Неадекватността на осигурителните модели в България налага спешни реформи Държавата субсидира наполовина първите пенсии, а за вторите скоро също може да се наложи. Голям проблем ще има с регистриралите се и осигурявали се като земеделски производители. Те трудно ще вземат повече от минималната пенсия

България се нуждае от нова и разумна пенсионна реформа. Проблемите ще лъснат на преден план със започване на изплащането на така наречените втори пенсии от доброволното „задължително“ осигуряване по втория стълб в частните пенсионни фондове. Изплащането трябва да започне за първите осигурени по този модел до две години-през 2021-а. Това са родените през 1959-1960 г. Пикът се очаква през 2024-2025 година, когато по прогнози ще се пенсионира голяма част от почти цяло поколение българи. Пенсионната ни система отсега се вижда, че няма да е подготвена за това.
Зад символичната втора пенсия, която се полага на част от осигурените, се крие много по-голям проблем. Стрестестовете на частните и доброволни пенсионни дружества, приключили миналата година, не очертаха големи проблеми за тях. Проблемът обаче е, че работодатели и осигурени години наред са внасяли пари за втора пенсия, а от управлението на тези средства съответните нови пенсионери се падат по 30-50 лева втора пенсия в масовия случай. Едва 20% от новите пенсионери ще могат да имат втора пенсия в размер между 50 и 100 лв. И едва 10% от пенсиониращите се ще могат да имат пожизнена втора пенсия повече от 100 лв.
70% обаче са с малки суми.
За съжаление няма достатъчно информация, поради което и тези сметки са приблизителни.
До края на тази година изтича 10 г. период, за който бяха замразени средствата в Сребърния фонд. Там има близо 3 млрд. лв., които обаче не решават проблема, а и не е ясно дали са достатъчно налични и ликвидни.
Неадекватността на пенсионно-осигурителния ни модел налага спешни реформи.
Има и един голям проблем – не е ясно колко е средната пенсия на земеделските производители, но по изчисленията на НОИ повечето от пенсиите са около минималната за страната. Това в настоящия момент засяга около 400 000 български граждани, които в доден период от време са били или са по настоящем регистрирани като земеделски производители и са се осигурявали на минимума, определен за тях.
За да има по-голяма яснота с пенсиите в най-близко бъдеще трябва:
– Да се въведат индивидуални партиди и лични сметки на осигурените в НОИ. Това ще е един вид равнопоставеност с личните сметки в универсалните и професионалните пенсионни фондове. След това трябва да се продължи по-нататък. Например, НОИ да поеме ангажимента да инвестира тези средства, защото ако те просто само се водят по лични сметки, а продължават да се изразходват по същия начин, както сега, пак няма да има никаква осезателна разлика.
– Като се инвестират тези средства, трябва да се отчита доходност по тях. НОИ трябва да поеме ангажимента периодично да отчита доходност. Институтът трябва да бъде контролиран как инвестира, каква е доходността, и дали тя е сравнима с постигнатата от фондовете за допълнително осигуряване.

– Хората трябва да могат да получават и извлечения за техните сметки, както сега получават от фондовете. При това, не веднъж годишно, а на тримесечие.

– Както в пенсионното осигуряване има вариант част от вноската да е в НОИ, а друга част – във фондовете
Това ще се възприеме добре от хората, защото както всеки иска да проверява колко са му спестяванията, така да види и колко средства стоят зад него в общественото осигуряване.
В момента осигуряването е повече социално, отколкото пенсионно или здравно. По този начин чрез внасяне и неизвестност за това кой колко пари има в НОИ, абсолютизмът в солидарността води до това, че пенсията идва като социална помощ, а не зависи от натрупаните вноски.
Но при всички случаи трябва да има индивидуални партиди в НОИ, както има в допълнителното осигуряване. Така изборът ще бъде по-честен и равнопоставен. Защото в момента имаме несъпоставимост, както на парите за пенсия, така и на парите за здраве на това, което внасяме с това, което получаваме.
Сега се демотивират част от хората, особено тези, които са с постоянни доходи с размер над средните, да се осигуряват по този начин.
Време е да разчупим този принцип – да е частично солидарен, но и да е частично индивидуален.
Но е много важно хората да са се осигурявали на реалните си доходи. Но не всички са виновни, че досега не са се осигурявали на това, което наистина получават. Заради това в следващите години ще се виждат отново драстични разлики в пенсиите.

Румен Гълъбинов, финансист и анализатор в публикация за сп. „Бизнес Клуб“