„От няколко седмици слушам как хора от различни сфери коментират оживено дали конкретни ТЕЦ-ове, свързвани публично с един български бизнесмен, плащали или не плащали данъци! От разговорите ми с колегите от централите знам, че тези твърдения са лъжа. В последните дни гледам, че много от тях обявиха и публично какви огромни суми плащат за данъци поради огромния натиск да се обсъжда тази тема. Проста сметка доказва, че въпросните топлофикации са платили повече от 200 000 000 лева за последните години. Има ли друг „будала“ в тази държава да плаща такива суми и пак да го очернят публично?“Това коментира инж. Кремен Георгиев председател на Асоциация на топлофикационните дружества в България.

Енергийният експерт напомни, че дори изпълнителният директор на НАП Румен Спецов няколко пъти публично потвърди, че многократните проверки на очерняните постоянно дружества не са констатирали проблеми.

„Г-н Спецов дори отбеляза, че в последните години събираемостта от въпросните дружества се е повишила значително“, каза инж. Кремен Георгиев, председател на Асоциация на топлофикационните дружества в България.

По думите на инж. Кремен Георгиев българските централи са сред най-големите данъкоплатци в страната и определи като „безумие“ опитите изкуствено да се насажда усещането, че не плащат данъци, както всяка друга българска фирма.

Своята кариера инж. Кремен Георгиев е започнал като инженер и е стигнал до длъжността изпълнителен директор на Топлофикация – Враца. А на по-късен етап е заемал и най-важната длъжност в топлофикациите в Перник и София и за това има пряк поглед върху работата и дейностите на всички звена във въпросните дружества.

„ От дългогодишния ми опит като инженер в енергийни предприятия искам да заявя, че винаги сме работили в изключително динамична и трудна среда. Всички заети от общия работник през инженерите до ръководствата на тези централи работят неуморно, за да подсигуряват топлата зима на стотици хиляди домакинства всеки път щом захладнее. Видно е, че браншът работи активно за своята енергийна трансформация чрез диверсификация и подмяна на горивните миксове, въпреки че успоредно с това ежедневно колегите ми се сблъскват с проблеми, тежки аварии и много други трудности, които отнемат не само време, а и финансови средства и усилия. Отправям апел да се прекрати публичното очерняне на една от тежките професии, която все още не е изчезнала в България!“, каза инж. Кремен Георгиев.

От повече от 2 месеца цената на въглеродните емисии се доближава до психологическата граница от 100 евро за тон. Подобна стойност не е достигана от създаването на този финансов инструмент.

Припомняме, че само преди няколко години същите въглеродни емисии се търгуваха за скромните 5 евро за тон. Причината за същественото им поскъпване е натискът от страна на ЕС за постепенно премахване на по-замърсяващите източници на енергия и замяната им с горива, които са по-щадящи за околната среда.

„Въглеродните емисии са „глобата“, която замърсителите плащат. Колкото по-голям е делът на зелената енергия, толкова по-малко въглеродни емисии ще купуват производителите, което съответно означава намаляване на техните разходи.“ Това обясни инж. Кремен Георгиев от Асоциация на топлофикационните дружества в България.

Според енергийния експерт до кога ще оцелеят дружествата, използващи въглища, които са принудени да плащат 100 евро „глоба“ за всеки тон твърдо гориво, внедрен в производството, зависи до голяма степен от цената на електрическата енергия в Европа, тъй като пазарите са свързани.

„Ако цената е висока, печалбата ще е по-голяма и съответно дружествата ще могат да плащат поскъпналите въглеродни емисии. Но ако цената е ниска, едва ли ще издържат дълго, тъй като няма да могат да покрият своите основни разходи.

Инж. Кремен Георгиев коментира и твърденията, че е възможно да разчитаме на 100% на възобновяема енергия. По думите му те са пълен абсурд. „Много хора се опитват да заблудят обществото напълно съзнателно. За бъдещия енергиен микс в България има 2 варианта. Или избираме между АЕЦ, газ и въглища в комбинация с ВЕИ, или чакаме слънцето и вятъра, колкото е необходимо, за да имаме електричество. 100% възобновяема енергия в енергийния микс ще доведе до пълна катастрофа. Не е нормално да не можем да си заредим телефона, или да си пуснем осветлението, защото през деня не е имало слънцегреене! Не е логично да разчитаме на нещо, върху което нямаме никакъв контрол. Да, съгласен съм, че делът на възобновяемата енергия трябва да се повиши, но трябва да имаме и сигурни източници, които ще ни гарантират, че ще имаме електричество по всяко време, а не само когато грее слънце или духа вятър“, каза инж. Кремен Георгиев.

