Смайващата сума от 35 милиона лева ще прибере ексшефът на „Лукойл България“ – Валентин Златев от продажбата на емблематичната „Къща с ягодите“ на централната столична улица „Сан Стефано“ №6, разкриват имотни брокери, запознати с параметрите на сделката. Преди броени дни аристократичният, но тънещ от години в разруха имот в сърцето на София се сдоби с нови купувачи – босовете на IT компанията SiteGround – Тенко Николов и Иво Ценов, които обаче отказаха да разкрият публично колко са се изръсили.
Младите мултимилионери са преговаряли с Валентин Златев и с адвокатите му близо година за престижния имот, като са съумели да свалят цената му с цели 5 милиона лева, тъй като първоначално доскорошният бос на „Лукойл“ е настоявал за 40 милиона лева. Въпреки че не успя да прибере максимума от Къщата с ягодите, Вальо Златев трябва да е доволен от сделката – тънещият в разруха аристократичен имот се превръща в най-скъпата имотна сделка в центъра на София.
Новите собственици на Къщата с ягодите Тенко Николов и Иво Ценов ще инвестират още около 15 млн. лв., за да реставрират напълно сградата, като очакванията са целият ремонт да продължи 3 години. Аристократичният имот ще бъде използван за централа на благотворителната фондация „За пример“, която беше основана през 2022 г. от босовете на хостинг дружеството SiteGround. Чрез фондацията си Николов и Ценов са дарили над 20 млн. лева на болници и неправителствени организации в сферата на образованието. Фондацията разполага с фонд от 100 млн. лева, чрез който е предвидено изграждането на комплекс с училище, детска градина и спортен център с площ около 100 декара. Парите за покупката на Къщата с ягодите не идват от касата на Благотворителния фонд, а от търговското дружество на Николов и Ценов за доставка на хостинг услуги и поддръжка на домейни и сървъри в целия свят.
Общото богатство на тандема Тенко Николов – Иво Цеков се оценява на над 2.5 млрд. лева, а в България ръководената от тях компания има центрове в София, Пловдив и в Стара Загора, където работят около 500 IТ специалисти. Точният размер на приходите на SiteGround в целия свят обаче е непроследим, тъй като дружеството на Николов и Ценов е еднолична на кипърска офшорка. За разлика от повечето български милионери, които харчат парите си за луксозни автомобили, силиконови държанки и яхти, двамата млади богаташи са предпочели да живеят сравнително скромно и да дават голяма част от спечелените си с честен и прозрачен бизнес пари за благотворителност и филантропия.
Посветени разкриват, че преговорите между младите технологични мултимилионери и Валентин Златев са се проточили почти година както заради обемистата документация на имота, така и заради дългоочакваните от Николов и Ценов експертизи от архитекти и реставратори в какъв вид получават Къщата с ягодите. Неофициално се твърди, че интерес към рушащата се сграда е бил проявен и от Саудитска Арабия, като шейховете са преговаряли чрез Николина Ангелкова за покупката на Къщата с ягодите и превръщането й в посолство на Кралство Саудитска Арабия в София.
Бившата министърка на туризма заема от края на миналата година поста на съветник в Министерство на инвестициите на богатата арабска държава и според някои била упълномощена лично от принц Султан бил Салман ал Сауд да придобие Къщата с ягодите в полза на Саудитска Арабия. Други обаче настояват, че офертата на шейховете била фалшива и с нея се целяло да бъде вдигната цената на имота.
Както писахме още преди година, Валентин Златев опитва да продаде Къщата с ягодите от края 2021 г., като беше упълномощил имотната агенция „Юник Естейтс“ да предлага рушащата се сграда в центъра на София на баровци. Емблематичната сграда на централната софийска улица „Сан Стефано“ №6 е построена между 1927 и 1930 г. от архитекта Георги Кунев по поръчка на банкера Димитър Иванов и съпругата му Надежда Станкович. Сградата получава наименованието „Къщата с ягодите“ заради декоративните плодове, които били посадени в двора й.
Имотът е с двор от около 2 дка, а къщата разполага с 5 спални за прием на гости, подиум за музиканти, голям кабинет, стаи за прислуга, веранда, врати с кристални стъкла, камина с червен мрамор, барелефи.
През 1944 г. къщата е национализирана от получилия властта с преврат комунистически режим на БКП, който управлява България до 1989 г. През периода на комунизма къщата изпълнява различни функции – посолство, сграда на милицията, търговско представителство и др. През 1978 г. къщата получава статут на недвижима културна ценност от местно значение.
След падането на режима къщата е върната на наследници на първия собственик. Те обаче нямат средства да реставрират сградата и през 2004 г. я продават на Васил Златев, бащата на Валентин Златев. Той я придобива чрез дружеството си „Агрохолд“, като плаща жълти стотинки за имота – смехотворните 760 000 лева. През 2012 г. Златев-старши, който днес е покойник, прехвърля къщата – паметник на културата, на сина си, който по онова време е изпълнителен директор. на „Лукойл България“.
Очакванията, че Вальо Златев ще вдъхне нов живот на емблематичната сграда чрез цялостната й реставрация в първоначален вид, обаче не се сбъднаха – петролният бос остави зданието да се руши. В своя защита Златев твърди, че виновник за липсата на реставрация на Къщата с ягодите е бившият главен архитект на София Здравко Здравков, който според думите му върнал готов проект за реконструкция на сградата паметник на културата след процедури за реставрацията, продължили цели 4 години.
„Възложихме изготвяне на техническа експертиза за състоянието на конструкцията на сградата на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), която беше готова в началото на май 2015 г. Заключенията на комисията са за наличие на значителни деформации на плочите, пукнатини в тях и стените, интензивна корозия на армировките и мнение за минимална експлоатационна надеждност на сградата. За осигуряване на условията за безопасност на сградата експертизата посочва необходимостта от просичане на колони, премахване на компрометирани етажни плочи и усилване на фундаментите. Впоследствие ми бе изискана нова техническа експертиза, изготвена от „УАСГ-ЦНИП“ ЕООД в първата половина на 2017 г. На база на нейните заключения проектът беше доработен и предоставен за разглеждане и одобряване в направление „Архитектура и благоустройство“ (НАГ) през януари 2018 г.
Въпреки проведената процедура не излезе заповед на кмета на Столична община за изпълнение на инвестиционния проект, нито проектът беше одобрен. Напротив, с писмо главният архитект изиска да предоставя нова проектна разработка, с която да се запазят част от фасадите на сградата, останалите да се касетират, опаковат и преместят, за да се изпълнят необходимите укрепителни работи до кота нула и да се върнат обратно на мястото им“, ожали се Златев през 2022 когато за пореден път беше публично повдигнат въпросът за рушащата се емблематична сграда в сърцето на София.