Posts Tagged ‘валутен борд’

Ханке: Политиците, които тръгнат срещу борда, ще изгорят като препечен тост

Posted on: февруари 11th, 2020 by МИГ No Comments

Името му е широко известно в България. Наричат го „бащата на валутния борд“, човекът, който спаси страната от ужасa на 1997 г. Отвъд очакванията на българите към самия него обаче – професор Стив Х. Ханке е световноизвестен приложен икономист от университета „Джон Хопкинс“ в Балтимор, Мериленд. Известен е с работата си по валутните системи на редица държави. През годините е бил и старши икономически сътрудник в Съвета при президента Роналд Рейгън.

Да се върнем обаче в България. Страната е на прага към присъединяването си към т.нар. чакалня на Еврозоната или ERM II. Дебатът за приемането на еврото беше подхванат типично за тези географски ширини – скрито, тайно и неособено аргументирано. Политиците в София повеждат страната към едно от най-важните решения в новата й история без да се опитат дори да обяснят действията си.

Говори професор Стив Ханке:

– Проф. Ханке, в статия за списание „Форбс“ от миналата година пишете, че левът и в момента е клонинг на еврото и че България де факто вече е част от Еврозоната. Защо тогава, според вас, България трябва да се откаже от пълното членство в нея?

Така е. Благодарение на валутния борд левът вече е практически клонинг на еврото. Накратко – левът е толкова добър, колкото и еврото. Но важното е, че левът, издаден от валутния борд (отдел за емисии на Българската народна банка), дава на България предимства, от които тя би трябвало да се откаже, ако получи пълноправно членство в еврозоната. Първо – с валутния борд България запазва пълен суверенитет над паричната си система. Ако нещо все пак се обърка с еврото, България лесно може да промени левовата котва от еврото към щатския долар, златото или някаква друга котва по избор на страната. Ако България беше официален член на Еврозоната – щеше да загуби своя суверенитет над паричната си система. Всъщност той ще бъде хванат в „капана“ на Европейската централна банка (ЕЦБ) с почти никакъв глас и никакъв начин да да се спаси от хватката.

Второ – валутният борд е практическо бюджетно ограничение, тоест на политиците е поставена „усмирителна риза“. Тази риза държи под пряк контрол българския бюджет. Това е и причината фискалните баланси на страната да са отлични още от 1997 г., когато всъщност валутният борд беше въведен. Това е и причината, поради която нивата на дълга на България са по-добри от практически всички страни в ЕС. Без тази „усмирителна риза“ – българските политици биха били склонни да се държат така, както го направиха гръцките политици. Което ясно до води до икономическа и политическа нестабилност. Трябва да помните, че – ако стабилността не е всичко, то всичкото е нищо без стабилност.

– Казвате също, че ако България приеме еврото, ще се откаже от суверинитета над собствената си парична система. Режимът на валутен борд не коства ли същото? Каква би била разликата в работата на централната банка?

Не. С валутен борд вие сами можете да промените котвата си от еврото. Сега наистина левът е клонинг на еврото, но с борд вие имате суверенното право да сменяте тази котва. След като стане част от Еврозоната, Българтия ще има твърде слаб глас при взимането на решенията и няма да има почти никаква възможност за изход.

– Защо наричате валутния борд „усмирителна риза“ за някои български политици? Възможно ли е отстъплението на ЕЦБ от здравословното централно банкиране да коства на България повтаряне на сценария с Гърция? 

Вижте, бордът не позволява на правителството да заема пари от себе си. Това не беше така преди 1997 г. Без борда правителството заемаше пари от БНБ като един обикновен пиян моряк. В резултат на всичко това България стана една от 58-те страни с хиперинфлация. В своя пик тя беше 242% през месец февруари.

Иначе – що се отнася до банковия надзор – България не може и не трябва да разчита на Брюксел, нито на Франкфурт. Точно това направиха гърците и не е нужно да ви казвам как се отрази този „здравословен централизиран банков надзор“, както го наричате. Чрез изместването на банковия надзор към ЕС, българските политици си позволяват да съблекат още една „усмирителна риза“ и да прехвърлят топката. Българите трябва да са отговорни за това, какво се случва в България.

– Според договорите за присъединяване на България към ЕС, страната се задължава в един момент все пак да приеме еврото като валута. Смятате ли, че това е лош ход само в момента, или членството на България в зоната би било недобро политическо решение по принцип?

Присъединяването на България към Еврозоната е принципно лоша идея. Освен това – като практически политически въпрос, такова действие ще бъде самоубийствено за политиците, отговорни за него, защото е ясно, че българите обичат борда и лева. И обществото има причини да ги обича – бордът уби хиперинфлацията. Резултатите бяха незабавни и драстични. Годишният темп на инфлацията се срина до само 13% в средата на 1998 г. Сринаха се и лихвените проценти, като основният такъв на БНБ спадна от 200% в началото на 97-а до 5,4% през октомври 98-а. И това съвсем не е всичко. Търсенето на лева, издаван през борд, скочи веднага. Чуждестранните резерви на БНБ също скочиха мигновено. В крайна сметка – единственият начин да се получи това беше обменът на германските марки за лев при посочения фиксиран обменен курс. Чуждестранните резерви на БНБ – от 864,25 милиона долара в края на 1996 г. се увеличиха до 2485,36 милиона долара в края на 1997 г. Бордът позволи на България да преодолее всички външни финансови кризи след 1997 г. – включително срива на руската рубла година след това, гръцката финансова криза през 2009 г. и Голямата рецесия от 2009 г.

Освен това – само валутният борд позволи на България да устои и на банковия срив на Корпоративна търговска банка (КТБ) през 2014 г. Това е важното – бордът налага фискална дисциплина на българските власти, тъй като правителството не може да заема пари от БНБ.

Както бившият президент Петър Стоянов веднъж ми довери: „България би имала много по-големи трудности да влезе в Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) през 2004 г. и в Европейския съюз (ЕС) през 2007 г., ако не беше доверието и стабилността, създадени от валутния борд.“

Така че – уважението и подкрепата към борда от страна на населението не са никак изненадващи. Българите с право се гордеят със своя лев и с това, което е на практика най-важната посткомунистическа българска институция – системата на валутен борд.

Всеки български политик, който тръгне срещу общественото мнение, ще започне игра с огъня и много скоро след това ще изглежда просто като парче изгорен тост.

– Накрая – можете ли да обясните накратко – какво могат да загубят българските граждани, ако прогнозите за рецесия в Еврозоната се осъществят, а България вече е член?

Да. Огромен разход за страната ще бъде самата цена по присъединяването към еврозоната. Пример – когато Литва изостави своята лита – преведе 43 051 594 евро като част от своя принос към капитала на ЕЦБ. Освен това тя преведе 338 656 531 евро в чуждестранните активи на ЕЦБ и 162 454 493 евро в резервите и резервите на ЕЦБ. Подобни трансфери, като тези, изисквани за Литва, биха представлявали разход, тъй като тези средства – веднъж прехвърлени на ЕЦБ – въпреки че все още ще се водят като български активи, ще бъдат заплетени в мрежа от правила и политики на ЕЦБ и ЕС. Така че сметката е ясна – освен загуба на свобода и гъвкавост, присъединяването ще коства и средства, необходими за официалното влизане в Еврозоната.

clubz.bg

Ханке допуска „тайно споразумение“ с нови условия пред България за еврозоната

Posted on: февруари 8th, 2020 by МИГ No Comments

Не трябва да се допуска промяна на валутния курс на България, предупреди в интервю за „Хоризонт“ на БНР проф. Стив Ханке, считан за баща на валутния борд у нас.

Според него може да има „тайно споразумение“, което цели да дискриминира България и да ѝ постави допълнителни условия по пътя ѝ към еврозоната.

