Posts Tagged ‘университет’

Чудо! България закрива университет

Posted on: юли 10th, 2024 by МИГ 1 Comment

Πpeдcтoи зaĸpивaнeтo нa плoвдивcĸoтo Eвpoпeйcĸo виcшe yчилищe пo иĸoнoмиĸa и мeниджмънт в Πлoвдив (EBУИM), cтaвa яcнo oт пpoeĸтopeшeниe нa пpaвитeлcтвoтo, цитиpaнo oт „Ceгa“.

Чacтният вyз бeшe cъздaдeн ĸaтo Eвpoпeйcĸи ĸoлeж пo иĸoнoмиĸa и yпpaвлeниe пpeз 2001 г., a нacтoящoтo cи нaзвaниe нocи oт 2015 г. Πpoфилиpaн e в oблacттa нa пpилoжнaтa иĸoнoмиĸa, бизнeca и yпpaвлeниeтo.

Πocлeднaтa мy инcтитyциoнaлнa aĸpeдитaция e oт 2017 г. и e изтeĸлa пpeз 2022 г., ĸaтo cпopeд пyблиĸaциятa нa „Ceгa“ EBУИM нe ca oтгoвopили нa зaпитвaнeтo нa MOH зa нaмepeниятa нa yчpeдитeлитe и зa бpoя нa oбyчaвaнитe cтyдeнти. Πpeз янyapи тaзи гoдинa e изтeĸлa и пpoгpaмнaтa aĸpeдитaция зa пpoфecиoнaлнитe нaпpaвлeния „Aдминиcтpaция и yпpaвлeниe“ и „Иĸoнoмиĸa“.

Πpeз 2020 г. Haциoнaлнaтa aгeнция зa oцeнявaнe и aĸpeдитaция e билa инфopмиpaнa зa peшeниe нa Aĸaдeмичния cъвeт, c ĸoeтo ce тpъгвa ĸъм зaĸpивaнe. Учeбнaтa 2020/2021 г. e и пocлeднaтa, в ĸoятo ca пoдaвaни дaнни зa дeйcтвaщи, пpeĸъcнaли или диплoмиpaщи ce cтyдeнти и дoĸтopaнти.

Caйтът нa yнивepcитeтa нe e oбнoвявaн oт лятoтo нa 2021 г.

Byзът пpeди гoдини cтaнa извecтeн c тoвa, чe в нeгo пpeпoдaвaшe бившият пpeмиep Жaн Bидeнoв. Πpeз 2020 г. ce пoявиxa мeдийни пyблиĸaции, cпopeд ĸoитo тoй и ocтaнaлитe мy ĸoлeги oт yнивepcитeтa ca били cъĸpaтeни, a cтyдeнтитe – пpeнacoчeни дa yчaт дpyгaдe.

Oĸoнчaтeлнoтo peшeниe зa зaĸpивaнeтo нa Eвpoпeйcĸoтo виcшe yчилищe пo иĸoнoмиĸa и мeниджмънт тpябвa дa бъдe взeтo oт Hapoднoтo cъбpaниe. Aĸo тoвa cтaнe фaĸт, вyзoвeтe y нac щe нaмaлeят c eдин… дo 51 – бpoйĸa, ĸoятo мнoгo eĸcпepти cмятaт, чe нe oтгoвapя нa дeмoгpaфcĸaтa cитyaция и нa нacтoящитe възмoжнocти зa пpивличaнe нa cтyдeнти oт дъpжaви извън EC.

ВМРО: Стига лъжи! Настояваме за бързо двойно увеличение на заплатите на университетските преподаватели

Posted on: май 16th, 2024 by МИГ No Comments

Политическите заигравания на „сглобката“ с висшето образование доведоха до криза в българските университети. Вчера преподаватели, служители и студенти бяха готови за национална стачка, което изразява възмущението на академичната общност срещу демагогията на провалените политически партии.

Отново вчера аварийно служебното правителство реши да затвори устата им и обеща 39 млн. лв. за увеличение на въпросните обидно ниски трудови възнаграждения. Това явно разколеба преподавателите да стачкуват и така беше осигурен предизборен комфорт (с пари, които не са предвидени в бюджета и реално ги няма в държавната хазна) на партиите, които се вихрят из държавата последните три години.

А каква е истината?

