Когато Илон Мъск пое юздите на гиганта в социалните мрежи Туитър на 27 октомври 2022 година, едно от обещанията му беше политика на абсолютна свобода на словото. Вече с достъп до вътрешната комуникация и десетки хиляди файлове, документиращи всичката цензура, която е налагала социалната мрежа, Мъск обеща, че ще разкрие истината за задкулисието, което се е случвало през годините в Туитър, като се концентрира върху два случая – премахването на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп от социалната мрежа и цензурирането на историята за лаптопа на Хънтър Байдън, синът на Джо Байдън, който съдържаше съмнителна информация за сделките на Байдън младши в Украйна през годините.

Първата част на историята беше публикувана на 3 декември от Мат Таиби и показва постепенното уронване на стандартите в социалната мрежа. От редовна комуникация се вижда как на този етап изисквания от политически лица да се “погрижат” за съобщения в Туитър са нещо обикновено – един служител получава мейл с туитове от екипа на Джо Байдън, друг връща отговор – “погрижих се”.

Друго съобщение показва как от Демократическата партия изпращат изискване за преглеждане на съобщения на актьора Джеймс Уудс, един от малкото консервативно настроени хора в шоубизнеса. Според Таиби има доказателства, че и двете големи партии в САЩ са имали възможността да пращат туитове за преглеждане – но Туитър, случайно или не, има за служители преобладаващо подкрепящи Демократическата партия. Всъщност, шокираща статистика показва, че 99.7% от даренията, изпратени на политически партии от служители на Туитър, са именно към Демократическата партия.

Таиби продължава с историята за лаптопа на Хънтър Байдън, синът на Джо Байдън, за да покаже как тази пристрастност към конкретната политическа партия се отразява на модерацията.

През 2020 година в. „Ню Йорк Пост“ публикува сензационното съдържание на лаптопа на сина на президента, а Туитър предприема безпрецедентна цензура, заличавайки линкове и дори използвайки инструмент за блокиране на споделянето му чрез съобщения – нещо, което се използва предимно за незаконно съдържание. Говорителката на Белия дом Кейли Макенани дори е блокирана от Туитър, просто защото е споделила линк към историята.

Следва недоумение сред служителите на Туитър, показано в комуникациите, които не са наясно защо подобна история се цензурира. Цитира се политиката по “материали, придобити чрез хакване”, която обаче е за чуждо влияние в политиката. За такова при историята за лаптопа на Хънтър Байдън – няма доказателства. Дори представители на демократическата партия изразяват притеснение с това до каква степен Туитър може да цензурира новина, без никаква реална причина.

Във втората част на “Файловете Туитър” се показва как компанията продължава да нарушава собствените си правила и да цензурира без да се притеснява за свободата на словото. Например, доктор Батачиара пуска туит, в който изразява притеснение за това дали затварянията по време на Ковид-19 ще вредят на децата. Веднага след това е поставен тайно в листа на Туитър за акаунти, които да имат ограничена видимост от другите.

Други снимки показват как консервативни журналисти са поставени в други тайни списъци от рода на “Не се разпространява” или “Не може да се намери чрез търсачката”. Това се случва, след като през 2018 година Туитър официално отрича да поставя тайни ограничения върху своите потребители. Самите те впоследствие използват за себе си термина “филтър за видимостта”. По този начин Туитър контролира изцяло това кой ще види и кой няма да види конкретно съобщение в социалната мрежа, без никой да е наясно защо го вижда. Бивши служители на Туитър казват, че така социалната мрежа има почти пълен контрол върху това какво виждат хората и какво не виждат.

Същевременно модерацията не следва собствените си правила – акаунтът “Либералите в тик-ток” например е блокиран от социалната мрежа на базата на “нарушение на правилата за омраза”, докато вътрешен мейл между служители на Туитър гласи, че няма подобно нарушение. И акаунтът е премахнат за 7 дни, на базата на това, че “намеква, че смяната на пола на малолетни е подобно на насилие върху децата”.

Третата част на файловете показва предисторията на блокирането на акаунта на Доналд Тръмп. Според комуникациите между служители, те напълно са осъзнавали историческата значимост на това действащ президент да бъде цензуриран от социалните мрежи.

Съобщения между служителите показват как приближаването на изборите в САЩ предизвиква разделяне между малка група висши служители, които могат да взимат решения на собствена глава и цялостната модерация, която следва правилата на Туитър. Очертава се главното действащо лице в историята – Йоел Рот, шеф на отдел “Доверие и безопасност”. В своите комуникации Рот намеква, че вече е започнал да се среща с ФБР покрай предстоящите избори. Други комуникации показват, че вече е имал седмична среща с ФБР по различни въпроси, както и месечна, свързана с неизвестна тема.

ФБР се показва като основен играч в действията на Туитър – с редовни съобщения по електронната поща, които призовават Рот и неговите служители да разглеждат различни туитове на консервативни политици в САЩ.

Рот естествено изпълнява задачата и поставя съобщение под туитовете на консервативните политици, че информацията от тях е “фалшива”, въпреки липсата на нарушаване на правилата.

Третата част на файловете завършва с шокиращото разкритие, че между стотиците съобщения на служители за действия по искане на ФБР и Демократическата партия нито един път не е обсъждано действие по искане на офиса на тогавашния действащ президент на САЩ Доналд Тръмп.

Четвъртата част на историята показва как високопоставени фигури като Мишел Обама и шефове в технологични компании призовават Туитър да премахне акаунта на Доналд Тръмп. Отново се цитира контекстът, че 99.7% от даренията от служители на Туитър са в полза на Демократическата партия. Поради надигащите се гласове за цензура, собственикът на Туитър Джак Дорси, който по това време е на почивка, изпраща мейл, че Туитър трябва да се придържа към политиката си и да не нарушава собствените си правила, както и да не налага перманентни премахвания на потребители. Йоел Рот, в отделни съобщения към служителите, ги уверява, че “има хора, които не са доволни от това”.

Малко след това потвърждава на друг служител, че Джак Дорси е одобрил перманентното премахване на потребители след 5 “нарушения”. Колегата на Рот веднага пита дали това означава, че могат да премахнат Тръмп от платформата. Рот заключва, че засега не може, защото има само едно нарушение.

Търсейки из хиляди съобщения по темата, екипът на Мъск е намерил само едно съобщение между колеги, в което младши служител в Туитър изразява притеснение, че Туитър започва да цензурира на собствена глава и да не следва собствените си правила. Съобщението остава без отговор или реакция.

Следващите съобщения показват как Рот взима решения, без да следва правилата, често позовавайки се на такива, които не са свързани по никакъв начин със случая или цензурира на базата на предположения.

Важно е да се отбележи, че Туитър има политика да оставя видими туитове, които може да нарушават правилата, но идват от публични фигури (президенти, премиери), поради което е “от публичен интерес” да остане видимо какво са казали те. Тъй като тази политика би трябвало да се приложи и към Доналд Тръмп, той не може да бъде премахнат и неговите туитове трябва да останат видими. Йоел Рот, разбира се, успява да промени това и споделя на свой колега, че политиката е отпаднала “само за този конкретен случай”.

Малко след това той вече се възползва от новата политика, като оказва натиск за премахването на сенаторът от Републиканската партия Мат Гетз. Рот пита дали той може да бъде премахнат, макар да “не пасва с нищо” (т.е. искат да го премахнат, но не могат да измислят причина).

Петата част започва със съобщенията от дните около премахването на Доналд Тръмп. Във вътрешните канали за комуникация на Туитър се вижда как служителите на фирмата упражняват натиск върху собственика да бъде премахнат Доналд Тръмп и не са доволни от решението да се следват правилата на платформата. Някои служители споделят, че “трябва да предприемем правилните действия”, докато писмо от в. „Вашингтон Пост“ настоява да бъде премахнат президентът.

Въпреки това, за момента висшите служители на Туитър настояват, че той не нарушава правилата на платформата. Стотици съобщения търсят причини, но отново и отново отговорът е, че няма никакво нарушение на правилата от негова страна.

В контекста се посочват други туитове, които Туитър е оставил и потребители, които все още могат да ползват платформата – например висшият свещеник от Иран Али Хаменей, който пише: “Израел е злокачествен тумор в Западноазиатския регион, който трябва да бъде премахнат и унищожен – това е възможно и ще се случи”. Али Хаменей все още не е свален от Туитър, а съобщението е видимо. Бившият премиер на Малайзия пише: “Мюсюлманите имат право да са ядосани и да убият милиони французи заради миналото”. Също не е премахнат от платформата.

Президентът на Нигерия Мухамаду Бухари призовава за насилие към опозицията. Туитът е премахнат, но Бухари все още може да ползва платформата. В туит, който нарушава именно правилата, заради които Доналд Тръмп е премахнат, президентът на Етиопия призовава на въоръжен преврат жителите на държавата си.

Междувременно във вътрешни съобщенията друг от висшите служители на Туитър Виджайа Гаде се появява с брилянтна идея – да се провери дали туитовете на Доналд Тръмп имат “закодирани послания към насилие”. Идеята предизвиква огромно одобрение и се обсъжда сред други служители, като се стига до извода, че може да се заключи, че Доналд Тръмп води терористична група с думата “американски патриоти”.

Малко по-късно се намесва собственикът на Туитър, който отговаря защо президентът не е премахнат. Но служителите не са доволни от решението.

