово море

Най-голямата грешка, която нанася реална вреда на Русия, е разделянето на Берингово море по американски условия. Тези отстъпки на Горбачов се определят като „безпрецедентна щедрост“. Въпросът за разделението възниква през 1976 г., когато политици от ООН признават необходимостта да се осигурят риболовни зони от 200 мили за крайбрежните държави. СССР и САЩ трябва да разделят Берингово море, където тези зони се пресичат.

Предложението на Съветския съюз да го раздели по средната линия отговаря на всички международни норми, но не задоволява Америка, която твърди че ще получи твърде малко, и отказва. Никой не прави отстъпки и 15 години преговори са безплодни.

През 1990 г. обаче САЩ получават желаното. Споразумението, подписано от Бейкър и Шеварднадзе, начертава морската граница не по централната лилия, а според Конвенцията от 1867 г. В резултат на това СССР получава само 30% от акваторията. От изключителната икономическа зона на СССР 31,4 000 кв. км. водна повърхност и 46,5 000 кв. км. от континенталния шелф са прехвърлени на САЩ.

Американският конгрес ратифицира споразумението почти веднага. В СССР то е остро критикувано и не е ратифицирано нито от съветските, нито по-късно от руските законодателни органи и се счита за временно валиден документ. Руските рибари губят възможността да ловят риба в богати риболовни зони, достъпни преди подписването на споразумението, а новата граница лишава съветските кораби от Северния морски коридор, което затруднява преминаването в този регион.

Румяна Генадиева

Съветската армия влиза не по желание на ОФ, а заради споразуменията на Чърчил, Сталин и Рузвелт

Posted on: септември 10th, 2023 by МИГ No Comments

Няма нищо срамно и страшно на 9 септември 2023-а да се изрекат тези еретични днес думи, които нито една телевизия не смее да публикува:

На 9 септември 1944 година властта в Царство България се поема не от комунистите, а от антифашисткия Отечествен фронт, който е част от Антихитлеристката коалиция, в която са СССР, САЩ и Великобритания.

Съветската армия влиза в България не по желание на Отечествения фронт, а по силата на споразуменията между Чърчил, Сталин и Рузвелт в Техеран, Крим и Москва.

От международно-правна гледна точка (по международното право на победителите във Втората световна война) режимът в България в периода 1941-1944 е престъпен, защото е съюзник на нацистка Германия, фашистка Италия и имперска Япония.

Българските партизани, ятаци и ремсисти не са престъпници, а бойци на Антихитлеристката коалиция, снабдявани с оръжия и боеприпаси по въздуха от британските и съветските ВВС. И ако някой днес ги нарича престъпници, значи престъпник е и шефът на британската военна мисия при българските партизани майор Франк Томпсън, пленен и екзекутиран от жандармерията през 1944-а.

Ако във Франция някой си позволи да слави колаборационисткия режим на маршал Петен и да охулва маките (френските партизани), той подлежи на наказателна отговорност. У нас обаче десни депутати искат да криминализират почитта към антифашизма и антифашистите.

Крайно време е управляващата десница в България да се определи на чия страна е: на страната на победилата във Втората световна война Антихитлеристка коалиция или на страната на нацистка Германия и нейните съюзници в Царство България?

Велизар Енчев, Фейсбук

В ход ли е подготовка за окончателното разпадане на СССР?

Posted on: декември 30th, 2022 by МИГ 4 коментара

Институтът Хъдсън със седалище във Вашингтон е консервативна организация, основана през 1961 година съвместно с финансираната от държавния бюджет на САЩ корпорация „Ранд“. Поотделно, и заедно с „Ранд“, Хъдсън предлага изследвания и анализи по геополитически и редица други теми, които впоследствие, особено ако на власт е Републиканската партия, често биват взимани като основа при изготвянето на американската външна политика. Институтът Хъдсън е един от най-ярките критици на климатичния дневен ред и Зелената сделка, прокарвани от Икономическия форум в Давос и либерал-глобалисткото лоби в САЩ и Брюксел.

Настоящият текст, който Флагман.бг предлага с незначителни съкращения, бе публикуван на 14 декември като опит да се помогне на политическия елит в САЩ да се подготви за предстоящите бурни и вероятно събития, които предстоят в Русия след края на войната срещу Украйна.

Падането на Берлинската стена през 1989 г. и оставката на Михаил Горбачов като президент на Съветския съюз през 1991 г. бележат началото на разпада на СССР, но не и фактическия му край. Ако СССР прекрати съществуването си като юридическо лице след 1991 г., разпадането му продължава и днес. Двете чеченски войни, нахлуването на Русия в Грузия през 2008 г., анексирането на Крим от Русия през 2014 г., периодичните гранични сблъсъци между Киргизстан и Таджикистан и Втората карабахска война през 2020 г. между Армения и Азербайджан са само няколко примера, които показват, че крахът на Съветския съюз продължава и в момента. Бъдещите историци обаче вероятно ще опишат нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. като най-значимия момент, ако не и последния пирон в ковчега на СССР. Кога точно ще приключи войната в Украйна все още не е известно, но то вероятно ще отприщи разпадането на Руската федерация, която приема себе си за правоприемник на Съветския съюз.

Русия безспорно претърпя сериозен удар върху своята икономика, опустошен бе военният ѝ капацитет. А влиянието ѝ в региони, които винаги е смятала за своя сфера на влияние, силно деградира. Границите на Руската федерация, каквито ги виждаме сега, вероятно няма да изглеждат по същия начин на картата след 10 или 20 години. Докато се разиграва окончателният колапс на Съветския съюз, и Руската федерация е изправена пред възможността да се разпадне, политиците трябва да започнат да планират новата геополитическа реалност на евразийското пространство.

Целта на този политически анализ не е да се застъпва за смяна на режима в Русия – това ще бъде въпрос, който трябва да реши сам руският народ. Нито цел на тази статия е да предвиди как с точност ще изглеждат Русия и евразийското пространство след окончателния крах на СССР с разпадането на Руската федерация. Вместо това, текстът установява реалистични цели за западните политици, очертава предположенията, на които се основават тези цели, и подчертава въпросите, които вземащите решения трябва да си зададат сега, за да се подготвят по-добре за бъдещето.

Цели

След разпадането на Руската федерация Съединените щати трябва да преследват набор от постижими цели, които са тясно насочени към американския национален интерес. По-конкретно, САЩ ще трябва да:

  1. Бъдат реалисти по отношение на демократичните и свободни пазарни перспективи на Русия. 90-те години на миналия век показаха, че геополитическата промяна (напр. юридическото разпадане на Съветския съюз) не трансформира автоматично руското общество, както мнозина се надяваха. САЩ и техните партньори трябва да научат провалените уроци от 90-те години на миналия век и да не пилеят енергия и ресурси, опитвайки се да трансформират руското общество, икономика или правителството на Русия в демокрация от западен тип. Всички тези опити се провалиха през 90-те години и вероятно ще се провалят отново. Вместо това политиците трябва смирено да признаят, че западното влияние има ограничени възможности да създаде демокрация в Русия.
  2. Ограничат възможните последици от вътрешноруските конфликти. След разпадането на Руската федерация е напълно възможно да се стигне до революции, въстания и гражданска война – както на национално, така и на регионално ниво. Основен приоритет на САЩ и техните партньори трябва да бъде сдържането на всякакви вътрешни битки в настоящите международно признати граници на Русия.
  3. Отчитат руските запаси от оръжия за масово унищожение. В Русия има почти 6000 ядрени бойни глави и е известно, че страната има значителна програма за химически и биологични оръжия. Отчитането на тези оръжия би било в интерес на международната общност.
  4. Гарантират стабилността в периферията на Европа чрез разширяване на евроатлантическата интеграция и задълбочаване на двустранните отношения. Евроатлантическата интеграция е един от най-големите двигатели на стабилността в Европа от 1949 г. насам. Когато Руската федерация се разпадне, НАТО и Европейският съюз трябва да се възползват от слабостта на Москва и да настояват за „голям взрив“ на разширяване към оставащите до момента встрани от този процес държави. Там, където членството в НАТО или ЕС не е подходящо, САЩ трябва да се стремят към по-силни отношения на двустранна или многостранна основа – особено чрез използване на регионални групировки като ГУАМ (кръстена на първите букви на нейните държави членки Грузия, Украйна, Азербайджан и Молдова) или Организацията на тюркските държави;
  5. Поддържат превъзходна военна сила в Европа. След края на Студената война много политици се надяваха на така наречения „дивидент на мира“ в Европа. Въз основа на тази надежда много правителства намалиха военните си разходи, с което намаля и силната позиция на Америка в Европа. Но мирният дивидент така и не се реализира. САЩ и техните съюзници не бяха подготвени за агресията на Русия. Америка не трябва да прави същата грешка сега. Някои ще твърдят, че краят на Руската федерация ще премахне всякаква необходимост от силно американско военно присъствие в Европа. Но никой не знае каква Русия ще се появи след управлението на Владимир Путин. Така че САЩ и техните партньори трябва да предприемат стъпки за смекчаване, маргинализиране, ограничаване, възпиране, и ако е необходимо, победа над Русия в обозримо бъдеще.
  6. Потърсят, когато е възможно, отговорност от отговорните лица в Русия за зверствата, извършени в Украйна. Украинският президент Володимир Зеленски направи интересно предложение, подкрепено от различни западни парламентарни органи, за създаване на Специален трибунал за издавалите заповеди по време на агресията срещу Украйна. Трибуналът ще трябва да съди най-висшите политически и военни лидери на Русия. Дори ако възможността за осъждане на руски политически и военни лидери след края на войната все още изглежда далечна, международната общност трябва да направи поне опит в това направление. Една хаотична ситуация в Русия може да създаде възможности за международната общност да потърси отговорност от тези извършители.

Предположения и планиране

Въпреки че никой не може да предвиди каква Русия ще се появи след края на управлението на Путин, някои разумни предположения могат да помогнат на политиците по-добре да планират своята стратегия.

Разпадането на Руската федерация, независимо дали де факто или де юре, може да разбие Русия геополитически. Това по-нататъшно раздробяване вероятно няма да бъде толкова просто или „изчистено“, както появата на 15-те нови независими държави след законното разпадане на СССР през 1991 г. Политиците трябва да приемат, че по-нататъшното раздробяване на Русия ще прилича повече на опита на Чечня през 1994 г. да придобие независимост, което бе брутален конфликт, отколкото например появата на независима Естония през 1991 г., което се случи съвсем мирно и праволинейно.

Някои руски региони ще се окажат с население, съставено в не малка степен от безработни бивши войници, завърнали се от фронта в Украйна. Причина за подобна прогноза е фактът, че огромни части от воюващите срещу Украйна руски войници в момента идват не пропорционално от цяла Русия, а от едва няколко региона на Руската федерация. Това са предимно мъже от етническите руски републики, които след войната ще имат боен опит от Украйна и ще се върнат в родните си региони без изгледи за каквото и да е бъдеще в социален или финансов план. Много от тези региони в миналото са били склонни към движения за независимост и бунтове. Това може да направи много вероятни вътрешните битки в Русия.

Китай и Турция ще се опитат да запълнят властовия вакуум в Евразия. Двете страни вероятно ще започнат да се състезават за влияние в Централна Азия и Кавказ, регионите, които Москва в момента приема за своя изконна сфера на интереси. Конкуренция може да има и в руския Далечен изток.

Когато руската държава се разпадне, частните въоръжени компании (като „Вагнер“) ще се размножават, вероятно и в посока към местни, основани на национален признак, въоръжени групировки (като например Чеченския 141-ви специален моторизиран полк, обикновено наричан Кадировци). Тези въоръжени формирования и техните командири е възможно да се превърнат в незаобиколими фактори в Русия след Путин – особено в регионите, където ще има десетки хиляди ветерани от Украйна.

Трябва да сме наясно, че човекът след Путин няма да има характера и разбиранията на Томас Джеферсън. Непосредствено след режим, като този на президента Владимир Путин, ще дойде друг също толкова националистически и авторитарен. Западните политици трябва да спрат да се надяват на „умерен“ руски лидер, който иска мир със съседите си и реформи у дома.

Независимо от това колко голямо може да бъде поражението на Русия в Украйна и независимо от това колко ще се влоши положението в руската икономика и руската армия, Москва никога няма да се откаже от своите имперски планове за Източна Европа. Дори превъоръжаването и възстановяването да отнеме няколко десетилетия, Москва ще бъде заплаха за своите съседи. САЩ и НАТО трябва да базират позицията на силите и стратегиите си върху това предположение.

Седем въпроса, които трябва да се зададат сега

Никой не може да предложи конкретни препоръки за политиците по отношение на Русия след Путин. Те обаче трябва да си зададат седем въпроса още сега, като вземат предвид гореспоменатите цели и предположения, за да се подготвят по-добре за окончателното разпадане на Съветския съюз, което ще се случи с разпадането на Руската федерация:

  1. Какво трябва да направят САЩ, за да координират международния отговор на призивите за независимост и самоопределение, които вероятно ще се появят в различните републики и региони на Русия?

Руската федерация се състои от 83 федерални образувания. В много от тях живеят хора с обща култура, история и език, които са твърде различни от славянското население на Русия. В някои от тези образувания на ниско ниво вече се забелязват движения към независимост. След разпадането на Руската федерация политиците трябва да очакват някои от тези федерални единици да обявят независимост. Съединените щати трябва да работят с партньорите си, за да координират отговора на тези призиви за самоопределение по начин, който е в съответствие с интересите на САЩ и с международното право.

Освен Чечня, която води две войни за независимост, другата република, която дори обяви суверинитет още през 90-те години, бе Татарстан (в червено на картата). Тогавашният президент Борис Елцин реши проблема по мирен път като предложи на татарстанците да ги впише в конституцията като съоснователи на Руската федерация, заедно с Русия. Пак по конституция Кремъл се задължаваше да съгласува с Татарстан всичките си външнополитически решения. Всичко това бе премахнато от Владимир Путин

  1. Как САЩ и техните партньори могат да предотвратят разпространението на вътрешните въоръжени конфликт след разпадането на Руската федерация?

Разпадането на Руската федерация вероятно ще доведе до вътрешни борби между различни центрове на властта. В интерес на Америка е боевете и конфликтите да останат в настоящите граници на Руската федерация и да не засягат съседните страни. В тази връзка САЩ и нейните партньори ще трябва да подобрят двустранното сътрудничество в евразийското пространство, за да подобрят военната, граничната сигурност, правоприлагането и готовността за реагиране на органите за сигурност.

  1. Как САЩ и техните партньори могат да координират международен отговор за защита на руските запаси от ядрени оръжия?

Хилядите ядрени оръжия на Руската федерация, заедно с нейните програми за химически и биологични оръжия, представляват риск за световната стабилност, ако няма сигурност или отчетност. Този въпрос трябва да бъде повод за обща загриженост на международната общност. Съединените щати трябва да помислят още сега как ще ръководят усилията за справяне с този въпрос.

  1. Трябва ли НАТО и ЕС да се възползват от слабостта на Москва и да настояват за „голям взрив“ на разширяване за оставащите встрани от този процес държави?

