Зареждане

Напишете

Изповедта на хляба

ИНТЕРВЮ

Изповедта на хляба

share

Публикуваме този разговор от радио „Фокус“, защото другите медии не му обръщат внимание, а това са важни неща. Освен ритуалното захранване на Бойко Борисов, когато чупи от питата и подава на момата, хлябът носи още символен товар в големия си духовен багажник.

***

Радио „Фокус“: Госпожо Керемидарска, в Регионален исторически музей-Кюстендил представяте публична лекция на тема „Никой не е по-голям от хляба“, какво искате да кажете с това?

Доц. Екатерина Керемидарска, експерт към РИМ-Кюстендил: Ще започна от това, че това е публична лекция по повод Международния ден на музеите – 18 май. „Никой не е по-голям от хляба“. Това гласи българска поговорка. В делник и празник, в радост и скръб хлябът е живот, дар, молба, жертва-магия. Хлябът съпровожда жизнения път на човека от раждането до неговата смърт.

РФ: Защо е толкова голям хлябът?

ЕК: Това е изповедта на хляба. Голям е, защото, като го хвърлят в земята, шест месеца лежи зарит и мълчи, след това го жънат и вършат, а когато пуснат диканята да го реже и ситни – пак трае. Носят го на воденица и го мелят между камъните, месят го, с вода го бъркат, на огън го пекат и пак трае. Хлябът е една търкулната пита на човешкия живот, защото при есенното засяване сеячът смирено застава прав в нивата и вдига високо към небето погачата, приготвена от ранобудната му невяста. Тогава той казва: „Благословен да си ти, Боже наш, цар на вселената, който правиш да израсте хляб“. Тогава той ритуално смъква ръцете си надолу и търкулва питата в първата бразда, за да се роди отново. Тогава орачът е пременен в празнични дрехи, а воловете и ралото му са окичени с цветя. Преди да отиде на нивата, той минава през черквата, където свещеник благославя житото. (…)

РФ: Какво е характерно като традиция за приготвянето на хляба?

ЕК: Приготвянето на хляба започва с пресяването на брашното. Това е магически ритуал. В много народни песни се пее, че хлябът се сити през девет сита – през най-едрото до най-ситното, за да може накрая да остане само финото брашно, което се замесва не с каквато и да е вода, а с мълчана вода. Тя трябва да бъде донесена от майчино и бащино момиче, без да има живи родители. В нея трябва да е топено лековито биле или китка здравец. Тази вода е специална, а в нея има и друга магическа сила. (…)

РФ: Споменахте, че хлябът с квас може да бъде пластично украсяван, как става това?

ЕК: Със своята вещина стопанката на дома приготвя тестото за хляба и моделира специфичната за всеки обреден хляб пластична украса. Жената знае символите, знаците и елементите, които да постави. С тях стопанката на дома изразява своите надежди и вярвания за здраве, късмет и берекет. Всеки символ върху хляба е една молитва, изразена чрез шарки и прераснала в изкуство. Мога да кажа, че кръгът върху хляба символизира небето. Заграждащият обръч в края на питата е граница, ограда, която пази изобразения чрез хляба живот. При хляба за погребение или за помен до една година от смъртта обръчът не е затворен. Птиците, които са най-често гълъби, имат запазено място върху хляба за сватби. Те са символ на сговор и на плодовитост. Цветята означават радостна вест, пожелание за щастие и плодородие. Стрелата е символ на земята, стопанина, къщата, лозето. Кръстът пък е магически благослов за плодородие, пълнота и берекет, а животните са пожелание за пълно стадо. Има и коледни хлябове, които също имат своите символи и се обозначават в три групи.

РФ: Какво ви провокира да подготвите и представите тази лекция?

ЕК: Хлябът провокира, защото той е не само радост, но и черна мъка. Хляб не се изхвърля, изкупление за греха от отхвърления хляб няма! Никой не трябва да си позволява оскверняването му, ако ли не – започват бедите, които трябва да докажат, че никой не е по-голям от хляба.

spodelime.com

Етикети:

Остaвете коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *