Наводнението във варненския квартал „Аспарухово“ през 2014 г., при което загинаха 13 души, е било природен феномен. Това са изводите от експертиза на прокуратурата по разследването на смъртта на жертвите, съобщиха от държавното обвинение. Пълният текст на съобщението:

„Ситуационната експертиза, назначена по разследването на природното бедствие във варненския кв. „Аспарухово“ на 19 юни 2014 г., при което загинаха 13 души и бяха нанесени значителни материални щети, е изготвена. Наводнението е било причинено от природен феномен, проявил се в резултат на специфичното съчетание на климатични и ландшафтни, от една страна, и антропогенни фактори – от друга, във водосборите на Темелковото /Западното/ и Източното дере на юг от квартала.

Източникът на наводнението е формиралата се висока вълна вследствие на падналите във водосборите на двете дерета проливни и поройни интензивни валежи и специфичното съчетание на комплекса от природни фактори.

При продължилите два дни – на 18 и 19 юни 2014 г., валежи с прекъсвания според метеорологичната експертиза земната повърхност е била преовлажнена. При създадените специфични водно-физични свойства на почвата и петрографския състав на скалите се създали условия за ограничаване на проникването на валежните води в почвата и подпочвените хоризонти и се формирал повърхностен воден отток. За кратко време и с голяма скорост водата достигнала до коритата на деретата и активизирала свлачищни и срутищни процеси в тях. Свличането на земните маси намалило водопроводимостта на деретата.

Темелковото дере било преградено най-малко на три места. Прегради по пътя на водата са станали и изкоренените от интензивните валежи дървета и храсти. Образувалите се водни басейни в деретата започнали да преливат, разкъсали преградите и формирали висока вълна от кално-каменен поток. Така природният феномен на 19 юни 2014 г. се превърнал в бедствие. По-голямата част от квартал „Аспарухово“ е залят в резултат на проявата на речен тип наводнение с източник Темелковото /Западното/ и Източното дере. Експертите изчислили, че вълната е била с височина 2 – 2,5 метра, с обем – 2 – 2,5 млн. куб. метра и максимално водно количество – 150 куб. метра в секунда.

Високата вълна се формирала в участъците, разположени в извънурбанизираната част на Темелковото дере чрез блокиране на водопроводимостта чрез естествено и изкуствено преграждане. Извънурбанизираната част на деретата не са идентифицирани като потенциално опасни водни обекти. В Националната методика за оценка на риска от наводнения не е включена конкретна методика за оценка на дъждовните наводнения и поради липсата на постоянен воден отток в двете дерета на територията на квартала. По тази причина липсват и мерки за ограничаване на вредното въздействие.

Синоптичната обстановка в деня на бедствието е идентична с тази от 1951 г., когато центърът на изваляване е бил във Варна. Единствената разлика от бедствието отпреди 63 години и това на 19 юни 2014 г. е в центъра на изваляване. На 19 юни 2014 г. той е бил във водосборите на Темелковото и Източното дере, южно от квартал „Аспарухово“.

В станция Варна само за час на този ден между 18 и 19 часа са паднали 24,5 мм, или 33 процента от денонощната валежна сума с максимален интензитет на валежа в интервал от 30 минути от 2,31 мм на минута.

Природният феномен се превръща в бедствие и поради влиянието на антропогенни фактори. Заключението на ситуационната експертиза посочва като основен фактор за дадените човешки жертви и сериозни материални щети застрояването на западния охранителен канал.

Сравнението на регулационните планове на квартала от 1978 и 1989 г. показва, че застрояването се е осъществявало по посока на дерето и все по-голяма част от коритото му. Всички жилищни постройки на ул. „Горна Студена“ от №68 до №50 са построени извън границите на имотите, определени в регулацията от 1989 г., и с голяма плътност на застрояването. Подобна е ситуацията и с домовете на ул. „Гривица“, където строителството е било извършено върху закритата част на западния охранителен канал. Категоричен е изводът на експертите, че жертвите и материалните щети щяха да са значително по-малки, ако тези жилищни сгради не са били изградени в коритото на дерето – на самия път на водата, където ударната сила на високата вълна на кално-каменния поток е била най-голяма. Както е известно, осем души са загинали в една от тези къщи. В същото време обаче тези сгради са поели силата на ударната вълна, като са намалили нейната скорост и височина. По този начин са предотвратили още по-големи материални щети и вероятно много повече човешки жертви.

Водопроводимостта на Темелковото и Източното дере е намалена и в урбанизираната, и в извънурбанизираната част от дървета и храстова растителност, а в границите на военното поделение 26 800 Б, което е разположено по източния скат на Темелковото дере, са построените две сгради в най-тясната част, които също намаляват проводимостта на дерето.

Дори и при правилно оразмеряване на двете дерета, твърдят категорично експертите, те не могат да бъдат ефективни за заустването на огромната водна маса с обем 2 – 2,5 млн. куб. метра в канала на Черно море, без тя да излезе извън коритата им.

Обезлесяването чрез незаконна сеч също не е фактор за формирането на високата вълна. Незначителен за мащаба на бедствието са и битовите и строителни отпадъци по скатовете и коритото на деретата.

13-те човешки жертви по време на водното бедствие в кв. „Аспарухово“ се дължат и на недостатъчната осведоменост на жителите на квартала за опасността от наводнение и подготовката им за адекватна реакция за защита.

Според заключението на вещите лица кметът на Варна е изпълнил задълженията си по организацията на плана за защита при бедствия, както и по овладяването и преодоляването на последиците от него, временното извеждане и настаняване на пострадалите лица, оценката на състоянието на засегнатите общински имоти, както и при извършването на неотложни възстановителни работи.

В експертизата си вещите лица констатират, че централните органи на изпълнителната власт – МРРБ, не изпълняват задълженията си за оценка и картографиране на геоложкия риск на територията на община Варна, включително и на пострадалия от бедствието варненски квартал. Липсата на такава оценка на риска предопределя и липсата на активни действия на всички управленски нива. Въпреки Националната програма за превенция и ограничаване на свлачищата на територията на Република България, ерозията и абразията на Дунавското и Черноморското крайбрежие 2015 – 2020 г. , регистрираните до 2014 г. на територията на Варна и на кв. „Аспарухово“ свлачища за неотложно укрепване са планирани за изпълнение през 2019 г. , когато ще бъдат отпуснати 2 млн. лева за това.

По образуваното досъдебно производство за наводнението в кв. „Аспарухово“ първоначално са работили разследващи полицаи в ОД на МВР във Варна. Преди година със заповед на административния ръководител на Окръжната прокуратура във Варна разследването било възложено на следователи от Окръжния следствен отдел към Окръжната прокуратура във Варна. Сформиран е бил екип от трима прокурори и трима следователи, които работят по различни направления по разследването.

По делото са събрани над 70 тома материали. Разпитани са 95 свидетели и са назначени и изготвени хидротехническа, метеорологична, съдебно-техническа, комплексна организационно-техническа, архитектурно-строителна и ситуационната експертиза, която дава отговори на най-важните въпроси, довели до бедствието от 19 юни 2014 г. с 13 човешки жертви и значителни материални щети.“