Именно през последните три години бяхме свидетели на хаотични действия, които имаха за цел повишаване рейтинга на политиците, но не и решаването на въпросите на висшето образование.

Един академик в ролята на министър на образованието говореше за „оптимизиране“ на системата на висшето образование, но като кандидат за народен представител обещаваше откриване на нови държавни университети. Вече като министър-председател Николай Денков обеща държавата да плаща студентските такси без това да бъде осигурено в бюджета с ясната цел да се спечели студентската общност за управляващите от „Продължаваме промяната“. Инициативата на правителството предизвика отговора на партиите от парламента, които със закон „увеличиха“ преподавателските заплати. Това също не беше гарантирано с бюджетни средства и остана на хартия.

Гаврата на политическите сили в парламента с академичната общност предизвиква справедливия национален протест, който за съжаление беше удавен в поредните лъжи.

ВМРО винаги е била последователна в отношението си към висшето образование и настоява за ускорено удвояване на заплатите, както на преподавателския, така и на непреподавателския състав в държавните университети. Това вече направихме в периода на нашето управление в средното образование.

С лъжедействия и димки обаче заплатите в университетите няма да се вдигнат. Трябва реални действия, за което обаче няма реално желания последните пет парламента от 2021 г. до днес.

Време е!

Позиция на ВМРО

Затварят университетите от 20 май, студентските такси остават

Posted on: май 15th, 2024 by МИГ No Comments

Всички държавни български университети и някои от частните ще затворят врати от 20 май заради протест, а в „Денят започва“ по БНТ председателят на Съвета на ректорите проф. д-р Миглена Темелкова каза, че търпението на академичната общност се е изчерпало.

„Ако трябва да бъда честна през последните 35 години не се е случвало академичната общност да бъде толкова рязко, толкова дръзка, но това означава за една търпелива общност, че е на предела на търпението си“, добави тя.

В отворено писмо от Съвета на ректорите предупреждават, че академичната общност започва ефективни протести. По това време ще се допускат единствено дейности със спешен и неотложен характер.

Проф. Темелкова изтъкна, че една от причините за протестите са заради ниските възнаграждения в сектора. Те са на нивата си от 2023-та година, уточни тя. „Сами разбирате от тогава до момента какво се е случило, колко е инфлацията, колко се вдигна минималната заплата. Да не говорим, че административният състав на университетите са със заплати до минималната работна заплата, което е недопустимо магистри да получават възнаграждения близки до хигиенистите в държавните учреждения“, коментира председателят на Съвета на ректорите.

Тя каза, че до момента 140 милиона би струвало до края на календарната година това увеличение.

„Но ние не го искаме, защото така сме решили, а защото Законът за висше образование го е записал“, подчерта проф. Темелкова.

Тя допълни, че въпросната поправка е била приета преди месец и половина.

„Тогава ние също имахме своите възражения срещу този текст, защото това натоварва бюджетите на висшите училища в страната без да ни бъде гарантиран приходът. И ето, че това, за което предупреждавахме тогава, когато този текст се приемаше, се случи“, изтъкна шефката на Съвета на ректорите.

„Текстът е приет. Законът изисква работните заплати във висшите училища в страната да достигнат 180% от средната брутна заплата за последните 12 месеца в държавата и 125% от средната за страната да е най-ниската академична длъжност“, обясни тя.

На практика обаче липсва паричният поток от страна на държавата, който да гарантира изпълнението на този закон.

„Ние не искаме нещо, което ние сме си решили. Ние желаем да се спази закона. Единствено и само това“, добави проф. Темелкова.

Тя изтъкна, че студентските такси продължават да бъдат събирани.

„Отпадането им не мина през НС, тъй като в комисията по образование, когато се разглеждаше този въпрос нямаше кворум. Така, че този въпрос с отпадането на таксите към момента не подлежи на обсъждане“, обясни Темелкова.

„Там са потребни за момента към 140 милиона лева, не знам има ли ги или ги няма, но нито лев не е постъпил в държавните висши учебни заведения“, каза още тя.

Възможно е да се стигне и до блокиране на пътищата, съобщава пък Нова телевизия.

„Ще участваме в ефективни протестни действия пред Министерството на финансите, тъй като то е отговорно за забавянето на нашите заплати”, каза в предаването „Здравей, България” председателят на синдикална организация „Висше образование и наука” към КНСБ в УХТ – Пловдив, главен асистент Илиян Добрев. Той обясни, че висшето образование е ощететено с 350 милиона лева.