Самият Ханке потвърди многократно изразяваната теза, че няма необходимост от замяната на лева при фиксиран курс с еврото, тъй като чрез борда страната ни практически се ползва от позитивите на еврозоната.

„Може да има някакво тайно споразумение между България и Европейския съюз по този въпрос. Тайните споразумения са типични за Европейския съюз и аз изобщо не изключвам да има някое, при което просто на България се поставят допълнителни условия и от нея се изискват промени, за които никой не е повдигал въпрос досега“, каза той.

„Бащата“ на валутния борд: Поправката на Менда Стоянова е шокираща!

Posted on: януари 29th, 2020 by МИГ No Comments

Поправката на Менда Стоянова е шокираща. Защо някой би предложил „да поправя“ нещо, което не е нарушено? Откакто валутният борд беше въведен и разби смазващата хиперинфлация на 1 юли 1997 г., той се представи забележително. Затова не е изненадващо, че валутният борд е най-уважаваната посткомунистическа институция в България и че е широко подкрепен от българската общественост, коментира проф. Стив Ханке, известен още и като „баща“ на паричния съвет.

На 23 януари парламентаристът Менда Стоянова внесе поправка в закона, регулиращ работата на БНБ. Поправката на Стоянова би променила правилата, които уреждат системата на валутния борд в България и обменния курс на лева с еврото. Освен че е шокираща, поправката на Стоянова е опасна. Тя съживява спомени за Аржентина, допълва проф. Ханке. Той припомни, че на 1 април 1991 г. Аржентина въведе система, наречена „конвертируемост“. Това не беше точно валутен борд, но имаше някои от функциите на валутния борд – най-важното, фиксиран валутен курс между песото и щатския долар. Конвертируемостта уби инфлацията на Аржентина и работеше добре до началото на 2001 г. Именно тогава икономическият цар на Аржентина направи промени в Закона за конвертируемостта, които съвпадат с предложеното изменение на Стоянова. Резултатите бяха катастрофални. За по-малко от година, на 23 декември 2001 г., суверенният дълг на Аржентина изпадна в състояние на фалит и възцарува политически хаос, коментира Ханке, който е отявлен критик на идеята за присъединяването на България към еврозоната.

Премиерът Бойко Борисов разпореди на финансовия министър Владислав Горанов да договори текст в Закона за БНБ, така че да не отпада сегашната законова защита на фиксирания курс и след влизането на България в чакалнята за еврото. От думите на Борисов преди началото на правителственото заседание вчера се разбра, че той настоява курсът да може да се променя само след ратификация от парламента, както е и в момента. Според експерти това е единственият вариант, който гарантира на България, че ще запази сегашната си защита на курса.

„Вземете едно решение накрая, питайте и ЕЦБ – за всички страхове, които от опозицията се опитват да насаждат, да е необходимо ратификация от българския парламент. За да не кажат, че двама души, Горанов и Радев, управителя на БНБ, само биха могли да взимат подобно решение. Така че, и това го приключете, защото тези хора търсят единствено да си играят със страховете на хората“, каза Борисов.

През уикенда се разбра, че за пръв път от 20 години насам властта възнамерява да промени законовия текст, регламентиращ валутния курс на лева към еврото, без да изменя сегашното съотношение 1.95583 лева за едно евро. Промените са в закона за БНБ и са внесени от председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова. Предложението й е да се запише, че от датата на участие на България в ERM II официалният валутен курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен с останалите държави в ERM II (страните от еврозоната плюс Дания) и ЕЦБ по съответните резолюции и споразумения.

Това означава, че други държави ще могат да искат промяна на валутния курс и решение за това ще може да се взема със съгласието на българския финансов министър и управителя на БНБ, но не и на парламента. Освен това заседанията във Франкфурт са секретни и публиката разбира за промяната постфактум, докато в момента изменението на курса не може да стане за часове, тъй като изисква промяна на законов текст от Народното събрание. От началото на седмицата управниците уверяваха, че новият текст не създава опасност за курса в бъдеще, но експертите се разделиха по темата. Едни твърдят, че всичко с текста е наред, защото няма финансов министър и управител на БНБ, които биха се съгласили на различен курс, докато други обясняват, че притесненията за бъдещи рискове са основателни.

