Извадки от интервю на Mediapool.bg с политолога Евгений Дайнов. Препечатваме го в качеството му на свеж полъх сред почти повсеместната аналитична бедност на останалите „говорещи глави“, казано учтиво.

***

Медиапул: На местни избори са доста добре познати и местните коалиции, или местни партии. Те са много често срещани в морските общини. Какво очаквате там?

Евгений Дайнов: Ако е за изненада – каква изненада да чакаме в Царево, например, като гербаджиите си издигнаха сегашния измамник, а БСП издигнаха предишния измамник? Борбата в курортните общини е да останат в ръцете на някой измамник. Чий е точно, няма особено значение – дали ще е ГЕРБ, БСП или някаква странна местна коалиция. (…)

М: В този ред на мисли как могат да бъдат причислени като реформатори дългогодишните кметове на Кюстендил, на Хасково, на Симитли? Някои от тях са били издигани и от БСП.

ЕД: Бих искал да обърна въпроса ви. Ще ми се някъде, в някоя община, хората да изберат напреки на партийните машини, без значение на коя точно партия е машината. Да изберат някой, който да застане срещу феодализацията на България. Искам да видя, че граждани по места не са онези крепостни селяни, които изглеждат, а имат силата да пречупят местната олигархия, без значение от коя партия е припозната в конкретния момент.

Ако поне в една община не видим как граждани пречупват феодалния модел, ще трябва да си правим съответните изводи за бъдещето на тая държава. Няма да имаме особени надежди за бързо осъвременяване на България, ако хората по места продължат да избират феодали, защото те им дават на местно ниво трохи от масата. (…)

М: Какъв е стратегическият интерес на ГЕРБ за съюз с ДПС? Докъде може да стигне това партньорство и какво следва от него? (Ей на такива въпроси, тези и презумпции много се обижда Бойчето.)

ЕД: Стратегическият интерес на ГЕРБ е ясен и той е да управлява както БКП едно време. Тоест завинаги. Оттам нататък могат да се изчислят ходовете. Точно както БКП преди 1989 г. ГЕРБ сега се съюзява с тези, които й вършат работа. Разпаря ги откъм гърба, когато реши, че не им върши работа. Ако пък не могат да го разпорят, внимателно си партнират с него. Няма нищо неясно.

М: Докъде може да стигне това партньорство?

ЕД: Бойко Борисов по природа най-много би харесал това, което вече веднъж гледахме в предния му мандат. А именно – плаващи мнозинства, според случая. Този път не може да си го позволи съвсем ачик, защото в момента си е закичил една брошка в лицето на Реформаторския блок, за пред Запада. И въпреки брошката на ревера, пак си прави плаващи мнозинства в парламента.

М: Смятате ли, че ДПС ще предявят претенции към реално влизане във властта след изборите – такава заявка направи Лютви Местан в началото на политическия сезон, че изборите ще покажат реалната тежест на партиите?

ЕД: Де юре – едва ли, де факто – очаквам да поискат повече власт. Не знам дали помните – миналата година Лютви Местан обяви, че у нас има две партии – ГЕРБ и ДПС. Това си беше абсолютна заявка, че на всеки месец или два той ще добавя крачка и искания. Т.е. ще казва на Бойко Борисов: „Ами сега като има две партии – трябва да намерим начин да се разберем в името на Отечеството. Трябва да споделим бремето на отговорността. Трябва да си стиснем ръцете за родината“. И ако ДПС изкара по-добър резултат от БСП… подобни искания и подмятания ще бъдат всекидневие.

М: Прави ли ви впечатление, че в повечето предизборни дебати основната тема не са проблемите на конкретния град, а еврофондовете. Защо?

ЕД: Кандидатите и партиите са разбрали манталитета на средния българин. А той е – „някой да дойде отвън и да ми даде едни пари“. И така искащите да вземат властта казват: Добре, ние ще направим така, че отвън ще дойдат едни пари, защото ние сме много готини. По тази причина централната тема на дискусия са еврофондовете. Тази логика е пагубна за българската политика. Така се формират хора, които очакват подаяния. И това способства за превръщането на граждани в крепостни селяни.