Има няколко страни в Европа, които се стремят един ден да се присъединят към Европейския съюз, НАТО или и двете. За държави като Грузия и Украйна основният препъни камък бе натискът от страна на Русия. Ако Руската федерация се разпадне, ЕС и НАТО трябва да обмислят ускоряване на процеса на членство за избрани държави.

  1. Как САЩ и техните партньори могат да координират икономическата и помощта за възстановяване на регионите под руска окупация, които ще бъдат освободени?

Не само разпадането на Руската федерация вероятно ще доведе до независимост на определени региони в Русия, но местата, където Русия в момента заема територия извън нейните граници, също вероятно ще бъдат освободени. Това включва Приднестровието в Молдова, Абхазия и Южна Осетия в Грузия, както и Крим и други места в Украйна, които в момента са под руска окупация. Вашингтон ще има уникалната възможност да помогне на тези партньори на САЩ да възстановят своята териториална цялост в техните международно признати граници. Колкото по-бързо и по-ефективно се направи това, толкова по-стабилна ще стане ситуацията.

  1. Какво трябва да направят САЩ, за да координират международен или регионален отговор за разрешаване на съществуващи гранични спорове между Руската федерация и някои от нейните съседи?

Този въпрос включва спорните с Казахстан острови Укатный, Жесткий и Малый Жемчужный в Каспийско море, които Русия в момента контролира; земите около естонско-руската граница, които Русия трябваше да върне на Естония по силата на Тартуския мирен договор, но отказа да го направи след 1991 година; Карелският въпрос – завзетите от Финландия земи след края на войната от 1939-1940 г.; Курилските острови, които бяха отнети от Япония след края на Втората световна война. Тези проблеми може да изглеждат дребни за западните политици, намиращи се на хиляди километри разстояние, но всеки има потенциала да се превърне в регионален конфликт, който може да има глобални последици.

В светлозелено са показани териториите, които Русия трябваше да върне на Естония след разпадането на СССР по силата на Тартуския мирен договор. Руската федерация обаче отказа да го направи

  1. Какво могат да направят САЩ и техните партньори, за да намалят руското влияние в други части на света, като например в Сирия, Либия и части от Субсахарска Африка? Поради нахлуването на Русия в Украйна влиянието на Москва в някои части на света вече е намаляло. Ако Руската федерация се разпадне, държавите клиенти на Кремъл и неговите частни армии (като „Вагнер“) в Близкия изток и Африка също ще бъдат засегнати. САЩ трябва да започнат да работят отсега с партньорите си, за да изготвят стратегия как да увеличат западното влияние в региони, където руската тежест намалява.

Заключение

Нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. промени ситуацията със сигурността в региона на Северния Атлантически океан по начин, невиждан от Втората световна война. Евразийското пространство с години няма да успее да се отърси напълно от последиците от руската инвазия, особено ако Украйна победи. Политиците трябва да признаят историческия мащаб на ситуацията и да започнат да се подготвят по съответния начин.

Успехът на Украйна на бойното поле може да предложи уникална възможност Русия да бъде върната обратно в нейната геополитическа кутия за цяло едно поколение. Това ще създаде нова геополитическа реалност, невиждана също от едно поколение. Докато политиците планират тази нова геополитическа реалност, те трябва да научат уроците от 90-те години на миналия век, когато лидерите на Запад, вземащи решения, наивно се надяваха на демократично управление и икономически реформи в Русия, което никога не се случи. Вместо да се фокусират върху непостижимото, американските отговорни лица трябва да следват прагматични и реалистични политики, които насърчават националния интерес на САЩ.

Превод и редакция Божидар Божков

Митрофанова: Ако не беше СССР, България щеше да е Софийска област

Posted on: март 27th, 2022 by МИГ No Comments

„Ако не беше СССР, България щеше да остане само Софийска област, защото тогава стана реч за разделянето на България и само Съветският съюз не дава да се раздели тя. Не само че СССР не дава тя да бъде разделена, но ѝ оставя придобивката Добруджа. Поради това, колкото и да са сложни отношенията, трябва по-обективен поглед на историята“, това заяви в интервю за „Поглед инфо“ посланикът на Русия у нас Елеонора Митрофанова.

Посланик Митрофанова смята, че българският премиер Кирил Петков „има задача да се усложнят отношенията между нашите страни“.

Категорично туристи от Русия няма да дойдат в България, още повече, че сега край морето е пълно с украински бежанци. Руснаците ще почиват в Турция, в Египет, Арабските емирства, казва тя.

В типичния си стил руската посланичка обяснява, че пред едногодишния си престой у нас се опитвала да убеди много хора в Русия, че България не е неприятелска страна.

По определение България не може да бъде такава, но сега след всички изказвания и действия, след включването на България в групата на страните, които обвиняват за всичко Русия на мен ми е неприятно, аз мисля, че можем да водим друг тип разговори, казва Митрофанова. За пореден път тя заплашва, че пълно безумие ще бъде, ако в конфликта с Украйна се включат и страни от НАТО.

Да се вкарат миротворчески сили в Украйна, както предлага Полша е невъзможно, това е работа само на ООН. Това е опасна инициатива на Полша, с такава те излезнаха и през 1939 година и получиха това, което получиха, твърди дипломатът, имайки в предвид окупацията на страната от Сталин и подялбата и с Хитлер.
В пропагандното интервю Митрофанова отново говори за биологичните лаборатории в Украйна, свързани със САЩ. Те били 30, а имало и документи за това. Според нея денафикацията на Украйна е най-важната част от тази операция, преповтаря отново думите на Путин дипломът.

Путин иска да върне величието на СССР

Posted on: януари 27th, 2022 by МИГ No Comments
Путин иска да върне величието на СССР, но българският национален интерес е да водим мирно съществуване, да имаме свобода, ред върховенство на закона и ние сме намерили правилното си място. Това заяви пред Нова телевизия бившият министър на отбраната Георги Панайотов, който е номиниран за посланик на България в САЩ.

„Не става ясно какво точно ще предприеме България в конфликта НАТО-Русия. Има конкретна провокация срещу Румъния и България – това са агресивни действия от страна на руската държава и заплаха за страната ни. Рискове биха произтекли единствено от това, че нямаме конкретна позиция“, категорична е Надежда Нейнски – дългогодишен дипломат и бивш министър на външните работи.

Според нея позицията на Румъния е изключително конкретна – мерките на НАТО на Източния фронт са отбранителни, но ако се наложи, съседката ни е готова да приеме съюзнически войски.

„Колективната отбрана е много по-голям гарант за националната ни сигурност, отколкото самостоятелната и това е причината ние да сме избрали членството си в НАТО“, смята Нейнски.

По думите на бившия външен министър Русия се опитва да забие клин между ЕС и САЩ като изпраща две различни писма до Щатите и до Съюза по повод ситуацията на украинската граница.

„Очаквах парламентът да се произнесе по провокацията, която беше направена, за да защити националния ни суверенитет”, подчерта Надежда Нейнски като обясни, че тази позиция се взима именно от Народното събрание, а не от Министерски съвет.

„Северноатлантическият договор, който ние сме подписали, предвижда всички сили заедно или поттделно да развиват отбранителни способности“, припомни Георги Панайотов.

„Батальонната бойна група, за която вчера настоящият министър на отбраната Стефан Янев заговори, ще е под наше ръководство и командване. З0а нейното изграждане обаче трябва да бъдат поканени формирования и техника от съюзнически държави, защото България не разполага с такива способности”, категоричен бе той. По думите му такива батальонни бойни групи изпълняват задачи по сдържане и в НАТО има много.

