Хубаво е, че сме минали вече по тоя път в енергетиката, за да знаем как да го извървим отново. След като се отказахме от четири здрави реактора в АЕЦ “ Козлодуй“, нищо не ни спира да се откажем и от ТЕЦ-овете на въглища, за да сме в крак с европейската зелена политика. Заместването им с други енергийни мощности, както постъпват развитите държави, е неясна перспектива, докато единственото сигурно нещо в момента е, че България трябва да намали до 2030 г. емисиите на парникови газове с 55% в сравнение с 1990 г.

На последния безсънен Европейски съвет в Брюксел премиерът Бойко Борисов морно склони по тъмно на 11 декември да завиши националната цел за декарбонизация (съкращаване на изпускания въглероден двуокис) от 40 на 55%, след като само два месеца по-рано бе обяснявал на същите европейски лидери, че зеленият капацитет на държавата има лимит, който не й позволява да обещае нещо повече. Изведнъж се намери резерв, сякаш бе започнал да строи митичната АЕЦ „Белене“, която би правила ток, без да изпуска пушеци. Нищо подобно – думата „Белене“ той не смее да изговаря, за да не дразни американците, както не говори и за нови мощности в АЕЦ „Козлодуй“, за да не дразни европейците (главно Германия), които са обявили отказ от ядрена енергия.

България трябва да замени остарялата си енергетика с по-модерна не само за да отговори на международните стандарти, но преди всичко за

да спре да трови собственото си население,
което и без това държи рекорди по смъртност. През ноември 2014 г. най-голямата ТЕЦ у нас „Марица-изток 2“ бе определена от Европейската агенция за защита на околната среда като най-вредната за здравето на хората индустриална единица в целия ЕС. А общо изпусканите от българската енергетика 42,8 млн.т. CO₂ годишно означават по 6,05 т/човек, което е с 38% повече от средното в света (4,37 т/човек). Това се дължи до голяма степен на вехтите въглищни централи, които горят нискокачествени лигнитни въглища. Те са по-ниско калорични, например от украинския чернозем. Полски колега от агенция ПАП преди време възкликна: „Боже мой, вие горите майката земя!“.

Борисов, който е на власт повече от 10 години и се е наслушал на екологични дебати в Европейския съвет, трябваше вече да си е създал по-избистрена представа какво да прави държавата, след като 45,9% от електричеството й се произвежда от въглищни централи. Но мисленето, особено по късните нощни часове, го отегчава и затова още на срещата на високо равнище през октомври заяви: „Настояваме Европейската комисия да изготви план за страните от Централна и Източна Европа, където по-голямата част от енергията им са от въглища. Такъв е случаят в България – почти 60% от нашата енергия се произвежда от въглища“. Надуването на числото трябваше да затрудни още повече еврократите, на които Борисов преотстъпи задачата да мислят. Те пък си решиха проблема по най-лесния начин, като му казаха, че завишават от 50 на 55% задължението за съкращаване на емисиите CO₂, защото търсят компромис не с неговите национални терзания, а със завишената цел от 60%, обявена от Европарламента.

Топката се върна в полето на България и

часовникът за обратно броене бе пуснат,

защото 2030 г. е крайният срок за пренастройване на енергетиката. Лекотата, с която Борисов се съгласи, има само един утешителен подтекст – че той не възнамерява да управлява още 10 години и друг ще отговаря за последиците от неговата политика. А парите за „зелена солидарност“ в ЕС биха дошли по-рано от Фонда за справедлив преход, макар че не са много – 458 млн. евро. С тях не могат да се изградят заместващи мощности, но биха свършили друга работа, защото напоследък правителството няма задръжки да прехвърля средства от един фонд в друг, за да посреща нарастващите си нужди.

Премиерът ни е скъп, но както се очертава, още по-скъп ще ни стане токът. Има няколко възможности: първо, България да затвори ТЕЦ-ове. Борисов не говори за това, а в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на България за 2021 – 2030 г. се набляга на енергийната ефективност, т.е. на пестенето на енергия. Там пише, че се залага „повишаване на енергийната ефективност до поне 32,5%“, и то при зададена цел от съкращаване с 40% на парниковите газове. Планът бе приет през 2019 г. и затова се придържаше към старите параметри на зеления пакт. Сега трябва да бъде коригиран, за да се задоволи страната с още по-малко ток.

Спасителният проблясък за Борисов дойде,

след като под натиска на Полша другите държави неохотно се съгласиха, че в прехода към зелена енергия въглищата могат да бъдат заместени временно с природен газ. Той също отделя парникови газове, но поне не замърсява с фини прахови частици. Има ли България такъв резерв, за да се откаже от въглищата? В момента – не. Гордостта на Борисов, наречена „Балкански поток“, който е само сегмент на транзитния газопровод „Турски поток“, няма да добави нито един кубически метър природен газ в българската енергийна система. Той ще й бъде точно толкова полезен, колкото Виа Понтика (пътят на птиците) допринася за развитието на българския въздушен транспорт. Премиерът залага на междусистемната газова връзка с Гърция, откъдето може да дойде отдавна обещаният 1 млрд. куб. м азербайджански природен газ, плюс втечнен газ от терминала в Александруполис, внасян от САЩ, Катар, Алжир, Нигерия и Близкия изток.

В българския план фигурира и инвестиция за 2000 мегавата ядрени мощности, за които не се казва нито къде ще бъдат, нито кой ще ги прави, нито кой ще плати. Но както природният газ, така и ядрената енергия се смята в ЕС за преходен източник на електричество, защото целта е друга – нулеви емисии през 2050 г. и защита на околната среда от всякакви потенциални замърсители. На Съвета на ЕС по енергетика на 14 декември се говореше главно за водорода като най-екологичен източник на енергия, и то с уговорката, че ще бъде добиван чрез електричество от вятърни офшорни електроцентрали. България е толкова далеч от такава тема, че прати заместник-министъра Жечо Станков, вероятно за да не губи времето в празни приказки, на министърката Теменужка Петкова.

Светослав Терзиев, „Сега“