Трите мобилни оператора – А1, Виваком и Йетел, ще получат близо 400 млн. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост, за да не останат без телевизия и интернет около 350 000 българи, както и да се преодолее „цифровото разделение“ между града и селото.
Всеки един от мобилните оператори ще подпише по два договора за изграждане на цифрови мрежи с държавата на церемония в Министерския съвет в сряда, съобщи правителствената информационна служба.
Дейностите са на обща стойност 433 613 866 лв. без ДДС, от които 390 027 846 лв. без ДДС са от Националния план за възстановяване и устойчивост.
„А1 България“ ЕАД печели поръчката за изграждане на цифрова мрежа за Северозападен (50.6 млн. лв.) и Северен централен (70.3 млн. лв.) региони.
За „Виваком България“ ЕАД са Югоизточен (65.6 млн. лв.) и Североизточен (55.5 млн. лв.) региони.
„ЦЕТИН България“ ЕАД (част от групата на „Йеттел България“) печелят поръчката за Югозападен (74.7 млн. лв.) и Южен централен (73 млн.лв.) региони.
Всяка една от трите фирми осигурява и собствено участие при реализацията на цифровата свързаност в регионите.
При отварянето на предложенията транспортното министерство съобщи, че осем кандидати са подали предложения. Не е ясно кои са отпадналите.
Срещу начина на провеждането на процедурата се обяви Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО). Недоволството им беше продиктувано от ограничителните и дискриминационни, според тях, условия в процедурата.
Още през април БАБТО прогнозира, че поръчката е направена за трите мобилни оператора.
Това е причината браншовата организация да сезира Европейската комисия и Европейската служба за борба с измамите – ОЛАФ.
Целта на процедурата е изграждане на оптична свързаност на 185 общински центъра. Инвестицията от близо 450 млн. лв. трябва да доведе до цялостно подобряване на Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ).
Около половината от населените места, обхванати по процедурата, са в отдалечени, селски и слабо населени райони, където няма пазарен интерес към изграждането на мрежи с много голям капацитет – високоскоростен интернет и телевизия. След изпълнението на проекта трите мобилни оператора имат задължение да осигурят безвъзмездна поддръжка на свързаността за държавната мрежа за следващите 20 години.
Председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мария Филипова поиска да се отнемат лицензите на трите големи мобилни оператора. Това стана днес в писмо до органа, от който зависят нещата – Комисията за регулиране на съобщенията. Действието се развива, след като около Нова година се вдигнаха едностранно цени на мобилните услуги; КЗП се възпротиви, последваха съдебни дела.
„Продължаващите нарушения, насочени към икономическата експлоатация и ощетяване на хората, не само са подкопали доверието в сектора, но са нанесли и тежки удари върху основните принципи на закона и регулацията… Системното прилагане на нелоялни практики от страна на мобилните оператори не само ощетява хората икономически, но и създава сериозен риск за подкопаванена доверието към институциите, отговорни за регулиране и контрол в сектора… Наложените финансови глоби, въпреки тяхната честота, очевидно не изпълняват функцията си да възпират или коригират поведението на нарушителите. Вместо това, мобилните оператори приемат тези санкции като оперативен разход, който не влияе върху тяхната печалба или позиция на пазара“, се казва в мотивите на КЗП.
Въпреки че има голямо недоволство от мобилните оператори, държавата засега не успява да пресече т. нар. нелоялни практики – тоест различните уловки и трикове, с които ощетяват абонатите. Последата вълна от възмущение е заради поредното едностранно вдигане на цени по договори, без да е искано съгласие от клиента.
За половин година Комисията за защита на потребителите е хванала само седем случая на нелоялни практики, а наложените глоби са направо смехотворни – общо 56 хиляди лева за установените нарушения. Това става ясно от писмен отговор на служебния министър на икономиката Петко Николов в отговор на депутатски въпрос.
Николов не уточнява кои телекоми са уличени в нарушения. Става ясно обаче защо „нелоялните практики“ продължават – глобите, които може да налага КЗП, за ограничени от закона и са с толкова нисък „лимит“, че няма как да респектират компании, които се радват на милиардни обороти.
Преди дни председателката на комисията, защитаваща потребителите, обяви, че забранява на телекомите да вдигат цените по вече сключени договори. Повод за това бяха анонсираните първо от „Йеттел“, а после и от „Виваком“ повишения на такси. „Йеттел“ съобщи на абонатите си, че вдига цените, защото иска да ги зарадва с повече минутки за разговори и повече интернет. После влезе в спор с КЗП, която подчерта, че мобилен оператор не може да натрапва на клиентите си такава „сделка“ – да плащат повече, за да получат повече. Това е „непоискана услуга“, посочи Мария Филипова, шеф на КПП, но „Йеттел“ настоява и до днес, че действа само в полза на абонатите си
„Виваком“ също предупредиха, че качват цените, но обясниха, че го правят заради растящите разходи – за ток, заплати и прочее. Така се стигна до заповедта на председателката на КЗП за забрана на повишенията по заварени, вече сключени договори. Веднага след ветото на Филипова от А1 започнаха да разпращат съобщения на своите „лоялни клиенти“, че няма са променят цените.
Засега не е ясно каква ще е ответната реакция на „Йеттел“ и „Виваком“. Ако се съди по досешните им действия при спорове с държавата, те вероятно ще обжалват в съда заповедта на Мария Филипова за забрана на поскъпвания и други промени в договорните условия, които не поискани и не са одобрени изрично от клиента.
Един от проблемните пазари в България е този на телекомуникациите. В него трима участници действат като едно предприятие и така диктуват цените и качеството на услугите, без да допускат нови играчи.Това коментира в подкаста на „Сега“ Мирослава Маринова, доктор по конкурентно право, дългогодишен служител на Комисията за защита на конкуренцията, а в периода 2019-2021 г. експерт в британския енергиен регулатор Ofgem.