Горбачов: СССР можеше да бъде спасен

Posted on: декември 25th, 2021 by МИГ No Comments

Съветските власти изначално подцениха мащаба на проблемите с междунационалните отношения в Съветския съюз и необходимостта от неговото реформиране. СССР можеше да бъде съхранен дори и след августовския пуч през 1991 г. със създаването на Съюз на суверенните държави, заяви днес в интервю за ТАСС първият президент на СССР Михаил Горбачов.

„Ние отначало подценихме мащаба и дълбочината на проблемите с междунационалните отношения, с отношенията между центъра и републиките. Не стигнахме веднага до извода, че Съюзът има нужда от обновление“, изтъкна бившият съветски лидер.
По думите на Горбачов съветските власти са имали за цел да създадат „реална федерация с реален суверенитет на републиките, които предоставят на центъра част“ от този суверенитет.

„Сигурността, отбраната, транспортната мрежа, единната валута, гарантирането на правата на човека съгласно проекта за съюзен договор бяха в сферата на компетентност на съюзните структури. Уверен съм, че това беше жизнеспособен вариант, повечето републики щяха да го подкрепят, но“ августовският пуч осуети тази възможност, каза Горбачов.

„Дори и след пуча обаче, когато републиките обявиха независимост, а позициите на президента на СССР бяха сериозно отслабени, смятах, че Съюзът може да бъде съхранен. И предложих да се договорим за Съюз на суверенните държави“, уточни първият президент на СССР.

Горбачов отбеляза, че Съюзът на суверенните държави е щял да бъде конфедерация, характеризираща се с по-широки компетентности на републиките.

„По-конкретно, те щяха да станат членове на ООН, а Съюзът щеше да съхрани мястото си в Съвета за сигурност. Щеше да бъде съхранено единството на въоръжените сили, контролът над ядрения арсенал. Уверен съм, че щеше да е много по-добре от това, което стана след разпадането на Съюза“, обобщи Горбачов.

Михаил Горбачов подаде оставка като първи и единствен президент на СССР на 25 декември 1991 г.

Путин: Ленин заложи мина със закъснител в СССР

Posted on: юли 6th, 2020 by МИГ No Comments

Правото на републиките да излязат от СССР бе мина със закъснител и Русия трябва да избегне подобни грешки, каза руският президент Владимир Путин пред телеканала „Россия-1“.

Той отбеляза, че в съветската конституция е бил заложен ленинският тезис за правото на републиките да напуснат състава на СССР. „Ето това бе мина със забавено действие, заложена още през 1922 г. при образуването на Съветския съюз“, каза Путин и подчерта, че тази норма се е повтаряла и в следващите конституции на СССР. „Разбира се, подобни неща трябва да избягваме“, добави държавният глава.

„Абсолютно съм убеден, че постъпваме правилно, като внасяме поправки в действащата конституция. Те ще укрепят нашата държавност, ще създадат условия за постъпателно развитие на нашата страна за десетилетия“, заключи руският президент.

Червената армия на СССР победи нацизма, всяко друго твърдение е фалшификат

Posted on: май 9th, 2020 by МИГ No Comments

Акад. Георги Марков:

„- Без Деня на Победата Европа щеше да бъде съвсем друга. Европа на Хитлер – много обединена, много дисциплинирана, с промишленост, концлагери и с една арийска раса на върха.

Затова нека не противопоставяме Деня на Европа на Деня на Победата, заради това, че на някои хора не им е приятно, че е имало някога Червена армия, непобедима при това. Преди имаше идеологическа коректност, сега има политическа коректност. И преди, и сега има цензура.

Сега доминира англосаксонската пропаганда, която е твърде крайна, и според която всичко се решава на този прословут Втори фронт, а той всъщност е Трети, защото е след Италия. Ние не трябва да пригласяме на подобна теза. Русофобите сега са на мода, особено бившият президент Плевнелиев, който често фалшифицира историята… Това увлечение е под американско влияние.

Във Втората световна война Европа воюва не срещу СССР и Сталин, а заедно с тях срещу нацистка Германия. И Сталин се съюзи с „гнилия“ Запад, а антикомунистът Чърчил пръв нарече Сталин „велик“. Трябва да оценяваме събитията от гледна точка на онази епоха, а не от днешната, която е политически конюнктурна.

Според днешните опорни точки за историята излиза, че цяла Европа е воювала срещу Сталин. И не им пука, че лъжат. В САЩ бомба не е паднала. Германците са много добри войници, имат и много добри стратези, големите им пълководци са по-добри от американските.

Какъв е този генерал Патън, ами Айзенхауер или Монтгомъри – в сравнения с германските им колеги те са много по-слаби. Войната беше спечелена с решаващата помощ на Червената армия.
Историята не трябва да се пренаписва, а да се преосмисля. Стига с тези политически поръчки. За стотен път ще го кажа: Историята не е слугиня на политиците. Това важи и за Втората световна война.

И ако някой поднесе венец пред паметника на Червената армия на 9-и май, това е благодарност и поклон. Защото става въпрос за жертвите, дадени от милионите бойци на Червената армия.

И не може да ги наричаш болшевики, защото те са дали живота си срещу нацизма.“

Труд

4 февруари 1945: Как Сталин надхитри Чърчил и Рузвелт

Posted on: февруари 4th, 2020 by МИГ No Comments

Преди 75 години тази снимка обикаля света: британският премиер Уинстън Чърчил, американският президент Франклин Д. Рузвелт и съветският диктатор Йосиф Сталин седят рамо до рамо, загърнати в балтоните си, и сериозно гледат към фотообектива. Сцената е трябвало да демонстрира единството между Великите сили и да вдъхне надеждата, че е възможен траен мир след края на Втората световна война.

Снимката е направена по време на конференцията в Ялта, организирана по покана на съветската страна. На 4 февруари 1945-та в двореца „Ливадия“ на полуостров Крим „Голямата тройка“ обсъжда заключителната фаза на Втората световна война. Хитлеровият „хилядолетен райх“ е пред окончателния си срив.

Как да бъде разделена Германия

Американските и британски войски напредват в  Западна и Южна Европа, независимо от продължаващата ожесточена съпротива на Вермахта. По време на зимната си офанзива съветските войски, напиращи от изток, са се доближили на 100 км от германската столица. На 30 април Хитлер се самоубива в бункера си в Берлин, на 8 май Германия  капитулира. В тази кървава война загиват над 60 милиона души.

В Ялта, където едно време са прекарвали летния си отдих руските царе и аристократи, предстои да се определят контурите на новия световен ред, както и да се договорят разделението и денацификацията на Германия. „Голямата тройка“ е трябвало също да разпредели бъдещите сфери на влияние в следвоенна Европа. Западните сили са настоявали и за създаването на най-важната бъдеща глобална организация – Обединените нации.

Победителите се надяват на трайно сътрудничество

Конференцията е имала деликатната задача да съчетае твърде различните интереси на победителите. Това, което е обединявало комуниста Сталин и капиталистите Рузвелт и Чърчил, е бил общият враг: Германия.

През 1945 все още не си личи, че съвсем скоро съюзниците от антихитлеристката коалиция ще се превърнат във врагове.

„Чърчил и Рузвелт са си кореспондирали по време на цялата война, организирали са и срещи помежду си. До този момент те са се виждали със Сталин само веднъж – в Техеран в края на 1943-та – и предполагат, че сътрудничество ще продължи още дълги години, ако не и десетилетия след войната. Поради тази причина Чърчил и Рузвелт са били готови на компромиси“, обяснява кьолнският историк Йост Дюлфер.

