Posts Tagged ‘търговия’

Нагли търговци надуват цените, ето как да се защитим

Posted on: януари 4th, 2026 by МИГ No Comments

С приемането на еврото в България се появиха и първите опити на търговци да се възползват от прехода, за да повишат цените си или да подведат купувачите. В ефира на „Събуди се“ Богомил Николов от асоциация „Активни потребители“ коментира няколко фрапантни сигнала за спекула и лоши практики, изпратени от зрители.

Хляб с 33% по-скъп и „златна“ пица

Сред най-стряскащите примери е хляб „Франзела Симит“ (300 гр.), закупена от голяма търговска верига. На 31 декември 2025 г. цената му е била 0,89 лв. (0,46 евро). На 2 януари 2026 г. същият артикул вече струва 1,19 лв. (0,61 евро). Това е скок от 33% само в рамките на два дни – промяна, която според експертите трудно може да бъде обоснована и изглежда като неоправдано повишение.

Еврото през погледа на село Левка

Още по-фрапантен е случаят с поръчка на пица. При обявена сума от 18,75 лв., в евро цената е била калкулирана на 36,67 евро – почти двойно над реалната стойност в левове и четири пъти над коректния курс. „Това вероятно е техническа грешка, но потребителите трябва да отварят очите си на четири“, предупреди Николов.

Спекула при стоките за бита

Зрители сигнализират и за драстично поскъпване на пластмасови кутии за съхранение в онлайн магазини:

Кутия, струвала 5,23 евро на 1 януари, на следващия ден вече се предлага за 10,22 евро. Друг модел кутия скача от 12 евро на близо 24 евро.

Според Богомил Николов подобни практики са „автогол“ за търговците, тъй като потребителите просто ще спрат да купуват от тях. Той напомни, че законът е строг и всяко необосновано повишение може да бъде санкционирано с глоби до 100 000 лева.

Несправедливи курсове в банките

Сигнал от български гражданин разкрива проблем и при банковите институции. При опит да внесе 1400 лв. по сметка след 1 януари, потребителят е забелязал, че банката е използвала курс 1,965 вместо официалния 1,95583.
„След Нова година не трябва да има левови сметки, те се превалутират автоматично. Ако внасяте левове в брой, банката ги обменя по фиксинга. Всяко отклонение е повод за сигнал“, поясни Николов.

Търговците в Одрин проплакаха за българите

Posted on: август 5th, 2025 by МИГ No Comments

Пешеходната улица „Сарачлар“ в Одрин стана арена на нарастващо напрежение между търговци и потребители. Йомер

Тузджу, собственик на бутиково кафене в центъра, алармира, че впечатляващите ценови разлики между заведения подриват доверието на клиентите. Това предава ежедневника Батъ Експрес, цитиран от „Марица“.

„Ценовата чувствителност и конкуренция е напълно нарушена“, казва той, посочвайки крайности като чаша чай със себестойност около 5 лири, която се предлага за 75–80 лири (3-3,50 лв) в някои заведения — ситуация, която смущава както жители, така и туристи.

Това е само един символичен пример от Одрин, и е олицитворение на причините поради които в последно време българските посетители в града драстично намаляха. През 2024 година Одрин привлече около 4,8 милиона международни туристически посещения, като българите и гърците формират най-голямата част от тях. Само за първото тримесечие на 2025 г. над 1 милион чужди туристи посетиха Одрин, като българите са преобладаваща група сред тях.

През май 2025 г. българите направиха 241 900 посещения до Турция, като почти 25 на сто от всички пътувания на българи са именно към Одрин. Тези данни доказват, че българските туристи остават ключов фактор за икономическата динамика на Одрин, особено в сектора на туризма и търговията. Голямото увеличение на български гости наблюдавано от началото на 2022 г. стимулира бизнес инвестициите в града, предимно в търговията, текстила и ресторантьорството.

Но през 2024–2025 бизнесът в Одрин започна да отчитa спад в потока от български пазаруващи, което търговците отдават на остро повишение на цените — заради инфлация и неконсистентна ценова политика:

„Цените се покачиха толкова, че вече и българите ги намират за скъпи въпреки изгодния курс на лева“ — признават местни търговци.

Според днешния курс на БНБ един лев се разменя за 23,71 лири, а 100 TRY са 4,21 лв. Тези стойности на турския нестабилен валутен пазар остават много динамични, като буквално ежечасово се променят. Например това е леко намарял курс, тъй като през миналата седмица лев се разменяше за над 24 турски лири.

