Правителство с мандат на най-малката партия в парламента – „Български възход“, или поредни предсрочни избори в началото на пролетта на 2023 г. и пети служебен кабинет на президента Румен Радев – това се очертават двата най-реалистични сценария за управлението на страната в близко бъдеще, коментираха неофициално пред „Дневник“ политици от различни парламентарни групи.
Според тях лансираният усилено в последните дни вариант за „правителство на малцинството“ с подкрепа от мнозинството депутати за предварително определени приоритети е подходящ за „продажба“ на широката публика като демонстрация на усилия за намиране на изход от невъзможната ситуация, но е практически неприложим.
Като по-реалистичен сценарий се оценява евентуално правителството с мандат на партията на бившия премиер Стефан Янев с подкрепа (или участие) на ГЕРБ и ДПС и с търсене на недостигащите гласове от редиците на БСП.
Според депутати стимулите за това не са малко – от публична заявка за държавническо мислене преди следващи избори до възможност за назначаване на доверени хора на постове в изпълнителната власт и в регулаторите с изтекли мандати. А в допълнение и достъп до първия транш от 2.7 млрд. лв. по европейския План за възстановяване и устойчивост.
Официално политическите сили казват, че нямат готовност да обсъждат правителство с третия мандат, при положение, че още дори не е връчен първият. Начертаните разделителни линии обаче правят шансовете на първите два опита за кабинет – от ГЕРБ и „Продължаваме промяната“, нереалистични.
Заради несигурната подкрепа за правителство с мандат на Стефан Янев в президентството, вече се обсъжда 12 март като дата за нови предсрочни избори. За да се стигне до нея, президентът и партиите трябва да продължат с бавенето на конституционната процедура по сформиране на управление. В това време Народното събрание по идея трябва да приеме подготвените нормативни актове по плана за възстановяване с цел втори транш от 1.4 млрд. лв. през 2023 г., но ще може да прокара и други законови и кадрови решения.
(Не)възможните първи и втори мандат
По Конституция ГЕРБ, като най-многочислена парламентарна група, ще получи от президента първия мандат за съставяне на правителство, но при спазване на досегашните политически заявки няма да може да прокара кабинет с него.
В стандартна ситуация – ако гласуват всички 240 депутати, за одобрение на правителство са нужни поне 121 гласа „за“. Четирите групи, които до момента публично и многократно са отказвали подкрепа за мандат на ГЕРБ – „Продължаваме промяната“, „Възраждане“, БСП и „Демократична България“, имат общо 125 гласа, докато максималният сбор, който ГЕРБ може да направи с останалите, възлиза на 115.
Вторият опит, който се полага на „Продължаваме промяната“, ще бъде подкрепен със сигурност единствено от „Демократична България“. Гласовете на бившия коалиционен партньор БСП не са сигурни след влошаването на отношенията между партиите заради избирането на Вежди Рашидов (ГЕРБ) за председател на парламента и гласуването на левицата за връщане на хартиената бюлетина.
Неофициално социалисти коментират, че подкрепа е силно вероятна. Лидерът на левицата Корнелия Нинова публично заявява само, че БСП ще се отзове на разговори, ако бъде поканена от „Продължаваме промяната“.
Дори при постигане на съгласие, трите групи имат заедно едва 98 депутати и това прави ключов въпросът как ще постъпи ГЕРБ с нейните 67 депутати.
По-рано тази седмица съпредседателят на „Продължаваме промяната“ и бивш премиер Кирил Петков не изключи подкрепа от партията на Бойко Борисов. Позицията на самия Борисов обаче е твърде променлива, за да се правят прогнози.
В четвъртък той каза пред Би Ти Ви, че, ако не получи подкрепа за кабинет с мандата на ГЕРБ, няма и да даде гласове за следващ опит. Едно денонощие по-късно допусна подкрепа за мандат на „Продължаваме промяната“.
През последния месец Борисов няколко пъти редува противоположни позиции – от това, че ще има редовно правителство „на 100%“, до това, че като не получи подкрепа, ще я откаже на свой ред.
Обтегнатите отношения с ДПС изключват помощ от третата по численост група, а „Възраждане“ е категорична, че ще гласува само за свое правителство. Така, дори и „Български възход“ да подкрепи „Продължаваме промяната“, гласовете ще достигнат 110, което е крайно недостатъчно.
Правителство на малцинството: възможност или капан
В очертаващата се патова ситуация ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ заговориха за вариант да се състави правителство на малцинството, което няма да разчита на постоянен парламентарен гръб, а на мнозинства за предварително определени приоритети.
Никоя от двете партии не е обявявала концепция дали такова правителство би включвало само нейни представители, или има разбирателство с поне още една партия в парламента.
По информация на „Дневник“ в „Продължаваме промяната“ се обсъжда, ако се стигне до правителство на малцинството, то да бъде съвместно с „Демократична България“. Партията на Кирил Петков и Асен Василев обаче не изглежда да е започнала разговори, за което вече получи критики от партньорите си, че остава много малко време за обсъждане и призиви да се отнесе сериозно и да не пропиляват и без това малкото възможности.