Както Чърчил, така и Рузвелт не са били никак доволни от избора на мястото за конференцията. За да стигне до Ялта, тежко болният американски президент е трябвало да пропътува общо 11 000 километра с кораб и самолет. А британският премиер дори бил казал, че е „едва ли е можело да се намери по-лошо място от Ялта, дори и да е било съзнателно търсено“. За Сталин обаче е било изключително важно срещата да се проведе на съветска земя, за да използва това стратегическо предимство в своя полза. Съветският диктатор дава разпореждания да бъдат инсталирани телеграфи и високочестотни телефони. А за да подслушва чуждестранните делегации, организира разполагането на насочени микрофони в храстите около двореца „Ливадия“. За всеки случай е подготвен и специален бункер-бомбоубежище. Подбрани келнери от луксозните московски хотели са командировани в Ялта, за да поднасят на гостите изискани блюда, докато в цялата страна цари истински глад.

Сталин успява да се наложи за редица важни неща

„От друга страна Рузвелт и Чърчил вече са знаели с кого си имат работа. А и това, че крайно бруталната съветска диктатура се стреми да разшири влиянието си в Европа. Те не са имали никакви илюзии относно този факт“, обяснява историкът и експерт по проблемите на Източна Европа Вилфрид Лот.

Сталин все пак успява да постигне своите цели. „Атмосферата като цяло е била добра. От време на време някой от участниците в срещата е скачал от стола си ядосан, защото не е можел да приеме определени неща, но като цяло конференцията е преминала под знака на сътрудничеството“, посочва Йост Дюлфер.

До 11 февруари тримата държавници водят пазарлъци за бъдещето на Европа. Резултатите са следните: Чърчил налага Франция като допълнителна окупационна сила в победената Германия; Рузвелт получава обещанието на Сталин, че СССР ще се присъедини към бъдещите Обединени нации и ще се включи във войната срещу Япония. А Сталин постига това, че областите, в които напредват неговите войски, са обявени за съветска сфера на влияние.

Освен това шефът на Кремъл успява да се наложи и за друго: към СССР са придадени територии в Далечния изток, които са отнети от Япония и Китай. Съветският лидер си урежда и право на вето в бъдещия Съвет за сигурност. Определянето на конкретните граници на Полша е оставено за времето след капитулацията на Третия райх. Сталин обаче успява да договори като източна граница демаркационната линия, до която достигат войските му по време на агресията срещу Полша през 1939 година. По онова време Съветският съюз все още е съюзник на Германия.

Компромиси и открити въпроси

Всеки участник в конференцията постига по нещо, коментира историкът Дюлфер: „По териториалните въпроси успява да се наложи предимно Сталин. А западните сили налагат възгледите си относно рамката на бъдещия мирен ред“. Историкът Вилфрид Лот добавя: „И тримата са били наистина доволни от постигнатото на конференцията. Те са смятали, че договореното представлява добра база за бъдещо сътрудничество“. В резултат на преговорите обаче са били постигнати редица твърде мъгляви компромиси, които остават неуточнени по конкретни точки.

Участниците в конференцията явно са изхождали от това, че същинските решения за Европа ще бъдат взети след края на войната. В този смисъл Ялта е нещо като преходна конференция, която дава само насоката за бъдещето. „Реално погледнато, трайният мир в никакъв случай не е бил договорен на конференцията в Ялта“, казва историкът Лот. И следващата конференция на „Голямата тройка“, проведена в Потсдам на 17 юли 1945-та, не успява да даде отговор на всички открити въпроси, нито да заглади всички различия. Така на практика е подготвена почвата за очертаващата се вече Студена война.

Пълно изтрещяване! Европарламентът приравни нацистките агресори със СССР

Posted on: декември 11th, 2019 by МИГ 1 Comment

Президентът на Русия Владимир Путин разкритикува Европарламента, който, според него, се опитва да изкриви истината за Великата отечествена война, съобщи ТАСС.

„Опитите за изкривяване на историческата истина не престават. Към тях се включиха не само наследниците на нацистките съучастници, а сега това стигна и до някои доста уважавани международни институции и европейски структури“, заяви Путин на заседанието на организационния комитет „Победа“.

Като пример той приведе неотдавнашната резолюция на Европейския парламент, която „постави на една и съща плоскост и нацистките агресори, и Съветския съюз. Едва ли не обвинявайки СССР, заедно с нацистка Германия, в разпалването на Втората световна война. Все едно са забравили кой нападна Полша на 1 септември 1939 г. и Съветския съюз на 22 юни 1941 г.“, каза той.

„А тези, които опитват да спорят с такава, неосноваваща се на нищо реално безпардонна лъжа, предварително биват обвинени в информационна война против демократична Европа. Това е цитат“, добави Путин.

Той подчерта, че Русия ще продължи да публикува архивни материали за войната, в частност за мъжеството на защитниците и безчинствата на нацистите. Путин се оплака, че опонентите все едно нищо не знаят – „или не могат да четат, или не могат да пишат“.

През септември Европарламентът прие резолюция „За важността на съхраняването на историческата памет за бъдещето на Европа“, в която се твърди, че Втората световна война са провокирали Германия и СССР, подписали пакта „Молотов-Рибентроп“. Тогава Външното министерство на Русия рязко осъди „такъв подход към историческите данни“.

МВнР: Щиковете на Съветската армия донесоха половин век репресии

Posted on: септември 3rd, 2019 by МИГ No Comments

Българското МВнР излезе с изненадващо остра позиция срещу проява, организирана от посолството на Русия в София. Външното министерство разпространи и официално съобщение по същия повод.

В него се казва следното: По повод организираното от Посолството на Руската федерация събитие на 9 септември „Изложба 75 години от освобождението на Източна Европа от нацизма“, МВнР заявява следното: „Без да отричаме приноса на СССР за разгрома на нацизма в Европа, не трябва да си затваряме очите , че щиковете на Съветската армия донесоха на народите в централна и източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави.

МВнР няма никакво отношение към тази проява и съветваме руското посолство да не заема позиция в подкрепа на съмнителна историческа теза („освобождение“), която привилегирова само някои политически среди в България, тъй като е намеса във вътрешнополитическия дебат в страната ни.

9-ти септември и неговите последици трябва да останат достояние на историците и историческата наука, за да получат пълна и точна оценка за влиянието върху развитието на България през 20-ти век. От гледна точка на международното право фактите са ясни: деветосептемврийският преврат е пряка последица от обявяването на война на България от страна на СССР на 5 септември 1944 г. и последвалото навлизане на съветски войски на територията на неутрална спрямо СССР България.

СССР обявява война на България, когато на власт току-що е дошло ново демократично  правителство, обявило се за прекратяване на връзките с нацистка Германия и потвърдило позицията на неутралитет на Царство България спрямо Русия. Следва временна окупация на България от СССР и Съюзниците, която формално се администрира от представители на коалицията, но де факто се упражнява изключително чрез съветското военно присъствие.

Дългосрочните последици за България са същите, каквито и за останалите страни от Източна Европа, попаднали в съветската зона на влияние – 45 години управление на тоталитарен режим, опиращ се на болшевишко-ленинския вариант на комунистическата идеология.“

Часове по-късно руското посолство в София пуснаха своя коментар по повод позицията на българското външно министерство. В нея се казва: „Изложбата към 75-та годишнина от освобождението на Източна Европа от нацизма, която на 9 септември ще представим в нашия културно-информационен център, е подготвена със съдействието на Руското историческо дружество и е насочена изключително към запознаване на българското общество с материали от фондовете на руски архиви. Много от тези документи бяха досега непубликувани или неотдавна разсекретени и разказват за решаващата роля на Червената Армия в избавление на човечеството от фашистката чума.
Тази изложба няма нищо общо нито с днешния български вътрешнополитически дебат, нито с отделни политически сили, затова до известна степен сме учудени от това, че може да се правят каквито и да било официални заявления преди запознаване със самата експозиция“.

