08.11.2019 | 17:31
Зам.-министър Ципов лъже: Нямаме нищо общо с избора на Гешев, Христо Иванов е виновен!
Промените в закона са предложени от АБВ – патерицата на ГЕРБ във втория кабинет „Борисов“
Красимир Ципов при любимата си Илиана Беновска

Продължават нелепите опити на висши кадри на ГЕРБ да се оправдават, че нямат нищо общо с налагането на скандалния Иван Гешев за главен прокурор. Нова опорна точка следва една от многобройните тиради на Бойко Борисов, в която той твърди, че всъщност правилата за избора на обвинител №1 били предложени от Христо Иванов, който в момента е съпредседател на коалицията „Демократична България“.

Тази лъжа бе мултиприцирана и днес от бившия депутат от ГЕРБ и настоящ зам.-министър на МВР Красимир Ципов.

Ето какво написа той във „Фейсбук“:

„Добре е да напомним, че тази реформа се случи с промените в Конституцията и Закона за съдебната власт и именно тези, които протестират срещу избора на нов главен прокурор бяха в основата на тези предложения – визирам представители на „Демократична България“. Това каза депутатът от ГЕРБ Красимир Ципов в коментар на решението на президента Румен Радев да не издаде указ за назначаване на Иван Гешев за главен прокурор и да го върне решението за преразглеждане на Висшия съдебен съвет.

Концепцията за съдебна реформа беше внесена от Христо Иванов, който беше министър на правосъдието в предишния кабинет на Бойко Борисов, напомни Ципов. И добави – че именно тази концепция е изисквала промени в конституцията с идеята да бъде отслабена фигурата на главния прокурор и с перспективата за постигането на по-голям баланс в избирането на висшите съдии. „При гласуването ѝ преди 4 г. ГЕРБ гласува „против“. След това Христо Иванов подаде оставка, а тогавашният лидерът на ДСБ Радан Кънев заяви, че партията му минава в опозиция на ГЕРБ“.

Сега нека ние да напомним на Ципов какво всъщност се случи преди 4 години, защото помним по повече от 5 минути.

Нека се върнем в 2015 година. Датата е 9 декември, часът е 14:59 часа. Току що парламентът е гласувал закона, за който говорят Бойко Борисов и подчинените му и от парламентарната трибуна Христо Иванов обяви своята оставка като правосъден министър във второто правителство на Бойко Борисов.

Защо?

Простият отговор е следният – защото беше прието не предложението на Христо Иванов, Радан Кънев и Реформаторския блок, а на АБВ и Георги Първанов. Който не помни, по онова време АБВ имаше министър в правителството – Ивайло Калфин.

Какво представлява управлението на съдебната ни система според закона?

Там органът, който решава кой ще заеме трите най-важни поста – главен прокурор, председател на Върховния касационен съд (ВКС) и председател на Върховния административен съд (ВАС), е Висшият съдебен съвет (ВСС). Той се състои от 25 членове, но те са разделени в две колегии – Прокурорска и Съдийска. В Прокурорската колегия има 11 души, в Съдийската – 14. В Прокурорската колегия по право влиза главният прокурор, в Съдийската по право влизат председателите на ВКС и ВАС.

Въпросът обаче е КОЙ още влиза? Съгласно закона, направен по предложението на АБВ, в Прокурорската колегия извън главния прокурор влизат още 5 души, избирани от прокурорите в България (4) и от следователите (1), и 5 души, избирани от парламента. В Съдийската колегия, извън председателите на ВКС и ВАС, влизат 6 съдии, избирани от съдиите в България, и 6 души, избирани от парламента. Избираните от парламента влизат във ВСС по квоти, като сега има 4 представители на ГЕРБ, 3 от БСП, и по 2 от „Патриотичния фронт“ и ДПС.

При второто правителство на Бойко Борисов, ДСБ защитаваше позицията за тотална реформа – във ВСС да няма никакви хора, избирани от парламента. Това е идея още от времето на управлението на Иван Костов, но промяната може да стане само с изменение на Конституцията, за тази цел е необходимо квалифицирано мнозинство в парламента от две трети от гласовете (160 гласа), което никоя партия в България след падането на комунизма не е имала.

Изменението през 2015 година стана и заради натиска от Брюксел за правосъдието ни – прословутият Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП). Затова и се стигна до „историческия компромис“ от лятото на 2015 година, тъй като нямаше начин никой извън едно малцинство от десни да приеме такава голяма реформа в съдебната система, която да я преобърне. Компромисът беше между ГЕРБ, Реформаторския блок, ДПС, „Патриотичния фронт“ и АБВ. Това стана след заплахи от страна на реформаторите, по-точно Радан Кънев, управленската коалиция да бъде развалена заради отказа от реформа на съдебната система. Компромисът по същество, скрепен с подписа на 180 депутати, беше следният – Съдийската колегия да е от 13 души, 8 от които, включително председателите на ВКС и ВАС, да се избират от българските съдии, а само 5 – от парламента.

В Прокурорската колегия, която трябваше да е от 12 души, прокурорите и следователите избираха 6 души, а парламента също 6. При такова съотношение, необходимото мнозинство от поне 17 гласа за Иван Гешев щеше да е под много сериозен въпрос, защото само влезлите в Съдийската колегия извън парламентарната квота щяха да са достатъчни при глас „против“ да ограничат подкрепата до точно 17 гласа, а при това положение още 1 глас „против“ би могъл много по-лесно да бъде даден, когато няма толкова силни външни лостове за овладяване на колегиите, както сега. Така съдебната власт реално е под прекия контрол на другите две власти. Всички в България отлично знаем как бързо в парламента се правят безпринципни коалиции, когато опира до опасност от правосъдие за тяхна сметка и за сметката на управляващите чрез изпълнителната власт.

Думите на ГЕРБерите за закона и Христо Иванов са силно манипулативни, в най-добрия случай.

Loading...
оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране