Posts Tagged ‘трифон зарезан’

На Трифон Зарезан не давайте пари!

Posted on: януари 29th, 2023 by МИГ No Comments

Трифон Зарезан е празник на виното, лозарите и кръчмарите. Има няколко поверия, свързани с този ден, които хората в някои части от страната все още зачитат. Вярва се, че ако на Трифоновден дадеш пари – цяла година ще даваш, а ако вземаш – цяла година ще вземаш. Какъвто човек срещнеш сутринта на улицата на Трифоновден, такъв ще ти е късметът през цялата година. В миналото на този ден рано сутрин се е месил обреден хляб и се е готвела пълнена кокошка с ориз и кисело зеле.

Във вълнена торба стопанинът на къщата слагал питата, кокошката, бъклица вино и тръгвал към лозето, за да го подреже. В ритуала за подрязване за берекет на гроздето мъжът се обръщал на изток, прекръствал се тържествено и с косер отрязвал от три главини няколко пръчки. Отрязаното място се поливало с червено вино и благославяло с думите: „Колкото капки, толкоз коли грозде!“. Жените през този ден не трябва да докосват остри сечива и предмети, за да не докарат лош късмет в дома.

На празничната трапеза пък задължително трябва да присъства виното, за да има берекет в къщата. Ако времето през деня е хубаво и ясно, такова ще е то и през цялото лято. Ако е облачен денят, пролетните култури ще са в изобилие, но житото ще има главня. Ако грее слънце преди обяд, царевиците ще са добри, ако след обяд е слънчево, ще са добри културите, които се сеят по-късно. Ако вали дъжд – добре е за виното и царевицата, ако вали сняг – ще са добри пчелите. Ако е сух студ, началото на лятото ще е сухо. Ако нощта е звездна, пролетта ще настъпи късно.

Отбелязваме празниците на виното и любовта

Posted on: февруари 14th, 2022 by МИГ No Comments

Днес празнуваме Трифон Зарезан и Свети Валентин, съобщава Нова телевизия.

Денят на лозаря – Трифон Зарезан, е посветен на труда и любовта на българите към лозята, гроздето и виното.

За първи път този празник започва да се чества официално у нас през 1962 г. в деня на Свети мъченик Трифон.

Влюбените пък отбелязват Свети Валентин. Празникът обикновено не минава без подаръци, бонбони и цветя.

Празнуваме Свети Трифон Зарезан

Posted on: февруари 14th, 2019 by МИГ No Comments

На 14 февруари празнуваме Трифон Зарезан или Деня на лозаря – традиционен български народен празник в чест на Свети Трифон, лозата и виното.

Чества се като празник на свързаните с винопроизводството и търговията с вино, освен това исторически е свързан със соколарите и градинарите. Денят е 14 февруари (по григорианския календар). Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.

Рано сутринта стопанката омесва хляб – пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се препича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето.

Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение.

„Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му.

Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село.

Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните – за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.

Тя трябва да бъде приготвена с необходимото внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, за да приготви прясна пита. За целта са необходими единствено 1 кг брашно и 1 чаена лъжичка сол. Брашното се пресява, за да остане само най-чистото от него. След това трябва равномерно да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода.

Тестото се меси докато започне да образува шупли. След това направената пита се изпича в добре загрята предварително фурна. След като питата е готова, се покрива с памучна кърпа, за да не изсъхне кората и? Като основно ястие по стар български обичай се препоръчва пълнена кокошка.

Избираме кой от три празника да почетем днес

Posted on: февруари 14th, 2018 by МИГ No Comments
Днес се отбелязват три празника и всеки българин може да избере кой от тях да празнува. Това са празникът по стар стил на Свети Трифон Зарезан, честван като Ден на лозаря, църковният празник за Успението на Свети Кирил Славянобългарски и празникът на Свети Валентин.

Денят на лозаря – Трифон Зарезан, е посветен на труда и любовта на българите към лозата, гроздето и виното. За първи път този празник започва да се чества официално у нас през 1962 г. в деня на Свети мъченик Трифон. Тогава с постановление на Министерския съвет е обявен за професионален празник на лозаря. С въвеждането през 1968 г. на Григорианския календар от Българската православна църква църковният празник на Свети Трифон Зарезан започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.

Според българския обичай, в празничния ден селските стопани излизат на полето и зарязват няколко пръчки, поливат корените на лозата с вино и благославят:
„Колкото капки, толкоз коли грозде“.

Кулминацията на празника е избирането на „цар на лозята“ – обикновено това е някой добър стопанин, който се смята за късметлия, за да може по време на неговото „царуване“ да се роди обилен плод.

На 14 февруари Българската православна църква отбелязва църковния празник на Успението на Свети Кирил Славянобългарски. Константин Философ, наречен Кирил, произхождал от семейството на знатните солунски славяни – Лъв и Мария. Учил е в Магнаурската школа в Цариград. Завършил образованието си с прозвището „философ“ и бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. На него били възлагани различни поръчения с обществен характер. Отегчен от суетата на този свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където създали славянската азбука и превели свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи. Кирил починал в Рим на 14 февруари 869 г. и бил погребан в църквата „Свети Климент Римски“.

Свети Валентин е роден в Италия и е бил християнски епископ. Живял е по времето на император Марк Аврелий Клавдий Втори. Когато императорът забранил на войниците си да се женят с идеята, че като нямат семейство, ще са по-самопожертвувателни в битките, войниците християни тайно били венчавани от епископ Валентин. Заради това впоследствие той е обявен за закрилник на влюбените. Обезглавен е през 270 г. заради непреклонната си вяра в Бога, а много скоро след това е канонизиран.

Празникът 14 февруари, посветен на Свети Валентин, започва да се чества през 14-и век. На този ден влюбените изразяват любовта си един към друг, като си изпращат поздравителни картички и бонбони във формата на сърце. Обичайно се подаряват и цветя.