Путин: Не искам да сме свръхсила като СССР

Posted on: юни 21st, 2019 by МИГ No Comments

На журналистически въпрос дали Русия си е върнала статута на свръхсила, който имаше Съветският съюз, Путин отвърна, че това не е необходимо. „Не искаме да сме като Съветския съюз, който налагаше начина си на живот и политическата си система на съседите си, включително на страни от Източна Европа“, заяви руският президент в разговор с журналисти след края на годишната си пряка телевизионна линия за отговори на въпроси на обикновени граждани.

Путин каза, че съветската политика е била „контрапродуктивна, твърде скъпоструваща и лишена от историческа перспектива“. „Невъзможно е да принудиш други хора да живеят по правилата ти“, отбеляза той. Путин заяви, че САЩ не са си взели поука от грешките на Съветския съюз. По думите му те „продължават да повтарят едни и същи грешки с воденето на политика от имперски тип“.

Той заяви, че в Сирия действат руски частни контрагенти, като уточни, че те не представляват руската държава. На въпрос защо правителството не дава на частните контрагенти, които са воювали в Сирия, държавни помощи като на ветераните, Путин заяви, че тези хора са били в Сирия в лично качество и са се занимавали с проучване на петролни находища. „Това няма нищо общо с руската държава или руската армия и следователно не коментираме този въпрос“, каза той. Това е първото официално признание на Путин, че в Сирия са действали руски частни военни контрагенти, отбелязва АП. Руски медии писаха, че компанията „Вагнер“ е изпратила в Сирия хиляди наемници, които са подсилили руските военни части.

Общият брой обръщения и въпроси към руския президент по време на 17-ата годишна „Пряка линия с Владимир Путин“ за общуване с граждани е бил около 2 182 000, предаде ТАСС. Преди началото на излъчването са били получени около 1,6 милион въпроса, което означава, че през четирите часа на пряката телевизионна линия са постъпили още близо 600 000 телефонни обаждания, есемеси, мултимедийни съобщения и въпроси по интернет и мобилни приложения.

Горбачов за Чернобил: В първите дни не знаехме, че катастрофата е от световен мащаб

Posted on: юни 12th, 2019 by МИГ No Comments

Онова, което се случи през нощта на 25-и срещу 26-и април 1986 г., не беше авария, а катастрофа от световен мащаб. Но в началото това не проумяваха жителите на Припят, нито на Могильов или Брянщина – районите, които най-силно пострадаха от Чернобил. Нито пък ръководителите на атомната централа и учените.

В първите дни и членовете на Политбюро не разполагаха с пълна и достоверна информация, но трябваше да вземат решения. А на 1 май в Киев се състоя традиционно веселата манифестация, която този път се римуваше със страшната дума „радиация“. А в онези дни беше смъртно опасно дори за малко да излезеш от дома. В Чернобил и Припят по дворовете играеха деца – времето беше хубаво, пролетно.

Никой от заразените територии не получи респиратори. Дори и членовете на правителствената комисия, пристигнали спешно в Чернобил и останали да нощуват там.

После тръгнаха слуховете – за рижавата гора, за двуглави телета с по три очи и за някакви чудовища. А народът, както е известно, при непоправима трагедия гледа да понижи градуса й дори с шеги. Оттам идват и доста циничните анекдоти като „Знаете ли какъв е новият герб на Украйна? – Двуглав хохол!“ /хохол – иронично нарицателно за украинец, идващо от дългите перчеми на казаците, бел.ред./.

Но Беларус пострада дори повече от Украйна – розата на ветровете прати облака до Брянск, Тула, даже до Швеция. Когато станаха ясни мащабите на катастрофата, държавният глава Михаил Горбачов категорично настояваше за прозрачна информация и определи случилото се като тежко изпитание за политиката на гласност. И независимо от съпротивата, той провеждаше тази политика, в това число и по отношение на Чернобил.

На най-високо държавно равнище бяха заклеймени нехайството, ведомственият монополизъм и укриването на реалната информация за атомната централа. А после, на ниво народ, започнаха подвизите – на огнеборци, спасители, многобройни доброволци. Имаше и мародерства, и стъписващо лекомислие на жителите, които не искаха да напуснат заразените райони.

Стана ли Чернобил горчив урок? И да, и не – твърде много са у нас тройкаджиите, пише Олег Хлебников в „Новая газета“. Той цитира президента Михаил Горбачов, който към 26 април 1986 г. е бил генерален секретар на КПСС. Ето какво разказва Горбачов за аварията в Чернобил:

Всички наши опити през първия и дори втория ден да получим информация за мащабите на катастрофата останаха без успех. Аз съм убеден, че правителствената комисия и учените не криеха истината за случилото се. Те просто не знаеха. Че това е така, достатъчно убедително се потвърждава от факта, че членовете на комисия на високо равнище, посетили мястото на аварията, където се намира реакторът, останаха да нощуват в хотел до Чернобил. На вечеря им сервираха обикновена вода и храна. Бяха съвсем до катастрофата, но не използваха респиратори, както и всички, които живееха и работеха там.

Изводът ми е, че ако местната администрация или учените знаеха за действителните размери на катастрофата, те никога не биха допуснали подобен риск за членовете на правителството и за всички, които се намираха там.
Аварията в Чернобилската АЕЦ стана най-страшното свидетелство не само за амортизираната ни техника, но и за изчерпаните възможности на предишната система. Заедно с това, такава е иронията на историята – тя много тежко удари по започнатите от нас реформи, буквално изтласка страната от релсите. Сега ние знаем какви мащаби достигна трагедията, колко още е нужно да се направи за хората, изгубили здравето си, лишени от покрив.

Това се случи през нощта на петък 25-и срещу събота 26-и април в 1, 25 ч., когато на работа оставаше само дежурната смяна и тези, които провеждаха експерименталното изпитание на турбогенератора за планираното спиране на реактора на 4-и блок. Информацията за аварията в АЕЦ постъпи в Москва сутринта на 26-и. Тя дойде по линия на министерството на машиностроенето, бе докладвана на Рижков /тогава председател на съвета на министрите на СССР/, а той я съобщи на мен. Същия ден събрах Политбюро.

Информацията беше твърде обща, не даваше представа за реалните мащаби на опасността. Прие се решение незабавно да изпратим правителствена комисия на място начело със зам.-председателя на министерския съвет Борис Щербин. В комисията влязоха специалисти по атомни централи, медици, радиолози и още 26-и вечерта те бяха в Чернобил, там спешно пристигнаха учени от академиите на науки на СССР и Украйна.

Информацията от комисията започна да постъпва на 27 април. Тя бе съпътствана от различни уговорки, носеше твърде предварителен и констативен характер, не съдържаше никакви изводи. Съобщаваше се за взрив, за гибелта на двама души, масова хоспитализация на хора, мерки за локализирането на пожара, спиране на останалите три блока. И за изхвърлени радиоактивни вещества по времето на взрива.

На 28 април Рижков докладва на Политбюро първите резултати от работата на комисията. Вечерта беше дадено съобщение по телевизията, а на следващия ден и във вестниците. После информациите се публикуваха редовно. Решително отхвърлям обвинението, че съветското ръководство преднамерено е укривало цялата истина за Чернобил. Просто ние тогава още не я знаехме.

Заради извънредния характер на аварията, едва на 29-и април сформирахме оперативна група начело с Рижков, която действаше денонощно. Протоколите и другите материали за работата й сега са публикувани. В първите дни ние съвсем интуитивно, защото все още нямаше пълна информация, усещахме, че проблемът приема драматичен характер и последствията ще са много тежки.

