Скандално уволненият бивш шеф на Информационния център на Министерството на отбраната (ИЦ на МО) Владимир Миленски ( още по-бивш член на БКП, адютант от Джурово време и настоящ водещ фактор в Атлантическия съвет на България), докато бил на власт, харчил от военния бюджет с 200.
С бясна скорост подписвал договори, като за една година от 1 юли 2023 г. до 31 юли 2024 г. е парафирал общо 118 контракта с физически и юридически лица. Което ще рече средно по близо 10 договора на месец, или през 4-5 дни по един. Това става ясно от отговора на служебния военен министър Атанас Запрянов на питане от депутата от ГЕРБ и председател на парламентарната Комисия по отбрана Христо Гаджев. Да припомним, че Владимир Миленски бе изхвърлен от МО след протест на обществеността, медиите и генералите заради видеоклип на Военния телевизионен канал (ВТК), който опозори набирането на войници за Българската армия.
Общо изплатените суми след неговите подписи са над половин милион – 540 027 лв. А това е близо една шеста от годишния бюджет на центъра.
Прави впечатление, че държавни пари са харчени без необходимост, на поразия. Договори са подписвани без съответен предхождащ документ – т. нар. докладна записка, която обосновава причината и нуждата да се извърши финансовият разход. А това е принцип, издигнат в ранг на закон в МО и в държавната администрация въобще. Иначе какво се получава? Събужда се, да речем, бившият другар и настоящ евроатлантик Владимир Миленски някоя сутрин в добро настроение и тъй като неговият пръв приятел Тодор Тагарев, тогава военен министър в кабинета на ПП-ДБ, го е облякъл в безконтролна власт и му е дал да ръководи информационната политика на МО, решава да сключи едно договорче. Да речем с негов добър познат. А той е артист, инфлуенсър, блогър, водещ на ТВ предавания, участник в „Сървайвър“ и прочее особено модерни сега житейски амплоа. Казва се Стефан Василев Попов, по-известен като Чефо. Та на въпросния Чефо веднъж му е изплатена сумата 6 000 лв. Предметът на договора е изработване на кратки видеа, които публикува в своите социални мрежи, плюс провеждане на интервюта с гост, посочен от ИЦ на МО.
А сега внимание: един от тези гости е самият шеф на ИЦ Миленски. Значи той е посочил себе си за гост, за което е платено с държавни средства. Интервюто с него е 2.20 ч. ходене по мъките поради невъзможността да се разбере и следи ходът на мислите на Тагаревия любимец. Веднъж имах лошия късмет да попадна на друг разговор в Youtube между командира на специалните ни сили генерал-майор Явор Матеев и Чефо. Въпросите и репликите на водещия към госта бяха от рода на: ама верно ли, сериозно ли, ама то като на война, наистина ли, така ли и… прочее „шедьоври“ на телевизионно интервю. Ето за такива „съдържателни“ предавания изгоненият бивш шеф на ИЦ с лека ръка е давал по 6 бона. Не от своя джоб, а народна пара. Интересното е, че с този Чефо е сключен друг договор с абсолютно същия предмет на дейност без никаква разлика, едно към едно, но този път като юридическо лице – с фирма „СВП 93 ЕООД“, на стойност 4 100 лв. Лично за мен не става ясно как така за една и съща работа може да се плаща два пъти.
Последното изречение в отговора на служебния военен министър Атанас Запрянов (явно писано от някой чиновник) до председателя на Комисията по отбрана Христо Гаджев, откъдето и да го погледнеш, си е „шедьовър“, направо кърти асфалта, казано на жаргон. То гласи буквално: „Част от финансовите средства са разходвани за сключване на договор за създаване на мобилно приложение, което трябва да стартира до месец, и за закупуване на софтуер, които ще подпомогнат отдел „Мониторинг“ в дейността му по следене на информационните потоци, идентифициране и анализиране характеристиките на хибридни информационни атаки срещу въоръжените сили и отбраната и предприемане на действия по ранно предупреждение за тях“. Боже, Боже, сега разбрахте ли за какво иде реч? Основната задача на този отдел и преди, и сега, след безумните реформи на Миленски, е да следи публикациите на военна тема в цивилния печат, телевизии и сайтове. И най-вече критичните – кой пише срещу министъра, армията и отбраната. Тоест журналисти да следят журналисти. Това и нищо друго. А ако някой изтълкува как може да се „предприемат действия по ранно предупреждение за тях“, става дума за „хибридните информационни заплахи“, разбирай руски, сигурно ще е лауреат за държавна награда.
