Тази седмица стана известно, че на 16 септември председателят на настоятелството на Университета по библиотекознание и информационни технологии Стоян Денчев е открил паметник в двора на университета, посветен на самия него. 

В книгата си „Стамболов след Стамболов. История, политика и памет (1895 – 2020)“ историкът Стефан Дечев разказва за любопитен случай от 2009 г. Тогава в журито, което определя наградените с почетния знак за лидерство „Стефан Стамболов“, е Стоян Денчев, а сред наградените е и … самият Стоян Денчев.

Публикуваме глава от книгата на Стефан Дечев, в която се разказва за почетния знак „Стамболов“:

Още през 2006 г. от името на Института по теория и практика на лидерството „Стефан Стамболов“ към УниБИТ, Българската академия на науките и Националния военноисторически музей се учредява почетният знак за лидерство „Стефан Стамболов“. Самите награди започват да се раздават през знаковата 2009 г., в която Бойко Борисов и ГЕРБ идват на власт след спечелени избори. Наградата се присъжда в две категории – „За лидерство в държавата“ и „За лидерство в духовността“. През следващите години заради пасване с избраните вносители се добавят и награди за лидерство, свързани с „местното самоуправление“, „материалната сфера и предприемачеството“ и др. За около десетина години предстои почетният знак „Стефан Стамболов“ да отиде у немалко носители, свързани с провъзгласилия се политически и интелектуален елит на Прехода.

През 2009 г. журито, което определя наградените, включва Светлана Шаренкова, председател на форум „България – Русия“, чл.-кор. Атанас Атанасов, историчката Валерия Фол и ректора на тогавашния СВУБИТ Стоян Денчев (някогашен вицепрезидент на „Мултигруп“, главен секретар на Министерския съвет при кабинета Беров, депутат от ДПС). За първи носители на почетния знак са избрани омбудсманът Гиньо Ганев, първият демократично избран президент Желю Желев, акад. Иван Юхновски (председател на БАН през 1996 – 2008 г.) и самият Стоян Денчев. Посмъртно с почетния знак са удостоени Николай Добрев и Александър Фол.[1]

Още през март 2010 г., едва след година премиерство, почетния знак получава и Б. Борисов.[2] През юли същата година не закъсняват да удостоят и президента Георги Първанов.[3] Той изнася специална лекция на тема „Политическото лидерство – уроци от българската история“ по време на научна сесия, състояла се в БАН, на тема „Лидерство и национална сигурност“. Първанов припомня думите на социалдемократа Петър Дертлиев „Да управляваме с ума и таланта на целия народ“. Бившият президент се обявява твърдо за приемственост в политиката и срещу политическите чистки в администрацията. Заедно с това допълва как в продължение на десетилетия се е говорило за „ролята на масите“, а се е подценявало „лидерството“. Възпитаник на Историческия факултет на Софийския университет, Първанов няма как да не се възползва от повод, свързан с миналото и държавник като Стамболов, за да не засегне и „националния интерес“.

През годините цяла кохорта от бивши и настоящи политици, свързани най-вече с установеното статукво, стават носители на почетния знак. На 8 юли 2011 г. Институтът по теория и практика на лидерството „Стефан Стамболов“, Университетът по библиотекознание и информационни технологии и Българската академия на науките организират пета научна сесия по проблеми на лидерството. Тя е на тема „Лидерството пред новите предизвикателства на мултикултурната среда“ и се провежда под патронажа на ген. Ангел Марин в Големия салон на БАН.[4] Както тази, така и всички следващи конференции имат по-скоро ритуален характер и на практика нямат почти никакво отношение към истински академичното изучаване на Стамболов, а по-скоро представляват опити на различни представители на статуквото да си поговорят за Стамболов и да си раздадат награди.