Мащабът на бедствието ден след ден се изясняваше все по-отчетливо. Стана ясно какво трябва да се прави. На първо място беше да се гарантира сигурността на хората. За провеждането на медицинския контрол включихме буквално всичко, с което разполагахме. Беше разгърната мрежа за медицинска помощ, обхванала почти 1 милион души, в т.ч. над 200 000 деца. Правителствената комисия взе решение хората от Припят да бъдат изселени.
Още при съставянето на първоначалната карта на радиационното замърсяване, а учените заключиха, че там е невъзможно да се живее, започна евакуацията на населението – отначало от 10-километровата зона, после от 30 км. Това се оказа неимоверно трудно – хората не искаха да напускат, наложи се да ги изселваме принудително. В първите дни на май преселихме около 135 000 души.

Разрушеният блок на реактора се оказа най-сложният инженерен и научен проблем, имаше опасност да се срути и потъне в земята.
Вземаха се мерки да не се допусне попадането на радиоактивни вещества през почвите в река Днепър. Бяха прехвърлени войски за химическа защита, техника, разгърнаха се дейности по дезактивацията. Членовете на правителствената комисия работеха без почивка, после минаха на седмични дежурства. Денонощно работеха научните институти в Москва, Ленинград /Санкт Петербург/, Киев, в други градове, решаваха десетки необичайни проблеми. В това беше включена практически цялата страна. В онези тревожни дни на 1986 се проявиха най-добрите качества на нашите хора – самоотверженост, човечност, висок морал. Много искаха да ги изпратим в Чернобил, предлагаха безкористна помощ.

Ликвидирането на последствията от взрива струваше 14 млрд. рубли, после глътна още няколко милиарда. С организирани усилия успяхме да ограничим броя на пострадалите и да локализираме аварията. Към юли беше разработена концепцията за „саркофага“, после в кратки срокове се въведе уникално защитно укритие за повредения реактор с постоянно функционираща система за контрол на състоянието му.

Това е… трябва съвсем откровено да кажа: в първите дни нямаше ясно разбиране за това, че случилото се е катастрофа не само от национален, а от световен мащаб.

Крайно негативна се оказа тази закритост и секретност на атомната енергетика, обременена с институционалност и монополизъм в науката. Своята роля изигра студената война, взаимните тайни между двата военни блока, в това число и в атомната енергетика. Почти нищо не беше известно за 151 случая на изтичане на радиация от атомните централи в света и за опита при ликвидиране на последствията от авариите. Академик Владимир Легасов казваше, че вероятността от ядрени аварии се смята за съвсем малка, цялата световна наука и техника не бяха много подготвени за това. Цареше самоуспокоение, дори лекомислие. Още помня твърденията на уважавани наши академици – едва ли не нищо страшно не се е случило, изпий една-две водки с мезе, ще се наспиш и после нищо ти няма…

Чиновническият манталитет не само пречеше на работата. С него изтъняваше моралното начало, без което знанието заплашва да стане източник на смъртоносна опасност. Страхът да проявиш инициатива, страхът пред началството и стремежът да избягваш отговорностите изиграха крайно негативна роля. Механизмът на вземане на решения не издържа проверката. Моята позиция беше еднозначна. На заседанието на Политбюро на 3 юли казах: „В никакъв случай няма да се съгласим да крием истината нито при решаването на практически въпроси, нито при обясненията за обществото“. Чернобил стана сурова проверка и на гласността, демокрацията, прозрачността.

Лично за мен Чернобилската авария е един от критичните моменти във времето на перестройката, но не само за този период, а и в живота. Наложи се да преживея и премисля много, и да си направя изводите за бъдещето. Може да се каже и така: моят живот се раздели на две части – до Чернобилската авария и след нея.

Сега проблемът с осигуряването на енергийни ресурси е отново на първи план. Невъзобновяемите източници за добив на енергия са на границата на изчерпването. Науката все още не е дала кардинални решения за енергийния проблем. И отново се наблюдава бум в строителството на АЕЦ. Ако е ясно, че световната общност не може без атомната енергия, то съоръженията в централите трябва да се изграждат с всичкия опит, с който днес разполагаме. Това засяга и реакторите, и системите за управление, и системите за гаранции за сигурност, и на първо място – компетенциите на персонала в тези необходими, но твърде сложни и опасни обекти. Задължително е да се гарантира защитата на АЕЦ от възможните терористични атаки.

Горбачов обвини народа си за разпада на СССР

Posted on: декември 8th, 2016 by МИГ No Comments

Искам за първи път с болка и тъга да напомня: пред очите на обществото загробиха СССР. С пяна на устата навсякъде призовавах да се спаси СССР, а народът мълчеше. Интелигенцията, която всичко разбираше, мълчеше. Защо? Това пита в интервю пред агенция ”Интерфакс” бившият руски президент Михаил Горбачов.

Повярваха в това, че Общността на независимите държави е също Съюз на държавите, но с повече права за тези държави. Срамно! Трябваше народът да излезе на улицата  и подкрепи СССР, да подкрепи Горбачов. Според мен беше настъпило някакво умопомрачение, заявява още Горбачов.

В интервюто той коментира и действията на ръководството на държавата. ..На тях им искаше да са президенти. И това бе ненормално състояние. Разпада на СССР възглави тъэкмо руското ръководство. Не му отстъпваше и ръководството на Украйна, което също водеше страната си към разпад. Западът не носи цялата вина за разпада на СССР. Разбира се, западняците радостно потриваха ръце за случващото се. И не само гледаха, но помагаха за разпада. Но за съжаление руснаците имаме една такава черта – да обясняваме всичките си беди с някой друг, обяснява той.

А къде е бил в това време самият Горбачов? Къде са били неговите призиви към народа тогава, а не четвърт век след това?.., задават въпроси журналисти и политици.

Съветският Съюз е можел да разгроми НАТО още през 80-те години на 20 век

Posted on: юли 6th, 2016 by МИГ No Comments

След завършването на студената война, полското правителство извади на светлина секретни съветски документи, в които се излага възможен план на провеждане на война между НАТО и Организацията на Варшавския договор. Както пише The National Interest, този план, известен под наименованието „Седем дни до Рейн“, стои в основата на военните учения от 1979 г., на които се отработва предполагаемо нападение на алианса с ядрени удари по 25 цели в Полша.

Според мнението на американското издание, легендата за контранастъплението просто „прикрива истинската природа на вероятния конфликт“ – внезапен и мълниеносен удар на СССР по НАТО. Както продължава изданието, в 80-те години на миналия век Алиансът бил готов за използването на ядрено оръжие, но е трябвало да се стреми да удържа победа с помощта на обичайните средства. В това се състояло и главното отличие от Организацията на Варшавския договор, която, според разсекретените данни, считала използването на ядрено оръжие като неизбежно и планирала да го използва още от самото начало. По мнението на автора на статията, тази концепция давала на Варшавския договор колосално стратегическо преимущество над НАТО.

Съгласно плана „Седем дни до Рейн“, съветските ядрени сили са щяли да унищожат Хамбург, Дюселдорф, Кьолн, Франкфурт, Щутгарт, Мюнхен и столицата на Западна Германия – Бон. Било планирано да се ликвидира щаб-квартирата на НАТО в Брюксел, а също и белгийския крайбрежен град Антверпен. Холандската столица Амстердам я очаквала същата участ. Срещу Дания били планирани два ядрени удара. В резултат на всички тези действия Северноатлантическият алианс би бил обезглавен, а гражданските власти в Западна Германия, Белгия, Холандия и Дания унищожени и деморализирани. По-нататък тези страни се предполагало да бъдат окупирани за седем дни. Унищожаването на крайбрежните градове Хамбург, Антверпен и Амстердам сериозно ограничавало възможностите на НАТО за подкрепления от Великобритания и Северна Америка. След нанасянето на ядрените удари в настъпление са щели да излязат обичайните военни сили.

