Арабската медия Al Jazeera излезе с обширен материал, посветен на протестите срещу Делян Пеевски в България. Автори са Диана Хусеин и Мохамад Ал Али.

Делян Пеевски изкара младите българи по улиците с искане той да се оттегли от властта. Санкциониран за корупция, той не демонстрира особена тревога от мащабните протести срещу него, пише медията.

В материала се посочва, че Пеевски се държи като самопровъзгласен лидер на българските турци и мюсюлмани, но големите организации на българските турци в Турция са силно недоволни от него заради това, което е направил с Движението за права и свободи. А тези организации поддържат тесни връзки с турците в България и играят ключова роля по време на избори.

Манипулирането от страна на Пеевски на етническата карта доведе до разломи и в самата му партия, пише в статията.

Материалът на Al Jazeera

„Казвам се Джем Юмеров, турските ми корени се простират до девет поколения в семейството ми – от баща ми назад до дядо, до прадядо. Човекът на име Делян Пеевски не ме представлява – и то не защото принадлежи към българския етнос. За мен през последните 30 години Движението за права и свободи беше партия на някои тарикати, част от които се превърнаха в олигарси. Докато цял един етнос и едно общество връзваха тютюн от 5:00 часа сутринта, други живееха в сараи, а ние не сме забравили кой плащаше сметката за тези сараи. Нека Пеевски не забравя, че турският етнос има непоносимост към свинско месо и това рано или късно ще се прояви. Просто ние сме хора от различни светове“.

Така младият спортен журналист от информационен сайт Джем Юмеров обобщи в ефира на държавната телевизия БНТ позицията на своето поколение, което излезе в края на ноември по улиците на София с искане за оставката на дясноцентристкото правителство, оглавявано от Росен Желязков, във връзка с опита му да прокара бюджета за 2026 г. едновременно с присъединяването на страната към еврозоната. Това бяха най-мащабните протести в България след падането на комунистическия режим през 1989 г., които доведоха до оставката на правителството на 11 декември.

Кой всъщност е Делян Пеевски?

На първо място следва да се отбележи, че оставката на правителството на Желязков дойде на фона на продължаваща политическа криза от 2020 г. насам, чийто център са двама политици: Бойко Борисов (лидер на управляващата коалиция) и Делян Пеевски (лидер на Движението за права и свободи, подкрепящо правителството). Натрупаното недоволство срещу двамата ескалира след включването на спорни предложения в проекта за бюджет за 2026 г., сред които предоставяне на концесията за държавната лотария на Пеевски, подготовка на мерки за национализация на рафинерията „Лукойл Нефтохим“ (най-голямата рафинерия на Балканите), повишаване на осигурителните вноски, теглене на огромни заеми без реформи и увеличаване на заплатите в сектора за сигурност. Широки слоеве от обществото тълкуваха тези предложения като опит на Пеевски да засили влиянието си в силовите структури и да сложи ръка върху две големи собствености: лотарията и рафинерията, собственост на „Лукойл“.

В светлината на тези данни не е изненадващо, че през 2024 г. Transparency International класира България (в своя индекс, обхващащ 180 държави) сред най-корумпираните страни – членки на Европейския съюз, заедно с Унгария и Румъния, като страната зае 67-о място в световен мащаб. За разлика от тази независима международна организация, Министерството на финансите на САЩ още през 2021 г. не се поколеба публично да посочи три конкретни имена в тази източноевропейска държава – Васил Крумов Божков, Делян Славчев Пеевски и Илко Димитров Желязков – като символи на българската корупция и да им наложи санкции на основание Закона „Магнитски“.

В прессъобщение, публикувано от американското министерство на 2 юни 2021 г., Пеевски е определен като „олигарх“, който системно извършва корупционни действия, включително подкупи и използване на влияние с цел контрол над ключови институции и сектори в българското общество. В текста на изявлението се посочва още, че през септември 2019 г. той е работил „активно за оказване на негативно влияние върху българския политически процес по време на местните избори, проведени на 27 октомври 2019 г. Той е водил преговори с политици, предлагайки им политическа подкрепа и положително медийно отразяване срещу защита от наказателни разследвания“. Поради това, според съобщението, Вашингтон е наложил санкции срещу Пеевски чрез замразяване на активите му и забрана за американски граждани да извършват каквито и да било сделки с него.

През същата година Пеевски не бе подминат и от разкритията в „Досиетата Пандора“, в рамките на които Международният консорциум на разследващите журналисти публикува около 12 милиона документа, разкриващи тайни богатства, укриване на данъци и пране на пари, извършвани чрез данъчни убежища от бизнесмени и политически лидери от цял свят. Установено бе, че Пеевски е пропуснал да декларира в данъчните си отчети три офшорни компании, регистрирани на Британските Вирджински острови, в период, когато е бил народен представител от Движението за права и свободи.

На 10 февруари 2023 г. Съединените щати разшириха обхвата на санкциите срещу Пеевски и свързани с него лица, а в същия ден Великобритания последва примера им и наложи санкции въз основа на собственото си законодателство за борба с корупцията. През същата година Вашингтон наложи санкции по Закона „Магнитски“ и на още петима български граждани, сред които бившият министър на финансите Владислав Горанов в две правителства на партия ГЕРБ, оглавявани от Бойко Борисов — партията, която формира и правителството на Желязков.

Защо Пеевски предизвика гнева на младите българи

С оглед на този документиран набор от корупционни престъпления не е изненадващо, че протестиращите млади хора в България възприеха Пеевски като символ на корумпираните фигури, които ги изкараха на улицата. Те го отличиха от останалите чрез образа на прасето (използван още преди това от местни карикатуристи), както и чрез тиквата (която в българския фолклор символизира глупост, инат и липса на култура) – използвана за обозначаване на Бойко Борисов. Това допълнително засилва любопитството към пътя на този олигарх. Със същото внимание заслужава и начинът, по който той отне лидерството на Движението за права и свободи от неговия исторически водач Ахмед Доган и поведе партията в посока, обратна на първоначалната ѝ линия.

В статия, публикувана на 30 януари 2024 г. в сайта „Бърд.бг“, специализиран в разследваща журналистика, години след налагането на американските санкции, под заглавие „Тъмните страници в досието Пеевски“, се посочва следното: „Списъкът с престъпни дейности, с които името на Пеевски е било свързвано през дълъг период от време, включва: мащабна контрабанда на цигари към Близкия изток и Турция; манипулиране и овладяване на цели сектори от обществените поръчки; използване на руски капитали за придобиване на контрол над „Булгартабак“ (държавната тютюнева компания) и най-голямата телекомуникационна компания в България подчиняване на службите за сигурност чрез назначаване на лоялни към него кадри.“

Пътят му до върха на ДПС

Що се отнася до политическия път на Пеевски, роден през 1980 г., той започва с присъединяването му към младежкото крило на партията на цар Симеон Сакскобургготски (2001–2005). Така Пеевски става най-младият член на правителствения апарат, след като е назначен за парламентарен секретар на министъра на транспорта и за член на Съвета на директорите на пристанище Варна. В този период майка му заема поста директор на Държавния спортен тотализатор.

В следващото правителство Пеевски заема длъжността заместник-министър по въпросите на бедствията и авариите, като отговаря за държавния резерв от запаси, предназначени за военно време. На изборите през 2009 г. той официално влиза в Движението за права и свободи, където е издигнат и избран за народен представител.

През този етап Пеевски вече е затвърдил противоречивото си и трудно обозримо присъствие в политическия живот като хибрид между бизнесмен, депутат и медиен магнат, чието семейство притежава редица вестници и радиостанции. Това е и периодът, в който партия ГЕРБ формира първото си правителство.

През 2013 г. управляващата коалиция (в която участват Българската социалистическа партия и Движението за права и свободи) номинира Пеевски за директор на Националната разузнавателна служба (тук има грешка, става въпрос за ДАНС), въпреки че през юни 2007 г. той вече е бил освободен от поста заместник-министър по бедствията и авариите заради корупционни скандали, свързани с търговските договори на държавната тютюнева компания „Булгартабак“.

Това решение предизвиква силно обществено възмущение и изкарва хиляди българи по улиците в протест срещу онова, което бе възприето като съюз между политическата власт, бизнеса и службите за сигурност. В резултат на протестите номинацията на Пеевски за този чувствителен пост е оттеглена, а правителството пада.

Но падането на правителството не премахна политическия чадър, който членството му в Движението за права и свободи му осигуряваше. Напротив – представителството му на движението в парламента му даде възможност да разшири мрежата си от клиентелистки зависимости сред бедните слоеве на турските, ромските и мюсюлманските малцинства в южната част на страната. Въпреки включването му в американския санкционен списък през юни 2021 г., Движението за права и свободи отново го включи в кандидатските си листи за изборите през ноември 2021 г., което му позволи да запази депутатското си място.

С избухването на масовото обществено недоволство срещу корупцията, от 2020 г. насетне Пеевски не се задоволи само с този политически щит. На първите избори след началото на протестната вълна срещу корупцията той бе избран за съпредседател на парламентарната група на Движението за права и свободи след парламентарните избори през октомври 2023 г. През февруари 2024 г., в края на националната конференция на движението, Пеевски бе избран за негов съпредседател заедно с Джевдет Чакъров.

