Posts Tagged ‘външен дълг’

След ПП: Принудени сме да изтеглим над 6 млрд. лв. нов дълг до края на 2022-а

Posted on: септември 15th, 2022 by МИГ No Comments

Служебният кабинет се кани да изтегли поне 4 млрд. лв. нов външен дълг на 15 септември, съобщава „Капитал“. Те са част от емисионния календар, публикуван от Министерство на финансите, според който страната ни ще трябва да изтегли най-малко 6 млрд. лв. дълг до края на годината.

След 7-месечното управление на ПП, БСП, ДБ и ИТН, вземането на нов дълг било крайно наложително, твърдят експертите. Фискалният резерв е на ниско ниво, а очакваният бюджетен дефицит, само за тази година – е от порядъка на 6.2 млрд. лв.

Новата емисия идва в момент, в който Европейската централна банка се стреми да затегне паричната политика и на два пъти вдигна лихвите – вече с общо 1.25 процентни пункта.

Страната ни не е излизала на международните дългови пазари от 2020 г., когато финансовият министър на ГЕРБ Владислав Горанов успешно пласира 10- и 30-годишни облигации за 5 млрд. лв. Доходността към онзи момент за държавата обаче беше изключително изгодна – 0.39% за 10-годишните книжа и 1.48% за 30-годишните.

По време на предишното правителство обаче многократно беше пускан дълг на вътрешния пазар, като последните опити се оказаха неуспешни.

Междувременно страната ни се срина и в Индекса на човешкото развитие. В доклада на организацията за 2021/2022 България заема 68-о място – непосредствено след Албания, и е сред първите държави във „втора дивизия“, наречена високо човешко развитие.

Преди това България беше в първа категория – много високо човешко развитие.

Министър Наско свали Калкулатора на дълга на Николай Василев

Posted on: юни 13th, 2022 by МИГ No Comments

Новият дълг – всички плащаме, за да харчи Борисов еднолично и безотчетно нашите пари

Posted on: септември 18th, 2020 by МИГ No Comments
На 15 септември правителството на Борисов взе нов заем от международните пазари. 10 годишна емисия за 2.5млрд.лв и 2.5млрд.лв за 30 години. Общо 5 млрд.лв. За това действие на правителството има много въпроси, без отговори от страна на премиера

Първо, защо се появи необходимост от нов дълг? Та нали само до преди няколко месеца министър-председателят твърдеше, че въпреки кризата не се налага да взимаме нов заем, защото в резерва на държавата има 9млрд. лв. Към края на 2019 г. държавният дълг, отнесен към БВП на България е около  20%. Едно сравнение- при заклеймяваното от ГЕРБ лошо управление на социалистите, дългът в края на 2009г. беше 13%.

Втори въпрос- защо трябваше да се емитира дълг на международния пазар? Специалисти казват, че е много по-полезно за българската икономика и финансовите пазари такава сума да бъде пласирана на вътрешния пазар. При свитото търсене, при намаляващия износ и без особен интерес при кредитиране, при затруднение  по осигуряването на достатъчно големи пакети по нисколихвени държавни ценни книжа,  специалистите казват, че емитирането на вътрешен заем би решило наши, вътрешни, български икономически проблеми.

Трети въпрос – условията, при които е взет дългът. Определено неадекватни са твърденията на правителството, че е постигнало супер ниска цена на дълга, дължаща се според него на зашеметяващия кредитен рейтинг. Също, годишната лихва, цената на този дълг при десет годишните облигации е 0.4%, а на 3-годишните облигации  е 1.4%. За сравнение, последният заем в евро от Европейският съюз в размер на само 1млрд е в размер от 0.1%. От месеци Европейската централна банка и Централната банка на САЩ поддържат нулеви и дори отрицателни лихвени проценти, които поддържат цените на държавните облигации на развитите страни около нулеви и отрицателни такива.

И четвърто, разбира се, най-важното. Ще стимулира ли този заем икономиката и  ще подобри ли жизненото равнище на народа? Или както винаги ще бъде изхарчен предизборно, непрозрачно и не по правилата. Разбира се, има обяснение. Тези пари ще бъдат използвани за погасяване на стари заеми на Борисов от 2016 г. за покриване на дефицит от близо 3.5 млрд. лв. Но по-важно е, че срещу тези пари няма никакъв план за икономически растеж, за реформа в здравната система, за инвестиции в ВИК сектора, за екологични политики, за увеличаване на доходите, за намаляване на неравенствата. Има развити държави, ще каже някой, с по-висок дълг спрямо БВП. Така е, но там се инвестират публични финанси в повишаване на стандарта на живот, а у нас се пилеят през прозореца на джипа. Ето тук е големият проблем и въпрос.

Уважаеми българи, за 10 годишното управление на Борисов той е взел общо 30 млрд. лв. заем. Срещу това какво имаме: пада качеството на здравеопазването, увеличава се функционалната неграмотност при  децата, неравенствата, все по-нездравословна е

околната ни среда. Една трета от българското население е без достъп до питейна вода, няма електронно правителство, качеството на обществените и социалните услуги е на все по-ниско ниво. Цената на всичко това е заем срещу влошен стандарт на живот и се плаща от целия народ.

Премиерът на България ще бъде запомнен с честите смени на позицията си по един и същи въпрос според ситуацията на деня. По един той е абсолютно последователен: погазване на парламентарната република и разграждане на държавността. За Борисов понятието разделение на властите и взаимен контрол между тях е непознато.

За 10 години той не дойде  пред парламента да внесе един бюджет, да присъства на една   актуализация, да отчете поне веднъж изпълнението на бюджета на България. А това са нашите пари, на всички български граждани. Всички плащаме, за да може един човек да харчи еднолично, непрозрачно, безотчетно,  за своето политическо оцеляване. Въпреки протестите, въпреки новата политическа обстановка, въпреки отхвърлянето на този модел от все повече български граждани, той не си взе поука и продължава по същия начин и тази седмица. Ето още един аргумент: всеки ден оставане на това правителство доказва, че е вредно. Вече става все по-очевидно, че решението на много въпроси се корени в оставката му. Пропиляха 10 години на България в миналото, пропиляват настоящето ни. Скъпи българи, да не позволяваме да пропилеят и бъдещето ни.

Реч на Корнелия Нинова пред Народното събрание

ГЕРБ увеличава държавния дълг с нови 200 млн. лева

Posted on: февруари 17th, 2020 by МИГ 1 Comment

Министерството на финансите се готви да изтегли нови 200 млн. лева заем. На 24 февруари Българска народна банка ще проведе аукцион за продажба на лихвоносни съкровищни облигации със срочност десет години и шест месеца (3 836 дневни) от отворен тип с фиксиран лихвен процент от емисия с падеж 21.12.2029 г., съобщиха от пресцентъра на централната банка. Номиналната стойност на предложеното количество е 200 млн. лева. Определен е 0.50% годишен лихвен процент, с дата на плащане 26 февруари.

Първичните дилъри могат да участват в аукциона със състезателни поръчки, както от свое име и за своя сметка, така и от свое име, но за сметка на свои клиенти. Те могат да участват и с несъстезателни поръчки от свое име, но за сметка на свои клиенти, които не са банки или инвестиционни посредници, включително и такива, установени в друга държава членка или в трета страна.

Максималното количество ДЦК, което един участник може да придобие със състезателни поръчки, е по реда на Наредба № 5 от 04.10.2007 г. Съотношението на ДЦК, предлагани със състезателни и несъстезателни поръчки, е 50 на сто към 50 на сто от общото предложено количество.

Участниците в аукциона трябва да имат предвид, че Министерство на финансите ще предлага за продажба допълнителни количества от емисия BG 20 401 19 211 от 21.06.2019 г. на аукционен принцип. Ведомството си запазва правото да отхвърля всички, респективно да одобрява определени поръчки, както и да одобрява количество, различно от предварително обявеното.

