Руските власти започнаха криминално разследване и срещу Павел Дуров, основателя на популярното в цял свят приложение за съобщения „Телеграм“. Той е обвинен в „съдействие на терористични дейности“. Съобщението бе отпечатано в днешния брой на кремълския официоз „Расийская газета“. Там е цитирана Федералната служба за сигурност (ФСБ), според която г-н Дуров е разследван по член 205.1 на Наказателния кодекс на Русия: тероризъм. Това развитие е кулминация на огромния натиск срещу свободата на словото в самата Русия. След нахлуването в Украйна властите постепенно обявиха за екстремистки, забраниха и ограничиха достъпа до почти всички социални мрежи: „Фейсбук“, „Инстаграм“, дори „Дискорд“, ползвана основно от геймъри. „Ютюб“ е или недостъпен в големи региони от страната, или скоростта му е забавена до степен видеоклиповете да не се зареждат. От миналия месец Кремъл започна поетапно блокиране и на „Телеграм“, което се ползваше активно от руските военни на фронта за взаимна комуникация. Много от тях се оплакаха, че спирането на приложението ще затрудни военните операции срещу Украйна.

Напрежението между кремълските власти и г-н Дуров датира от години и винаги е включвало опити за контрол над неговите разработки. Сегашното разследване идва след като ФСБ прекъсна контактите си с Дуров, обвинявайки го в подпомагане на престъпления като тероризъм, саботаж и експлоатация на деца. Ръководителят на ФСБ Александър Бортников призна, че неговата служба е водила преговори с Павел Дуров, но те са се провалили, тъй като той отказал да им сътрудничи в „борба с престъпленията в платформата“. Едновременно Русия се опитва да насърчи населението си да ползва зле разработеното, често забиващо и слабо популярно държавно приложение „Макс“. Идеята бе то да замести всички забранени социални мрежи. Но потребителите му не се увеличават въпреки административния натиск. Руското население го възприема като инструмент за наблюдение и цензура.

Г-н Дуров живее в Дубай и притежава паспорти на Франция, ОАЕ и Сейнт Китс и Невис. От неговия офис съобщават, че е отказал засега дипломатическа помощ от властите в ОАЕ, но ги е информирал за ситуацията с разследването срещу него. Това не е първият му сблъсък  с правоохранителни органи, откакто направи „Телеграм“ едно от най-бързо развиващите се приложения за разговори в света. През 2024 г. той бе арестуван във Франция по подобни обвинения, включващи и разпространение на детска експлоатация, трафик на наркотици и други престъпления. Френските власти твърдяха по-специално, че в „Телеграм“ липсва модерация на съдържанието. Освободен под съдебен надзор с гаранция от 5 милиона евро, на него му бе забранено да напуска Франция, но по-късно все пак успя да се върна в Дубай. Павел Дуров често е под прицела на различни либерал-глобалистки правителства в Европа, заради пълната свобода на словото в „Телеграм“. Сегашното руско разследване се вписва в този процес на международен натиск върху него и платформата му, която достига над 1 милиард потребители и генерира над $1 милиард приходи през 2024 г.

От „ВКонтакте“ до „Телеграм“

През 2006 г., докато е все още студент, Павел Дуров съосновава революционната за времето си социална мрежа „ВКонтакте“, която е една от първите в света. Тя бързо набира популярност: 1 милион потребители до юли 2007 г., 10 милиона до април 2008 г. Към декември 2008 г. „ВКонтакте“ е най-популярната социална мрежа в Русия, оценявана на 3 милиарда долара. През 2011 г. руската полиция за първи път започва да го тормози, като настоява да се премахнат страници на опозицията. Дуров отказва и дори публикува провокативно изображение срещу властите. През 2012 г. отхвърля опит „ВКонтакте“ да му бъде отнета чрез продажба на фирма, близка до Кремъл. По време на протестите от 2011–2013 г. отказва да цензурира анти-путински профили и призиви. През април 2014 г., по време на Евромайдана в Украйна, отказва на ФСБ да предостави данни за лидерите на украинския протест и да блокира страницата на Алексей Навални, съобщавайки за натиска публично. Това води до уволнението му като ръководител на „ВКонтакте“, взето тайно на 21 април 2014 г. от акционерите, за което той разбира от медиите. Г-н Дуров използва момента, за да избяга от Русия, заявявайки, че климатът в страната е несъвместим с интернет бизнеса.

Първоначално се установява в малката държава Сейнт Китс и Невис, където чрез дарение от $250 000 се сдобива с гражданство. При създаването на „Телеграм“ той първоначално обмисля седалището да е в Берлин. Но бързо се отказва, разбирай ки, че и немските власти имат непоносимост към пълната свобода на словото. Така се озовава в Дубай. Дуров е либертарианец, който защитава свободата на интернет и отказва да цензурира съдържание или да споделя данни, виждайки това като предателство към потребителите. Той позиционира „Телеграм“ като неутрална платформа, далеч от геополитика. Днес нетната му стойност достига $17,1 милиарда (според данни от юли 2025 г.). През 2023 г. бе обявен за най-влиятелния предприемач в Дубай.