„Интересът към Одрин намаля поради покачващите се цени“ — споделят още представители от бранша.

Търговците са единодушни, че нестабилната ценова политика и огромните различия подкопават доверието и репутацията на района пред чужденците. Сезонният ръст в посещенията — включително по време на културните събития и фестивали като Къркпънaр (юли 2025) — показа силен интерес, но високите цени започнаха да отдалечават много от туристите. В този контекст призивите за стабилна ценова скала, по-добър мониторинг и официален контрол от страна на общинските и областни власти изглеждат все по-неотложни.

Българските туристи продължават да са основен двигател на потока към Одрин, с милиони посещения през последните години. Но съществуващите ценови неравенства и високите разходи, особено за основни услуги като чай или кафе, започват да отблъскват именно този важен сегмент клиенти.

Търговците се оплакват, че без регулация и ясни рамки, ценовите несъответствия могат да доведат до намаляване на потока български посетители и потенциална загуба на доверие.

Главчев забранява на бабите да продават на фермерските пазари домашна продукция от градините си

Posted on: август 5th, 2024 by МИГ 1 Comment

Честата практика около фермерски пазари баби да продават върху кашони каквото са откъснали от градината си ще бъде забранена. Това предвиждат промени в Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС, които са пуснати за обществено обсъждане от Министерство на земеделието.

В момента в по-малки населени места в пазарния ден честа практика е върху малки масички или импровизирани маси от кашони и щайги хора да продават каквото имат от личната си градина, като например джанки, орехи, круши, подправки, джинджифил. Някои така продават дори мед, домашна туршия или лютеница, вино и ракия. Такива продавачи може да бъдат видени дори край пазарите в големите градове, включително и в София. С предлаганите от служебното правителство промени всичко това ще бъде забранено, а хора от общината ще може да налагат глоби на нарушителите.

За първи път със законопроекта се урежда дейността на пазарите за търговия на дребно с фермерски и занаятчийски храни. Пазарите са разделени на постоянни, временни или за определен ден или дни от седмицата, като въвеждат редица правила за функционирането им. Храни на фермерски пазари ще може да продават само регистрирани земеделски производители, занаятчии, които предлагат занаятчийски храни и са регистрирани по реда на Закона за занаятите, както и бизнес оператори. Освен това, на пазарите ще може да бъдат продавани само храни, снабдени с документи за съответствие, произход и качество. Бабите, които са набрали няколко домата или кофичка с джанки или орехи няма как да представят такива документи.

В някои малки населени места общината е поставила няколко маси, на които да продават плодове и зеленчуци в пазарния ден, но допълнително търговци и производители продават и на сглобени от тях маси или директно от камиона или от багажника на колата. Всичко това ще бъде забранено. С промените в закона ще бъде забранено извършването на търговска дейност извън предоставените за ползване части от имоти и съоръжения за търговия; ще бъде забранено поставянето от ползвателите на допълнителни собствени съоръжения, които не са съгласувани с организатора на пазара, или са извън предоставените за ползване части от имоти; ще бъде забранено извършването на търговия от моторни превозни средства, импровизирани поставки, куфари, колички, кашони, поставени на земята или от ръка.

С промените в закона ще бъде въведено изискване да има организатор на всеки пазар за фермерски или занаятчийски храни. Организаторът ще трябва да следи за спазване на новите правила, предвидени в закона. Организаторът не трябва да допуска стоката си да продават баби, които са отгледали нещо в градината, но не са регистрирани земеделски производители. Много хора предпочитат именно продукцията на бабите, защото е прясна и качествена, но идеята на служебното правителство е достъпът до такива храни да бъде забранен.

Източник: Труд

Скъпотия: Броим от 13 бона нагоре за кола над 10 г.

Posted on: декември 26th, 2022 by МИГ No Comments

Заради кризата с доставките и поскъпването на новите автомобили през 2022 г. цените на употребяваните коли поскъпнаха драстично в цяла Европа, включително и в България. Редица експерти смятат, че историческият връх на возилата на старо е достигнат и през следващата година цените ще спират да растат, пише „24 часа“.