Първата трудност пред пободен кабинет ще бъде избирането му. Истинският капан обаче се очертава функционирането му след това, тъй като при разнородните интереси и мнозинства в парламента лесно може да бъде свалено във всеки момент, а междувременно може да се окаже в ситуация да му бъдат налагани решения, с които не е съгласно.
Публично подобни опасения изрази в петък съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов, според когото подобен вариант е все по-вероятен, но и рисков.
„Въпросът е – макар и не като част от коалиция и коалиционно управление, а по някакъв начин базирано на формулата на правителството на малцинството – да опитаме да получим ангажимент за това, че докато съществува такова правителство, ще се случват определени неща“, коментира той пред БНТ.
Поглед към третия мандат
Изборът на носител на третия мандат е на президента, а неофициално в кулоарите на парламента и в президентството се смята, че възможните получатели са БСП, „Демократична България“ и „Български възход“.
Като най-постижимо решение е сочена тъкмо най-малката формация, тъй като президентът и дясното обединение имат драстични различия в геополитическите си виждания, а при откриването на парламента Румен Радев нарече „Демократична България“ войнолюбци. Отношенията с левицата пък от месеци са в режим на директни атаки.
Досега Радев три пъти избираше тъкмо БСП за третия мандат, въпреки напрежението, като жест към левите избиратели, с чиято подкрепа беше избиран два пъти на поста. Поредно повторение обаче би зачеркнало възможността за подкрепа на ГЕРБ, защото партията има прието на конгрес решение да не се коалира с БСП.
Затова политици смятат, че, ако въобще има шанс за правителство, то изглежда постижимо единствено с мандата на „Български възход“, тъй като към партията няма предварително начертани червени линии.
Самата формация досега се въздържа от крайни позиции по ключовите въпроси, което би ѝ позволило да я максимално гъвкава в зависимост от възможните си партньори: бившият служебен премиер Стефан Янев има ясни проруски изказвания, но „Български възход“ подкрепи изпращането на военна помощ за Украйна и покупката на нови изтребители F-16.
Как ключът се оказа в БСП
Конфигурациите около кабинет с мандат на „Български възход“ също са сложни и несигурни. Ако зад него застанат ГЕРБ и ДПС, ще се съберат общо 115 депутати, с шест по-малко от минималният необходим брой. Неофициално източници от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ коментираха, че партиите не биха подкрепили трети мандат на „Български възход“.
Официалният коментар на Кирил Петков пред „Капитал“ по темата съдържа условие, което ще е трудно изпълнимо: „Единственият начин ние да подкрепим в трети мандат правителство на когото и да било, е, ако няма никаква задкулисни уговорки и не знаем, не осъзнаваме, че реално вкарваме през задната врата ГЕРБ във властта“.
При такова разположение на силите решението ще зависи изцяло от БСП и нейните 25 депутати. Социалистите имат партийно решение, че не могат да подкрепят правителство на ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“. Ограничение за „Български възход“ няма записано, а неофициално в кулоарите на парламента политици коментират, че е много вероятно с третия мандат да се повтори коалицията „Рашидов“, с която беше избран председателят на Народното събрание.
Източници от левицата обаче заявиха, че председателят на партията Корнелия Нинова нямала нагласа да се повтаря такава конфигурация, още повече в несигурната предизборна ситуация.
12-и март: датата за нови избори
Неофициално в президентството вече се обсъжда 12 март като възможна дата да избори, научи „Дневник“ от източник от „Дондуков“ 2. Това означава, че Румен Радев трябва да разпусне парламента на 12 януари, тъй като по Конституция разпускането на парламента и определянето на дата за нов вот става с един указ, а гласуването трябва да бъде два месеца след края на Народното събрание.
Датата е избрана, за да се даде възможност на депутатите да приемат колкото се може повече от законопроектите, свързани с европейския План за възстановяване и устойчивост, от които зависи получаването на над 1.4 млрд. лв. от Европейската комисия.
В същото време, според наблюдатели, се избягва рискът от гласуване през зимата, което носи риск от драстичен спад на и без това ниската избирателна активност.
За да се стигне до подобно решение е необходимо да се постигне съгласие между президента и партиите да бавят процедурата по връчването и връщането на управленските мандати. До момента Радев максимално разтяга първия тур от консултации, като се среща с по една партия седмично.
Ако нещата продължат със същото темпо, ГЕРБ вероятно ще получи първия мандат в края на ноември или началото на декември.
Ако в рамките на около три седмици партията на Бойко Борисов и „Продължаваме промяната“ върнат неизпълнени мандатите си – като тук може да се включи време и за евентуално гласуване на кабинет в пленарната зала – до третия мандат ще се стигне в дните около Коледа и Нова година. Неофициално политици коментират, че депутатите могат да отменят ваканцията си, която по правило е от 22 декември до 10 януари. Така ще демонстрират желание за работа по приемането на закони по плана за възстановяване.
Тъкмо с работата по законопроектите и президентът може да оправдае, ако не разпусне парламента веднага след провал на третия мандат. По план работата по законопроектите (и още около 40 други цели, които зависят от изпълнителната власт), трябва да приключи през 2022 г., за да може България да получи средствата през следващата година.
Източници от служебното правителство допуснаха, че може да се договори отсрочка от около месец, в случай че това се окаже решаващо за реформите по европейския план.