Руският парадокс: Потискане вместо гордост

Историята на г-н Дуров илюстрира странната руска традиция всеки предприемач или изобретател да бъде потискан и мачкан, наместо окуражаван и подпомаган. Руските власти още от времената на комунизма винаги са обвинявали подобни хора в най-различни престъпления и са ги притискали да напускат страната. Така на Запад се появяват много марки с руски имена, като „Смирноф“ например, с които днешна Русия можеше да се гордее. Наместо да помогне на „ВКонтакте“ да се разрасне до най-голямата световна мрежа, много преди хората да чуят за „Фейсбук“, Кремъл предпочете да го подчини и смачка, превръщайки го в място, където за харесване на нещо неправилно, могат да те осъдят на дълги години затвор. По този начин не само се отблъскват таланти, но и се подкопава потенциалът на Русия в дигиталната икономика. В „Телеграм“ на Дуров днешна Русия също вижда заплаха, вместо възможност за национална гордост.

Руските потребители на Telegram имат повече свобода в ситуацията с блокирането на медийни канали, отколкото жителите на Европейския съюз, каза собственикът и създател на приложението за бързи съобщения Павел Дуров.

„Достъпът до определени руски медии е ограничен в ЕС заради санкции. В същото време всички Telegram канали на западни медии остават свободно достъпни в Русия. Кой би предположил, че през 2025 г. руските потребители на Telegram ще се радват на повече свобода от европейските потребители?“ — подчерта той.

Миналата събота стана известно, че каналите на Telegram на редица руски медии, включително РИА Новости, Известия, Российская газета, Първи канал и телевизионните канали Россия 1 и НТВ, са блокирани в европейските страни. При опит за преглед на материала се появява съобщение, че каналите са нарушили местните закони, без да се предоставят конкретни примери.

Преди това ЕС прие няколко пакета от санкции срещу руски медии. Беше спрян достъпът до сайтовете на медийната група „Русия днес“, включително ria.ru, Sputnik, акаунтите на Sputnik в месинджърите и социалните мрежи. Москва многократно е заявявала, че подобни мерки са неприемливи, наричайки ги опит на Запада да се отърве от алтернативни гледни точки на събитията.

В началото на 2022 г. Съветът на ЕС блокира достъпа до руските медии Sputnik и RT, които излъчват на чужди, включително европейски, езици. Тогава ЕС забрани излъчването на най-големите рускоезични телевизионни канали и наложи персонални санкции срещу десетки представители на руски медии.

Тогавашният ръководител на дипломацията на ЕС Жозеп Борел обвини руските власти, че опитват да повлияят на вътрешната ситуация в ЕС.

Приложението за съобщения Telegram ще предоставя IP адресите и телефонните номера на потребителите на властите, ако те имат заповеди за обиск или други валидни правни искания, предаде BBC.

В пост в Telegram канала си изпълнителният директор на приложението Павел Дуров написа, че промяната в условията на услугата и политиката за поверителност „трябва да обезсърчи престъпниците“.

„Докато 99,999% от потребителите на Telegram нямат нищо общо с престъпността, 0,001% от тях, участващи в незаконни дейности, създават лош имидж за цялата платформа, излагайки на риск интересите на нашите почти милиард потребители“, посочи той.

Припомняме, че Дуров беше задържан във Франция, а няколко дни по-късно беше обвинен в позволяване на престъпна дейност в платформата. Обвиненията срещу него включват съучастие в разпространението на изображения на малтретиране на деца и трафик на наркотици. Той също така е обвинен в неизпълнение на изискванията на правоохранителните органи.

Дуров отхвърли обвиненията и заяви, че хвърлянето на отговорност върху него за престъпления, извършени от трети страни в платформата, е както „изненадващо“, така и „погрешно“.

Критици отбелязват, че Telegram се е превърнал в огнище на дезинформация, детска порнография и терористично съдържание, отчасти поради функцията, която позволява на групите да имат до 200 000 членове. WhatsApp, който е собственост на Meta, ограничава размера на групите до 1000 души.

Telegram беше разследван миналия месец за хостване на крайнодесни канали, които допринесоха за насилието в английските градове. Неотдавна Украйна забрани приложението на държавни устройства в опит да минимизира заплахите от Русия.

Арестът на 39-годишния главен изпълнителен директор предизвика дебат за бъдещето на защитата на свободата на словото в интернет.

Според Джон Скот-Рейлтън, старши изследовател в Citizen Lab на Университета на Торонто, след задържането на Павел Дуров много хора започнаха да се съмняват дали Telegram всъщност е безопасно място за политическите дисиденти. Това е така, защото Telegram не е дал яснота как ще процедира с властите в държави с репресивен режим като Русия и Беларус — страни, където много хора използват приложението заради сигурността, която то осигурява, за да споделят политическите си възгледи.

„Мнозина сега разглеждат изявлението на Telegram с един основен въпрос: означава ли това, че платформата ще започне да си сътрудничи с властите в репресивни режими?“ уточни Скот-Рейлтън.

Експерти по киберсигурност отбелязват, че макар Telegram да е премахвал някои групи в миналото, той разполага с много по-слаба система за модериране на екстремистко и незаконно съдържание в сравнение с конкурентните социални мрежи и приложения за съобщения.

Преди неотдавнашното разширяване на политиката си, Telegram предоставяше информация само за заподозрени терористи. В понеделник Дуров заяви, че приложението вече използва „специален екип от модератори“, които използват изкуствен интелект, за да скриват проблемно съдържание в резултатите от търсенето.

Все пак, според експертите, правенето на този тип материали по-трудни за намиране вероятно няма да е достатъчно за изпълнение на изискванията на френското или европейското законодателство.