„ВДХ“ е единственото печелившо дружество от финалното раздаване на пари от кабинета на Росен Желязков по големите железопътни проекти, финансирани от Кохезионния фонд на Европейския съюз. Компанията на Велико Желев, повече известен като Вичо Касичката, получава близо 7 милиона евро от общо отпуснатите 25 млн. евро на 19 февруари 2026 г. – денят, в който встъпва в длъжност служебното правителство на Андрей Гюров. Останалите 18 млн. евро все още не са разплатени, става ясно от отговора на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) до Mediapool.
България закъснява с изпълнението на големите жп проекти. Един от най-важните е изграждането на скоростната жп магистрала от София до Бургас, чийто строеж започна с влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. Първоначално планове бяха тя да е готова до 2023 г. Това не се случи и довършването ѝ остана за настоящия програмен период, който финансово приключва в края на 2030 г. Това е причината голяма част от договорите да бъдат прехвърлени и да се изпълняват по програма „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г.
В края на мандата си вицепремиерът и министър на транспорта Гроздан Караджов (ИТН) публично се оплака, че липсата на държавен бюджет за 2026 г. поставя на изпитание изпълнението на тези проекти. „Всяка сутрин се боря с това къде и кои фирми са казали, че повече няма да работят“, каза Караджов през януари. Причината – закъснелите плащания към изпълнителите, които имат да получават пари от третото тримесечие на 2024 г. насам.
Така на 11 февруари Министерският съвет одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията от 25 млн. евро за НКЖИ. Парите трябваше да отидат за разплащане на вече извършени дейности по стратегическите железопътни проекти, финансирани от Европейския съюз и националния бюджет.
Решението е пряко свързано с прилагането на Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация. Определянето на инфлационната надбавка беше приета с Постановление № 290 на Министерския съвет от 2022 г.
НКЖИ в момента изпълнява проекти за около 2 милиарда евро и няма възможност да покрие тези разходи със собствени средства. Идеята беше отпуснатите 25 млн. евро да се разпределят равномерно на фирмите спрямо свършената работа. Действителността обаче се оказа друга.
„ВДХ“ е единственият печеливш засега
По неофициална информация почти цялата сума е трябвало да бъде изплатена на „ВДХ“, чието старо име е „Водстрой 98“. Навремето компанията се свързваше с лидера на „ДПС Ново начало“ Делян Пеевски, според признанията на бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. След като той обяви това, фирмата беше купена през 2016 г. от бившия пътен шеф Велико Желев, който е собственик и на „Хидрострой“ – друг голям строител.
Опитът „ВДХ“ да получи цялата сума от 25 млн. евро обаче се оказва неуспешен. Така се стига до плащане на близо 7 млн. евро по два от проектите, в които участва в деня на смяната на властта – 19 февруари 2026 г., става ясно от отговора на НКЖИ.
Единият проект е втората фаза на рехабилитация на железопътната линия Пловдив – Бургас, която тече от 2007 г. Става въпрос за реконструкция на стрелковото развитие на гара Зимница и рехабилитация на контактната мрежа в гарите Зимница и Стралджа, по който на „ВДХ“ АД е изпълнител от 2020 г. Договорът е от предишния програмен период и по него е платено 6 754 224.03 евро, става ясно от системата за еврофондовете ИСУН 2020. Проектът не е изпълнен до края на 2023 г. по различни причини. Той е разделен на части и успешно завършен през август 2025 г., като стойността на договора по втората фаза е 9 042 618.89 евро, според ИСУН 2020. На 19 февруари 2026 г. по него са изплатени 2 073 355,13 евро, се казва в отговора на НКЖИ до Mediapool.
Защо се бавят големите жп проекти?
Няколко са основните причини за бавното строителство на големите железопътни проекти, финансирани с европейски средства. Основната е въведената индексация на цените за строителство спрямо инфлацията, коментира пред Mediapool инж. Мартин Янев, заместник-председател на Клъстер Зелен транспорт.
Ако по време на епидемията от коронавирус имаше логика за въвеждане на този механизъм заради резкия скок на цените и нарушените вериги на доставки, то днес няма логика да продължава, смята той. Напротив фирмите имат стимул да бавят изпълнението на проектите, защото ще получат повече средства, което поставя под риск приключването им в срок и товари допълнително бюджета, коментира инж. Янев.
Друга причина според него за бавната модернизация на жп инфраструктурата е раздробяването на големите проекти на малки лотове, което се прави и в пътното строителство. Това става с цел да не участват големи чужди компании, защото те нямат интерес към малки поръчки, докато в същото време българските строители нямат капацитет да участват в търгове за милиарди, смята инж. Янев.
