На 6 септември (неделя) от 12.00 ч. до параклиса „Свети Илия“ над с. Сугарево, Мелнишко, ВМРО отдава почит към паметта на легендарния водач на Организацията Тодор Александров.

Гробът на войводата е до параклиса, а той пада убит на 31 август 1924 г. Тази година се навършват 96 години от убийството на българския национален герой и велик лидер на Революционната организация. Годишнината се отбелязва в първата неделя след трагичната дата. Традицията за поклонение на гроба на войводата датира от повече от четвърт век. Тази година събитието съвпада с празника на Съединението. Така признателните наследници на идеята за национално обединение и освобождение на всички българи напомнят и за несбъднатия блян на българския род.

На събитието ще присъстват вицепремиерът, министър на отбраната и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов, евродепутатът Ангел Джамбазки, кметът на Сандански Атанас Стоянов, народни представители, стотици членове и симпатизанти на Организацията, българи от Македония и Западните покрайнини.

Ще бъде отслужена заупокойна молитва, а нови членове ще извършат традиционната клетва за вярност към ВМРО – над Евангелието, камата и револвера. За поредна година над Пирин ще проехти залп в знак на почит към борбата на Тодор Александров и ВМРО.

От ВМРО припомнят как изрази почитта си към него преди дни настоящият председател Красимир Каракачанов. Преди дни той публикува във „Фейсбук“ следните спомени за Тодор Александров:

Много е писано за него през годините, много се писа и на днешния ден. Но аз няма да пиша много за него, а ще използвам негови цитати, както и на негови съвременници, от които се вижда най-много какъв е бил той.

В навечерието на Междусъюзническата война през 10 юни 1913 г. Тодор Александров изпраща прокламация до всички дейци на ВМРО в Македония:

„Прочее, дълг се налага на всеки македонски деец и член на Организацията да употреби всички усилия в тия съдбоносни за свободата на Македония моменти, за да изпълни своя дълг – да пожертва всичко свое, но да стори зависимото от него за ускоряване, налагане и изкарване на благоприятен край предстоящата война със сърби и гърци.

Уверен в пълната сполука на правната кауза, пожелавам успех на всички българи.

Да живее целокупна България!

Довиждане в свободните български градове Скопие, Битоля и Солун!“

През март 1924 година Тодор Александров пише до българското правителство:

„ВМРО не обръща своите погледи ни на запад, ни на изток, ни другаде, тя разчита предимно на своите сили, не става оръдие никому и не ще позволи никой да си служи с нейното име и престиж за лични и други цели. ВМРО е дала доказателства досега, ще докаже и в бъдеще, че във всички свои дела изхожда от интересите и работи за идеалите на борческа Македония и на българското племе.“

Преди да бъде убит Александров в последното си писмо от 20 август 1924 година до своя съратник Александър Протогеров пише:

„Много грешиш в писмото си, че сме били оръдия на българското правителство. Мога да докажа пред безпристрастен арбитър, че никога не сме били и сега не сме оръдия на българските правителства, а сякога сме били и трябва да бъдем оръдия на Независима България, на борческа Македония и на цялото българско племе…“.

Ето и няколко мнения от негови съвременници:

Световноизвестният професор по история в Софийския университет Никола Милев две седмици след смъртта на Тодор Александров пише за в. „Слово“:

„Извършено е едно от великите престъпления в българската история. Тодор Александров е убит. Един голям човек на нашето племе и на нашето време си отиде, последван от скръбта и сълзите на целия народ. Защото целият му живот бе една непрекъсната и фанатична служба на един народен идеал… само историята ще прецени напълно личността и ролята на тоя човек. Но факът, че той още приживе триумфално влезе в областта на легендата, показва колко е голямо неговото място в живота на съвременниците му. Това място Александров бе си извоювал със своите лични качества: непреклонна воля, характер и прозорлив ум, турен в пълна услуга на един голям народен идеал: освобождението на Македония…“

На 13 юли 1925 година немският проф. Ханс Юберсбергер пише във в. „Нойе Фрайе Пресе“:

„Тодор Александров принадлежеше към ония редки, всецяло изпълнени със своята мисия мъже, които не живеят свой живот, а само живота на своя народ. Непретенциозен, скромен, но при това с непреклонна енергия и студена размисъл, винаги имащ пред очите си великата цел.“

20 години след смъртта му е оценен и в изданието на енциклопедия „Британика“ от 1944 г.:

„Като младеж той взема участие в комитетската дейност срещу Турция, ставайки един от най-прочутите водачи на българските групи в Македония. След като договорите, които приключиха Първата световна война, присъединиха неговата родна околия към Югославия, той дойде в София и започна да организира старата ВМРО (Вътрешна македонска революционна организация) срещу Югославия и Гърция… Александров в продължение на много години бе некоронованият и абсолютен крал на българите македонци, които го почти боготворяха. Той бе една много фина фигура – висок, с черна брада и левент, и колкото коравосърдечен, толкова и храбър. Неговият съд признаваше само три присъди: оправдание, сто тояги или смърт, последната налагана за кражба, посягане на жена или политическо предателство…на всичкото отгоре той бе човек с лична чистосърдечност и всеотдаен патриотизъм.“

Днес в Пирин планина, до параклиса „Свети Илия“ над с. Сугарево, Мелнишко, ВМРО почете легендарния водач на Организацията Тодор Александров. Гробът на войводата е до параклиса, а той пада убит на 31 август 1924 г. Тази година се навършват 95 г. от гибелта му.

На паметното събитието присъстваха вицепремиерът, министър на отбраната и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов, евродепутатът Ангел Джамбазки, министър Нено Димов, депутати, членове и симпатизанти на Организацията, българи от Македония и Западните покрайнини.

Отслужена бе заупокойна молитва, залп в чест на Александров проехтя над планината. Лично Красимир Каракачанов връчи грамоти на над 40 нови членове, които положиха клетва за вярност към ВМРО, като се заклеха над Евангелието, камата и револвера.  В словото си Каракачанов разказа за делото на некоронования цар на Пирин, както е наричан Тодор Александров

Тодор Александров Попорушев е роден на 4 март 1881 г. в Ново село – махала на град Щип. През 1898 г. на 17-годишна възраст влиза в редиците на ВМОРО, за което заслуга има директорът на Скопската гимназия Христо Матов. Известно време Тодор Александров е учител в поробените територии. След Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) взима дейно участие във възстановяването на Организацията и участва на повечето конгреси. През септември 1911 г. Тодор Александров финансира от касата на ВМОРО издаването на в. „Вардар“ с редактор Данаил Крапчев.

Цялото лято на 1912 г. Тодор Александров е начело на малка чета, с която се движи в околностите на Кукуш и Солун. Непосредствено преди обявяването на Балканската война ръководи извършването на серия атентати в Солун и околностите му. По време на Междусъюзническата война Тодор Александров пише писмо до министър председателя Иван Евстатиев Гешов и цар Фердинанд, в което се аргументира, че за ВМОРО автономията винаги е била едно от средствата за запазването преди всичко целостта на Македония с оглед на бъдещето ѝ присъединение към България.

По време на Първата световна война Тодор Александров е назначен като офицер за поръчки при щаба на дивизията със свободен достъп в кабинета на министър-председателя.

След войната Старио, както е наричан Тодор Александров, заедно с Александър Протогеров се заемат да възобновят работата на Организацията, но през 1919 г. са арестувани. След бягството си минават в нелегалност и заемат водеща роля в делата на ВМРО.

До 1922 г. Организацията успява да се справи с ширещото се разбойничество в Пиринска Македония, което е в разцвет в този дял на Македония след войната. Освен че четниците вече имат униформа, изграждат се околийски и окръжни ръководства, има пунктови началници, районни чети и милиция. ВМРО се превръща в „държава в държавата“.

На 31 август 1924 г. в Пирин планина над село Сугарево е убит Тодор Александров заедно с охранителя му Панзо Зафиров. Дейци на Организацията решават да ги погребат на това място. Известният български историк проф. Никола Милев за Тодор Александров: „Историята сама ще прецени напълно личността и ролята на тоя човек. Но фактът, че той още при живота си влезе триумфално в областта на легендата, показва колко е голямо неговото дело в живота на съвременниците му. Това място Александров бе си извоювал със своите лични качества: непреклонна воля, силен характер и прозорлив ум, турен в пълна служба на един голям народен идеал: освобождението на Македония. Тодор Александров бе от ония македонски деятели, които най-грижливо се пазят да не създадат със своята деятелност опасности за България. И в това отношение той бе един прозорлив и голям българин.“

Енциклопедия „Британика“, т. 1, 1944 г.:

„Александров в продължение на много години бе некоронованият крал на българите-македонци, които го почти боготворяха. В народната памет Тодор Александров е възприет като Последният цар на планините.“