Шестата част от „Файловете Туитър“ показва как връзката между ФБР и Туитър се засилва през годините. От януари 2020 до ноември 2022 са разменени 150 съобщения между Йоел Рот и агенти на ФБР.

Федералните, които се грижат за социалните мрежи, вече наброяват 80 души. Освен, че агенцията изисква от Туитър да цензурира конкретни акаунти, Джеймс Бейкър, висш служител на Бюрото, е нает от Туитър, веднага след като напуска ФБР.

Често ФБР посочва потребители, които публикуват шеги, но са с консервативна насоченост. При тях има моментални наказания. Същевременно потребители, които са с либерална насоченост, получават повече свобода – при тях се приема, че понякога публикуват сатира.

В своите съобщения ФБР показва ясно, че очаква в Туитър да изпълняват задачите, които им поставят. Като например имейл, който посочва 4 потребителя и настоява за “действия”.

Седмата част продължава да документира връзката между ФБР и Туитър. Ден преди публикуването на историята за лаптопа на Хънтър Байдън ФБР изпраща редица файлове на Йоел Рот, които остават секретни. Въпреки това, разпитван пред конгреса на САЩ, Рот признава, че преди да се разбере за лаптопа, ФБР вече са го предупреждавали за предстояща “информация, придобита с хакване, която трябва да бъде спряна”. Марк Зукърбърг, собственик на Фейсбук, потвърждава в друго интервю, че и той е бил предупреден от ФБР за предстоящата история и е упражнен натиск тя да бъде цензурирана.

Тук ФБР започва да цитира “руско влияние”. Техни агенти впоследствие потвърждават, че не са видели признаци за намеса на Русия, но Зукърбърг и Рот са предупредени, че “атаката” ще дойде именно от руски агенции и трябва да бъде спряна. Всъщност, ФБР вече са настоявали да бъдат предприети действия за “руско влияние” в туитове от Доналд Тръмп. Тук Йоел Рот се е опълчил на агенцията и е казал, че не вижда такова влияние и то не може да бъде намерено. Същевременно Рот изразява притеснения, че ФБР продължава да упражнява натиск Туитър да сподели с тях техническата информация на платформата, която позволява да се цензурират отделни потребители.

ФБР продължава да настоява за руско влияние и да иска секретната техническа информация на Туитър, която им е отказана. Но през юли 2020 година, служители на Туитър получават достъп до секретни документи на агенцията – а Йоел Рот споделя в друго интервю, че е бил “подготвен” от ФБР да види руско влияние в историята за лаптопа на Хънтър Байдън, а през септември 2020, преди да е публикувана историята, участва в семинар заедно с хора от Фейсбук за “овладяване на атака, насочена към Хънтър Байдън”.

Към края на 2020 г. в Туитър работят толкова бивши служители на ФБР, че се налага създаването на наръчник за преминаване от ФБР в Туитър.

Опитите на ФБР се увенчават с успех – веднага след публикуването на историята за сина на Джо Байдън, Рот праща съобщения към служителите на Туитър, че “звучи като предупрежденията на експерти и би трябвало да е външна атака”.

Джеймс Бейкър, бивш служител на ФБР, който преминава в Туитър, междувременно провежда десетки секретни срещи с контакти сред агенциите на САЩ, включително с бившия си шеф. Междувременно той настоява пред Рот, че историята за Хънтър Байдън е фалшива.

Осма част показва, че навлизането на агенциите на САЩ в социалната мрежа не се ограничава до цензуриране на истории, опасни за Джо Байдън и кандидатурата му за президент. През 2017 от Пентагона е изпратен списък на Туитър с потребители с арабски имена, които САЩ използва, за да “засили конкретни теми в арабския свят”, които агенциите настояват да не могат да бъдат ограничавани или наказвани.

„

Туитър, разбира се, създава такъв етикет и го дава на тези потребители. Техните съобщения са предимно анти Иран, подкрепят инвазията в Йемен и споделят твърдения, че ударите с дронове на САЩ убиват само терористи. Служителите на Туитър са напълно наясно с измамата, тъй-като потребителите се представят като “новинарски агенции от Близкия изток” и дори се организират да помогнат на Пентагона да бъде по-ефективен в скриването на своето участие.

Други потребители, които са изпратени на Туитър от Пентагона, пишат на руски и арабски за проблеми в Сирия и действията на ИДИЛ.

През август 2022 е публикуван доклад, който показва, че САЩ използват хиляди акаунти в социалните мрежи за да споделят информация, която цели да осмива противниците ѝ в други държави, предимно Русия и Китай. Няколко от тези акаунти са същите като тези, които Пентагонът изпраща през 2017 на Туитър.

Превод: „Труд“