Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Малко повече от седмица остава до референдума в Турция, на който страната трябва да реши дали да стане президентска република. По какъв път поема Турция, ако приеме или съответно отхвърли това решение. Това ще дискутираме с Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин. Господин Димов, това, което казват критиците на допитването, най-общо казано е, че ако то получи подкрепата властта на настоящия президент Реджеп Тайип Ердогна става еднолична. Нека обаче обясним какво на практика би означавало еднолична власт на Реджеп Ердоган?
Георги Димов: Точно така, затова ви предлагам да започнем с някои подробности и разяснения за същността на конституционните промени. Подложени са на одобрение корекции в общо 18 членове на основния закон. По-важните от тях: броят на депутатите се увеличава от 550 на 600 и при население на Турция към края на 2017 година от 80 милиона, това означава по 1 депутат на около 130-135 хиляди души, а при общ брои избиратели към днешна дата от над 58 милиона средно на един депутат се падат над 90 хиляди души с право на глас. Да уточним също така, че избирателите вътре в Турция са над 55 милиона, а останалите близо 3 милиона зад граница – половината от тях са в Германия. Минималната възраст на народните представители се предлага да се намали от 25 на 18 години. Звучи доста революционно, но на практика означава приемане на свежа кръв в Меджлиса и то точно от поколението, израснало в условията на управлението на Ердоган от 2002 година насам. Означава също така възможност на управляващата класа по-бързо да се възпроизведе и да се бетонира във властта със своите деца и внуци. Те повече няма чакат да навършат 25-годишна възраст. Следващата промяна е парламентарните и президентските избори да се провеждат веднъж на 5 години и то в един и същи ден. Това означава безспорно мотивиране и обединение на енергията на електората и мултиплициране на кампаниите за двата вида избори, нещо като 2 в 1. Също така веднъж избран президентът няма да преустановява връзките си с неговата партия и трябва да бъде единствено турски гражданин, а не както е досега, турски гражданин по рождение. Всъщност тук има две изключително съществени показателни поправки. Първата безспорно е със световен принос, следващите турски президенти няма да преустановяват или да замразяват членството си в издигналата кандидатурата им политическа формация, даже ще запазят лидерските си позиции в нея. Има един смущаващ момент, примерно, ако управляващата до вчера партия не спечели парламентарните избори и изпадне в опозиция, тогава какво прави избраният президент, който е и неин лидер. Това е и питанката, всъщност ето от тук прозира истинският замисъл – партията на Ердоган да остане вечно на власт, постоянно да печели изборите, за да няма никакви подобни недоразумения и проблеми.
Водещ: Господин Димов, искам да насоча вниманието ви към предложената промяна в чл.9, който предлага нова процедура, която на практика ще направи отстраняването на президента почти невъзможно, тъй като се изискват 3/5 от парламента за създаване на комисия, тя пък трябва да задвижи процеса, всъщност колко опасен може да бъде този член, освен бетонирането на партията и на самия президент?
Георги Димов: Да, всъщност тук мога да ви дам два вида отговор на този въпрос. Точно тази промяна всъщност визира това предсрочно прекратяване на правомощията, така наречения импийчмънт. Новото е, че вече двустранно се дават тези правомощия, едновременно и на Меджлиса, и на президента. Понеже очевидно властите са слети в едно и имаме една партия, един парламент, един президент, едно правителство и всъщност говорим за правителството на Ердоган, неговият първи вицепрезидент ще бъде и министър-председател, а отношенията между тях – нещо като султан и везир. Вторият отговор, аз започнах да говоря и за това, за тази втора поправка в Конституцията, която предвижда президентите да не бъдат задължително турски граждани по рождение, а само турски граждани и според мен вероятно се има нещо доста сериозно в предвид и предстои да видим. На прима виста прозират геополитически предизвикателства, както и самият етнически произход на Ердоган, той по майчина линия е лаз, представител на ислямизираната в по-голямата си част етническа група на грузинците в Турция, известни като лази. Също така аз искам да обърна внимание на една много важна промяна – на президента се дава право еднолично да въвежда извънредно положение, каквото в момента продължава да съществува в Турция, ще продължи до 17 април и самият референдум ще се случи в условията на извънредно положение. Срокът за одобряване на това негово решение в Меджлиса вече се удължава от 1 на 3 месеца, а в мотивите и инструментариумът на самото извънредно положение се добавя и обявяване на мобилизация и това е от особено значение за съседните на Турция държави и няма как да не го отчитаме и ние. Тази възможна мобилизация по нашите граници може да се появи изневиделица и да бъде решена еднолично. Апотеоз на всички промени е закованият избирателен хоризонт. Следващите президентски и парламентарни избори в Турция ще се проведат едновременно на 3 ноември 2019 година. Това е датата, на която Ердоган идва еднолично на власт през 2002 година. За да има възможност след 3 ноември 2019 година за нови два последователни президентски мандата, за да остане на власт чак до 2029 година. Тогава ще стане на 75 и ще е управлявал еднолично точно в продължение на 27 години.
Водещ: Не звучи оптимистично тази картина, която очертавате. Нека да ви върна към един друг наш разговор, в който казахте, че победата на президента на Турция Ердоган не е категорична и не се сигурна на този референдум. С днешна дата можем ли да кажем, че все още има колебания и съмнения, че той може да получи подкрепата за тези промени и любопитното тук, какво би се случило, ако референдумът не мине?