В момента на нашия пазар трудно могат да се намерят автомобили до 5 години, които да са по-евтини от 20 000 лева. В най-големите сайтове за употребявани возила у нас в момента има предложения, които се броят на пръстите на едната ръка. Това са няколко дачии и пежа на солидни километри. Всичките други оферти започват от 20 000 лева, толкова колкото струваха базовите версии на чисто новите миниавтомобили преди COVID кризата.

При 10-годишните употребявани возила ситуацията е същата, само че цените започват от 10 хиляди лева нагоре. Масово офертите за автомобилите на тази възраст всъщност започват от 13 хиляди лева за модели от малкия клас като Citroen C3, Skoda Fabia и Nissan Micra.

Високите цени на употребяваните автомобили в България, които според някои търговци са скочили с цели 50 процента за последните 2 години, се дължат и на ограничения внос. Дефицитът е заради поскъпването на возилата на старо в Западна Европа, а и по-голямото търсене там. По-голямата част от употребяваните автомобили, които стоят пред автокъщите в Германия, Швейцария, Франция, Нидерландия и Белгия са непродаваеми, защото са много скъпи за нашия стандарт.

У нас идват предимно ударени автомобили и такива с дефекти. След като се оправят обаче от българските тенекеджии и автомонтьори, повечето от тях се връщат обратно на Запад, предимно в Италия, където се препродават на по-високи цени, отколкото могат да се вземат в България, и в повечето случаи с превъртян километраж.

В Германия (най-големия пазар на коли втора ръка в Европа) изчислиха, че тази година за всички модели увеличението на цената е 19% спрямо предходната. Това е резултатът от текущия индекс на цените на употребяваните автомобили (AGPI) на AutoScout24. Годишната средна цена на возила на старо в Германия са впечатляващите 27 497 евро, абсолютен рекорд.

Една от основните причини за значителното увеличение на цените на пазара на употребявани автомобили е и по-ниското предлагане. Обявите за продажба на дизелови автомобили през тази година са паднали с 23 процента, а за тези с бензинови двигатели с 27 на сто. 39 процента по-малко е предлагането спрямо 2021-а на електрически коли, 23 процента на хибридни превозни средства.

Цените на употребяваните автомобили са най-високи за всички времена и вероятно скоро ще паднат, прогнозираха обаче от финансовия отдел на Volkswagen.

Финансовият директор на германския автомобилен гигант Франк Фидлер дори е на мнение, че цените вече бавно падат, тъй като хората очакват рецесия и са по-предпазливи с харченето на парите. Според специалисти роля за спирането на покачването на цените на употребяваните автомобили ще изиграе и краят на периода на евтините кредити.

Производители и търговци на енергия предупреждават за риск от енергийна катастрофа, ако законът за намаляване на цените, бъде приет в сегашния му вид

Posted on: октомври 24th, 2022 by МИГ No Comments

В последните дни редица предприятия обявиха, че са изпратили писма до институциите, с които изразяват остро несъгласието си с готвен нов закон, целящ да спре възхода на цените на енергията.

Законът има за цел да транспонира в българското законодателство приета европейска директива за справяне с високите цени на енергията. Няколко дружества изразиха опасения, че законопроектът изопачава указанията, дадени от ЕС. Според тях Европейската комисия изключва въглищните и газовите производители от предвижданото допълнително облагане, докато българското правителство планира да обложи точно тях с допълнителни тежести. От дружествата предупреждават, че това би довело до влошаване на ликвидността и бърз фалит.

Силно засегнати от предвидените от българското правителство мерки ще бъдат и търговците на електрическа енергия, които също са изпратили писма до няколко министри и институции, в които изразяват притесненията си.

Оказва се, че посочената като основна мярка в европейския регламент за справяне с високите цени, а именно намаляване на брутното потребление на електрическа енергия, дори не присъства в българския проектозакон.

Търговците на електрическа енергия не са съгласни с предложението да внасят целеви вноски като се фиксира марж от 5% за сделки на едро и 15% за сделки с крайни клиенти, тъй като този марж не са достатъчни да се покрият съпътстващите всяка сделка разходи – за балансиране, администриране, заплати, кредитен риск, разходи за трансгранични капацитети и други разходи за обслужване на сделките.

Припомняме и че, търговците на електрическа енергия поеха и основната финансова и административна тежест, свързана с преразпределянето на размера на компенсациите за бизнеса, без самите те да са компенсирани за извършените разходи.