Според председателя на синдикат „ФУНИС” в университета по хранителни технологии в Пловдив Цветана Гогова увеличения на възнагражденията трябва да има и за непреподавателския състав в университетите.

„Отиваме пред Министерството на финансите, защото министърът не разпорежда онова, което ни е обещано още при предишното правителство. Всички изискания, които те имат към сферата на висшето образованието на науката ние го изпълняваме и преизпълняване, но онова, което те са поели като ангажимент – не е спазено”, обяви Борислава Костова от Пловдивския университет, синдикат „Висше образование и наука” към КНСБ.

Преподавателите и служителите във висшите учебни училища са готови да блокират ключови пътища в страната, като целта им не е да саботират обучението на студентите. Те заявиха, че при необходимост ще отложат и предстоящите изпитни сесии.

Половината от местата в университетите са свободни

Posted on: януари 16th, 2024 by МИГ No Comments

Студентите намаляват и ще продължат да намаляват. Капацитетът на университетите е празен наполовина, а свободните места по някои важни за икономиката направления достигат до 80%. В цели региони в страната дадени специалности липсват, в други има струпване на всякакви направления, дори нетипични за даденото висше училище. Тези дисбаланси разкрива за поредна година актуализираната национална карта на висшето образование в България за 2023 г., която всяка година се обновява, за да покаже в кой регион от какви специалности има нужда, пише вестник Сега.

57% празен капацитет

Действащите студенти през 2022/23 г. са 179 000. Спрямо 200-те хиляди младежи през 2021/22 г. това прави 21 000 студенти по-малко. На този фон се оказва, че общият капацитет, определен от Агенцията по акредитация за всички професионални направления във всички висши училища, продължава да нараства и достига 419 000 студенти спрямо 415 000 през 2022 г. Това е над 2 пъти повече от броя на действащите студенти, които запълват едва 42.9% от общия капацитет, или 5 процентни пункта повече от м.г., когато този процент бе 48 на сто.

Свободният капацитет също така продължава да е неравномерно разпределен по направления. Най-малко се запълват местата по математика – едва 18.8% от тях се заемат от студенти, т.е. 81.2% от възможните места за математици във висшите училища, от които икономиката ни изпитва остра нужда, остават празни. През 2021 г. процентът им бе 19.1 на сто. Няма достатъчно желаещи да учат още теория на изкуствата – едва 19.2% запълнен капацитет, както и животновъдство – едва 20.1%, социология – 24.9%, проучване и обработка на полезни изкопаеми – 25.5%, химически науки – 26%, политически науки – 26.5% и науки за земята – 26.9%.

В общо 14 направления и 5 специалности от регулираните професии се използва под 30% от наличния капацитет. От тях 11 са приоритетни, а три са сред направленията с най-висок очакван бъдещ недостиг на пазара на труда. В общо 40 направления броят на действащите студенти е под 50% от определения капацитет, като от тях 30 са приоритетни. „Нещо повече, сред тези 40 направления са 7 от 8-те професионални направления с най-висок очакван бъдещ недостиг на пазара на труда. В осем специалности от регулираните професии също се използват под 50% от капацитета, вкл. електрообзавеждане на кораба с едва 8% използване на капацитета, транспортно строителство – с 16.4% и корабни машини и механизми – с 20.8%“, се посочва в картата.

Няма математици и машинни инженери

През 2022/23 г. държавата е утвърдила 41 хил. места за студенти спрямо 40 хил. през 2021 г. и 38 хил. през 2020 г. Приети обаче са 36 хил. спрямо 37 хил. през 2021 и 37 хил. през 2020, т.е. запълняемостта на местата в рамките на държавната поръчка средно за всички направления е около 87% през последната приключила учебна година спрямо 93% през предходната година и 96% преди 2 г.