Георги Димов: Трудно е, наистина все още е трудно да се прогнозира какво ще излезе от избирателните урни в Турция на 16 април. Нека да си го кажем откровено, че при сегашното извънредно положение и страхова психоза едва ли сондажите на общественото мнение могат да бъдат меродавни и затова според мен са по-разумни паралелни оценки и изводи, в стил на дуовариантност, ако мине референдумът, както и в случай, че Ердоган се препъне. При успешен референдум промените и разсъжденията, които направихме преди малко са валидни в пълна сила, плюс окончателна разправа с всички инакомислещи и несъгласни с Ердоган.
Водещ: Което и сега се случва.
Георги Димов: Точно така, те и без това още отсега те са наричани терористи, предатели, чужди слуги, срам и позор за турската нация и т.н. Във външен план може да се очакват, всъщност и Ердоган вече открито ги лансира, две паралелни линии на поведение – замразяване на политическия и административен диалог с Европа, при запазване обаче на икономическите отношения с Европейския съюз (ЕС) и всъщност това означава на практика Анкара да продължи да разчита на икономическата и търговската си обвързаност от Брюксел, но да измести политическите акценти и усилия в друга плоскост реално тя го прави вече и то все по-открито и нагло. Видяхме го на нашите избори и на изборите в Нидерландия, а именно да организира свои политически формирования, турско-мюсюлмански, които да бъдат нейното оръжие, нейната пета колона в Европа, които и на базата на двойното гражданство умишлено да стопират интеграцията на нейните диаспори, за да ги мотивират и подстрекават към алтернативно поведение, завоалирано с някакви такива „крокодилски сълзи“ за опазване на тяхната идентичност, равнопоставеност, еквивалентност и т.н. Ще дам един конкретен пример, той е много показателен, абревиатурата на вкаралата трима депутати в нидерландския парламент, турска партия ДЕНК означава на турски език точно това – равнопоставен, еквивалентен, съпоставим, съотносим. Тоест турските политически формации в Европа вече искат равно третиране, но именно като различни, а не опити за интегриране, друго яче казано – те акцентират на другостта, а не на еднаквостта и то не само като философски поглед, а като житейски и поведенчески алгоритъм. При неуспешен референдум, което не е напълно невъзможно, независимо от ненадеждната ни в момента социологическа информация, опциите пред Турция също са две. Във вътрешен план – нови удължавания на извънредното положение с по 3 месеца и продължаващо преследване на противници на Ердоган. Не само на т.нар. „гюленисти”, но и още по-настървено на гласувалите с „Не”. Под всякаква форма – и като лов на вещици, и като търсене на врага с партиен билет, и като разцвет на доносничеството, и под формата на тотална и брутална полицейщина и параноя. А като реален резултат от всичко това – все по-голяма разделение и противопоставяне на турското общество. Допълнителни и все по-силни доводи за прогонване зад граница на несъгласните с Ердоган. Не само на кюрдите, а и на светски ориентираните среди, на прозападно настроения дребен, среден и едър бизнес, на интелигенцията в широкия и в прекия смисъл на думата, на останалите рехави НПО и защитници на човешките права. Във външен план – още по-агресивна риторика и безогледни практически действия. За брутална намеса във вършените ни работи. Виждаме го и у нас, и в Германия, и в Нидерландия, и в други страни от ЕС – наши приятели и партньори. Дано разюзданото поведение на Турция да не прерасне в нещо по-опасно; във физическа разправа. Нали Ердоган вече ни предупреди, че няма да можем да се разхождаме спокойно по улиците на Европа. По нашите улици, не по неговите. Предстои ни да видим какво точно е имал предвид. Това ще зависи и от резултатите от референдума. Съжалявам – не звучи оптимистично, но по-добре да си кажем истината в очите.
Водещ: У нас имаше призиви от една от политическите партии да се приеме специална декларация от страна на българските политически сили за референдума, даже въпросното изявление на партията завършва с „Бог да ни е на помощ“. Трябва ли България да вземе отношение за референдума в съседна Турция или напротив – нашите политици трябва да се пазят от това?
Георги Димов: Вижте, аз не мога да препоръчам да се дистанцираме, защото става въпрос все пак за наша съседна държава и нека наистина да не се изненадваме, че лидерите на турско-мюсюлманските партии в Европа, те вече станаха 11, повтарят като папагали всички тези на Ердоган и цитират неговите думи, буквално наизуст. Всъщност ние ги чухме от устата на лидер, на подкрепяна от Анкара и провалила се на нашите избори, турска етническа партия. Той ни нарече фашисти и обяви държавата ни за фашистка. Щом е така прав му път, да ходи при Ердоган, за да му приглася във фашистката реторика към целия ЕС, част от който сме и ние и да научи от първоизточника новата версия за турския президент за Европа, като цитирам „загниващ континент“, „център на подтисничество, насилие и нацизъм“. Така че, категорично ние трябва да вземем отношение и трябва да вземем правилното отношение. Това е общата консолидирана позиция на всички приятели и партньори в ЕС.