Телефонната палата в центъра на София, собственост на бизнесмена Васил Божков, който има повдигнати 19 обвинения и стои в Дубай, е продадена на компанията “ГПП Мениджмънт”, собственост на Георги Папазки, брат на един от спряганите за част от хазартната „Уинбет“ Валтер Папазки. Това става ясно от съобщение в БТА .

Сделката е за 22 млн. лева, а Божков чрез фирмата си “Ню геймс” купи палатата през 2017 г. за 34 млн. лева. Според съобщение на купувача придобиването е станало след заличаването на четири възбрани, наложени от държавата, и с разрешение на Софийския градски съд, където е делото за несъстоятелност на “Ню геймс”. Компанията обяви фалит, след като преди близо 3 години държавата ѝ отне лиценза за лотарийни игри заради неплащането на близо 700 млн. лева такси и данъци. Тогава бе наложена възбрана за разпореждане с Телефонната палата.

Преди това Божков имаше намерение да направи голям ремонт и там да има музей, зала и административна част.

Реалният нов собственик на сградата е бизнесменът Георги Папазки, свързан с една от големите компании за онлайн залози – “Уинбет”, разказа “Медиапул”. От “ГПП Мениджмънт” уточняват, че ще укрепят конструкцията, защото в момента не отговаряла на съвременните противоземетръсни норми. Освен това от години сградата била без поддръжка и била опасна.

Според съобщението намеренията на новия собственик са палатата да се превърне в многофункционална сграда, като същевременно се запази историческото ѝ излъчване. Телефонната палата е паметник на културата и преустройства могат да се правят след разрешение от Министерството на културата.

„НГ Пропърти“ бе изцяло собственост на компанията „Ню Геймс“, в която член на съвета на директорите е акционерът в строителния „Нове холдинг“ Васил Божков. Той участваше и в управата на „НГ Пропърти“, чийто капитал е 36 млн. лв.

Реалният нов собственик на сградата е бизнесменът Георги Папазки, свързан с една от големите компании за онлайн залози – „Уинбет онлайн“, твърди „Медиапул“. Васил Божков купи Телефонната палата от БТК („Виваком“) чрез дружеството „НГ Пропърти“ (собственост на „Ню Геймс“) за 33.9 млн. лв. през 2017 г. Тази фирма на Божков организираше „Националната лотария“ с търкането на талони, която беше закрита в началото на 2020 г., а собственикът й избяга в Дубай.

През май 2020 г. Васил Божков атакува властта за въпросната сграда. Тогава бе обявено, че тя е собственост на свързаното с Васил Божков дружество „НГ Пропърти“. Той я купи през май 2017 г. от БТК за 17.3 млн. евро. Намерението на дружеството бе да направи в Телефонната палата музей, в който да има и лаборатории за реставрация на артефакти. Идеята бе в бъдещия частен музей да бъде показана и колекцията на Васил Божков, включваща тракийски златни съдове и различни археологически паметници, датирани от 4000 г. пр. Хр. до VІ в.

От качените тогава в профила на Божков части от постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки от НАП се виждаше, че възбраната е върху два имота – кафене и нощен клуб на територията на Телефонната палата.

Освен това ставаше ясно, че в периода 3-14 февруари 2020 г. е извършена данъчна ревизия на „НГ Пропърти“, която е установила несъбрани публични вземания за 135 361 лв. – 115 126 лв. главница и 20 235 лв. лихва за просрочие.

От НАП отказаха по онова време да дадат повече информация около ревизията, нито за какво точно са несъбраните вземания от „НГ Пропърти“. От мотивите на публичния изпълнител, наложил запора, става ясно, че са свързани с неправомерно ползване на данъчен кредит за доставки по ремонта и реконструкцията на Телефонната палата. „НГ Пропърти“ няма право на данъчен кредит, тъй като Телефонната палата ще се преобразува в музей и ще се използва за извършване на освободени доставки“, пише публичният изпълнител. От НАП се позовават на чл.70 и чл. 42 от Закона за ДДС, според който продажбата на билети от културни организации и институти по Закона за закрила и развитие на културата в музеи, художествени галерии, библиотеки и театри, са освободени от ДДС.

„Данъчният кредит съществува единствено и само, когато се извършват или ще се извършват облагаеми доставки. Не е допустим, ако правиш нещо, което ще е свързано с освободени доставки. Това е принципният механизъм“, коментира по онова време НАП и поясни: „Наприимер ако се обзавежда стоматологичен кабинет, в който ще се извършва стоматологична дейност, която е освободена от ДДС, тогава не може да се ползва данъчен кредит за стоматологичната машина или за ремонта на помещението“.