„Те предлагат едни и същи продукти на едни и същи цени, имат една и съща агресивна маркетингова политика, имат еднакви клаузи в договорите и общи условия, предлагат пакетни продажби, правят индексация на цените по едно и също време. Потребителят няма никакъв избор, той е като затворен (крепостен) клиент на съответния мобилен оператор. Дори да е възможно да се откаже без неустойки, като отиде при друг оператор, попада на същите условия и цена“.
„Това колективно господстващо положение, което не се забелязва от КЗК, позволява на трите мобилни оператора да генерират огромни печалби, като налагат високи цени в ущърб на потребителите“, допълва тя.
Маринова препоръчва спешна намеса от страна на регулаторите като КЗК, КРС и КЗП, която да ограничи пакетните продажби на телекомите, така че потребителите свободно да купуват отделни услуги и продукти, както и да се улесни преносимостта на номерата. Българският пазар се характеризира с 97% пакетни продажби, а това прави преминаването от един към друг оператор много по-трудно.
Маринова коментира и изненадващото гласуване в парламента на 15% таван на търговската надценка за хляба, без предварително обсъждане и оценка на въздействието,
„Налагането на таван на търговската надценка за хляба в крайна сметка може да предизвика обратен ефект – повишение на цената на хляба. Някои търговци и производители – предимно по-малките, няма да издържат да покриват разходите си и ще бъдат принудени да напуснат пазара. А това ще доведе до увеличение на концентрация на пазара и до повишение на цените в дългосрочен план. Да се надяваме, че мярката, гласувана от Народното събрание, ще е действително краткосрочна – до края на годината, и няма да предизвика по-големи проблеми,“ отбеляза д-р Маринова.
Според нея на българския пазар на храни като цяло, както и в други сектори, съществуват системни проблеми с конкуренцията заради липсата на реакция от страна на Комисията за защита на конкуренцията. „КЗК трябва да осигури условията за ефективна конкуренция и цените сами ще се регулират“, посочва Маринова.
Още във видеото може да научите как британският регулатор Ofcom се грижи за ефективната конкуренция на телекомуникационния пазар в Обединеното кралство и кое пречи българките регулатори да са като него.
Алиансът на технологичната индустрия (АТИ) съобщи, че с Комсията за защита на потребителите (КЗП) са финализирали браншово споразумение, съгласно което операторите, членове на алианса, ще изменят общите си условия за предоставяне на услуги.
Ще бъде въведено право за потребителите да прекратят договора си при увеличаване на цени в резултат на индексация, без предизвестие и без да дължат определената в него неустойка за услуги. Потребителите могат да упражнят правото си за предсрочно прекратяване в срок от един месец от обявената от съответния оператор начална дата на индексация.
Ще бъдат определи прагове, в рамките на до +/-2%, при които не се извършва индексация, както при инфлация, така и при дефлация.
Цените абонаменти/услуги ще бъдат намалявани при отчетена от Националния статистически институт дефлация, за предходната календарна година, когато същата надвишава горните прагове.
Определени абонаментни планове и/или цени на услуги могат да бъдат изключени от обхвата на индексацията, както при инфлация, така и при дефлация, като операторите следва да ги обявят на интернет страниците си.
Операторите ще отразят договорените промени в общите си условия в срок до 3 месеца.
Новите клаузи ще се прилагат от 1 януари 2025 г.
„Въпреки трудната икономическа среда през последните години, телекомуникационната индустрия в България остана устойчива и в резултат на направените инвестиции успя да отговори на нарастващото потребление на данни от страна на потребителите и да осигури надеждна и сигурна свързаност. При проведените преговори АТИ и КЗП се съсредоточиха върху надграждане на възможностите за избор на потребителите и въвеждане на допълнителни мерки, особено в случай на дефлация. Смятаме, че това е много важна стъпка, изцяло в полза на потребителите“, каза Андреана Атанасова, председател на АТИ, цитирана в съобщението.
Алиансът отбелязва, че промените се правят, въпреки че „прилаганите клаузи за индексиране съответстват на изискванията за равноправност на приложимата нормативна рамка и практика“ в други европейски страни. Припомня се, че това не е първият случай, в който операторите правят доброволни промени в договорите си в полза на потребителите. През 2014-2015 г. те сключиха индивидуални споразумения с КЗП, с които съществено намалиха размера на неустойките при предсрочно прекратяване на договорите, независимо че нямат такова задължение нито по българското, нито по европейското законодателство.
През последните три години Комисията за защита на потребителите (КЗП) е наложила 68 санкции за 541 500 лв. на трите мобилни оператора поради нелоялни търговски практики. Това съобщи БГНЕС, позовавайки се на Министерството на икономиката и индустрията.
Най-много санкции са наложени през 2022 г. – 35, на обща стойност 277 000 лв. През 2023 г. са 25, за 232 500 лв. През 2021 г. – едва 8, в размер на 32 000 лв.
Тази седмица два от мобилните оператори – „Виваком“ и А1, обявиха, че вдигат цените. Причината – натрупаната инфлация за 2023 г. По данни на НСИ потребителските цени са се увеличили с 4.7% миналата година.
Да опитат да ви подведат, че договорът ви с телекомуникационната компания изтича, когато остава цяла година до края на срока му?
Такава е историята, която разказва героинята в новия епизод на подкаста „Ние, потребителите“. Сигурно обаче звучи познато на немалко клиенти на доставчиците на услуги в сектора, за което свидетелстват публикации в интернет и жалби при омбудсмана.
