„Местните терористи превзеха Сиатъл, ръководени от радикални леви демократи, разбира се. ЗАКОН И РЕД!“, написа в Туитър президентът на САЩ Доналд Тръмп. В града продължават демонстрациите заради смъртта на афроамериканеца Джордж Флойд, който почина по време на полицейски арест в Минеаполис. Протестиращите, със съдействието на член на Общинския съвет, превзеха кметството и поискаха незабавна оставка на градоначалника Джени Дъркан, ако тя не се съгласи да спре финансирането на полицията.
Според държавния глава демонстрантите се „подиграват“ с „радикална лява“ местна власт – с губернатора на щата Вашингтон Джей Инсли и с кмета на Сиатъл Джени Дъркан. Тръмп ги призова да поемат отново властта в свои ръце. „Върнете си града СЕГА. Ако не го направите, аз ще го направя. Това не е игра. Тези ужасни анархисти трябва НЕЗАБАВНО да бъдат спрени. РЕАГИРАЙТЕ БЪРЗО“, заяви президентът с друг пост в Туитър.
„Осигурете сигурност за всички нас. Върнете се в бункера си“, написа в отговор кметицата на Дъркан.
Председателят на Камарата на представителите Нанси Пелоси призова за премахването на 11 статуи на войници или служители на Конфедерацията, съобщава Франс прес, цитирана от БГНЕС. Това е поредно усилие в борбата срещу расизма след смъртта на афроамериканец при полицейски арест, която разпали масови протести.
„Паметниците на мъже, които са проповядвали жестокост и варварство за постигане на такъв явно расистки завършек, са гротескно оскърбление на тези идеали“ на американската демокрация и свобода, пише до двупартийната комисия топ демократът в Конгреса.
„Техните статуи отдават почит на омразата, а не на нашето културно и историческото наследство“, добавя Пелоси. „Те трябва да бъдат премахнати.“
Продължава и рушенето на паметници на исторически личности от Конфедерацията в САЩ. В Ричмънд, щата Вирджиния, демонстранти счупиха статуята на Джеферсън Дейвис, президент на Конфедерацията. Съборени паметници има и в Ню Хемпшир.
В същото време президентът на САЩ Доналд Тръмп е категорично против идеята за преименуване на военни бази, носещи имената на генерали от армията на Юга. Той възприема това като неуважение към войниците. Изказванията на президента в „Туитър“ идват в момент, когато протестите срещу расизма, след смъртта на Джордж Флойд, причинена от бял полицай, съживиха дебата за робското минало на страната.
Не за първи път Доналд Тръмп взема страна по тази чувствителна за Съединените щати тема, където някои виждат в почитта към южняците, привърженици на робството, честване на расисткото минало.
През лятото на 2017 г. той намери, че американската история е „разкъсана на парчета“ от премахването на статуи на герои от конфедеративните щати.
Десет военни бази, всички разположени в южната част на страната, носят имената на войници от армията на Юга.
В поредица съобщения в „Туитър“ американският президент отсъди, че тези „легендарни“ бази отсега нататък са част от американското историческо наследство. И настоя, че неговото правителство „дори не“ ще проучи възможността да ги преименува.
„Уважавайте нашата армия!“, заключи Тръмп.
Във вторник министърът на отбраната заяви от своя страна, че е „отворен за дискусия по темата“.
В своите послания, американският президент посочва по-специално Форт Браг в Северна Каролина. Тази база, най-голямата в страната, е кръстена на бивш генерал от сепаратистката армия Бракстън Браг, който е най-известен с това, че е загубил голямата битка при Чатанууга през 1863 година. База от Джорджия почита Хенри Л. Бенинг, генерал, убеден робовладелец, който призовава за създаването на „Южна робокрация“.
Съществува също и Форт Лий, кръстен на главнокомандващия армията на Юга Робърт Лий, разположен на около тридесет километра от Ричмънд, столица на конфедеративните щати по време на войната.
Пентагонът вече обмисляше да преименува тези бази през 2015 г., след стрелбата в Чарлстън, Южна Каролина, където млад бял мъж изби деветима чернокожи вярващи в църква. Но най-накрая армията избра да запази сегашните наименования.Почти век разделя Декларацията за независимост, която основава Съединените американски щати на 4 юли 1776 г., и Гражданска война.
Последната, която разкъса нацията на части от 1861 до 1865 г., донесе смъртта на 620 000 души, дял много по-тежкък за САЩ, отколкото двете световни войни заедно, припомнят агенциите.
Това става ясно от приетия от служебното правителство план за управление на границите и връщане на гражданите на трети страни, който е бил изработен от МВР.