В изпълнение на разпореждането на премиера министър Владислав Горанов вчера се срещна в парламента с управителя на БНБ Димитър Радев, Менда Стоянова и представители на БСП, ДПС и други партии. Запознати твърдят, че БСП и ДПС са твърдо против текстовете на Стоянова в сегашния им вид. Представители на опозицията потвърдиха, че на съвет в парламента е постигнато съгласие експерти да мислят нов текст, който да подобри сегашния на Менда Стоянова. Според специалисти единственият сигурен за България текст трябва да включва парламентарна ратификация, за каквато говори Борисов. Не е сигурно обаче дали за подобно решение ще има съгласие от ЕЦБ, още повече в такива кратки срокове.

Калфин алармира: Със законодателен финт се отказваме от валутния борд

Posted on: януари 26th, 2020 by МИГ No Comments
Абсурдно е да се отказваме от валутния борд чрез предложение от народен представител между двете четения на промените в друг закон. Покрай промените във Валутния закон се променя Закона за БНБ, което включва отказ от валутния борд. Това заявява пред сайта Euractiv Ивайло Калфин, бивш вицепремиер и бивш съветник на еврокомисаря по бюджета на ЕС Гюнтер Йотингер.

Вносител на предложението е председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова и нейни колеги от ГЕРБ, които на 23 януари са вкарали поправката в Закона за БНБ през преходните и заключителните разпоредби на Валутния закон, който вече е приет на първо четене. Тази порочна практика, с която се избягва публичното обсъждане на важни законодателни промени, се превърна в запазена марка на ГЕРБ.

Предложението на Стоянова е в закона за БНБ да се запише, че от датата на влизане на България във валутно-курсовия механизъм ERM II, т.нар. чакалня на еврозоната, официалният курс на лева към еврото трябва да стане е равен на курса, договорен по съответните резолюции между Европейската централна банка и останалите държави от еврозоната плюс Дания, която също е в чакалнята на еврозоната.

На практика това означава, че други държави ще може да искат промяна на курса, който е 1.95583 лева за едно евро, а това, макар и теоретично, може да доведе до обезценка на валутата ни.

Ето какво отговаря Калфин пред онлайн изданието:

„По принцип докато са в ERM II страните трябва да поддържат стабилност на валутата си. За целта се договаря валутен курс на националната валута към еврото от участниците в еврозоната+Дания, Европейската централна банка (ЕЦБ) и страната, която влеза в ERM II. Ако на пазара курсът се отклони повече от +/- 15%, следва автоматична интервенция, за да се върне в коридора. Тази интервенция се прави както от националната банка, така и от ЕЦБ, като е неоходима последваща информация. Това продължава минимум 2 години, докато сраната влезе в еврозоната.

В конкретния случай:

става дума за промяна на валутния мехнизъм – от фиксиран курс към плаващ, поддържан в коридор с флуктуации до 30% (от -15 до +15). Това е много сериозен въпрос и на практика означава прекратяване на валутния борд.

Левът ще се привърже към еврото. Досега е привързан към германската марка и чрез нея – към еврото. Има рискове за България ако еврото изчезне, каквито при сегашния механизъм няма.

С новия механизъм, до момента на влизане в еврозоната, всяка страна, вкл. и ЕЦБ могат да поискат – конфиденциално – преразглеждане на валутния курс. На практика се появява валутен риск заради отказа от фиксиран курс и преминаването към поддържан в канал. Това ще се отрази на инвестиции, печалби, спестявания и т.н.

От икономическа гледна точка минусът на фиксирания курс е, че се натрупва инфлация, националните цени се увеличават, а при износ валутните приходи се запазват. Това намалява конкурентността на икономиката. Т.е. износителите биха имали интерес от обезценяване на лева, за да се насърчи износа.