„На 13 октомври, след 17:30 ч. ми звънят от непознат номер и ми се представя служител на един от големите мобилни оператори. Информира ме, че договорът за единия от телефонните ми номера, който е двугодишен, изтича и аз не мога да го подновя нито при преференциалната такса от 12,99 лв., нито при стандартната от 14,99 лв. след преминаването му в безсрочен. Затова ми се предлага нова такса от 22,99 лв. с повече мегабайти, с повече възможности за разговори в чужбина, но на мен това не ми е необходимо. И понеже съм дългогодишен, лоялен клиент на този оператор, ми се предлага и нов апарат.“, споделя журналиста от БНР Биляна Славчева, която е и водещ на предаване с дългогодишна пазарна рубрика „Потребителска кошница“.
В телефонното обаждане са обяснили, че новият договор ще бъде изпратен по куриерска фирма, за да го прегледа и ако го одобри, да го разпише и върне единия екземпляр обратно по куриер, след което ще получи и чисто новия апарат. Тя приема предложението, но междувременно проверява действащия си договор и си припомня, че той всъщност изтича не сега, а чак след една година. “Това е точно на средата на двугодишния договор. Ако не бях прегледала, че имам още цяла година от него, щях да приема оферта с много по-висока такса и неизгодна за мен.”, разказва още Биляна Славчева пред водещата на подкаста Габриела Руменова. И добавя, че в разговори с представители на телекома и на куриерската служба е разбрала, че не е единствената и други хора също недоволстват, че спрямо тях от наетия от мобилния оператор кол център се прилага същият подход.
В подкаст епизода Биляна Славчева и Габриела Руменова предупреждават потребителите да бъдат внимателни с офертите за Коледа и Нова година – да се информират подробно за условията и да преценяват доколко са изгодни за тях, тъй като се обвързват с условията не само за празниците, но за период от една или две години.
“Разказваме тази история, за да подсетим хората, че не трябва да се доверяват безусловно на търговците, а да подлагат на проверка всяко тяхно твърдение, дори когато вече се намират в договорни отношения с тях. Опитът да бъдат подвеждани, че договорът изтича и така да им се отнема правото да се възползват от преференциите, заради които са се обвързали срочно с дружеството, е нелоялна търговска практика. Потребителите също така е полезно да знаят, че когато търговецът промени общите си условия, е длъжен да ги уведоми в 7-дневен срок. В такъв случай те имат право да приемат измененията, да продължат да изпълняват договора при старите условия или да го прекратят без такси и неустойки.“, посочи Габриела Руменова – автор и водещ на подкаста и създател на проекта „Ние, потребителите“.
Хора се оплакват от пореден проблем с тестването на системата за ранно известяване BG-ALERT. Мъж разказа пред bTV, чe е започнал да получава известия от автоматизираната система, като броят им е достигнал над 1000. Вследствие на това телефонът му е блокирал. Той не е успял да се свърже с никого, включително с мобилния си оператор, за да спре изпращането на съобщенията.
Получаването на съобщението на мобилното устройство би трябвало да е еднократно и съпроводено от специфичен звук и вибрация, дори при активиран безшумен режим. BG-ALERT e предупредителна система за населението за бедствия и извънредни ситуации. Тя се разработва съвместно от МВР и Министерството на електронното управление. Целта ѝ е да уведомява за опасности чрез изпращане на тестови съобщения по телефона.
Очаква се системата за оповестяване на опасности да бъде готова до края на годината и от следващата да започне да се използва. Тестването ѝ стартира от началото на ноември и ще продължи през целия месец.
За да може да се реализира ранно предупреждение, трябва да има данни и прогнози за някакво опасно явление. Системата не е напълно автоматизирана, затова крайното решение трябва да се вземе от компетентните органи. Това обясни главен комисар Александър Джартов, директор на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР.
„В предупредителното съобщение може да се дадат препоръки по какъв начин да действат хората след като е настъпило бедствието. Включително и линк към сайта, където могат да научат повече информация. Паника не трябва да се всява, взема се бързо решението и разпространението на съобщението става бързо. Ако е включен телефона и е свързан с клетките на оператора, хората ще получат съобщение. Част от по-старите телефони с по-стари операционни системи няма да получат съобщение“, допълни Джартов.
Войната на телекомите избухна с нова сила, след като United Group, собственик на „Виваком“, официално обяви, че иска да купи „Булсатком“. Това предизвика гневна реакция на друг от големите играчи на българския пазар – в понеделник А1 разпространи позиция с тежки обвинения за съмнителни договорки и бездействие на държавни институции.
Новината, обявена от United Group, е официално потвърждение, че „Виваком“ се опитва да погълне „Булсатком“ „чрез серия от съмнителни бизнес операции“, а ако това обединяване се случи и бъде одобрено от регулаторните органи, „Виваком“ ще получи огромна пазарна мощ – 60% дял при тв услугите и 40% дял при доставките на интернет (40%) услуги, твърдят от А1. И изтъкват, че това би навредило на конкуренцията и би ощетило крайните потребители.
„Ако Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) одобри тази сделка, ще се създаде безпрецедентна концентрация на медийния пазар и на този на телекомуникационни услуги, тъй като освен на „Виваком“ United Group е собственик на най-голямата медийна група Нова Броудкастинг Груп“, алармират от А1.
„Изумени сме от начина, по който „Виваком“ правят пореден опит за консолидация на пазара, независимо, че жалби в КЗК и в съда неколкократно блокират техни придобивания на телекомуникационни оператори“, се казва в гневното изявление на А1. В него се посочва още, че собственикът на „Виваком“ (United Group) се е опитал да превземе „Булсатком“ по заобиколен начин – „чрез поредица от трансакции като параван за придобиването на пряк контрол над „Булсатком“, за да избегне нуждата да иска разрешение от КЗК за сделката.
