НАТО се нуждае от стратегия за противодействие на Русия в Арктика и Черно море. Срещата на НАТО в Брюксел на 11-12 юли ще бъде много политизирана. Северноатлантическият алианс все повече се поляризира заради разногласията във връзка с механизмите за разпределянето на финансовата тежест, вноските на страните-членки и трансатлантическата солидарност.

Но членовете на НАТО не могат да позволят тези разногласия да застанат на пътя за разрешаване на „руския проблем“ – растящото напрежение с Москва, защото Кремъл изучава границите на допустимото в ескалацията с алианса и се опитва да го дестабилизира.

Перспективите за подобряване на отношенията с Москва са минимални, особено на фона на последните събития. След последното заседание на Съвета Русия-НАТО на 31 май /първото от октомври 2017 г./ и срещата на началника на ГЩ на Въоръжените сири на Русия с началника на щабовете на САЩ Джоузеф Дънфорд на 8 юни беше постигнато много малко. При това неотдавнашното утвърждаване на плана „4 по 30“, насочен към укрепването на войските на НАТО и повишаване на бойната готовност, който е дългоочаквано попълнение към архитектурата на алианса в Европа, ще накара Кремъл да се съпротивлява още по-силно.

От 2014 г. алиансът се адаптира и се концентрира върху действията на Русия в Източна Европа, по-конкретно в Балтийския регион и Полша. Споразуменията, договорени по време на Варшавската среща на НАТО през 2016 г., и по-конкретно така наречените 3D, засягащи „защитата, сдържането и диалога“ («defence, deterrence, dialogue» — бел. прев.), остават актуални и трябва да бъдат разширени. Но укрепването на източния фланг на НАТО е недостатъчно.

Беше постигнато много малко за изработването на съгласувана концепция относно това как да се защитават интересите на НАТО в Арктика и Черно море. Това предизвиква тревога, защото Русия все по-активно действа в двата региона, което се вижда и от такива примери, като провокационните маневри на летателните апарати, агресивната степен на бойна готовност на съединенията и непрекъснатата военна подготовка.

Арктика и Крайният Север

В Арктика и по-широкия регион, известен като Крайния Север, Русия проектира военна мощ, очаквайки конкуренция с граничещите тук страни, а също така с Китай.

Кремъл е написал своята Арктическа стратегия още през 2008 г., а във военно-морската доктрина от 2017 г. определи Крайния Север като стратегически важен регион. Русия увеличава там своето военно присъствие от 2014 г. за сметка на разгръщане на сили и техника – откриването на военни бази в Северен Сибир, на Нова Земя и Земя Франц-Йосиф, а също така за сметка на допълнителен брой учения и патрули, включително активност на подводния флот. Това влияе на търговските пътища и линиите на комуникация между Арктика и Северния Атлантик.

НАТО няма никаква подобна стратегия за Крайния Север: в неговата стратегическа концепция от 2010 г. регионът даже на се споменава, а дискусиите за Северния Атлантик не включват автоматично обсъждането на проблемите на Крайния Север. Създаването на ново обединено командване на силите на НАТО в Северния Атлантик през февруари тази година без отделянето на достатъчно внимания върху Арктика само потвърждава тази гледна точка. Освен това често се забравя Фареро-Исландската граница /линията за противоподводна отбрана на НАТО в Северния Атлантик между Гренландия, Исландия и Великобритания/, съединяваща Северния Атлантик с Арктическия регион.

Черно море

В Черно море Москва милитаризира Крим от момента на неговото присъединяване през 2014 г. Полуостровът беше преобразуван във военна крепост. Русия разгръща брегови системи за противовъздушна отбрана, надводни съединения и ударен потенциал на ВВС. На НАТО му се налага да се сблъска с неприятен факт – членовете на алианса България и Румъния фактически имат морски граници с Русия. Кремъл също така разчита на разделението между членовете на НАТО, имащи излаз на Черно море, особено между Турция и България. Двете играят противоречива игра с Русия, а техните разногласия са пречка за укрепването на НАТО в Черно море.
През октомври 2017 г. беше разгърнато съединение на НАТО в Румъния. Става дума за многонационална сухопътна, въздушна и морска групировка с численост 4000 военнослужещи, което е съпоставимо с една бригада. Това усили присъствието на НАТО в Черно море, но не представлява истинско средство за сдържане. Препоръки Тъй като НАТО няма ясна и единна стратегия за Арктика или Черно море, двата региона ще се сблъскат с по-високи рискове при по-нататъшно увеличаване на военния потенциал на Кремъл. Тези рискове включват ограничаване на свободата на достъп и провеждане на операции в тези спорни територии заради укрепването на противовъздушната отбрана и възможностите на Русия за нанасяне на превантивен удар. Рисковете от пропуски и тактически грешки също присъстват. Непреднамерен инцидент може да провокира катастрофална военна ескалация между Москва и Северноатлантическия алианс.

Следователно по време на срещата в Брюксел членовете на НАТО трябва:

1. Да поставят Арктика и Черно море в центъра на дневния ред, защото обстановката в областта на сигурността в двата региона се превръща в ахилесова пета за Северноатлантическия алианс. Целта е тези два региона да получат същата стратегическа тежест, както и източният фланг;

2. Систематично да се прилага концепцията „3D“ по отношение на Крайния Север и Черно море. Кремъл не трябва да вярва, че има там военно превъзходство или че достъпът на НАТО до тези региони може да бъде оспорен;

3. Да се развиват силите и средствата на НАТО за повишаването на военната мобилност и осведоменост за ситуацията, включително мисии за охрана на въздушното пространство, въздушно и морско патрулиране и разузнаване, противоподводни сили, средства на ПВО и система за брегова отбрана;

4. Да се обнови морската стратегия на НАТО 2011 в съответствие с последните събития;

5. За Арктика да се създаде специална арктическа целева група или в рамките на Северноатлантическия съвет на НАТО, или в качеството на самостоятелна част. В нея трябва да бъдат включени партньорите на НАТО Финландия и Швеция, а също така различните заинтересовани страни, които имат отношение към този проблем. Става дума за ЕС и Арктическия съвет. Ниското напрежение в региона трябва да бъде приоритет;

6. В Черно море трябва по-сериозно да бъде увеличено военно-морското присъствие, да се работи в тази посока заедно с Румъния в качеството на главна сила, а от България и Турция да се поиска да спазват съюзническите си задължения.

Матю Буле, Чатъм Хаус