Експертът със сериозен стаж в енергетиката обърна внимание и на факта, че каквито и източници на енергия да се изберат, реализацията на проектите ще отнеме много време.

„За „позеленяването“ на българската енергетика не само ще е необходим огромен финансов ресурс, а и ще прекараме години в подготовка на документи и получаване на разрешителни. Строителните и монтажни дейности на подобни големи съоръжения също отнемат години. Много хора нямат ясна представа колко много време отнемат всички стъпки по реализацията на един голям енергиен проект“, каза инж. Кремен Георгиев.

Като председател на Асоциация на топлофикациите в България инж. Кремен Георгиев отбеляза, че макар и само някои по-големи градове да имат достъп до евтиното централно отопление, то на всяка цена трябва да бъде запазено, тъй като цената на природния газ, електрическата енергия и дървесината, които са основните алтернативи за отопление, расте главоломно и се очаква тенденцията да продължи.

„В Европа голяма част от домакинствата са газифицирани, ако не преминат към друг вариант за отопление и високото потребление на природен газ продължи, цената на природния газ ще продължава да е висока. Ако Европа не намери надеждна и изгодна алтернатива, която на 100% да покрива нуждите от природен газ, цените ще продължат да нарастват. Големият интерес на Европа към втечнения газ е предизвикан от факта, че в кратки срокове и без изграждане на допълнителни газопроводи няма от къде да получаваме големи количества тръбен газ. Газ има, въпросът е да е на добра цена и да се осигури логистиката“, каза инж. Кремен Георгиев.

Според експерта отоплението на природен газ в България за разлика от Европа все още е лукс не само поради цената си, а и поради слабо развитата инфраструктура.

„Макар и само десетина града в България да са топлоснабдени и производството на енергия да е изключително трудоемко, българските топлофикации успяват да поддържат народни цени, които са изкуствени занижени, но с цената на огромни загуби за всяко предприятие“, каза инж. Кремен Георгиев.

„Повишението на цените на топлоенергията ще се усети от абонатите. Всичко зависи от потреблението, тъй като сметките варират в много големи граници – от 30 до 300 лева“, обясни Кремен Георгиев – председател на Асоциацията на топлофикациите.

„Увеличението трябваше да бъде още по-голямо, следвайки тенденцията на световните пазари за цената на газа и въглеродните емисии. Това е основното нещо, което доведе до тази ситуация. Тези два компонента вече са много по-голяма част от разходите на топлофикациите – около 77%“, обясни той.

„При увеличението бяха отразени цените на природния газ и въглеродните емисии, но останалата част от разходите, които трябва да направят топлофикациите, беше орязано доколкото е възможно“, посочи Кремен Георгиев. Той припомни, че в цената влизат и разходите за ремонти и поддръжка на съоръженията.

„Ако се промени Законът за енергетиката и стане задължително ежемесечното дистанционно отчитане, ще е напълно възможно цените да се актуализират всеки месец или на три месеца, а не веднъж годишно“, смята експертът.

„Повишението на парното е вследствие на покачването на цените на природния газ и въглеродните емисии на световните пазари. Основният фактор, който оказва влияние на цената на топлинната енергия у нас, това е стойността на използваното гориво и цените на въглеродните емисии, които се заплащат при неговата употреба. За съжаление и цената на природния газ, и на въглеродните емисии рязко скочи нагоре.“. Това каза инж. Кремен Георгиев, председател на Асоциацията на топлофикационните дружества в България (АТДБ) в „Денят започва“ по БНТ.

Той заяви, че топлофикациите имат и социална функция. „Всички топлофикационни дружества в България за една година произвеждат около 5 млн. MWh топлинна енергия. Ако ги няма тези топлофикации, същата тази енергия трябва да дойде от друг източник на енергия, за да се поддържа комфортът в жилищата на хората. Ако ги заменим с ток, клиентите на топлофикациите трябва да плащат около 450 млн годишно повече за енергия“, обясни инж. Георгиев. Той бе категоричен, че отоплението на парно е в пъти по-изгодно за хората.