През юли 2012 г. почетният знак за лидерство отива при кмета на София Йорданка Фандъкова (за лидерство в материалната сфера и предприемачеството), генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова и българския патриарх Максим.[5] В началото на юли 2013 г. – в разгара на започналите протести срещу кабинета на Пламен Орешарски – с почетния знак е удостоен веднага и новият патриарх Неофит, както и акад. Петър Кендеров, „за личен лидерски принос през 2013 г.“, съответно за „държавност“ и „духовна дейност“.[6] През 2014 г. – в период, в който все още управлява кабинетът на Орешарски и вървят протести за оставка – наградата „Стефан Стамболов“ получават вицепрезидентката Маргарита Попова, Стефан Воденичаров и Андрей Пантев.[7] В комисията за номинация участват отново Ст. Денчев, Св. Шаренкова, самият Ст. Воденичаров, В. Фол и Димитър Иванов, бивш шеф на Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност.

Междувременно, през същата 2014 г., Институтът за теория и практика на лидерството се преименува, и то с решение вече на Министерския съвет, в Институт за изследване и развитие на лидерството в информационна среда към УниБИТ. Ръководител му е отново последният началник на Шести отдел към Шесто управление на ДС Д. Иванов. В центъра на целите на института характерните за края на 90-те и началото на новия век поне евроатлантически приоритети започват да отстъпват пред по-голямото ударение и по-честата употреба на един дискурс, свързан с „националното достойнство на българите“, укрепването на държавността, сътрудничеството с Българската православна църква (БПЦ). На 30 януари 2015 г. почетния знак на името на Стамболов получава бившият вицепремиер Ивайло Калфин, министър от АБВ на труда и социалната политика във второто правителство на Б. Борисов.[8] Твърди се, че почетният знак е определен от комисия в състав П. Кендеров, Ан. Пантев и Михаил Неделчев. В словото си награденият Калфин поставя ударение върху единението и националната идентичност.[9]

През 2016 г. наградата е връчена и на Ахмед Доган (около месец след разправата му с Лютви Местан), като до него са художникът Светлин Русев и кметът на Бургас Димитър Николов. Първият получава награда за приноса си към „държавността“, вторият – към „духовността“, а третият – към „местното самоуправление“. Връчването на почетния знак става по време на вече десетата научна сесия по лидерство в Националния военноисторически музей през февруари 2016 г. Тя е на тема „Качества на личността и лидерски практики“. Организирана е отново от Института за изследване и развитие на лидерството в информационна среда към Университета по библиотекознание и информационни технологии, Института за изследване на населението и човека към БАН и Националния военноисторически музей към Министерството на отбраната.[10] Ах. Доган не присъства лично на връчването на наградата, която получава зам.-председателят на Парламентарната група на ДПС Станислав Анастасов.[11] Св. Русев и Д. Николов получават наградите си лично, като имената им са анонсирани от Св. Шаренкова, председател на Асоциация „България – Русия“.[12] После се оказва, че Доган не е получил наградата си присъствено, тъй като е имал забрана от министъра на отбраната Николай Ненчев да влезе на територията на Военноисторическия музей.[13] Всъщност за пръв път като че ли Ах. Доган е сравнен със Стамболов още през 2009 г. от депутата Хасан Хаджихасан, и то във връзка с признанието на лидера на ДПС за „обръчите от фирми“, които има около себе си всяка политическа сила.[14]

На следващата 2017 г. знакът „Стефан Стамболов“ е получен от Красимир Каракачанов, заедно с издателя Иван Гранитски.[15] Наградата получават в Големия салон на БАН, където се провежда поредната, единадесета конференция по лидерство на тема „Лидерството през 21. век – перспективи и тенденции“. Наградата на Каракачанов е връчена от Ст. Денчев и Св. Шаренкова, а на Ив. Гранитски – от акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН, и Ст. Денчев, ректор на УниБИТ. На церемонията присъстват още Ст. Воденичаров, Благовест Сендов, Антон Дончев, Сергей Игнатов, Тодор Танев, както и заместник-кметът на София Тодор Чобанов.[16]

През 2018 г. носители на отличието стават пловдивският митрополит Николай и омбудсманът на републиката Мая Манолова.[17] Изданието „Фактор“ обръща внимание на многозначителните думи на владиката при връчването на наградата, особено на финала: „Неговата мъчителна смърт е изкупила голяма част от греховете му. Бог да го прости“. И тук „Фактор“ добавя: „двусмислено обясни владиката, оставяйки съмнението, че именно с противопоставянето на Русия и търсенето на независимост от нея са свързани „греховете“ му“[18].