Според търговците на електрическа енергия приемането на закона в този вид ще доведе до ограничаване на конкуренцията поради оттегляне на пазарни участници и проблеми на свободния пазар, от където ще последва драстично намаление на износа и влошаване на енергийната ситуация в ЕС, както и спиране на производствени мощности. Според експерти в бранша законопроектът в сегашния му вид ще отдалечи страната и от целта за намаление на цените на енергията и енергийна независимост.

Румъния прилага по подобен начин регламента вече почти 2 месеца и ефектът е оттегляне на почти всички чуждестранни търговци, драстичен спад на износа и липса на интерес от доставчиците за обслужване на крайните клиенти.

Вижте какво започнаха да слагат в сиренето и месото

Posted on: януари 11th, 2022 by МИГ No Comments

Вода, желатин и трансглутаминаза заменят млякото в сиренето, влагат ги и в колбасите, за да увеличат теглото им. За това алармира микробиологът д-р Сергей Иванов от Центъра за биология на храните.

Основната цел на много от производителите на хранителни продукти е да се влага повече вода. За да я задържат в храните, особено когато количеството е по-голямо, използват ензимът трансглутаминаза.

След истерията с палмовата мазнина, която масово се влагаше в сирената, сега на мода е водата. Така рецептата за бяло саламурено сирене се промени и вместо мляко се влага вода. Изследвания на различни марки сирена, закупени от магазини в цялата страна, направено от „Активни потребители“ преди време, доказа, че масово съдържанието на вода в продукта е над 70%, а дори някъде стига и 78%, което на практика означава, че плащаме за вода.

За да задържат течността в продукта, ползват трансглутаминаза, която, образно казано, прави омрежване. Сиренето с високо водно съдържание обаче при термична обработка, например като се влага в любимата на много българи баница, буквално спихва, тъй като течността се изпарява, обясни д-р Иванов.

Тези така наречени сирена се продават на цени от 7-9 лева за кило. На вкус почти не могат да се различат от качествените, тъй като в тях се влагат добавки, които да подобрят вкуса и аромата им. Много компании в индустрията с опаковки вече предлагат такива, които имат аромат на мляко.

Добавката, която масово се влага в сирената, а също и в кашкавала и сродни продукти, е забранена за употреба при млечните храни, уточни д-р Иванов пред „Телеграф“. Причината е, че при продукта, произведен чрез вода и трансглутаминаза, няма процес на естествено узряване, при което млечно-киселите бактерии, които се образуват при зреенето, изместват патогените.

Освен това при процеса на производство на истинското сирене при зреенето казеинът, който е основният протеин в млякото, се накъсва на парчета и при консумация се усвоява по-лесно от организма. В случай че не е спазена тази технология, има голяма вероятност при някои хора да се развие непоносимост към млечните продукти.

Важно е също да се каже, че сиренето с високо водно съдържание има предпоставки за развитие на листерия и ешерихия коли. Листериозата е бактериално инфекциозно заболяване, което засяга новородени, лица с имунодефицити и е особено опасно за бременни, тъй като листериите преминават трансплацентарно и инфектират и увреждат вътреутробно плода.

За разлика от млечните продукти трансглутаминаза е разрешена за влагане в месните продукти, където не съществуват рискове за здравето на хората при влагането й, коментира д-р Иванов. Отново обаче стои въпросът за истинската стойност на продукта, тъй като чрез добавяне на течност се увеличава теглото и съответно българинът плаща за вода, а не за месо.

Най-често ензимът се влага в колбасите като шунка, хамбургски салам и други, както и при готовите заготовки за кюфтета и кебапчета. При производството им се използва основно вносно месо на късове, което е така нареченото механично обезкостено, влагат се аромати, както и подобрители за вкуса, вода и трансглутаминаза, чрез която се сглобяват продуктите.

Палмовата мазнина все още се влага в сирена, но сега основно влиза в така наречените топени млечни продукти за мазане, както и в много пакетирани сладкарски изделия. Масово се използва при производството на бонбони, вафли и много други. Също така повечето топени сирена имат палмова мазнина, но това не е опасно, тъй като те не са продукт, който се употребява ежедневно. За разлика от тях бонбоните и пакетираните лакомства са доста популярни особено сред децата, което е рисково за здравето им.

Сиренето, в което вложената вода е над 60%, вече трябва да се предлага само пакетирано от началото на ноември. Това е разписано в наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, която влезе в сила в началото на ноември. На практика обаче на производителите им е предоставен гратисен период от шест месеца, в който да организират производството си и да пакетират тези продукти с наличие на повече вода, като вече не трябва да се използва и названието сирене.