Това е четвъртият търг за продажба на лихвоносни съкровищни облигации от началото на годината. На предишните три аукциона – първият се проведе на 13 януари, последният – на 10 февруари, за по-малко от месец, държавата успя да увеличи вътрешния си дълг с общо 600 млн. лева. Първият път чрез 5-годишни ДЦК, а вторият – чрез 10.5-годишни. При по-малкия матуритет беше постигната рекордна отрицателна доходност от -0.11 на сто, а при втория – ниската положителна доходност от 0.13%.

Ако поръчките в предстоящата емисия бъдат одобрени, страната ни вече ще e емитирала нов дълг за общо 800 млн. лева само в рамките на два месеца от началото на годината.

Новият държавен дълг за годината може да достигне 2 млрд. и 200 млн. лева, както бе записано в бюджета, като не се изключва и емитиране на държавни облигации на външните пазари.

Външният ни дълг вече е 34,552 млрд. евро

Posted on: януари 30th, 2020 by МИГ No Comments

Брутният външен дълг на България (частен и държавен) нараства като част от брутния вътрешен продукт (БВП) и към края на ноември е 34,552 млрд. евро, което е годишно увеличение с 1,4% (462,7 млн. евро). Така той представлява 56,6% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).

За сравнение, спрямо предходните месеци на годината през октомври пак имаше ръст от 0,3%, докато през септември отбеляза спад с 0,8%.

От банковата статистика се вижда, че в предишните месеци брутният външен дълг отбеляза ръст както в парично, така и в процентно изражение. През септември дългът беше 57,8% от прогнозния БВП на страната (34,199 млрд. евро), през август – 57,5% от БВП (34,039 млрд. евро), през юли – 57,8% (34,195 млрд. евро), юни – 57,5% (34,034 млрд. евро), през май – 57,1% (33,798 млрд. евро), през април – 57,4% от БВП (33,964 млрд. евро).

В централната банка отчитат, че в сравнение с края на миналата година външните задължения на страната ни са с 4,2% (1,396 млрд. евро) повече.

Външният дълг на България е 33.79 млрд. евро

Posted on: юли 29th, 2019 by МИГ No Comments

Брутният външен дълг нараства с 80.8 млн. евро на годишна база, като към края на май е 33 798.3 млн. евро, показва статистиката на Българската народна банка. Спрямо края на 2018 г. дългът се увеличава с 455.6 млн. евро.

Дългосрочните задължения са 25 400.6 млн. евро. Спрямо май 2018 г. дългосрочният дълг намалява с 529.1 млн. евро. В същото време краткосрочните задължения възлизат на 8397.7 млн. евро и нарастват с 609.9 млн. евро за година.

Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на май 2019 г. е 5401.6 млн. евро и на годишна база се понижава с 242.3 млн. евро (4.3%)

Външните задължения на сектор Банки са 4575 млн. евро, като бележи ръст с 317.3 млн. евро (7.5%) спрямо май 2018 г.

Външните задължения на Други сектори са 10 843.4 млн. евро (18.3% от БВП) и се увеличават с 24 млн. евро.

БНБ отчита също така, че в края на май 2019 г. вътрешнофирменото кредитиране е 12 978.4 млн. евро и намалява с 18.2 млн. евро (0.1%) спрямо май 2018 г. (12 996.6 млн. евро, 23.6% от БВП). През януари – май 2019 г. полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 2285.5 млн. евро при 2319.4 млн. евро (4.2% от БВП) за януари – май 2018 г. От тях 100.5 млн. евро (4.4% от общия размер) са за сектор Държавно управление, 644.5 млн. евро (28.2% от общия размер) за сектор Банки, 422.6 млн. евро (18.5%) за Други сектори , а 1117.9 млн. евро (48.9%) са вътрешнофирмено кредитиране .

През януари – май 2019 г. извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са 1741 млн. евро (2.9% от БВП) при 2606.5 млн. евро (4.7% от БВП) за януари – май 2018 г.

Нетният външен дълг в края на май 2019 г. е отрицателен в размер на 4075.7 млн. евро (6.9% от БВП), като намалява с 61.3 млн. евро (1.5%) спрямо края на 2018 г. (отрицателна стойност от 4014.4 млн. евро, 7.3% от БВП). Понижението се дължи на по-голямото увеличение на брутните външни активи (с 516.9 млн. евро, 1.4%) в сравнение с нарастването на брутния външен дълг (с 455.6 млн. евро, 1.4%). Нетният външен дълг намалява с 3318.5 млн. евро спрямо май 2018 г. (отрицателна стойност от 757.3 млн. евро, 1.4% от БВП).

Шокираща прогноза! Външният дълг заплашва да стане неконтролируем

Posted on: май 31st, 2016 by МИГ No Comments

Придържането към сегашната политика по външния дълг, характеризираща се с липса на адекватни цели за дългосрочно развитие и ниска прозрачност на използване на акумулирания публичен ресурс, постепенно ще доведе българската икономика до състояние, в което дългът ще стане неконтролируем, а неговото обслужване – невъзможно. За това предупреди вчера финансистът доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания на БАН по време на представяне на годишния доклад за 2015 г. за икономическото развитие на България. Той уточни, че все още е рано да се говори за този етап, но при запазване на тенденциите от изтеклите две години за един обозрим период от 5-7 г. може да се предположи, че неблагоприятният сценарии е повече от вероятен.

Доц. Сарийски изтъкна, че през последните години се увеличават дългът и фискалният резерв, но всичко това става за сметка на доходите и събираемостта на приходите. Къде отиват останалите пари – не се знае, попита той. В последно време теглим пари, които стоят като излишък и не е ясно за какво са те. През 2011 г. цената на финансиране ни държеше на 11-12 място в ЕС, сега сме след 20-о място, т.е. финансираме се на доста висока цена, посочи икономистът. Той успокои, че страната е далеч от дългова спирала, притеснителна обаче е липсата на прозрачност за какво се харчат парите, а и извод на Световния икономически форум е, че държавните средства у нас се „прахосват“.

Според учените тази година ще станем свидетели на забавяне на темпа на растеж до 2% заради бавното стартиране на европрограмите, за разлика от 2015 г., когато те допринесоха значително за неговия темп. Експертите от БАН бяха категорични още, че 2015 г. е била „особена“ – приключваха се проекти от миналия програмен период, което е довело до изкуствено повишаване на икономическия растеж. През тази година обаче европейските програми тепърва стартират, а и износът се свива, каза доц. Виктор Йоцов.

Данните сочат, че през миналата година сме изнесли стоки и услуги за рекордните 29 млрд. евро, което е с 1 млрд. евро повече спрямо 2014 г. Обемите също се увеличават – със 7,6 на сто. Причината за това увеличение е ниската цена на петрола и известното оживление в еврозоната. Тази година обаче свиването на развиващите се икономики ще окаже негативен ефект и върху нас. Като цяло глобалната икономика се забавя – основно заради ограничаването на растежа в Китай, Индия и Бразилия, и това не може да не окаже въздействие и върху българската икономика, посочи още Йоцов.

Прогнозата на БАН за икономическия ръст на България за 2016 г. е по-песимистична от тази на водещи международни институции – Европейската банка за възстановяване и развитие например очаква ръст от 2,5% през тази и следващата година, а от МВФ очакват 2,3%.

Доверието в банковата система се връща, обаче прави впечатление, че нито бизнесът, нито гражданите теглят кредити, депозитите растат, но в същото време се увеличава и печалбата на банките. Това се дължи най-вече на нови такси или повишаването на съществуващите такси и това означава, че печалбата на банките е „изцяло за сметка на депозантите“, посочва доц. Сарийски. Основен проблем за сектора остава големият процент на лоши кредити, посочи още експертът. Според него има възможност за консолидация на банковия сектор, тъй като стрес тестовете може да окажат натиск върху малките банки през 2017 г., особено ако има предписания за увеличаването на капитала.