Както заявява авторът на статията, даденият план пределно ясно привлича вниманието върху две обстоятелства. Първо, в случай на внезапно нападение най-важните сили стават наземната войска, понеже колкото по-бързо се придвижва, толкова по-бързо тя може да разгроми НАТО, включвайки неговите авиационни бази и военно-морски обекти. Второ, НАТО определено би загубило тази хипотетична война, защото предположенията на алианса, че войната щяла постепенно ще премине в ядрена, биха били фатални, тъй като противникът имал намерението да използва ядрено оръжие още от първия ден.

Съветският съюз преживя свой Брекзит

Posted on: юли 6th, 2016 by МИГ No Comments

Известният бивш дисидент Владимир Буковски, който сега живее във Великобритания, отдавна сравнява Европейския съюз със Съветския съюз, страна, която той мразеше и срещу която се бореше – е, в смекчен вариант, но по своему идеологизиран и недемократичен.

Малцина бяха склонни да се вслушат в него, но сега лидерката на френския Национален фронт Марин льо Пен казва, че ЕС започва да се разпада точно като Съветския съюз. Аналогията заслужава известно обсъждане.

Във въздуха след Брекзита витае нещо, което напомня разпадането на СССР. Както се изрази тази седмица прессекретарят на президента Владимир Путин Дмитрий Песков, “вероятно ще е неразумно да се правят преки сравнения, но навлизаме в едно, да го наречем така, турбулентно, мрачно и непредсказуемо време”.  За разлика от Песков, Льо Пен не е преживяла лично последните години на Съветския съюз. Може би затова тя няма проблеми с преките сравнения. В неотдавнашно интервю Льо Пен заяви, че ЕС е също толкова невъзможен за оправяне, колкото комунистическата свръхсила:

“Те правят точно това, което правеха хората в Съветския съюз. Когато резултатите не бяха на висотата на очакванията, (съветските власти) казваха, че нещата не работят, защото няма достатъчно комунизъм. И Европейският съюз е същият. Всеки път, когато нещо се проваля, казват, че е защото няма достатъчно Европа.”

За националистите в Европа ЕС с неговите наднационални институции в много отношения прилича на Съветския съюз. Той се управлява предимно от неизбрани от никого бюрократи, има слаб парламент, разпространява политическа коректност. Те обаче главно се безпокоят от това, което според тях са опитите му да заличи националните идентичности и да насърчи някаква европейска
свръхидентичност на тяхно място. В този наратив случилото се във Великобритания се приема като началото на онзи вид националистическо пробуждане, което доведе до разпада на Съветския съюз. Това, което Льо Пен нарича неизбежната “пролет на народите” в такъв случай би било сходно с т.нар. “парад на суверенитетите” от 1988-1991 г., когато всички съветски републики и дори някои съставни части на самата Русия решиха, че искат да са национални държави.

Лесно е човек да се увлече с тези сравнения. Тези движения за независимост се засилиха на фона на предизвиканата от евтиния петрол икономическа криза. Тя, разбира се, бе по-тежка от всичко, което ЕС е преживявал – точно както господството на тоталитарния Съветски съюз бе по-репресивно и разрушително и от най-развинтените фантазии на евроскептиците. Икономическите несгоди улесниха националистически настроените популисти в Украйна и балтийските страни да твърдят, че централните власти в Москва лишават републиките от ресурсите им. Гърците в отделни моменти изглеждаха поели по подобна траектория. “В условията на криза и глад внезапно плъзна нещо като вирус на завистта. В балтийските страни крещяха “Стига сме хранили Москва!”, а в Русия не искаха да “хранят” Централна Азия и Грузия”, спомня си Сергей Шахрай, бивш сътрудник на първия президент на Русия Борис Елцин.

Това звучи доста като аргументите на привържениците на Брекзит за бюджета на ЕС и злоупотребяващите със социални помощи имигранти в ЕС. Обаче след като съветските републики извоюваха независимостта си, благоденствието не се материализира незабавно. Вместо това икономиките им се сринаха, отчасти заради колапс в утвърдените производствени връзки и възникването на национални граници и митнически бариери.

Освен това движенията за независимост се превърнаха в прикритие за онзи расизъм и друга дискриминация, които станаха явни във Великобритания след гласуването и емоционално описани в
пост във Фейсбук от литовска тийнейджърка: ” Мисля, че за хората, които вече бяха расисти, стана по-приемливо да са открито расисти, след като Великобритания извоюва “независимостта” си. Понеже стана приемливо да ми се казва: “Сега ще трябва да си вървиш, защото гласувахме за напускане и искаме да те няма”“.

Тийнейджърката, Егле Матулионите, е твърде млада, за да  помни същите настроения по адрес на руснаците по времето, когато Литва стана първата съветска република, обявила независимост  през март 1990 г. Рускоговорещите по улиците на литовските градове бяха наричани “окупатори” – по аналогия със Сталиновата окупация на балтийските страни след Втората световна война – и
им се казваше да си вървят у дома.

Ако Брекзитът предизвика вълна от напускания на ЕС, лесно можем да си представим лидерите на най-големите страни да се съберат на закрити врата, за да договорят условията по окончателния развод, както се събраха президентите на Русия, Украйна и Беларус в Беловежската гора в края на 1991 г. И също толкова лесно можем да си представим как приемниците им наричат това трагедия и предателство, както направиха в постсъветските държави.

Британските привърженици на оставането в ЕС вече казват това за Брекзита и архитектите му. А върхушката в САЩ сега се тревожи, че ерозията на ЕС може да е почти толкова дестабилизираща за сегашния свят, колкото бе тази на Съветския съюз в началото на 90-те години. Аналогията обаче има един очевиден фатален недостатък. Съветският съюз бе основан на принудата. При ЕС не е така, каквото и да се говори за икономическия натиск на Германия над по-слабите членове. След отцепването на Литва съветският лидер Михаил Горбачов незабавно го обяви за незаконно. Той опита икономически санкции срещу отцепническата република, но те не дадоха резултат и през януари 1991 г. бяха пратени войски в литовската столица Вилнюс. Тринадесет литовци загинаха в тези безсмислени атаки. В същото време в Москва стотици хиляди демонстрираха срещу употребата на сила. Въпреки националистичния характер на литовската революция, руснаците по онова време смятаха, че тя е стъпка в посока към собственото им освобождаване от комунизма.

Представете си само Брюксел да организира протест срещу решението на Великобритания да се отдели и да опита икономически ограничения, за да я накаже. Представете си подкрепящи Брекзита демонстранти в Берлин, вдъхновени от надеждата, че смелите британци ще проправят пътя към свободата за останалата част от Европа.

Не може да се претендира за морална правота при напускането на ЕС, за разлика от излизането на балтийските страни от Съветския съюз, което сложи край на дълги години окупация. Няма застаряваща, но все още опасна ламя, срещу която да се води борба, а само една отворена врата, по която да се блъска. Има обаче поуки, които може да се извлекат от рухването на Съветския съюз. Зле управляваните свръхдържави – известни още като империи – имат тенденция да се разпадат. завистта, расизмът и упоритото желание да се справяш със свои сили обаче не водят към богатство. Балтийските страни намериха относително икономическо благоденствие в ЕС, към който свободно избраха да се присъединят. Въпреки че те бяха първите, които разклатиха основите на Съветския съюз, те вероятно ще са сред последните, които ще напуснат ЕС, ако той се разпадне.