Според Българския държавен стандарт саламуреното сирене трябва да има 55% водно съдържание, а новата наредба разрешава до 60%. Междувременно д-р Иванов сподели, че съвместна акция между асоциация „Активни потребители“ и Българската агенция по безопасност на храните за изследване на млечните продукти, които се предлагат в търговската мрежа, не е правено от миналото лято.

Търговия с гласове в Сливенско, заподозряна е 32-годишна жена

Posted on: ноември 13th, 2021 by МИГ No Comments

Котленски полицаи са установили случай на купуване на гласове в село Кипилово, съобщи за БТА говорителят на ОД на МВР-Сливен Първолета Мандинска.

На 12 ноември криминалисти от РУ-Котел са установили продавача – жена на 32 години от същото село, и хората, получили пари да гласуват за определена партия. Разпитани са седем свидетели. Част от лицата са върнали парите. По случая е образувано досъдебно производство.

В момента се провежда полицейска акция в село Градец по придобита оперативна информация. Вчера и днес са проверени четири търговски обекта, една бензиностанция и два частни адреса. Иззети са тетрадки с имена и парични суми. От бензиностанцията са иззети касови бонове за плащане на горива на вересия.

От началото на месеца в община Котел са проведени 12 специализирани операции по противодействие на престъпленията срещу политическите права на гражданите, от тях шест са в село Градец. Съставени са 28 протокола за предупреждение.

Вчера в Арчар, Видинско, бяха задържани двама мъже след сигнали за купуване на гласове. Съставени са шест протокола за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР.

Претърсени бяха два частни имота. На единия адрес са установени и иззети списъци с имена на хора и изписани числа срещу тях. Двама местни жители – на 29 и 53 г., са задържани с полицейска мярка за срок до 24 часа и приведени в ареста.

Работата на разследващите продължава. По описа на районното управление са образувани две досъдебни производства по чл.167, ал.3 от Наказателния кодекс.

Защо поскъпва всичко в цял свят?

Posted on: октомври 17th, 2021 by МИГ No Comments

Причината за поскъпването на всякакви стоки по света не е само дефицитът на природен газ заради повишеното му търсене.

По време на пандемията от COVID-19 много услуги и производства бяха спирани за кратко или по-дълго време. Сега в голяма част от света, където мнозинството от населението вече е ваксинирано срещу коронавируса, всички бизнеси отварят, а крайното потребление бързо расте.

Само че пандемията доведе до намаляване на транспортния капацитет в глобален мащаб и до забавяне на международната търговия. Сега веригите за доставки не могат да смогнат с повишеното потребление. Така, въпреки че производството също расте, стоките стигат много по-бавно до потребителите, което рязко вдига цените на стоковите наличности в складовете, защото хората искат това, за което плащат веднага, а не след седмици или месеци.

Натрупването на товарни кораби в най-натоварения пристанищен комплекс в САЩ в Калифорния показва реалния размер на задълбочаващата се криза в глобалните вериги на доставки.

С времето доставките ще се възстановят и ситуацията ще се нормализира, но това няма да стане бързо. Вероятно проблемите ще продължат поне до следващото лято.

Разтоварването на корабите в САЩ вече е преминало на денонощен режим. Според изпълнителния директор на пристанището в Лос Анджелис обаче тази стратегия е временно решение на кризата, а занапред логистиката за доставките, особено на храни и горива в световен мащаб се нуждае от преосмисляне.

Пристанищата на Лонг Бийч и Лос Анджелис са двете най-натоварени в САЩ, оттам минава около 40% от вноса. А вече седмици наред десетки огромни контейнеровози са принудени да чакат на котва в морето. Преминаването на 24 часов работен режим просто доведе до намаляване на опашката от контейнеровози от 70 на 61.

Забавянията, които ангажират корабите за по-дълго време за курс и недостигът на транспортен капацитет вдигат рязко цените на превозите в световен мащаб. През август 2020 г. стойността на превоза на един контейнер от Китай до САЩ беше средно 3000 долара, а сега вече надхвърля 20 000 долара.

А забавянията се пренасят и по веригите за доставки и производство. Фабриките чакат вносните части и суровини и това оскъпява целия производствен процес.