На 22 декември същата година той организира извънредна конференция на движението, по време на която бяха приети промени в устава. Те предвиждаха отстраняването на основателя и почетен председател Ахмед Доган, премахването на неговия пост, както и на длъжността съпредседател, и избирането на Делян Пеевски за председател на партията. Това се случи паралелно с утвърждаването му като незаменим фактор в политическия живот – едновременно като лидер на Движението за права и свободи и на неговата парламентарна група, наречена „Движение за права и свободи – Ново начало“. В тези две качества той започна да играе ключова роля при формирането на парламентарни мнозинства, въпреки че групата му разполага с едва 29 депутати от общо 240.

Купуване на гласове

В коментар за AlJazeera.net Михаил Иванов, съветник по въпросите на етническите малцинства и правата на човека на първия демократично избран президент на България Желю Желев, заяви, че „Пеевски управлява партията си така, сякаш тя е негова частна компания. В тази партия се случва само това, което той каже. Затова, освен купуването на гласове, той не провежда политика, свързана с междуетническите отношения или насочена към изграждане на добри етнически връзки. Такова нещо при него не съществува. Той се опитва да печели привърженици, когато насочва средства към определени общини“.

В своя прочит на причините за последната криза, довела до падането на правителството на Желязков, българският политически активист Виктор Лилов написа във Facebook публикация от 2 декември: „Голяма част от хората смятат, че това правителство е просто поредното правителство под контрола на „силния човек“ в България – Делян Пеевски, единствения човек, който напълно отговаря на определението за олигарх: с тежки публични обвинения в корупция и задкулисно влияние, със санкции по „Магнитски“, с контрол над прокуратурата чрез изпълняващия длъжността главен прокурор Борислав Сарафов и с практически неограничен достъп до системата за национална сигурност. Това не е внезапен взрив, а натрупан гняв.“

Асен Василев, лидер на центристката опозиция, който постави борбата с корупцията в центъра на програмата си, през последните дни на протестите не настояваше само за оставката на правителството, но и за „оттеглянето на Делян Пеевски от политическия живот“.

Пеевски и малцинствата

Пеевски не показа особена тревога от излизането на българските младежи по улиците с искане той да се оттегли от властта. Но и не реагира с безразличие – вместо това избра да размаха картата на етническото напрежение, с която борави още от момента, в който си присвои лидерството на Движението за права и свободи. Така на 3 декември той заяви пред медиите: „Покажете мои братя – турски, помаци (българските мюсюлмани), роми. Като ваш лидер няма да им позволя това. Ако сеят омраза, ще жънат омраза. Предупреждавам ги да не разделят хората“. В отговор на въпрос дали заплашва с разпалване на етническо напрежение, той заяви, че няма да позволи „обиждането на моя народ“.

В отговор на това изявление Михаил Иванов казва, че „въпросите на етническите малцинства в България, както и темите за междуетническите отношения, не са сред приоритетите в политиките на Пеевски. Затова, въз основа на собствените си сметки, той е преценил, че за партия, доминирана от един човек, е изгодно да води подобна политика и да заема подобна позиция“.

Иванов допълва, че Пеевски се стреми да превърне партията си в национална сила без етнически облик, като разширява влиянието си в българското общество чрез увеличаване на контрола върху купения и корпоративен вот. „Успехът на този стремеж обаче остава под въпрос, на фона на появата на опозиционни към него формации дори в райони, където партията традиционно е имала силно влияние.“

В началото на декември Пеевски организира контрадемонстрации в своя подкрепа, но те не получиха очакваната подкрепа и дори доведоха до обратен ефект. Много български мюсюлмани, турци и роми отправиха чрез социалните мрежи призиви да не се подкрепят шествията на Пеевски. Това поведение допринесе за разширяването на протестите на 9 декември и за падането на правителството.

В обяснение на този парадокс Михаил Иванов посочва, че се формира нарастваща група от мюсюлмани (турци и помаци), която се отличава с независимост, образование и професионална интеграция и не разчита за силата си на държавните институции. Той добавя: „Тези хора имат собствен жизнен път, работят успешно в страната и в чужбина и не вземат политическите си решения въз основа на заповеди или натиск“.

Източник на Al Jazeera, пожелал анонимност, отбелязва, че големите организации на българските турци (живеещи) в Турция са силно недоволни от Делян Пеевски заради това, което е направил с Движението за права и свободи. Той допълва, че тези организации поддържат тесни връзки с турците в България и играят ключова роля по време на избори.

