Светът става все по-несигурно място. В последните шест-седем години ни заливат една след друга кризи – ковид-пандемия, енергийни ценови шокове, войни, природни бедствия. За капак през същите тези години България се управлява по-често от служебни правителства с ограничени възможности и без управленска визия, защото нито една редовно избрана власт не може да изкара мандата си.
Заради такива несигурни времена икономистите съветват управленците да не разхлабват бюджетните разходи и да не допускат големи дефицити, за да разполагат с достатъчно буфери за поемане на шоковете, както и да се въздържат от дългове, защото точно по време на кризи лихвите са най-високи.
Бизнесът също трябва да вземе нелеки решения как да се адаптира не само, за да оцелее, но и да се развива в турбулентни времена като днешните.
Нито политиците показват, че си дават сметка за новите реалности, нито част от предприемачите.
Има икономически сектори, които
се специализираха в просенето на държавни помощи
след всеки по-малък или по-голям проблем.
В аграрния сектор, например, независимо от многобройните дотации, които получават за какво ли не, земеделци, животновъди и преработватели намират поводи всяка година да искат още и още допълнителни помощи от държавата. Преди две години те получиха стотици милиони левове извънредна „украинска помощ“, но какво последва от това? Станаха ли по-конкурентни, намалиха ли цените на продукцията си, намериха ли ниши, развиха ли стопанствата си, модернизираха ли преработвателните си предприятия?
Сега, покрай поскъпването на горивата заради войната в Близкия изток, искрено се възмутиха, че представените от служебното правителство антикризисни мерки не са никаква допълнителна помощ, а нещо, което им се полага всяка година – намален акциз на дизела и ускорено изплащане на субсидиите.
Забележително е, че в следващите три месеца в агросектора ще бъдат наляти 557 млн. евро субсидии, както съобщи земеделският министър Иван Христанов. От тях 80 млн. евро вече са преведени в началото на тази седмица.
Освен това земеделците ще получат извънредно допълнителна отстъпка от 0.09 евро на литър дизел към вече изплатените 0.21 евро на литър. Което в суми означава нови 27 млн. евро възстановени разходи към изплатените 100 млн. лв. през миналата година.
За земеделците обаче това не е достатъчно – те искат допълнителни компенсации за нарасналите им разходи за торове и отопление, искат временно освобождаване от облагане на субсидиите, както и лихвена ваканция за кредитите, които имат да изплащат – все неща, които под една или друга форма, получаваха по време на други предходни кризи.
Ако някой сметне колко извънредни пари се изляха в селското стопанство в последните години само като антикризисни мерки, сигурно ще се съберат липсващите два-три милиарда за изграждане на напояването в цялата страна, за чиято липса толкова недоволстват фермерите.
Компенсация стана любима дума на българския бизнес –
дойде ли някакво затруднение, веднага някой сектор или цели работодателски организации скачат и искат от правителството да им осигури помощ, „за да оцелеят“. И ако правителството – независимо дали е редовно или служебно, се запъне, плашат с протести и блокиране на пътища.
Транспортният бранш е особено активен в провеждането на протести, зададе ли се криза.
Превозвачите обявиха тези дни, че са в готовност за спиране на ключови линии и блокиране на пътища, силно възмутени от „липсата на адекватни държавни действия“. За тях отложеното с няколко месеца повишение на тол-таксите, (договорено с бранша още миналата година да се случи от 1 април), което им спестява 30 млн. евро, не е помощ. Не е достатъчно и обещаното увеличение на държавната субсидия от 25 млн. на 50 млн. евро.
За да покрият нарасналите си разходи от по-скъпия дизел, транспортните фирми искат КОМПЕНСАЦИИ, които да бъдат финансирани от по-големите приходи от ДДС на горивата. Интересно, ако получат финансова помощ от държавата, пловдивските автобусни превозвачи, които вдигнаха цените на билетите с 20% по линията Пловдив-София, дали ще ги върнат обратно на старите им нива? И дали изобщо ще се подобри по някакъв начин предлаганата от тях услуга?
Само че транспортният бранш е на принципа „колкото повече поискаме, толкова повече ще получим“. Към исканията си те добавиха и разсрочване на плащането на осигуровки, както и на лизинговите вноски. Последните са договорености между частни дружества и е странно да очакваш държавата да ти покрива тези задължения.