Има и друг проблем – недостигът на работна ръка, особено в центровете за обработка на доставките и в транспорта. Служителите в тези сектори обичайно са нископлатени. По време на пандемията много от тях бяха съкратени и не можеха да си плащат наемите, но в САЩ действаше мораториум, който позволяваше просрочването на такива задължения. Сега, за да се върнат отново на работните си места със същите заплати, те са принудени да заплащат хиляди долари. Ето защо много от тях предпочитат да се преместят на друго място и да търсят по-стабилна работа.

Държавата може да направи малко, за да разреши кризата, а много от логистичните компании не желаят да инвестират в увеличаване на капацитета и да дават по-високи заплати, тъй като виждат проблемите по веригите за доставки като временно явление.

„Ройтерс“

Рекорд! 130 лева на глас за местните избори в Плевенско!

Posted on: октомври 16th, 2019 by МИГ No Comments

Вече се дават по 130 лева на глас за изборите на 27-ми октомври. В общините Червен бряг, Плевен, Никопол масово се купуват гласове. Останалите общини в областта не остават по-назад, просто мизата там е по-малка. Полиция, прокуратура, партийни централи – всички знаят това. Знаят имената на тарторите, знаят разпределението на купените гласове. Знае се и кои бивши общински съветници са си купили вече мястото в „новите”  общински съвети.

И всичко живо си трае.  Нямало сигнали. Че кой е луд да подаде сигнал, като първо – знае какво ще му се случи, и  второ – всички подадени до сега сигнали в страната, са оставени без последствия.

През 2015–та година Антоний Гълъбов много добре го каза защо се купуват и продават гласове, но депутатите на промениха нищо в Изборния кодекс и НПК. Много истини има в казаното от Гълъбов, затова публикуваме част от тях, дано все пак нещо се случи.

„Сам по себе си, текстът в Изборния кодекс остава мъртва фраза, ако няма политическа воля и институционална компетентност за неговото прилагане. По време на предизборните кампании за последните няколко избора, прокуратурата формираше екипи, съвместно с МВР, за противодействие на търговията с гласове. Регистрирани бяха няколкостотин сигнала, стотина досъдебни производства, които доведоха до едва няколко десетки осъдителни присъди, най-често с пробация. Журналистическите разследвания не бяха признати като надеждни доказателства. Изключителният формализъм на българския наказателен процес, практически не позволи да бъдат доказани и наказани съществуващите схеми за търговия с вот.

Извън гръмките декларации, политическа воля за противодействие на политическата корупция – няма. Още след въвеждането на този текст преди шест години, бе по-лесно да се изброят партиите, които не са уличени в купуване на гласове, отколкото онези, които разчитат основно на този механизъм при участие в избори. Подаването на „сигнали” срещу политическите опоненти се превърна в част от безвкусния репертоар на българските партии, докато не загуби напълно смисъла си.

Проблемът не е в това, че има хора, които са готови да участват като стока на този пазар. Схемите на дълбока социална и икономическа зависимост, управлявани или само временно отдавани под наем, са всеизвестни. Не е вярно това, че на този пазар има само роми. Профилът на тази „жива стока” е много по-сложен. Най-често това са хора, попаднали вече в определен тип зависимост. Те са „препродавани” като гласове, след като вече са били „купени” заради ниското им социално положение и безизходицата, в която са изпаднали. По-голямата част от тях са роми, но това не е етнически определен тип поведение. Циганията отдавна е обхванала цялото българско общество.

Обхватът на този пазар на гласове е около 16 % от всички български граждани, имащи право на глас, живеещи в България. Този потенциален пазар се мобилизира в зависимост от наличието на активно търсене от страна на купувачите на гласове. Ако предстоящите избори имат съществено значение за политическите партии, по-голяма част от този пазар се активира. А предстоящите местни избори, без съмнение са рискови и имат ключово значение за повечето политически партии.

…………………………………………………………………………………………………

.Това не е доброволен пазар. В него има много насилие, много заплахи и неприкрити опити за злоупотреба с власт. В и около търговията с гласове, при добро желание и необходимата юридическа компетентност, могат да бъдат установени и доказани редица съпътстващи престъпления и преди всичко – тежък рецидив. Става въпрос за продължаващо престъпление, което се разраства в дълбочина и ангажира все по-широк кръг от наказателна отговорност. Липсата на адекватен отговор не е въпрос на капацитет, а на воля на институциите, които би трябвало да предпазят българското общество от политическата корупция в изборния процес. А така наречената воля, се формира от политиците, от онези, които би трябвало да носят отговорност за състоянието на представителната демокрация днес.