Манипулирането от страна на Пеевски на етническата карта е довело до разломи в самата партия. Исмаил Исмаил, председател на групата общински съветници на Движението за права и свободи в община Хасково, подаде оставка в знак на протест срещу тази политика по време на голямата демонстрация. Хасково е ключов регион за Пеевски, тъй като е една от най-големите смесени по етнически състав области и на нейната територия се намира най-големият граничен контролно-пропускателен пункт на Европейския съюз с Турция. Стъпката на Исмаил Исмаил бе предшествана от интервю на неговия баща Сабахтин Исмаил – собственик на голяма транспортна компания и един от учредителите на партията,  който заяви, че между хората не съществува реална етническа омраза, а натрупан гняв, насочен срещу „феодалите“ в политиката и срещу ръководството на Движението за права и свободи, което от 36 години се стреми да контролира гласовете на мюсюлманите.

В разговор с Al Jazeera Сабахтин Исмаил заявява, че „този етнически модел е вреден за България и вреден за мюсюлманите в България. Никой не приема Делян Пеевски, но в районите, където има избиратели на Движението за права и свободи, правилата са различни. Там българската държава отсъства“.

Пеевски и Израел

Прави впечатление и това, че Пеевски се държи като самопровъзгласен лидер на българските турци и мюсюлмани, но не проявява интерес или съпричастност към въпроси на външната политика, които ги засягат пряко – като продължилата две години израелска война в Газа. Напротив, на 13 октомври 2023 г. той заяви: „Като държава трябва да окажем пълна подкрепа на Израел“. Оттогава нито той, нито представители на партията му са направили каквито и да било изявления относно войната в Газа – дори след убийството на български гражданин, работещ за ООН в Газа, при което подалото оставка правителство възприе израелската версия за обстоятелствата около смъртта му.

По този повод Сабахтин Исмаил заяви пред Al Jazeera, че „Хората са потресени по места от това, което се случва. Как си представяте да се гледа това, което се случва в Газа и да гледаш някой, който се представя, че представлява мюсюлманите, да подкрепя Израел? Когато редица европейски държави като Испания, Словeния, осъждат тероризма на Израел и го обявяват за терористична държава. А нейн лидер е обявен за военнопрестъпник?“

Исмаил разказа и за това, че неговата фирма и семейството му са били подложени на тормоз и натиск заради публично изразената му позиция срещу войната вътре в партията. „Изразих ясно отрицателното си отношение към тяхното поведение и позицията им по отношение на Газа. Поставих ребром въпроса пред депутатите на партията: „Защо не заемат отношение за Газа?“. Те мълчаха като риби, защото нямаха какво да отговорят. Защото не е нормално да се представяш като представител на мюсюлманската общност в България и в същото време да казваш: „Подкрепям Израел безусловно“, заяви Исмаил.

От своя страна Иванов заяви: „Трагедията в Газа се превърна в дълбоко болезнено събитие, което българските мюсюлмани преживяват и продължават да преживяват, независимо от политическата си принадлежност, включително и поддръжниците на Пеевски, които също изживяват тази трагедия и осъждат геноцида, извършен там.“

В същото време граждани, и особено мюсюлмани, организират редовни кампании за събиране на дарения в подкрепа на Газа. Вълната на солидарност с Палестина вече не може да бъде скрита, въпреки че официалните медии продължават да пазят мълчание.

В опит да обясни мълчанието на правителството и на стоящия зад него Пеевски относно действията на Израел в Газа, собственикът и главен редактор на сайта „Гласове“ Явор Дачков заяви пред Al Jazeera: „Той е обект на санкции по американския закон „Магнитски“ и затова е най-силно зависим от американската политика. Нещо повече – именно американската политика му позволи да завземе такава власт в България, за да бъдат чрез него управлявани нейните геополитически интереси, особено по отношение на Русия и войната в Украйна.“

Дачков отбелязва още, че изявленията на Пеевски по въпросите на външната политика показват, че той е напълно твърд в придържането си към „американската линия“. „Той няма друг избор. Това е тяхната политика на зависимост. Ако отношенията му с Израел не са добри, той ще развали и отношенията си със Съединените щати. Просто няма избор“, допълни Дачков.

Сабахтин Исмаил споделя същото мнение. „Единственото му желание е да излезе от списъка „Магнитски“ и Съединените щати да го извадят от него. Той следва политиката на Тръмп сляпо, с надеждата по този начин да бъде изключен от списъка „Магнитски“. Но това няма да се случи. И затова повече от 600 000 мюсюлмани в България се използват като щит за защита на интересите на един-единствен човек. Това е скандално в XXI век“, коментира Исмаил.

Източник: Ал Джазира