Тъй като около тези ходове се вдигна доста шум, КЗК се захвана да прави проверка дали наистина няма да се роди прекалено мощен играч, но още не се е произнесла.
Сега от А1 сега настояват за „незабавна и адекватна намеса на регулатора, която да даде ясен сигнал към инвеститорите и пазара, че правилата важат за всички играчи и се насърчава честната конкуренция“. Освен това компанията заявява, че ще сезира за случващото се компетентните български и европейски институции.
До момента антимонополната комисия не е реагирала на отправените от А1 критики и обвинения. От „Виваком“ и United Group също запазват мълчание засега.
22 май 2023 г. Налагаше се да бъда в движение из града през почти целия ден, а в същото време трябваше да поддържам активна комуникация по телефона и в чата с колегите по различни теми и проекти. Всичко щеше да бъде наред, ако изведнъж в късния следобед телефоните им не замлъкнаха. Нямах телефонна връзка и с никого от мениджмънта на компанията. Намерихме се чрез служебния чат, където стана ясно, че мобилният оператор „А1 България“ едностранно и без да посочи конкретна причина, просто е спрял телефоните на всички, включени в групата на фирмата.
Над два месеца по-късно проблемът още няма решение, нито пък от А1 са дали рационално обяснение, в което да не прозира опит за натиск от позицията на силата. Разпитвайки наоколо, попаднах и на други подобни случаи, което предполага, че
всичко това може би не е случайно, а прилича на установена търговска практика.
Заех се да пиша този текст по няколко причини. Като служител на една от засегнатите компании имах възможност да наблюдавам развоя на казуса съвсем отблизо. Освен това, разравяйки фактите, попаднах на стряскащо идентични случаи с други дългогодишни клиенти на мобилния оператор. А съм наясно, че тъй като телекомите са едни от най-големите рекламодатели, примери за техни скандални практики трудно ще получат отразяване в по-големите медии.
Случаят с „Новарто“
„Новарто“ е българска ИТ компания, която от 15 години е клиент на „A1 България“. Досега двете дружества не са имали никакви юридически или други спорове.
Тази година ръководството на „Новарто“ решава да смени мобилния оператор, вместо да поднови договора си с А1. Фирмата подготвя заявлението за пренос на номерата, но изчаква да наближи крайният срок на текущия договор, който изтича на 4 юни. Междувременно от „Новарто“ споделят с обслужващия търговец на А1, че разглеждат и други оферти.
На 22 май в 16:09 ч. управителят на „Новарто“ Борислав Минков получава имейл от Димитър С. Димитров, мениджър „Големи клиенти“ в „A1 България“. Той го уведомява, че считано от същия ден, договорът за мобилните услуги се прекратява едностранно от телекома на основание Раздел 9 от Общите условия на „А1 България“. Петдесет и девет минути по-късно, в 17:08 ч., всички SIM карти от фирмената група на „Новарто“ се превръщат в непотребни парченца пластмаса. А служителите заедно с мениджърите на компанията остават недостъпни по телефона за колегите, клиентите и бизнес партньорите си, както и за семействата и приятелите си.
Цитираният Раздел 9 от Общите условия на „А1 България“, разписан в над две страници, обхваща всички различни хипотези, при които договорът за мобилни услуги може да бъде прекратен от клиента или от оператора. Иначе казано, в позоваването на целия раздел няма полезна конкретика, която да изясни
защо едностранно и с едночасово предизвестие се прекратява договор, който фактически не е изтекъл.
При това развитие „Новарто“ изисква от новия си мобилен оператор да задейства веднага подготвеното заявление за пренос на номерата. За съжаление, това се оказва закъснял ход – наближава краят на работното време, а на следващия ден A1 отказва преноса, обосновавайки се с прекратения договор заради нарушени Общи условия.
Обичайната процедура за пренос на номера от един телеком към друг изисква клиентът да заяви това при новия си оператор, който служебно препраща заявката към стария. Той от своя страна следва да уведоми клиента си, че номерът или номерата му са заявени за пренос (прави се, за да се избегнат евентуални опити за злоупотреба) и че може да дължи някакви неустойки (за предсрочно прекратяване на договора, за невърнати устройства и др.). Обикновено преносът се осъществява в рамките на няколко дни.
В конкретния случай старият оператор („A1 България“) предсрочно прекратява договора, изпреварвайки заявлението за пренос.
Така, когато такова заявление постъпи, той вече може да твърди, че клиентът няма активен договор, и на това основание да откаже преноса. Негативният ефект е двоен – клиентът остава без комуникации за неопределен период, а същевременно не може да премести номерата си към друг оператор.
Представете си, че сте търговска фирма, която приема поръчки по телефона, и в един момент никой не може да се свърже с вас. А дори да вземете нови телефонни номера, имате стотици клиенти, които трябва да уведомите за това. Или както споделя Борислав Минков, телефонът или имейлът само на пръв поглед са някаква поредица от букви и цифри, а в действителност са жива връзка с бизнес партньорите ти. Когато някой ти отнеме тази връзка, той не просто възпрепятства бизнеса ти, а ограничава човешкото ти общуване – защото зад всеки телефонен номер всъщност стои човек.
Юридически доказването на вреди и пропуснати ползи е трудно упражнение, но Минков добавя и втори план за размисъл, защото, случайно или не,
както „A1 България“, така и „Новарто“ са партньори на немския софтуерен гигант SAP – и в този смисъл се явяват конкуренти.
Факт, за който Минков се надява, че ще заинтересува Комисията за защита на конкуренцията.
Жалба от страна на „Новарто“ е подадена също в Комисията за регулиране на съобщенията, изпратено е и писмо до оглавяващия отдела за вътрешен одит в Telekom Austria Group – компанията майка на „A1 България“.
От името на „Тоест“ се обърнах към г-жа Илияна Захариева, директор „Корпоративни комуникации“, със следните въпроси:
Каква е причината за едностранното предсрочно прекратяване на услугите по упоменатия договор с „Новарто“ ООД?
Счита ли „А1 България“ за добра търговска практика едностранното предсрочно прекратяване на услуги по действащ договор, без детайлно и аргументирано посочване на причина за това?
Как ще коментирате страничния ефект на това едностранно предсрочно прекратяване, който води до невъзможност клиентът Ви да ползва услугите от Вас, нито да може да пренесе номерата си при друг мобилен оператор?
Г-жа Захариева не отговори на въпросите ми, но потвърди, че от „A1 България“ са запознати със случая, който тя определи като частен казус, и обясни, че поради тази причина не може да коментира детайли, без да сподели данни за сметките, задълженията и транзакциите на „Новарто“. Тя повтори, че договорът е прекратен едностранно, на основание нарушаване на Общите условия – отново без друга конкретика.
Официалната позиция по случая от страна на „A1 България“, получена над месец след жалбата на „Новарто“, повтаря за пореден път всичко известно дотук. Добавен е обаче един детайл. Операторът претендира, че компанията „Новарто“ поне три пъти е просрочила плащания на дължими фактури.
Борислав Минков не отрича, че е открил няколко фактури, на които „Новарто“ е просрочила плащанията, но е категоричен, че са били неволни забавяния с не повече от два-три дни, а не системно поведение. И това е за целия период от 15 години, през които двете компании са имали търговски взаимоотношения. Минков задава и следния очевиден въпрос:
Ако това е било системно нарушение от наша страна, защо A1 никога не са реагирали? Защо досега не са прекратили отношенията си с нас, а го правят едва когато научиха, че ще ги сменим?
Междувременно в конферентен разговор с въпросния мениджър „Големи клиенти“ Димитър С. Димитров и с регионалния мениджър Иван С. Иванов, проведен в първите дни след прекратяването на договора, Минков получава предложение „да преподпише с A1 и да забравят за случилото се“. Или „да компенсира A1 с друг двугодишен договор, който да им възстанови загубения оборот“. Той отказва.
В крайна сметка „Новарто“ подписва нов договор с друг оператор, прежалвайки старите си номера. Това, естествено, води до сътресения в бизнеса и комуникациите, докато всички контрагенти научат новите телефонни номера на служителите, които работят с тях. Процесът отнема време и не е лесен.
На 7 юли „Новарто“ получава отговор на жалбата си до Комисията за регулиране на съобщенията, която заявява, че „A1 България“ е отказала преноса на номерата в съответствие с регулаторните изисквания (чл. 36, ал. 1, т. 1 от Функционалните спецификации), тъй като преди подаване на заявлението за преносимост номерата са били деактивирани, тоест вече несъществуващи.
КРС подчертава и че „няма правомощия да се намесва в разрешаване на договорни и имуществени спорове“, а в конкретния случай – „да се произнесе дали договорът е прекратен законосъобразно от A1, или не“.
Дали от „A1 България“ не разчитат именно на това?
Те формално изпълняват регулаторните изисквания, но си позволяват търговски практики, граничещи с изнудване, защото разчитат, че клиентите им ще се огънат, осъзнавайки колко трудно ще е да защитят правата си, освен по съдебен път. Въпреки че това е скъп и бавен процес, Борислав Минков е категоричен, че ще съди „A1 България“. И не е сам в това си намерение.
И още от същото
Месец след случая с „Новарто“ разговарям с Николай Александриев, управител на транспортната компания „Никми Транс“, и историята, която той споделя, е сякаш копирана под индиго. По думите му, неговата фирма е клиент на „A1 България“ от поне 15 години и никога през това време не са имали нагласата да сменят своя мобилен оператор. Александриев твърди, че месечните им сметки към A1 са били между 2500 и 3500 лв., което включва услуги за мобилна телефония, интернет, телевизия и GPS контрол на превозните им средства.
С годините обаче договорът им с А1 започва да изглежда все по-неизгоден, особено в сравнение с предложенията на други телекоми. „И въпреки това – споделя с мен Николай Александриев – аз им казах, че не искам да сменям оператора, а искам да ми предложат това, което бих получил другаде.“ Обещават му го, но връщат проектодоговор, в който това не личи. „Дадох го на мои служители да го прочетат, да не би аз нещо да пропускам“, отбелязва Александриев с неприкрита ирония.
Обажда им се, че предложението не е каквото е очаквал, провеждат среща в офиса му на 26 юни, около 16 ч., и получава уверения от своя акаунт мениджър, че ще говорят отново на следващия ден. На 27 юни обаче, в 9:02 ч., Александриев получава SMS, че всички договори и услуги се прекратяват едностранно от „А1 България“.
Камионите ми са по Европа и останах без комуникация с шофьорите. Добре че повечето имаха и лични телефони. Обадих се от друг телефон на акаунт мениджъра ни Стоян, който ми обясни, че причината за прекратяването е, защото не сме подписали договора. Майка ми, която е служителка във фирмата, също го намира по Viber и той ѝ казва същото: „Подпишете си договора и веднага ще ви бъдат пуснати услугите.“
„Договорът ви беше ли вече изтекъл?“, питам г-н Александриев. „Да, беше изтекъл, но имам клауза, според която той се превръща в безсрочен, а не се прекратява.“ Питам го и дали има официално становище все пак на какво основание операторът прави това. „Поради неплатени фактури – отговаря той, – но срокът ми за плащане е до 29 юни, а това се случва на 27-ми.“
Разговорът ни приключва с категорична декларация от негова страна, че ще води дело срещу „А1 България“.
