Българските болници са ненужно големи, трудни за поддържане и гълтат много пари. Болничните легла са неколкократно повече от необходимото.  В повече от половината лечебни заведения (55%) една трета от пациентите не са били за хоспитализация, можело е те да бъдат лекувани амбулаторно.

Това са част от критиките в доклада на Световната банка за финансирането на здравния сектор в България, който беше представен от нейния представител за нашата страна Антъни Томпсън вчера по време на третото заседание на Съвета „Партньорство за здраве”.

192 болници, сред които е направено проучване, се оказва, че дневно от тях се изписват под 33-а пациенти, отчитат още в доклада. Според евроекспертите тази бройка е неколкократно по-ниска от приетата в Европейския съюз. В България се отделя много по-висок процент от БВП за този сектор отколкото в много други държави, сравними с нея по показатели. Независимо от това, ефектът е малък, тъй като няма единен контрол, който да прецизира как се изразходват средствата, се казва още в документа.

Същевременно се оказва, че при 3,9 млрд. лв. за здравеопазване годишно, отпускани от държавния бюджет и Националната здравноосигурителна каса, харчим 7 млрд. лева. Разликата от 3,1 млрд. лева представляват плащания от болните за медицински услуги, покупка на лекарства и импланти, както и за избор на екип.

Висок е делът на доплащане от страна на пациентите. От 38% през 2008 г. през 2014-а те са достигнали 47 на сто. Това пък, отчете Филип–Михаил Домански от Генералната дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните” към Европейската комисия, който също представи доклад по темата вчера. Оказва се, че всеки пети у нас няма достъп до медицинска помощ (20%), тъй като живее или в отдалечено място, където няма болница или лекари, или няма пари да си плати лечението тъй като не е здравно осигурен.

Същевременно между 6 и 12 процента от населението не може да се лекува безплатно за сметка на здравната каса, тъй като не е здравно осигурено. 4 на сто от домакинствата няма възможност за си плащат лечението, когато се наложи и търсят лекарска помощ само в спешните центрове, когато здравето им се влоши съвсем. От ЕК ни разкритикуваха, че клиничните пътеки са ниско остойностени, а броят на болниците набъбва.

Ще се вземат мерки за подобряване на контрола в системата, обеща здравният министър Петър Москов пред представителите на ЕК и СБ вчера. По думите му 51 от съкратените щатни бройки в Министерството на здравеопазването ще бъдат пренасочени към Изпълнителна агенция „Медицински одит”.

Той не скри, че въпреки огромните суми пари, с които оперира НЗОК, до преди месеци тя не е имала аналитичен отдел, който да проверява как и доколко ефективно се изразходват те. Той увери, че с въвеждането на допълнителния пакет за здравни услуги ще се спре доплащането под масата в болниците. Според него вече няма текучество в центровете за спешна помощ, дори имало доста кандидати за работа там. Д-р Москов обеща до 4 години в спешната помощ да бъдат вкарани 600 нови линейки, ще бъдат възстановени и патронажните сестри за работа в гетата и уязвимите групи.