Темата е действително много сериозна, особено като се им предвид консенсусът в България за валутния борд. Абсурдно е да се отказваме от валутния борд чрез предложение от народен представител между двете четения на промените в друг закон. (В случай покрай промените във Валутния закон се променя Закона за БНБ).“

Калфин каза още, че ще провери как са подходили Естония, Словакия и Литва, които вече са членове на еврозоната, но по негови думи при всички случаи подобни промени могат да се правят след приключили преговори за влизане в ERM II, а не преди това.

„България трябва да договори и ясно да заяви, че съществуващият валутен курс няма да бъде променян и партньорите от ЕЦБ и еврозоната са съгласни за това. Може да се наложи и много по-тесен коридор – не +/- 15%, след който БНБ да се ангажира с автоматични интевенции. Въобще – трябва да се внуши, че курсът няма да се променя и партньорите ни са съгласни с това“, коментира Калфин.

Той добави една „подробност“, припомняйки, че в ERM II трябва да се седи поне 2 години.

„Едно шенгенско пиленце ми говори обаче, че може да се наложи да поостанем там повече. В този случай трябва да се готвим за много по-продължителен живот с валутен риск – където националната валута ще “плува” в коридор“, предупредждава Калфин.

ГЕРБ излагат на риск курса лев/евро в преговорите за еврозоната

Posted on: януари 25th, 2020 by МИГ No Comments
Народното събрание трябва да забрани отклоняване от сегашния курс лев/евро при преговорите за влизане в чакалнята на еврозоната.

Теоретичен, но недопустим риск за валутния курс, при който България би приела еврото, се създава с последните поправки в Закона за Българска народна банка. Те са авторство на Менда Стоянова, която председателства бюджетната комисия към парламента и нейни колеги ГЕРБ. Самите текстове са отправени чрез преходните и заключителни разпоредби на поправките във валутния закон между първо и второ четене, пише списание „Икономист“.

Внасянето им е станало по класическия начин в последния момент преди да изтече крайния срок, без да се обявят за публично обсъждане, въпреки, че касаят изключително сериозната тема за спестяванията на населението, финансовата стабилност и са аспект на националната сигурност.

Какво се променя

Валутният курс на лева към еврото в отношение 1.95583 лв. за едно евро е фиксиран в чл. 29 от Закона за Българска народна банка. Той постановява, че левът е вързан към германската марка в отношение едно към едно, а след като Германия влезе в еврозоната, курсът на лева към еврото ще се получи като се умножи по курса, по който марката се конвертира в евро. С промените в Закона за БНБ, към чл. 29 се добявя трета алинея, която гласи следното:

Считано от датата на участие на България в механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism ІІ) официалният курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяване на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г. и членове 1.1 и 17.1 от Споразумение от 16 март 2006 година между Европейската централна банка и централните банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от икономическия и паричн съюз.

Съвкупността от документи, към които този текст препраща, очертават процедурата, по която всяка държава членка на Европейския съюз, трябва да мине, за да приеме еврото. В това отношение България не е уникален случай. Процедурата включва преговори между правителството на кандидатстващата държава, Европейската централна банка и Еврогрупата (страните от еврозоната и тези, които вече са в ERM2), за курса, по който държавата желае да бъде наблюдавана в продължение на две години.

Опитът с балтийските държави показва, че е напълно възможно една страна да посочи курса, желан от нея и той да бъде приет. Опасността някоя държава, или ЕЦБ да посочат че сегашния курс лев/евро надценява валутата ни е само теоретична, но не може да се отписва. Запознати с по-стари сондажи на България за присъединяване към еврозоната, посочват, че влиятелни представители на германското правителство са били против сегашния курс. Дали тези нагласи са останали, не е известно.

За разлика от всички останали нови страни членки, които влязоха в еврозоната през изминалото десетилетие, в България валутният борд и стабилността на валутния курс имат статут на догма. Те са гарант за финансова стабилност, след като политическата класа и централната банка се провалиха да осигурят финансова стабилност в условията на плаващ валутен курс през 90-те години на миналия век.