В няколко направления план-приемът през 2022/23 г. е увеличен спрямо година по-рано – най-вече в здравни грижи – основно в специалност медицинска сестра, но и в комуникационна и компютърна техника, общо инженерство, информатика и компютърни науки и машинно инженерство. В някои от тях расте и реализираният прием – в медицинска сестра например план-приемът расте със 177 бройки, а реализираният прием – със 73. Не може да се каже същото за други приоритетни направления – в математика план-приемът расте с 53 бройки, а реализираният прием – с 28 бройки. Увеличеният план-прием обаче не играе роля, тъй като традиционно в математика има голям процент незапълнени места по държавна поръчка, т.е. увеличеният план-прием просто увеличава незаетите места. „В направления като „Математика“ вероятно са необходими други мерки за увеличение на интереса на кандидат-студентите“, смятат експертите. Особено ниска запълняемост има още в биотехнологии, химически науки, военно дело, материали и материалознание и машинно инженерство, при които се запълват под 67% от утвърдените бройки.

Медицина – в 7 университета, администрация и управление – в 25 

Най-много студенти у нас се обучават в 8 направления – икономика, педагогика, медицина, администрация и управление, педагогика на обучението по, комуникационна и компютърна техника, информатика и компютърни науки и право. В тези осем направления учат над 50% от действащите студенти. Като цяло по-масовите направления се преподават в повече висши училища. Има обаче и съществени различия. В медицина и администрация и управления броят на действащите студенти е сходен, но медицина се предлага в 7 висши училища, докато администрация и управления – в 25. При по-малките направления също има значителни вариации – 16 направления с под 1000 студенти се предлагат в между 1 и 8 висши училища, 13 направления с между 1000 и 2000 студенти – в между 2 и 11 висши училища.

Един професор на 25 педагози.. и на 2-ма математици

Университетските преподаватели на трудов договор през 2022/23 г. са 14 200. Най-много са те в медицина – 2505, педагогика на обучението по – 1765, икономика – 1373 и здравни грижи – 1267, а най-малко – по теория на изкуствата (13), теория и управление на образованието (48), металургия (64), религия и теология (93). По райони най-малко преподаватели има в Югоизточния район – 887, а най-много в Югозападния – 7458. Най-много студенти на един преподавател са отчетени в педагогика – над 25, психология – почти 20, икономика – над 18 и право – почти 16, а най-малко – в биотехнологии и в математика – под 2.

Различното съотношение на броя на преподавателите спрямо броя на студентите може да се дължи на различни причини – особеностите на обучението в различните направления, натовареността на преподавателите с изследователска дейност и др. Като фактор обаче не може да се изключи и съотношението на броя на студентите към определения от НАОА капацитет. „Доколкото съществена част от финансирането на висшите училища се формира от броя на обучаваните студенти, съществува риск от недостатъчно финансиране на част от направленията с малък брой студенти на един преподавател, което или трябва да бъде компенсирано с финансиране по други линии, вкл. със средства за обучението на студенти в други направления на съответния университет, или може да доведе до свиване на преподавателите и оттам до намаляване на капацитета в съответното направление, вкл. и до намаляване на броя на висшите училища, предлагащи обучение в съответното направление“, предупреждава Картата.

Спорт и театър няма в Северозападна България

Картата регистрира и сериозни регионални дисбаланси в териториалната структура на висшето образование. Най-много висши училища – 27 – има в Югозападния район (вкл. София), а най-малко – в Северозападния район, където са базирани само 2 висши училища, а други четири действат чрез филиали. Най-много професионални направления са достъпни в Югозападния район – 50, в други четири района са представени между 33 и 44 направления, докато най-малко професионални направления са достъпни в Северозападния район – едва 14. Редица направления въобще не са представени в Северна България, сред тях – спорт, театрално и филмово изкуство и ветеринарна медицина.

Неравномерно са разпределени и студентите. В Северозападния район те са под 4 хиляди, а най-много са в Югозападния – близо 75 хиляди, т.е. разликата между двата района е около 20 пъти. Съвсем различно е съотношението между студентите, завършили средно образование в двата района – разликата там е по-малко от три пъти (близо 43 хиляди студенти, завършили средно образование в Югозападния район, спрямо 15 хиляди студенти, завършили средно образование в Северозападния район). Данните показват, че огромното мнозинство от студентите от Северозападния район са принудени да следват висше образование в други райони на страната и го правят. Две от най-популярните направления за тях – икономика и администрация и управление – не се предлагат в Северозапада, т.е. са недостъпни за тях. Няма друг район с такова разминаване между търсене и предлагане на висше образование като Северозападния.

Започва ли консолидация на университетите?

През 2009 г. в България имаше 50 акредитирани висши училища, но десетилетие по-късно броят им се увеличи до 52 заради откриването на Европейския политехнически университет – Перник (2010 г.) и Висшето военновъздушно училище (2019 г.). През май 2022 г. изтече акредитацията на Европейското висше училище по икономика и мениджмънт – Пловдив, с което университетите станаха 51. Авторите на Картата посочва, че процесът на фрагментация се е пречупил и е започнал такъв на консолидация, която тече плавно през последното десетилетие. „През 2014/15 в най-големите пет университета се обучават 32.9% от всички студенти, като този процент расте всяка година и достига 38.1% през 2022/23 г. Подобна тенденция се наблюдава и при най-големите десет висши училища, макар и с по-бавен темп (увеличение от 53.2% през 2014/15 до 55.9% през 2022/23). Очакваното намаление на броя на студентите и демографските тенденции през следващото десетилетие вероятно ще подкрепят плавна тенденция към консолидация на висшето образование“, пише в документа.

Половината студенти – в неперспективни направления

Картата разделя направленията (на групи от 1 до 4) и университетите (на групи от А до Г) на 4 категории според търсенето им от студентите и реализацията на завършилите. През 2023 г. в най-силната група 1 попадат 10 направления, в които се обучават 28% от действащите студенти в страната (м.г. бяха 7 направления, в които учат 18% от студентите). Най-много професионални направления – 17 на брой – обаче попадат в група 4, където има ниско търсене на висше образование и ниска реализация на студентите – тук се обучават 21% от студентите. „56% от действащите студенти се обучават в направления, при които се наблюдава ниска степен на реализация на завършилите, а 30 от общо 52 направления попадат в групи, при които се наблюдава ниска степен на търсене на висше образование от кандидат-студентите“, заключава Картата.

Тя показва и че дори в направления, които са в група 1, т.е. при които като цяло се наблюдава висока степен на реализация на завършилите и висока степен на търсене на висше образование, съществуват и университети от последната група Г, т.е. с ниска степен на реализация и ниско търсене. Пример за подобни направления са информатика и компютърни науки и комуникационна и компютърна техника. От 16 университета в информатика и компютърни науки 8 попадат в първата група А, едно – в група Б, едно – в група В, и две – в група Г. От 17 висши училища в комуникационна и компютърна техника четири попадат в група А, четири – в група Б, две – в група В, и пет – в група Г.

В 14 направления над 50% от студентите се обучават в университети от група А, в които има висока реализация на завършилите и високо търсене. В същото време в 8 направления над 50% от студентите се обучават във висши училища от група Г, т.е. в такива, при които се наблюдава ниско търсене и ниска реализация.

Ново условие 

Картата дава препоръки при какви условия може да се разкрива нов университет, филиал или направление у нас на база на редица критерии. Досега висшите училища можеха да разкриват нови направления при няколко условия – да са от група 1, т.е. с високо търсене и предлагане, да се намират в райони от тип А, Б, и В и броят на обучаваните студенти в съответното направление на национално ниво е над 70% от капацитета им. Занапред се определя нова минималната граница за използваемост на капацитета – 60%. „Целта е да не се ограничават значително висшите училища при желанието им да откриват нови професионални направления и структури. При запазване на границата от предходното издание на Картата, само три професионални направления имат използваемост на капацитета над 70%, докато при намаляване на посочената граница съотношението спрямо миналата година ще бъде запазено“, се посочва в мотивите.

Опасност 

Според Асоциацията на индустриалния капитал Картата не изпълнява целите, за които е въведена – да сложи ред в профилната и териториалната структура на висшето образование в съответствие с потребностите на пазара на труда.

„В момента картата дава моментна картина на работни места, заети от висшисти, но не дава яснота дали те реално са заети по специалността си, нито какви са изискванията за заемане на тези работни места. Следва да се добавят критерии, които представят броя студенти по специалности и броя и вида на работните места, които са заети в момента и изискват конкретна специалност. Тази съпоставка ще даде възможност да се направи оценка на работните места, които в следващите години ще се освободят (поради пенсиониране) и на необходимия брой студенти от съответната специалност, които могат да ги заемат“, казват оттам.