Ето това е едно от безумията, сътворено от „видния“ деец на Атлантическия съвет на България Владимир Миленски. Лошото е, че го е претворил в дело – сключил е договор за мониторинг на информационната среда на стойност 35 580 лв. Пак да не забравяме -платил е с държавни пари, от данъците на всички ни. Служители от отдела обаче разказват, че софтуерът постоянно дава бъгове, т.е. засича, а такова мобилно приложение няма. И си вършат работата, разчитайки на „добрия чичко Гугъл“.
Бившият другар Миленски сключва договор и за производство на филма „20 години България в НАТО“. Стойността на поръчката е за 34 142 лв. Филмът трябва да бъде произведен от фирма, чийто управител и собственик е красивата Надя Кирилова Полякова. Завършила е НАТФИЗ със специалност „актьорство за драматичен театър“. Основно се занимава с дублаж и озвучаване на филми. Няма лошо. Вероятно разбира и от геостратегическите концепции на Алианса, за да й бъде поверено изработването на филма на МО за членството ни в пакта. Не ме учудва. Бившият военен министър в третия кабинет на Бойко Борисов – земеделецът Николай Ненчев, сега временно управляващ посолството ни в Украйна, си бе взел за началник на политическия кабинет актриса, също завършила НАТФИЗ. Тя пък играеше в столичния театър „Възраждане“ и в една от пиесите изпълняваше ролята на лесбийка, като се събличаше гола до кръста. След като стана шеф на натовски политически кабинет в МО, пак от време на време изпълняваше тази роля в театъра с разликата, че не се събличаше.
Не за първи път ИЦ сключва договори за филми за НАТО със странни субекти. През 2019 г. тогавашният директор Любомир Денов подписва с фондация „Такале“ два договора по повод 15 г. от членството ни в Алианса. Единият е за производство на 27-минутен филм, а другият за създаване на три тематични видеоклипа по 50 секунди всеки. Стойността на договорите е съответно 20 000 лв. и 15 000 лв. Ако влезете в интернет, ще видите че фондация „Такале“ е организирала едно мероприятие за международния ден на ромите. Друго не може да се намери. А за нейния ръководител е отбелязано, че е рок музикант, който обича нудизма. Вероятно освен от рок и голи тела изглежда отбира и от специфичната материя за НАТО.
Покрай тези чествания за пакта преди 5 г. във филмовата продукция на ВТК се прокрадва името на мъж със същата руска фамилия – Степан Поляков. Той е режисьор и сценарист на филма „Духът остава свободен“, за който военното министерство плаща 20 000 лв. Чичко Гутъл твърди, че Надя и Степан са семейство. Във военната телевизия също смятат, че е така. Но това е положението. Вече е пито и платено. Оказва се, че юбилейните годишнини, свързани с членството ни в Алианса, са се превърнали в нещо като нашенски златен Клондайк за семейство Полякови, особено близко до ръководството на ИЦ.
А как е подписан договор за изработка и доставка на брандирани рекламни материали по кампанията за 20 г. България в НАТО на стойност 34 700 лв? Защото фирмата няма сайт и може ли да обясни бившият комунист Миленски как е избрал точно нея, как я намерил и по каква формула е изчислена цената. Понеже по презумпция при военните всичко е обвито в тайнственост, някои предположиха, че това са онези прословути шоколадчета и ранички, които МО раздаваше по площадите по почина „хапни шоколадче – стани натовче“…
Евроатлантикът Владимир Миленски спокойно може да кандидатства за Гинес по ударно и безсмислено пилеене, това е точната дума, на обществени пари. Ето ви примери: Центърът плаща на страньор от в. „24 часа“, който идва да помага за наливане на страниците на в. „Българска армия“, когато някой щатен от военния вестник отсъства. А защо е така? Защото преди близо шест години тогавашният шеф на ИЦ назначил за отговорен секретар, и то държавен служител, негов човек , тъй като и той е бил в този вестник. Да, но въпросният отговорен секретар не владее програмата за страниране и не иска да се научи, което е въпрос на две седмици обучение. Но за сметка на това, откакто е назначен преди шест години, в петък изобщо не идва на работа. Писал си го е ден на майстора. И няма началник, който да го застави да спазва работното време. Минал е на три- или четиридневна работна седмица според ситуацията. Но не на 8, а само по няколко часа. Уникално! Няма в цялата ни държава, наречена България, служител с такъв работен цикъл.