Помощи за тока отново на дневен ред
Войната в Близкия изток даде повод индустрията и работодателските организации отново да поставят искането си за по-сериозно подпомагане за разходите им за електроенергия. Засега поскъпването на петрола, природния газ и горивата не се отразява видимо на цените на тока на енергийната борса, но въпреки това работодателски организации пишат тревожни писма за предстоящ апокалипсис и настояват, че няма проблем служебното правителство да осигури спешно по-големи компенсации.
От Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), т.е. фирмите от енергоемките индустриални производства, призовават за актуализиране на долния праг на цената на тока, над който се задействат компенсациите за консумирана електроенергия – определените преди година 63.9 евро за мегаватчас да бъдат намалени на 50 евро. Което, ако се приеме, означава да се източи с още няколко десетки милиони евра и без това изтънелият фонд „Сигурност на електроенергийната система“.
Останалият бизнес е недоволен от прекалено високия за тях праг от 122 евро (240 лв.) на мегаватчас, който не им позволява вече 10 месеца да получават компенсации, защото такива средномесечни цени на борсата не се постигат. И мечтаят да се върне предишната схема за компенсиране при надхвърляне на цени на тока от 180 лв. (92 евро), която предишните управляващи прекратиха, защото енергийният фонд остана на червено. А и предишните управляващи получиха остри критики за това, че подпомагат в разходите им за ток бизнеси със завидни печалби като например банките, телекомите, включително и „Лукойл Нефтохим“.
Сега служебният кабинет опитва да разхлаби предоставянето на компенсации за небитовите потребители на ток, като промени правилото – да се отчита средномесечната цена в сегмент „Ден напред“ на Българската енергийна борса, а не средната за шестмесечен период. Данните от фючърсите на борсата обаче показват, че скоро няма да се достигне месечният таван, за да се задействат компенсациите, което означава, че положението не е толкова критично, колкото го изкарва бизнесът.
Просто въпросните предприемачи трябва да измислят как сами да оцеляват в турбулентни времена, ако искат да се занимават със собствен бизнес, а не само да чакат държавата да ги спасява с парите на всички данъкоплатци. Защото прогнозите на икономистите са, че дори конфликтът в Близкия изток да бъде разрешен в близките седмици, едва ли цените на енергоносителите ще се върнат бързо и лесно на ниските нива отпреди войната. А след тази криза, неминуемо ще дойде нова.
Впрочем в момента изобщо не наблюдаваме рекордно високи цени на петрола – многократно котировките са надхвърляли сегашните 100 долара за барел. Както посочи бившият икономически министър Николай Василев: „Преди две десетилетия петролът достигна 147 долара за барел, а тогава заплатите бяха 4 пъти по-ниски от сегашните. Никой обаче не е искал компенсации“.
За напъните на ресторантьорите отново да си изпросят 9% ДДС, представяйки се за най-пострадалите от новата енергийна криза, изобщо не си заслужава да се споменава. При предишното намаляване на данъка те не само не задържаха, но и вдигнаха цените, превръщайки ходенето на ресторант в лукс. Същото се отнася и за голяма част от хотелиерите, които сега също са се наредили на опашката за компенсации, заради това, че не са дошли туристите от Израел, например.
Наскоро Институтът за пазарна икономика публикува изследване, което показва, че при 43% обща инфлация от 2015 г. насам, ръстът на цените в ресторантите и кафенетата е 110%. Никакво увеличение на труд, ток или суровини не отговаря на този двойно по-висок ръст на цените в ресторантьорството. А като се има предвид колко много са заведенията в страната, може би е време да оставим пазарът да отсее най-добрите, а не да подпомагаме всички.
Политиката в Европа от ковид-пандемията насам на постоянно наливане на помощи за населението и бизнеса при всяка по-голяма или по-малка криза направи голяма част от бизнеса – не само българският, ленив и вечно хленчещ колко му е трудно. Бизнесът трябва да се бори най-вече срещу налаганите излишни и бюрократични регулации от правителствата, вместо постоянно да зове за помощи, забрани за внос, износ, за тавани на цени и на търговски надценки и всичко, което ограничава конкуренцията. А не да разчита да бъде спасяван при всяка криза.