Атина се нуждае от 50 милиарда евро през следващите три години, включително и 36 милиарда евро от ЕС, за да стабилизира финансите си, дори и в рамките на съществуващите планове на кредиторите. Това обяви Международният валутен фонд (МВФ) в новия си финансов доклад за Гърция, цитиран от Франспрес. Фондът намалява перспективите за икономически растеж на страната за тази година от прогнозираните през април 2,5% на 0%.

Прогнозата за растеж е направена преди Гърция да прекъсне преговорите с кредиторите миналия уикенд и да нареди капиталов контрол и затваряне на банките, се посочва в документа. „Гърция е изправена пред значително по-голяма финансова нужда, отколкото си мислехме преди една година“, е заявил пред агенцията високопоставен представител на МВФ. Според него страната се нуждае най-вече от това кредиторите да увеличат падежа на съществуващите спасителни заеми на 40 години от предходните 20 години. „Това е драматична промяна“, заявява източникът пред Франспрес.

Новият предварителен анализ на фонда за устойчивостта на гръцкия дълг показва, че промяната в гръцката политика от началото на 2015 г. или приблизително от началото на управлението на лявата партия СИРИЗА, е довела до значително увеличаване на финансовите нужди на страната.
Съществуващите предложения от гръцката страна и кредиторите от ЕС не са насочени към тези нужди, подчертават от МВФ.

От международната финансова институция, базирана във Вашингтон, САЩ, прогнозират, че може да се наложи отписване на част от дълга на Гърция, тъй като страната няма да бъде в състояние да го обслужва поради по-нататъшното отслабване на структурните реформи и спад на първичния бюджетен дефицит, отбелязва ТАСС, като цитира доклада на фонда за страната.

Главният икономист на Световната банка и носител на Нобелова награда Джоузеф Стиглиц пък разкритикува остро гръцките кредитори, обвинявайки ги, че те носят „криминална отговорност“ за дълбоката криза, която преживява страната. Това съобщи сръбската телевизия РТС, като се позова на Би Би Си. „И дума не може да става икономика в депресия да успее да ви плати това, което ви дължи. Това, което направи Тройката, е че настани Гърция в затвор за длъжници“, заяви Стиглиц, обвинявайки за срива на гръцката икономика МВФ, Европейската централна банка и Европейската комисия.

Междувременно сътресенията на световните борси заради Гърция причиниха 88 милиарда долара загуби на най-богатите хора в света, пише македонският в. „Дневник“, цитиран от БТА. „Около 200 от най-богатите хора в света изгубиха 88 милиарда долара само през последната седмица заради движението на борсовите индекси след неуспеха на срещата на Еврогрупата на 24 юни в Брюксел, когато гръцкият премиер остро критикуваМВФ, отбелязва изнанието. И цитира американските медии, според които 52,3% от тази виртуална загуба са регистрирани само в рамките на един ден – понеделник, 29 юни.

Френският в. „Фигаро“ пък посочва, че в периода от 24 юни до днес – 2 юли, загубите на всеки милиардер възлизат средно на 217,5 милиона долара. Имало обаче и изключения – някои от богаташите излезли на печалба, като например най-богатият африканец, който на 29 юни е спечелил 639,2 милиона долара, пише „Фигаро“.