За милото ни отечество гарантирам, че е така, в рамките на ЕС не знам. И какво се получава – военният министър може да работи пет дни в седмицата, но негов подчинен не може.
Военният телевизионен канал (ВТК ) е създаден с постановление на Министерски съвет с единствената цел да води предавания, да излъчва репортажи от учения, занятия и стрелби, да изработва филми, включително и учебни, за войската. Това му е основното предназначение. Ето защо там на щат са назначени близо 35 души персонал – телевизионни журналисти, оператори, монтажисти и т. н. Те получават заплата от държавата. Но ето че ИЦ плаща на едно семейство за производство на филми за войската, въпреки че разполага с такъв сериозен кадрови ресурс. Тази порочна практика си върви от години и никой не иска да види как военният бюджет се източва. И да вземе мерки. Дори на операторите от телевизията не им се разрешава да правят филми за армията от учения, занятия, тренировки и стрелби, макар че са професионалисти и са дошли от национални телевизии, което е обидно за тях. За да се плащат по около 2000 лв. на въпросното семейство за филм. Когато служебен министър на отбраната бе Георги Панайотов, го убедих да спре тази порочна практика, но той си отиде и тя бе възстановена.
А ето и още безумия. Миленски е изплащал хонорари на студенти по журналистика от СУ за изнасяне на лекции пред военните журналисти на семинар в Боровец. Извинявайте, макар че хонорарите са символични, но е смешно: на какъв професионализъм ще ги научат тези голобради тийнейджъри, които едва ли са виждали жив войник, освен по филмите? Какво ще кажат на хора с богат житейски и армейски опит? Миленски е платил и на „Медиавижън ООД“ 7920 лв. за излъчване на три музикални коледни концерта. Преди 2 г., когато бях директор на ИЦ на МО, заместникът ми Тома Иванов се опита за Нова година да ми пробута същия номер. Казах му: „Томе, намери ми един зрител, не повече, само един, който точно на Коледа и на Нова година ще си пусне военната телевизия, за да се забавлява. Доведи ми го и ще яде и пие цял ден за моя сметка, където поиска.“ Та тогава номерът не мина, но ето че сега го е пробутал. А ето и още безумия. Миленски подписва договор с фирма, която да го консултира за филма на ВТК „Писма от войната -пулсът на Украйна“. Плаща й хонорар от 1800 лв, а фирмата е регистрирана едва от две седмици преди сключване на договора.
Не знам защо, но след тези редове си спомних поговорката за лудия и за баницата. Всеки ще я излапа, това не значи, че е луд, щом му я дават. Щом му я поднасят на тепсия. Както бе поднесена на ексдругаря Владимир Миленски. Като медиен бос на МО и шеф на ИЦ той се изживяваше като недосегаем. Служеше на принципа на покойния Татарчев – над мен е само Господ. Защото тогавашният министър на отбраната Тодор Тагарев му бе пръв приятел, а той негова дясна ръка. И обичаше да се изживява с думите: кажа ли нещо, все едно го е казал министърът. Затова неговото едногодишно управление бе абсолютно безконтролно. И резултатът е налице. А уволнението му е просто награда за него. Малък реверанс, нещо като потупване по рамото от страна на служебния военен министър Атанас Запрянов. Защото го пусна да си ходи по живо, по здраво. Вместо да поиска от Военна полиция и Военна прокуратура да проверят какви ги е натворил. Изумява ме обаче друго. Запрянов все още не е назначил пълна финансова ревизия на едногодишното властване на неговия доскорошен подчинен. При условие, че дирекция „Вътрешен одит“ на МО е под негово пряко ръководство. Одит не е поискал и новият директор на ИЦ, за да е наясно какво наследява. Наистина е учудващо, тъй като е очевадно, че е нарушен и ощетен държавният интерес. Та се питам толкова ли е скъпа кожата на един пребоядисал се в евроатлантик бивш комунист. Който със същия патос и комсомолски блясък в очите е пледирал за ценностите на социалистическия Варшавски договор.
„Гласове“