Проф. Тодор Кантарджиев е освободен от поста директор на Националния център по заразни и паразитни болести. Новината е потвърдил самият той  пред Би Ти Ви.

Официалният мотив е, че е навършил възрастта за пенсия. Заповедта за освобождаването му е връчена днес.

На негово място ще застане проф. Ива Христова, която досега бе негов заместник, са потвърдили от министерството на здравеопазването.

Проф. Кантарджиев в роден на 24.12.1955 г., тази година навършва 66 години. Той е в Центъра по заразни и паразитни болести от 1988 г. Последователно е ръководил лабораторен сектор, лаборатория, обединена лаборатория и от 1992 г. – Отдел микробиология. През 1986 г. придобива специалност Микробиология, през 2001 г. – Клинична имунология и през 2004 г. – специалност Епидемиология на инфекциозните болести. Начело на Центъра е от 9 години.

„Към момента се наблюдава плавно покачване на случаите на COVID-19 у нас. То обаче се различава от стръмното такова, което наблюдавахме през октомври и ноември. Това се дължи най-вече на противоепидемичните мерки, които хората узряха и голяма част спазват. Но в момента проблемът е разпространението на този нов британски вариант“, заяви през „Нова тв“ директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев.

Той поясни, че „Последните данни показват, че 96% от циркулиращите вируси в Кюстендил са от британската мутация. В друга една доста засегната област – Бургас, е 82%. Британският щам измества досегашния и е по-заразен. Слава богу – той не е по-смъртоносен, лечението е същото и всичките регистрирани в европейските страни ваксини го покриват“, каза той.

Според Кантарджиев сега притесненията на европейската научна общност са да не се допусне втората мутация на нигерийския щам на COVID-19.

„Първата мутация бе регистрирана в Африка през август. Втората през декември. Този – новият нигерийски щам, го няма още в нашата страна. Такива случаи са малко в Европа – едининични случаи във Великобритания, Франция, Нидерландия – обясни професорът. – Наличните сега ваксини предпазват от стария вариант, от британския и южноафриканския. Но сегашните ваксини не предпазват чак толкова добре от втория нигерийски щам. Добрата новина към този момент е, че той не е широко разпространен, както британския, южноафриканския и бразилския“.

Проф. Кантарджиев отдели време и за един от противниците на затягането на мерките и въобще на стратегията на Националния оперативен щаб за противодействие на коронавируса – доц. Мангъров.

„А представяте ли си, ако Мангъров се бе появил през 80-те – сега тука всички щяхме да сме позитивни за СПИН, серопозитивни. Защото нали това беше идеята му: „Да се заразим всички и да се върнем към нормалното“. Не е добре, когато искаш да върнеш нормалното с ненормални идеи“, обяви проф. Кантарджиев.

Според професора „Бързото почервеняване на картата на заболеваемост се дължи на бурното разпространение на британския по-заразен щам. Не е от училищата. За ресторантите – ако се спазват мерките, ако се върви на това хората да се замислят за собственото си здраве и да не се събират по повече от 6 на маса и да си правят сметката с когото се събират: „Абе, той карал ли е, ваксиниран ли е?“ Това са хубави неща, които е хубаво да си ги мислим“.

Кантарджиев смята, че българите вече имат позитивно отношение към ваксините.

„Когато българите видяха много свои познати, които са ваксинирани, че им няма нищо, се успокоиха. Започват вече да се усмихват, не бъркат в джоба постоянна за маската, когато са повече от двама души. Много се радвам, че хората в нашата страна върнаха позитивното си отношение към ваксините“, каза той.

Що се отнася до неритмичните доставки на ваксини за България, Кантарджиев изказа екзотично мнение:

„Какво да ви кажа – има нещо такова, ама да си го кажем като българи: Когато в едно общество преди 3 месеца се създаде едно недоверие към ваксините, мислите ли, че фирмите, които следят нещата и си казват: „Абе, те българите нема да искат да се ваксинират, к`во да им даваме? Дай тука да запушиме други дупки, с други зорове“. Ами то и това го има, защото те много добре следят общественото мнение. И сега, когато интересът е голям, ще видите, че ще има едно по-ритмично снабдяване с ваксини в нашата страна. Щото иначе тука като излезе един, дето нарича себе си лекар и каже: „Чакай да видим, ама те не са изследвани тея ваксини“. Чакай, бе – грипната ваксина, дето всяка година я слагаме на хората, нали всяка година е с различни щамове. Да не е проверявана 10-15 години? Но като се посее съмнението… И не ви казвам, че нарочно не се пося. Не е от незнание! Защото, извинявайте, хора, които имат претенции, че са толкова запознати с ваксините, не могат да говорят такива неща за ваксините!“.

Проф. Кантарджиев дори даде прогноза за бъдещото развитие на коронавирусната инфекция:

„Може би от следващата година този вирус ще придобие сезонен характер – само през зимата ще го има. И ще си стане като грипа. И, ако стават такива мутации, въпреки, че те не стават много често при този вирус… Това е вече сайнсфикшън, разбираш ли, футурология. Те ще започнат вече 4-валентна ваксина за грип и коронавирус. Айде, да гледаме по-ведро, защото първо – със затопляне на времето ще тръгне да намалява. Ако продължаваме  да се пазим – не да се вманиачаваме, но да си носим маските, където има много хора, да не се събираме много хора на едно място – мисля, че лятото вече ще имама серизно намалявяне.“

Помолен да каже някой „професорски илач“ за лечение, Кантарджиев каза:

„Началото на заболяването е свързано с бурното размножаване на вируса, и то в горните дихателни пътища. Решението ми за това, колкото и да ме майтапят, което и за грипа горе-долу го бях казал, е лимонът със сода. Ако си юнак – резенче лимон го потапяш в содата – така, както се панира месо. И го изяждаш юнашки. Който не е такъв юнак – цеден лимон със сода, защото содата за хляб също унищожава коронавируса. Това се прави в момента, в който усетиш тежест, сухота в гърлото, дразни те назофаринксът – това, което нормалният човек всяка година един или два пъти го прави през зимния сезон. Няколко дена (трябва) това да го правиш“.