Докато разнищвах двата случая, се запознах и с друг човек, вече пенсионер, оттеглил се от бизнеса, но преди две-три години преминал през много подобна ситуация. Неговият разказ потвърждава, че
тези практики на „А1 България“ не са нови.
Разговарях с Кирил Паскалев по телефона, а случаят е свързан с фирмата, която е представлявал – „Майнинг Конструкшън Къмпани“. Един ден услугите, които „A1 България“ предоставя на компанията, са спрени, а на Паскалев му е обяснено, че ще бъдат подновени само ако преподпише нов договор с нови условия. Те са по-неизгодни от тези, на които фирмата му е била досега. Паскалев подписва договора, за да спаси номерата си, и веднага след като услугите са възстановени, подава искане за пренос към друг оператор, след което плаща и неустойка на „A1 България“ за прекратения толкова скоро нов договор. Откупил се скъпо, но за фирмата било много важно да запази номерата, с които е известна на клиентите си.
Задънена улица
Успях да стигна до тези няколко случая без особени усилия. Имам и премълчани истории, които потърпевшите не желаят да споделят публично, защото все още са в някакви взаимоотношения с A1 и не искат допълнителни проблеми. Вероятно и други като тях са преглътнали и премълчали, защото се оказва, че един телеком е в състояние да спре комуникациите, а така – и бизнеса на свои клиенти, позовавайки се на изсмукани от пръстите причини. С едничката цел да запази месечните си обороти. И може да превърне тази лоша търговска практика в модел.
Потърпевшите компании не могат да разчитат на Комисията за защита на потребителите, защото договорите им с други контрагенти са търговски взаимоотношения. Комисията за регулиране на съобщенията се ограничава до контрола върху техническите и функционалните спецификации. А за да се сезира Комисията за защита на конкуренцията, е нужна специална ситуация, свързана с директен конкурент.
Така за фирмите остава да разчитат единствено на съда, където процедурата е бавна, развръзката ще отнеме месеци или години, а те през това време трябва да работят, тоест да разполагат със средства за комуникация с клиентите си и служителите си. Не могат и да претендират за хипотетични нанесени вреди, макар те да са очевидни – всички юристи, с които „Тоест“ се консултира, потвърдиха, че трудно се признават пропуснати ползи, защото съдът изисква реални измерими доказателства.
Всичко това е известно на телекомите.
Остава единствено моралният компас дали да се възползват от това „пазарно предимство“.
Цитираните в материала казуси са свързани с A1, защото първият случай ме провокира да потърся и други, но това съвсем не означава, че същите похвати не може да се използват и от други телекоми. Източник на „Тоест“, обвързан с A1, но пожелал анонимност, твърди, че тези и подобни практики са привнесени от друг оператор заедно с хора от висшия мениджмънт, които са преминали от единия отбор в другия.
„Съгласно действащата регулация – пише Слав Димов, мениджър „Жалби“ в A1 – в случая не е допустимо деактивираните номера да се пренесат към друг доставчик.“ Това е повече от признание, че в действащата регулация е намерена много удобна вратичка: едностранно, с един имейл или SMS, в рамките на час или дори незабавно прекратяваш договора с клиента (правомерно или не – после ще спорим в съда, ако изобщо стигнем дотам); той не може да си пренесе номерата към друг оператор, защото са деактивирани, тоест несъществуващи; така поставяш клиента пред дилемата да загуби номерата си, а оттам – и връзката с клиентите си, или да преподпише с теб при каквито условия определиш.
Наложително е тази вратичка спешно да бъде затворена. Ако ни пука за бизнеса на всички ни.
Собствениците на два от трите най-големи телекома у нас реагираха гневно на поредно решение на Комисията за защита на конкуренцията, засягащо сериозно пазара на телевизия и интернет.
А1 и „Йетел“ независимо един от друг излязоха с остри позиции срещу разрешението на КЗК „Виваком“ да погълне шест по-малки компании, занимаващи се с телекомуникации. Подобен сюжет вече се разигра покрай намерението на „Виваком“ да се сдобие с основни активи на друг голям доставчик на далекосъобщителни услуги – „Булсатком“.
Оказа се, че преди дни КЗК е одобрила сделката, в която БТК със собственик „Виваком България“ ще придобие контрола върху върху „Телнет“, „Телнет Секюрити“, С.Т.В.“ „Нетуоркс-България“, „Онлайн Директ“ и „ТВН Дистрибуция“.
Това развитие засилва опасенията, че регулаторните решения в последно време създават потенциален риск от доминираща позиция на една телекомуникационна компания, което не е в полза на потребителите в страната, коментират от А1 и „Йетел“.
Сделката беше спряна от ВАС. Съдът поиска антимонополният регулатор да се поразрови по-сериозно в пазарните отношения заради съмнения, че подобно поглъщане на фирми (то е и поредното) ще превърне „Виваком“ в господар на над 60% от пазара на разпространение на телевизионни програми и на близо 40% от пазара на интернет, което не е добре за конкуренцията и за потребителите.
За отбелязване е, че към 17.36 ч. в понеделник на сайта на КЗК имаше съобщение, че все още не са постъпили оплаквания срещу решението. Вероятно юристите на двата недоволни телекома в момента готвят жалбите.
Комисията е публикувала решението си за одобряване на сделката за концентрацията в петък, 30 юни.