Именно с цел запазванена на доверието в действащата досега система, преди да се подходи към преговори, ще е полезно рисковете да се отстранят. Това може да стане като се допише текст, който дава мандат на правителството да преговоря само и единствено при условие, че присъединяването на България към механизма („чакалнята“) и по-късно към еврозоната ще стане при сегашния курс лев/евро и той няма да се променя.

Започва битка за 20-те млрд.лв. от валутния борд!

Posted on: септември 5th, 2016 by МИГ No Comments

Започва битка 20-те млрд.лв., които в момента са в БНБ, за да държат валутния борд. Това предупреди проф.Стив Ханке, известен като Бащата на валутния борд. Битката за милиардите ще е както от страна на Европейския съюз, така и от българското правителство.

Големият въпрос е кой ще вземе тези 20 млрд.лв., след като България влезе в Еврозоната и приеме единната европейска валута? И дали точно това не е основната причина за преосмисленото решение на премиера Бойко Борисов, който вече застъпва тезата, че България трябва да приеме еврото.

Защо премиерът Бойко Борисов само за месец промени позицията си за приемането на еврото? През юли той убедено твърдеше, че ще бавим колкото се може повече влизането си в еврозоната. След завръщането си от Берлин тези дни заяви, че „чакалнята на еврозоната е много важно политическо решение и би било добро за България. Към днешна дата то не носи никакви ангажименти от страна на държавата“.

Всъщност този обрат започна преди две седмици, когато министър-председателят изненада медиите с новината, че „в момента покриваме всички критерии и можем спокойно да кандидатстваме за чакалнята на еврозоната“. До този момент темата бе табу. Проблемът с влизането в чакалнята е, че когато си там, обикновено ти определят срок и дата за приемане на новата валута.

Според някои финансисти причината е, че на ЕК и Европейската централна банка спешно им трябват пари.

Както и повече страни членки, които да поемат дълговото бреме на държави като Гърция и на закъсалите европейски банки. Отделно тепърва трябва да се сформира общ фонд за мигрантите, за укрепване на границите и др. Ако приемем еврото само по линия на Европейския спасителен механизъм, вноската ни ще расте всяка година, докато стигне кошмарните 12% от БВП. Което към момента е над 10 млрд. лв. При бюджет от около 30-ина милиарда всеки може да си направи сметката колко години ще издържим, преди да фалираме.

„Заключението ми е, че Брюксел вижда в Бойко Борисов и в другите ви политици пари, заради които искат да започнат тези разговори. Това е абсолютно безпринципно“ – заяви  проф. Стив Ханке.

„Предполагам, че се прави, за да давате още повече пари на ЕС. Смятам, че това ще е голяма грешка за България.“-допълни той.

Според финансисти вече има тайни сондажи с приемането на еврото да предадем на Европейската централна банка и голяма част от 20-те млрд. евро, които стоят в БНБ като покритие на стойността на лева.

Когато приемем европейската валута, емисията на БНБ се заменя с емисия на Европейската централна банка. Но покритието си остава отделно от паричната маса.

„Резервите са собственост на България. Ако Европейската централна банка ги „вземе“, това ще бъде един прозрачен грабеж. Не мисля, че би могло да се случи“, заяви проф. Стив Ханке.

„Тези пари не са на Европейската централна банка. Мога точно да кажа какъв е произходът им – заем от Международния валутен фонд, резервът на БНБ и средствата по сметките на централната банка към онзи момент. Никой не може да ни ги вземе“ – категоричен е финансистът Емил Хърсев. Той припомни, че когато Търция е приемала еврото, не е имала покритие на валутата си и просто са унищожавали драхмите.

За Естония, която като България бе в борд, също няма никакви данни да си е предавала покритието на валутата при приемането на еврото. Още повече че нашето е много по-голямо от външния ни дълг. В момента той е малко над 13 млрд. евро.