Раздразнението от раздаването на всички тези награди в хода на годините видимо нараства. По този повод политологът Огнян Минчев пише в профила си във Фейсбук следното: „Ако имахме капчица достойнство, щяхме отдавна да сме учредили една истинска асоциация за съхранение и популяризиране делото на Стефан Стамболов. Ако до 1944 г. съществува независима българска държава, ако българският народ и днес има национално съзнание и свяст – колкото и да са проблемни, причината за това е делото на Стефан Стамболов за еманципиране на България от мъртвата хватка на руската империя. Това дело е подвиг в условията на онази епоха, в която геополитическата игра се води от великите сили, а малките народи са най-често заложници и васали. Стамболов постави България на картата като достойна и независима държава. Е, добре, не ни ли е срам днес Димитър Иванов и Шаренкова да раздават награди на името на Стамболов, а ние да стоим и да гледаме? Това е целенасочено унижение – от Москва с присмех ни казват: „Ние контролираме дори паметта за този, на чийто пример си мислите, че можете да разчитате“. Още по-язвителна е реакцията на скулптура Велислав Минеков: „Шаренкова (рублофил) дава награда на името на Стефан Стамболов (русофоб) в чест на митрополит Николай (рекламно лице на Ролекс, часовници) от името на библиомилиционерски институт за революционна естетика. Мълчанието ни превърна дъното в мармалад“.

В началото на 2019 г. почетният знак на името на Стамболов за 2018 г. отива при главния прокурор Сотир Цацаров и вицепрезидента Илиана Йотова. Огласени са по време на XIII конференция по лидерство, която се провежда в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Поради служебни ангажименти Цацаров не успява да присъства, но малко по-късно приема лично наградата в УниБИТ в присъствието и на студенти. Почетният знак му е връчен от проф. Ирена Петева, ректор на УниБИТ, и от председателя на Общото събрание Стоян Денчев.[19]

Постепенно Институтът по лидерство започва да се самопредставя като създаден още през 1991 г. като институт „Стефан Стамболов“. В биографията му старателно се избягват тесните връзки и преплитането на дейността с корпорацията „Мултигруп“. Пропуска се, че Ст. Денчев и Д. Иванов са били заместник-шефове на групировката. Вече се изтъква, че създатели на института били обикновени представители на „българския финансов и интелектуален капитал“. Изключително показателно понятията „европейско“ и „НАТО“, доскоро преекспонирани, започват да изчезват и към края на второто десетилетие на века се изтъква как институтът работи за „патриотични ценности и идеали“, „икономическо обновление“ и „национална идентичност и силна държавност“.

Не закъсняват и други негативни обществени реакции около раздаването на тези подозрителни за широката публика награди. В тях отлично се предугаждат техният смисъл и значение. Обикновено се обръща внимание на минали постове и „заслуги“, както и на корупционни обвързаности и най-вече на връзките на награждаващите с „Мултигруп“ и ДС, включително агентурното им минало. В социалните мрежи и по разните форуми под раздадените награди обикновено можем да прочетем: „мафията си раздава награди“, „лъжа и измама“, „рубладжийско сборище се гаври с името на Стефан Стамболов“, „ДС награждава“, „петнят името на великия поет, революционер и държавник“, „отврат и смрад“, „върха на цинизма“, „ченгета се награждават помежду си“, „поредната школа на ДС си раздава награди“, „вече не се крият, а дори се гордеят“, „Да се готви Пеевски“, „тъжно, но факт“, „пародия на държава“, „Не са виновни те, а ние нормалните, които ги търпим“, „Стамболов сигурно се е завъртял в гроба“, „Пълзяща комунизация“, „Един руски слуга награждава друг руски слуга“.

При награждаването на Ах. Доган журналистката Любослава Русева публикува въображаемо интервю със Стамболов. Използвайки неслучайно поезията и публицистиката най-вече на ранния Стамболов, тя противопоставя неговите идеали за свобода, права, за свобода на словото (а България по този показател е вече на 111-о място, след като е била на 36-о), за борба срещу апатията на народа, на раздаващите наградата и немалко от получателите ѝ с тяхното безскрупулно трупане на богатства и пари, потискане на свободата на словото, насърчаване именно на апатията сред народа. Заедно с това, напомняйки за твърдото му противопоставяне на Русия след Съединението и по време на кризата, както и на настояването му за самостоятелност на страната, Л. Русева ги противопоставя на кокетирането на днешните раздаващи наградата с Русия. В самия край, позовавайки се на поведението на въображаемата репортерка, разпитваща Стамболов, Русева произнася присъда над цялата медийна империя на Пеевски, с която инициаторите и определящите носителите на наградата са тясно свързани.[20] Ала наред с този текст и цитираните по-горе недоволни коментари в социалните мрежи, извиращи от съвременния контекст и свързани най-вече с разочарованията на „градската десница“, „либералната интелигенция“, дори някои „нови леви“ със западно образование и все по-слабото гражданско общество, налице са и такива, които директно заговарят на един русофобски и отявлено антирусофилски език отпреди 100 и повече години.[21]

Възраженията на обществеността не са голословни. Както става ясно след рухването на КТБ, шефът на института, раздаващ наградите, последният началник на Шести отдел при Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия и бивш вицепрезидент на „Мултигруп“, е едно от физическите лица, които са имали специални преференции за своите депозити в банката преди фалита ѝ.[22] Заедно с това от 2013 г. насам сме свидетели на особеното мнение именно на тези кръгове около събитията в Украйна, анексията на Крим, аферата „Скрипал“ и някои други, които демонстрират определена колебливост във външнополитическата евроатлантическа ориентация на страната. Прави също впечатление, че твърде бързо именно тяхната интерпретация достига до сутрешните блокове на големите телевизии.

Заедно с това споменатите кръгове непрекъснато говорят в публичното пространство за подвизите на „българските секретни служби“ по времето на Тодор Живков и внушават страх в българското общество от настъпващите нови опасности – „терора“, „джихадистите“, „бежанците“.[23] Едновременно критики се отправят дори и срещу политици и държавници като Г. Първанов, Сергей Станишев и Румен Петков за опасното отваряне на архивите на спецслужбите, за действия, насочени срещу „здравината на държавата“, „имунната система на държавата“. Не са пощадени също Брюксел и САЩ, които не искали „самостоятелна и силна държава“; „неолибералите“ и „либералния пазарен модел“ с неговите „крайни егоистични цели“; Сорос и „новите елити с промити мозъци“; „капитала“.[24] Можем определено да кажем, че зад наградите стои кръг, който пази статуквото, една задкулисна власт с определени позиции сред почти всички политически сили. Те се застъпват за декларативен евроатлантизъм и усвояване на европейските фондове, без всичко това да им пречи да приемат соцносталгията, евразийството, антиевропеизма, национализма и патриотарството, Путинова Русия. Никаква изненада не е тяхното изключително враждебно отношение срещу опитите за съдебна реформа, за слагане край на концентрацията на медийна власт в едни ръце, както и срещу всякакви действия, насочени срещу корупцията.

В крайна сметка внушенията на института около раздаването на наградата на името на Стамболов е повече от ясна – корупцията е неизбежен страничен ефект на управлението. И на Стамболов се е наложило да го преглътне и зад разписаните законови правила да измисли едни други, реално действащи. Това правят тези, които награждаваме, това правим и ние. Всъщност някои дела при Стамболов, падането му от власт, както и неговият край показват, че това не е съвсем така.