Очакваме близо 130 млн. лв. в бюджета от мобилните оператори за използването на честотите 700 MHz и 800 MHz. Това коментира вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Христо Алексиев след като днес Министерският съвет прие промени в Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения.
Цената на ефира се намалява с над 40 процента като част от мотивите за това са: насърчаване на инвестициите, стимулиране на иновациите, осигуряване на условия за въвеждане на ново поколение мобилни мрежи (5G) и т.н. В същото време съвсем наскоро и трите големи телекома в страната вдигнаха цените на всички услуги с 15 процента.
„Успешно приключихме освобождаването на честотите и ползването им за граждански нужди. Това беше процес, по който правителствата преди нас не успяха да вземат решение почти 20 години“, заяви вицепремиерът Алексиев.
Според него промените в тарифата за таксите се отнасят само за неизползвания досега спектър в обхват 700 MHz и 800 MHz и нямат никаква връзка с цените на услугите за гражданите.
Алексиев посочи, че с това решение се цели да бъде стимулиран интересът на мобилните оператори да усвоят спектъра в обхвати 700 MHz и 800 MHz.
„До този момент тези честоти не са използвани за граждански нужди и държавата не е получавала постъпления в бюджета от тях. Освен очакваните еднократни приходи за 2023 г. от близо 130 млн. лв., ежегодно мобилните оператори ще плащат такси в размер на близо 8 млн. лв.“, уточни той.
Вече бяха проведени успешни тестове за съвместно ползване на честотите от военновъздушните сили и предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги. След обществено обсъждане, Комисията за регулиране на съобщенията предложи промени в размера на таксите, които отчитат състоянието на пазара, необходимостта от стимулиране развитието на 5G мрежи и насърчаване на инвестициите и иновациите.
Изменението е свързано и с изпълнение на Реформа 2: Ефективно използване на радиочестотния спектър от Плана за възстановяване и устойчивост, което ще гарантира плащанията. България трябва да приключи процедурите по предоставянето за ползване на радиочестотен спектър в обхвати 700 MHz и 800 MHz, от което зависи ускореното разгръщане и надграждане на 5G мрежите. Страната ни е една от последните в Европа, където този обхват не се използва все още за предоставяне на мобилни услуги от пето поколение, съобщават от Министерството на транспорта и съобщенията.
Никой в България не харесва конкуренцията и не работи за повече конкуренция. Това коментира изпълнителният директор на асоциацията „Активни потребители“ Богомил Николов в предаването „(О)позиция“ по повод казуса има ли кой да защити потребителите от непрекъснатия скок на цените и таксите за услугите на мобилните оператори и на банките.
„Мобилните оператори станаха символ на нещо уродливо в българското общество – държавата да подпомага финансово бизнеси, които са си много добре, които не пострадаха от пандемията и скока на цената на енергията. Нещо повече, мобилните оператори индексираха цените си в пълен размер според годишната инфлация, а в същото време държавата, взимайки от нас пари, цяла година им даваше помощи под формата на отстъпки за електроенергия“, коментира Богомил Николов.
„На пръв прочит мобилните оператори имат право да индексират договорите в размера на годишната инфлация, но възниква и контратезата – щом търговецът има възможност да се възползва от такава клауза, то не трябва ли да има възможност за клиента за освобождаване от договора без неустойки. През февруари КЗП предяви такава претенция към мобилните оператори, но до момента те не са реагирали. Аз смятам, че те няма да се съгласят и най-вероятно ще се стигне до дело, което означава резултат да има след 3 години. Такъв развой много добре устройва операторите, защото след 3 години, я някой си спомня, я не“, заяви още Николов.
„Аз вярвам в конкуренцията и ако имаме четвърти и пети оператор, може да се подобрят условията за потребителите“, казва още той. И призова Комисията за регулиране на съобщенията възможно най-бързо да задължи мобилните оператори да си споделят мрежата. „По този начин може да имаме нови доставчици на услугата, т.нар. виртуални мобилни оператори, каквито има в цялата Европа и в Северна Македония дори.
Комисия за защита на потребителите (КЗП) и Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) ще разгледат договорите на телекомите и кредитните институции за използването на неравноправни клаузи и затова доколко са защитени правата на потребителите като субект на лични данни съгласно действащия регламент в общността от 2016 г.
Двете институции ще осъществят контрол и върху онлайн платформите за търговия и информационни сайтове върху това как същите събират и обработват лични данни чрез „бисквитки“ и евентуалното им използване за прилагането на нелоялни търговски практики.
КЗП ще проверява за наличие на неравноправни клаузи в договорите, а КЗЛД – дали има уговорки, нарушаващи правата на потребителите като субект на лични данни, които могат да накърнят техните икономически интереси, като и правото им на личен живот.
КЗП работи активно за намаляване на натрупаното с години социалното напрежение от прилагането на неравноправни клаузи в потребителските договори и използването на нелоялни търговски практики като способ за продажба. От двете институции ще бъдат изискани всички общи условия и типизирани договори, с които тези оператори работят, за да може да експертите на комисиите да преценят дали вътре има неравноправни клаузи, и клаузи увреждащи правата на физическите лица по Регламента за защита на личните данни.
Целта на тази кампания е да се осигури на потребителите спокойствие и когато те подписват договор за телекомуникационни, финансови услуги или договори за продажба от разстояние да знаят, че условията, които приемат, ги поставят в абсолютно равноправно положение с търговеца.
Тъй като потребителските договори са предварително изготвени от търговците, типизирани и предназначени за множество сделки с неограничен брой потребители, намесата на двете институции е необходима за внасяне на спокойствие у потребителите, че са защитени техните права.