Бизнесът посочва, че близо 130 000 работни места, изискващи средно образование, се заемат от висшисти по различни причини, а в същото време има незадоволено търсене на инженери. Това според тях се дължи основно на липсата на работни места, изискващи определени специалности, за сметка на други, които остават свободни поради липсата на дипломирани студенти по определени специалности. „Липсата на предлагания критерий само би задълбочила описания проблем. Същевременно има специалности, които са уникални за едно висше училище, но съгласно настоящата методика не се предвижда увеличаването на план-приема по тях, а може да се стигне и до намаляване. Това засяга някои от техническите висши училища, които попадат в район от тип Г“, посочват работодателите.

Според тях проблем в методиката е и средното изчисляване на осигурителния доход на работещите в различните населени места. „Избраният критерий деформира получените резултати, тъй като например по търсени специалности, по които повечето от завършилите студенти се реализират в малки населени места, полученият по-нисък доход определя по-лошо класиране на съответната специалност. Необходимо е поставянето на коефициент, чрез който да се постигне адекватно сравнение. Такъв критерий може да бъде „коефициент на покупателната способност“ или чрез съотнасяне на осигурителния доход към средния за региона“, предлагат те.

България трябва на намали университетите до 10

Posted on: октомври 6th, 2017 by МИГ No Comments

Концентрация на ресурсите в консолидирана научна система е ключът за ефективно финансиране на научните изследвания.  Тази позиция изрази министърът на образованието и науката Красимир Вълчев днес по време на дискусионния форум на тема „Подобряване на модела за финансиране на научните изследвания, основано на постигнатите резултати“.

В момента имаме дезинтегрирана научна система от висшите училища, посочи министърът. Необходимо е партньорство между висшите училища и БАН, между Селскостопанската академия и висшите училища и между самите висши училища, подчерта той и отбеляза, че това трябва да се случи спешно.

В малка страна като България не можем да си позволим да разпиляваме ресурсите, каза още Вълчев. Министърът смята, че трябва да се търсят такива механизми за финансиране на научните изследвания, че обществото да бъде убедено в това, че се инвестира ефективно. Има криза на общественото доверие към науката, добави той.

Шест препоръки получи България от специфичното партньорско изследване по европейската програма „Хоризонт 2020“, посветено на подобряването на модела на финансиране на научните изследвания на базата на постигнатите резултати. Те бяха представени от проф. Люк Соте от университета в Маастрихт, който е и съветник на еврокомисаря за науката, изследванията и иновациите Карлос Моедас.

Основните препоръки са свързани с намаляване на броя на университетите в България, така че те да станат съизмерими с европейската практика, според която обикновено има един университет на 1 милион души от населението, както и с удвояване на държавното финансиране за научни изследвания и иновации.

Според препоръките тези две стъпки са единственият начин България да интегрира научноизследователската дейност и висшето образование в едни и същи институции и в същото време да бъдат получени реални високи резултати, които да бъдат усетени от обществото.

Оценката се прави за втори път у нас, след като през 2015 година бяха получени първите препоръки за подобряване на научната и иновационна системи в страната.  Според предварителния доклад в България в момента има два основни проблема в сферата на финансирането на науката – силното фрагментиране на научните институции, както и много ниският процент от брутния вътрешен продукт, който се отделя от държавния бюджет за наука. Това на практика позволява в много научни институции да се разпределят ниски бюджети.

Екипът препоръчва в България да има максимум 10 университета, като осем от тях могат да бъдат създадени на базата на сега действащите висши училища. Четири от тях могат да се занимават не само с образователна, а и с научноизследователска дейност, а останалите да бъдат по-предприемачески настроени, както е в повечето европейски страни.

Съгласно препоръките, БАН и Селскостопанска академия трябва да бъдат насърчени да създадат свои академични университети за даване на магистърски и докторски степени.  Проф. Соте подчерта, че докато не бъде направена тази реформа, всяко увеличаване на финансирането за наука няма да постигне желания резултат.

При концентрация на капацитет и увеличено финансиране научните ни институции ще бъдат конкурентоспособни с европейските си колеги в рамките на програмата „Хоризонт 2020“.  Представителите на БАН, участващи във форума, отбелязаха че преди преструктуриране е необходимо увеличение на финансирането и специално двойно увеличение на стипендиите за докторанти, за да бъдат привлечени млади учени. Посочено бе, че през 2010 година след реформата в БАН са останали 42 института от съществували преди 69. Институтите работят интегрирано в консорциуми, посочиха учените.