Не на последно място разследванията на Европейската прокуратура по няколко жп проекта също забавят реализацията им, смята експертът.
Той добави, че честите смени на правителства, които обикновено са съпроводени с промени в ръководствата в железопътния сектор, както и различните приоритети на всяко едно управление при липсата на каквато и да било стратегия и дългосрочна визия също допринасят за забавянето на изпълнението на инфраструктурните жп проекти.
Мартин Янев не е оптимист и че през настоящия програмен период – до края на 2030 г., жп линията София – Бургас ще бъде завършена и влаковете ще препускат със 160 км/ч, каквато е проектната скорост на трасето. „Без бюджет и капиталова програма няма как да продължи строителството на жп обектите“, смята той.
Другият проект е втората фаза на модернизацията на железопътния участък Елин Пелин – Костенец. По този договор обединението ДЗЗД „Евро път“, в което водещ партньор е „ВДХ“ АД, изпълнява жп участъка между Вакарел и Ихтиман (20 км). В него участват още компаниите „Инжстройинженеринг“ ЕООД и „Битумина ГмбХ – България“ ЕООД.
Консорциумът спечели поръчката с цена от 113.6 млн. лв. без ДДС след съдебно решение през 2020 г. По този договор обединението е получило 20 289 988.40 евро, според ИСУН 2020.
По различни причини и този проект не беше изпълнен до края на 2023 г. и остана за довършване през настоящия прогромен период. Договорът по втората фаза на изпълнението му е 65 381 972.11 евро, според ИСУН 2020. По него при смяната на властта на 19 февруари са платени 4 907 696.95 евро, се казва в отговора на НКЖИ до Mediapool.
Браншът бесен
Компании, които участват в строителството на големите жп проекти, коментираха неофициално, че са бесни от факта, че плащанията са единствено към „любимите“ фирми на властта, а не се разпределят пропорционално на всички чакащи на опашката.
Така например е било направено през лятото на 2025 г. от правителството на Росен Желязков. На заседание на Министерския съвет от 21 май 2025 г. е взето решение за отпускане на 238.489 милиона лева за НКЖИ.
Средствата са разплатени поетапно по вече сключени договори. По този начин е гарантирано изпълнението на поетите ангажименти за развитие на „основната“ и „разширената“ европейска TEN-T мрежа, както и програмите за изграждането, поддържането, ремонта, развитието и експлоатацията на железопътната инфраструктура.
С отпуснатите над 238 млн. лева са покрити извършени строително-монтажни дейности за периода от 3-то тримесечие на 2021 г. до 2-ро тримесечие на 2024 г. включително.
Напрежение в НКЖИ
Докато текат плащанията за една фирма, а други продължават да чакат на опашката, е сменен председателят на Управителния съвет на НКЖИ Тодор Василев с Мария Генова. Това става със заповед на служебния министър на транспорта Корман Исмаилов от 2 март 2026 г., сочат публикуваните документи в Търговския регистър.
Тодор Василев беше назначен от Гроздан Караджов през лятото на 2025 г. Финансистът Василев е негово доверено лице и беше шеф и на агенция „Пътна инфраструктура“ по времето, когато Караджов беше вицепремиер и министър на регионалното развитие в правителството на Кирил Петков.
Докато Тодор Василев ръководи НКЖИ Мария Генова е негов съветник. Вътрешни източници, че тя е била наясно със схемите за плащане на фирмите.
Мария Генова не е нова за държавната компания. Тя е доведена от инж. Иван Бакалски, който ръководи важния жп проект Пловдив – Бургас. В ръководството на НКЖИ се издига по времето на правителството на Николай Денков, като тогавашният транспортен министър Георги Гвоздейков първо я прави член на Управителния съвет на НКЖИ, а след това я назначава за генерален директор на националната железопътна компания. Мария Генова обаче се задържа на поста само няколко месеца – от октомври 2023 г. до юни 2024 г. Подава оставка заради серия от железопътни инциденти по настояване на Гвоздейков.
Към момента официално Мария Генова все още не е председател на Управителния съвет на НКЖИ. Вписването ѝ се бави в Търговския регистър заради дадени указания за отстраняване на нередности.
Средствата са разплатени поетапно по вече сключени договори. По този начин е гарантирано изпълнението на поетите ангажименти за развитие на „основната“ и „разширената“ европейска TEN-T мрежа, както и програмите за изграждането, поддържането, ремонта, развитието и експлоатацията на железопътната инфраструктура.