Всъщност, ако някой настина желае да се противопостави на купуването и продаването на гласове, може да го направи незабавно. Имената на „търговците” са добре известни на полицията, както и на всички местни хора. Пътят на парите, които циркулират на този пазар, може също лесно да бъде установен. Винаги са съществували правни и процесуални възможности за тяхното задържане и неутрализиране. Но, практиката показва, че когато някой – най-често на местно ниво, в рамките на изпълнителната власт на местно равнище, е решавал да се залови с „търговците”, срещу него са се изправяли още по-тежки обвинения. Това доказва само един печално известен факт – че това е не само толерирана, но и политически протежирана форма на организирана престъпност. Тя застрашава пряко националната сигурност на България. И ако някой все още не разбира това, толкова по зле за него.

Най-сериозният проблем е в това, че няма и никога не е имало истинска обществена непоносимост към политическата корупция. Тя се възприема като част от упражняването на властта – на национално или на местно ниво. Точно затова няма толкова съществено значение какъв е  относителния дял на този „пазар”. Всъщност, чрез собственото си бездействие, мнозинството превръща този 16 % дял от себе си в определящ не толкова за изборните резултати, колкото да отношението към политиката като цяло. А, както се отнасяме към политиката, в която имаме възможност да участваме, така се отнасяме и към самите себе си. Няма съществена разлика дали продаваш гласа си или смяташ, че това е нещо в реда на нещата. Нагласата е една и съща и тя непрекъснато създава нови пространства за политическа корупция. Когато злоупотребата с власт се възприема като част от властта, това означава, че няма истинска алтернатива на подобен тип властване.

Този модел не е партийно определен. Точно обратното – тази масова нагласа спрямо политиката като баница, като кокал, като нещо, което може и трябва да се поглъща незабавно, докато все още имаш достъп до него – тази доминираща нагласа към политиката, (де)формира българските партии от самото начало на тяхното функциониране. Те наистина се превръщат в инструмент за консумиране на властта, защото така разчитат обществените очаквания и още повече – защото виждат, че подобно поведение не само не е наказуемо, а напротив – може да осигури достъп до властта.

…………………………………………………………………………………………………..

Много от възможностите, които съществуваха само до преди няколко години, вече не могат да доведат до качествена промяна или са напълно загубени. Създаването на нови институции няма реши проблема, тъй като той отдавна се е разраснал в самите институции. Единственият ни изход остава свързан с опита, който формира Италия. Всъщност, не политиците и дори не гражданите, а една малка група от решителни магистрати успяха да предизвикат най-сериозната и решителна съпротива срещу мафията и корупцията в Европа.

Докато не се появят поне неколцина магистрати, готови да рискуват благосъстоянието, кариерата и дори живота си, за да се противопоставят на корупцията, няма да излезем от тази спирала на зависимости. Не е необходимо те да са герои, важно е поне да имат силата и професионализма да прилагат съществуващите закони. А след това, техният успех ще зависи от това готови ли сме всички ние да ги подкрепим.”

Плевен прес

Внимание! Рискувате, като си продавате стара чанта в Нета

Posted on: октомври 30th, 2017 by МИГ No Comments

Сайтовете на продажба на вещи са много разпространени сред потребителите на интернет. Дължим ли обаче данъци, ако продаваме в мрежата? НАП стартира информационна кампания, която е насочена към търговците именно в интернет.

Става дума не само за фирми, но и за физически лица. Целта е налозите да се плащат доброволно и навреме. Над 2 хиляди физически лица през миналата година са продавали онлайн на стойност над 20 хиляди лева. Годишно НАП събира десетки милиони от данъци заради икономическата активност в мрежата.

Голяма част от търговците обаче остават в сивия сектор. „Разграничителната линия между двете категории е дали едно физическо лице продава собствените си вещи, или търгува с вещи с цел да печели пари“, коментира пред БНТ Росен Бъчваров от НАП.

От агенцията съветват, когато се получи писмо от тях за просрочено плащане на данък, това да се извърши. На този етап няма да бъдат налагани глоби. Но ако се подмине напомнянето, от приходната агенция обещават, че следващият ход ще бъде по-болезнен.