По думите на проф. Соте е необходимо първо да има структурни реформи и след това да се кандидатства за финансиране в области, в които България е силна – металургия, икономика, математика.

„Времената се менят, но при Вас няма промяна“, заяви професорът.  Министър Вълчев отбеляза, че докладът е полезен и е отправна точка за стартиращия диалог, който ще помогне да се преодолее кризата в доверието на обществото, за да увеличим финансирането на науката.

Властта създава незаконен университет

Posted on: септември 16th, 2016 by МИГ No Comments

Управляващото мнозинство незаконно превръща Франкофонския институт за администрация и управление във висше училище. Проф. Станислав Станилов от „Атака“ и Михаил Миков от БСП алармираха вчера, че така парламентът нарушава Конституцията, заобикалят се и изискванията на Закона за висшето образование за акредитацията, които са задължителни за всяко учебно заведение. Вчера парламентът гласува на първо четене законопроект за ратифициране на Спогодба между правителството, Международната организация на франкофонията и Университетската агенция на франкофонията за дейността на бъдещото Висше училище на франкофонията за администрация и управление в София.

Институтът е създаден на базата на договор от 2002 г. – тогава се появява център за езиково обучение. Вчера по предложение на Министерския съвет обаче институтът промени статута си чрез ратификация на спогодба, а не по законовата процедура. Чрез споразумението държавата предоставя и безвъзмездно помещения в сграда на столичната ул. „Леополд Седар Сенгор“. Новото висше школо вече ще плаща ДДС върху учебните материали, консумативи и оборудване, както и такса смет.

Можем ли с ратифиционни договори да създаваме висши училища в България, попита Миков. Той отбеляза, че новата структура освен бакалавърски и магистърски степени, ще може да дава и „продължаващо обучение“, което означава докторска степен. „Това се случва в условия, когато в университетите на България има дефицит на студенти. По заобиколен начин създаваме ново висше училище, без да са изпълнени критериите и изискванията в Закона за висшето образование“, подчерта социалистът. Миков поиска отпадането на точката от дневния ред и провеждането на сериозна дискусия със Съвета на ректорите, обсъждане и в комисията за вътрешните работи и консултация с МОН.

„Не може през задната врата да открием ново висше училище. Моля ви, спазвайте Конституцията, с такова решение я нарушаваме! Общ е режимът за откриване на учебни заведения и той не може да бъде подменен. Законът указва ясно кой и как може да открива висши учебни заведения в България“, категоричен бе проф. Станислав Станилов. Той също настоя за отлагане на ратификацията и също предложи случаят да бъде разгледан внимателно в парламентарните комисии. Мнозинството отново отказа.

„Дори в Уагадугу, в Буркина Фасо, където отиде досегашният френски посланик в София, има установен режим в закона и висши училища се създават при изпълнението на определени законови критерии. В България има закон, който посочва как се извършва акредитация, има Закон за висшето образование. Текстовете са изрични“, напомни Михаил Миков. „Кой иска да създаде такъв извънреден режим? Взети ли са мнения от академичната общност, консултирана ли е агенцията по акредитация“, попита депутатът.

Външният зам.-министър Румен Александров се оправда, че новата структура щяла да издава само френски дипломи. Ако на последващ етап реши да издава и български, тогава училището щяло да премине през процедурата по акредитация. Съгласно споразумението училището ще плаща такса смет и ДДС за разлика от досега. Това висше училище функционира години наред, издаде той.

Миков апострофира, че няма значение дали дипломите ще са френски. „От изказването на зам.-министъра прозвуча признанието, че ще се издават дипломи от чужди университети, не от Уагадугу, но това не променя нещата. Българските университети в чужбина са ограничени, а България позволява на чужди университети, без да са преминали процедурата на акредитация, да издават дипломи и да обучават в България. Това е пореден удар върху българското образование“, възмутен бе той. Според Миков умишлено се бърза с ратификацията, „за да се уреди някой да стане член на Управителния съвет, да се изземат имотите, които държавата ще им предостави безвъзмездно, и да се приключи с този случай“. В крайна сметка мнозинството се отказа да гледа казуса веднага и на второ четене и го отложи за друго заседание.