Наличието на неравноправни клаузи и клаузи, увреждащи личните им права като субект на лични данни реално поставя потребителите в невъзможност да са в справедливи отношения с търговците. Потребителите нямат реалния способ да влияят върху съдържанието на договорите тъй като те са предварително изготвени от търговците.
Вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова обяви, че
Административен съд София-град е отхвърлил и жалбата на „А1 България“ срещу заповедта на КЗП, съобщи вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова. Забраната бе инициирана с мотива, че търговецът използва нелоялна търговска практика, а именно – индексира цените с инфлацията от две поредни години, което не е предвидено в сключените между него и потребителите договори.
Според мотивите на жалбоподателя не са налице достатъчно мотиви от страна на КЗП за допускане на предварително изпълнение на заповедта, поради „накърняване на обществен и държавен интерес“.
Във вторник Административен съд София-град отхвърли и жалбата на „Теленор България“ срещу заповедта на КЗП. С този акт държавата спечели на първа инстанция делото срещу мобилните оператори, като забраната за увеличение на цените с калкулирани нивата на инфлацията за 2020 и 2021 г. остава в сила.
Жалбата на „А1 България“ остава без уважение и дава възможност това определение да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в седемдневен срок.
Министър Нинова отново заяви, че в момента повишаването на цените и натискът върху живота на хората е въпрос от най-висок обществен интерес и тя ще отстоява докрай позицията си в тяхна защита.
Френската Национална комисия по въпросите на информатиката и свободите (CNIL) наложи поредните глоби на „Гугъл“ (Google) – 150 млн. евро, и на „Фейсбук“ (Facebook) – 60 млн. евро. Санкциите са за силовите практики на интернет гигантите с „бисквитките“, ползвани за целева реклама. Размерът на глобата за „Гугъл“ е рекорден за всички категории санкции, наложени от комисията, въпреки че преди година топ търсачката отнесе друга космическа глоба – 100 млн. евро – пак заради тормоза с „бисквитките“. Проблемът е познат до болка на всеки в мрежата – сайтовете ги предлагат без право на отказ, за да ти досаждат без ограничение с реклама.
Двете платформи имат три месеца, за да изпълнят изискванията на комисията. Ако нещо се направят на разсеяни, започват да плащат наказателни глоби от по 100 000 евро за всеки ден закъснение. Ето защо „Гугъл“ веднага обяви промяната в практиките си. „Като зачитаме очакванията на интернет потребителите, се ангажираме да въведем нови промени и да работим с Националната комисия по въпросите на информатиката и свободите в рамките на приетата през 2018 г. евродиректива за конфиденциалност и електронни комуникации“, декларираха мениджърите на корпорацията.
Директивата брани личните данни и въвежда по-строги правила за интернет сайтовете, като ги задължава да искат съгласието на потребителите, преди да активират „бисквитките“. И понеже онези постоянно хитруват, френският регулатор установява явно несъответствие между лесното приемане на „бисквитките“ и трудността те да бъдат отказани. Наглостта на „Фейсбук“ стигна дотам, че бутонът за отказ от тракери бе наречен… „Приемете бисквитките“. Не за друго, просто объркването да е по-яко…
Още по темата от Франция. Преди по-малко от месец „Гугъл“ и „Франс прес“ сключиха споразумение, по силата на което интернет гигантът ще плаща за онлайн съдържанието на френската осведомителна агенция, което се появява в търсачката му. Така авторите на материалите ще получават по-добри възнаграждения за публикувано в интернет съдържание, което търсачката ползва наготово. Погледнете си само заглавията под полето за търсене на телефона и ще видите как се краде чужд труд, основно журналистически.
И тук любезност, понеже няма мърдане: „Споразумението с „Франс прес“ демонстрира нашето желание да намерим общ език с издателите и информационните агенции във Франция по въпроса за сродните права“, заявиха от „Гугъл“. Даже обявиха готовност за преговори със стотици новинарски организации в страни, където нормативният акт е влязъл в сила. Но… едва, след като загубиха дело във френския съд, заведено заради отказа им да плащат на „Франс прес“ за препубликувано съдържание.
А у нас – като у нас.
Вицепремиерът и икономически министър Корнелия Нинова обяви, че на телекомите ще бъде забранено да увеличават цените си от 2022 г. по действащите договори. Като част от обещаното продължаване на промяната, тя декларира, че ще „акцентира върху потребителската тема, защото потребителите са потърпевшите от всяко криза в България – енергийна, икономическа, вдигане на цените, неравноправни клаузи в договорите, нелоялна конкуренция“. И обеща: „От днес ще положим всички усилия те да почувстват, че държавата стои зад тях, че защитава техните права с всички правомощия, които имаме като институции!“
Националният междуведомствен съвет за защита на потребителите не се бил събирал повече от 2 години, та щели да възстановяват дейността му. С неправителствените организации пък щели да договарят създаване на общи екипи на държавни и граждански експерти, които да работят заедно в същата насока.
Иначе – всеки потребител можел да прекрати безсрочния си договор с мобилен оператор с едномесечно предизвестие, а срочния – след плащане на определена неустойка. Добрутро – и при кой ще отидат въпросните потребители, след като всички „мастодонти“ са все една стока, диктуват правилата както им е изгодно и вечно остават ненаказани заради глобите от 1000 до 30 000 лева?
Нейсе – Комисията за защита на потребителите все пак издаде заповед, която е вече в съда по жалба на засегнатите телекоми. „Докато не излезе съдебното решение, не могат да увеличат цените с една стотинка!“, декларира строго Нинова. Но, каквото и да реши съдът, френски резултати не чакайте. Ама, ще каже някой, свободна пазарна икономика с комунистически декрети не се управлява. Има ли обаче свободна пазарна икономика при господството на монополи и картели, пред които държавата е коленичила или върти пируети?