„КЕВР, като регулатор, винаги е търсил баланса между интересите на енергийните дружества и потребителите.“, посочи инж. Георгиев. Според него обаче в тази ситуация с непрекъснато повишаване на цените на въглеродните емисии и природния газ, той не очаква КЕВР да промени решението си за поскъпването на парното от 1 юли.

Председателят на АДТБ обясни и разликата в повишението на цените в градовете така: „Всяко едно дружество има своите специфики, своето количество абонати, своят размер топлопреносна мрежа и съответно съвсем различни съоръжения и по различен начин произвеждат топлинната и електрическата енергия“. Според него не трябва да се сравнява всяка една топлофикация, с която и да е друга.

„Българските топлофикационни предприятия, работещи на въглища, търсят хармонизиране с целите на Европейския зелен пакт. В близките години енергийните мощности, разчитащи на въглищата, ще се насочат към природния газ и възобновяемите енергийни източници, за да изпълнят целите на т. нар. Зелена сделка. Бългapия мoжe дa изпoлзвa природен газ, който е по-екологично гориво от други изкопаеми горива. Това ще намали чувствително eмиcиитe oт въглepoдeн диoĸcид.“

Това каза инж. Кремен Георгиев председател на Асоциацията на топлофикационните дружества в България (АТДБ). Той припомни, че Пактът предвижда до 2050 г. Европа да се превърне в първия климатично неутрален континент.

По думите на инж. Кремен Георгиев природният газ до сега е бил подценяван в енергийния микс на страната. „В последните години тенденцията се промени. Топлофикациите у нас започнаха своя преход към по-чисто производство. Работи се активно в посока преустановяване на използването на въглища“, обясни инж. Георгиев и даде за пример ТЕЦ-овете в Перник, Русе и Сливен, които инвестират в преминаване към производство на електрическа и топлинна енергия от природен газ.

Според него голямо предимство е, че българските централи ca paзпoлoжeни в близocт дo гaзoвaтa инфpacтpyĸтypa. „Това улеснява процеса по преминаване oт въглищa ĸъм природен гaз. Страната ни е в благоприятна позиция за преминаване към природен газ. В последните няколко години се правят все инвестиции именно в инфpacтpyĸтypaта, които ще допринесат за позиционирането на България като гaзoв xъб, ocигypявaщ eнepгийнa cигypнocт зa peгиoнa. Това ще доведе и до пo-лесен дocтъп дo ĸoнĸypeнтeн гaз“, заяви председателят на АТДБ.

„Следващото десетилетие трябва да бъде десетилетие на действие и постоянство. Смятам, че опазване на околната среда и решаването на проблемите с чистотата на въздуха трябва да са приоритети, които да залегнат в управлението на България. Европейският Зелен пакт е възможност за реформиране на икономиките и шанс за развитие и грижа за природата и хората. Необходимо е насърчаването на производството на чиста енергия да бъде съобразено с енергийните възможности на България“, категоричен бе инж. Георгиев.

Той сподели, че ако бъдат разгледани по-обстойно националните планове за енергетика и климат на други страни от ЕС, прави впечатление, че те са сходни с този на България. „В тях също е заложено пpeycтaнoвявaнe нa yпoтpeбaтa нa въглищa. Гърция, Германия и Чехия са част от страните, които също ще използват природния газ зa пpexoдa cи ĸъм нисковъглеродна икономика“, каза още инж. Кремен Георгиев.

„Считам, че пpexoдът oт въглищa ĸъм пpиpoдeн гaз и дpyги възoбнoвяeми изтoчници нe caмo щe окаже въздeйcтвиe въpxy oĸoлнaтa cpeдa, нo и щe дoнece coциaлни и иĸoнoмичecĸи пoлзи зa бългapитe“, каза инж. Георгиев, като посочи, че е необходимо сериозно обсъждане и планиране на трансформацията на енергийния сектор на българската икономика, който е пряко засегнат от т. нар. Зелена сделка.

„Важно да бъде дадено необходимото време, така че трансформацията да протече плавно. Не трябва да пострада нито енергийната сигурност, нито миньорите и другите заети в сектора на енергетиката. Трябва да се даде възможност на въглищните централи да продължат да работят поне до 2030 г., а през това време да се изграждат базови заместващи мощности, работещи с природен газ“, посочи още инж. Георгиев.