Лидерът на „Да, България“ Христо Иванов ходи в „Панорама“ и разсърди десните хора с критика срещу политическото сектантство и криворазбраната елитарност.

Ето изявлението, което вся раздор и смут.

„Да, България“ се създаде като инструмент за политическо представителство на хора, които досега не са се припознавали в цялата драма на дясното. И „Да, България“ се създава като политически инструмент за хора, които досега може би не са били част от тази жълтопаветна самонарекла се демократична общност, която сега драматично обявява, че не става само за чеп за зеле, защото тя не става за чеп за зеле, защото винаги й е било достатъчно постепенно да се ерозира и смалява в нещо, което тя смята, че е елитарно, постепенно да става все по-малка, при това да го смята за много хубаво, и да се бори за едни люспи от все по-малката си жълтопаветна група.“

С тези думи г-н Иванов критикува десницата за сектантство, дребнавост и фрагментарност, но същевременно доразцепва каквото е останало неразцепено. Обвинява в елитарност, сам държейки се елитаристично; критикува оценката „не ставаме за чеп за зеле“, като същевременно я потвърждава. Това е в някакъв смисъл забавно, обаче представлява антилогика – конструкцията се саморазрушава, защото съдържа собственото си отрицание.

Удивително е как т.нар. десни вече трето десетилетие се занимават главно с това да се цепят, а за Обединението на десните се говори вече с митологеми – това е нещо като Изгубения рай и Светлината в тунела едновременно. Дясното обединение е едновременно Първо и Второ пришествие. Понякога група мравки наистина се обединяват… И някое време издържат обединени, доколкото има порции за всички. Понеже няма за всички – обединението обхваща хората с порции. Другите си имат принципи и не ги продават. Пишещият тези редове пък никога няма да си продаде душата… Друг въпрос, че Мефистофел не дава за мойта душа и чеп за зеле 🙁

Цепят се на дух и тяло (Костов преди години, когато направи ДСБ, отчупвайки част от СДС, заяви, че по този начин „духът напуска тялото“), цепят се на либерали и консерви, радикали, свободни демократи, земеделстващи, европоцентрични, американоцентрични, магарета, слонове, маймуни… При това тези хора имат самочувствието да се титулуват „автентична десница“. Неавтентичният Бойко Борисов сам по себе си е по-влиятелен от всичките десни люспи, стружки, трески и цепеници. Има поверие за сърбите, че ако почнат да се бият, накрая ще останат толкова, че ще могат да се съберат под една слива – някъде в книгите на Иво Андрич сме го срещали. Десните в България са по-радикални. Те ще се цепят и люспят, докато остане само един – и той ще се разцепи сам!