БНР: Сега, внимание към антикорупционния закон, тъй като узнаваме, че той ще бъде с предимство в отиващата си, в началото, то беше в края, сега в началото.

Меглена Кунева, вицепремиер: Както се казва – доживяхме! С добронамерен, как да кажа, добронамерен хумор към ситуацията, защото наистина да се сложи този нелек закон, да се сложи последен в цялата програма на Народното събрание, влизам им в положението, че са много натоварени, но знакът не беше добър. Надявам се, че сега ще го компенсираме с едни решителни действия, за да може законът да стане факт. Искам още веднъж да кажа…

БНР: Но последните заседания от юли бяха напрегнати, ставаше дума за напрежение в отделните парламентарно представени политически сили, тъй като има много гласове „против“. Това е важно, как?

МК: Вижте, аз изчетох внимателно стенограмите, макар че присъствах, разбира се, от началото до края на цялото заседание на парламента, във всички парламентарни групи съм била, знам какво е мнението им. Има няколко точки, в които се съсредоточава недоволството. Едното, може би най-високо и най-разбираемо, е недоволството от това, че има т.нар. анонимни сигнали. Много възбуди и общественото мнение, и депутатите.

Може би една дума само да кажа – анонимните сигнали не са всеки да пуска донос. Анонимните сигнали са нещо, с което вероятно ще се предизвикат няколко десетки проверки, които може да докажат невинността, и че нищо лошо не се е случило. Може, обаче, те да предизвикат една по-дълбока проверка и накрая резултат, че този, срещу когото има анонимен сигнал, наистина е извършил нещо лошо, и то лошо, което граничи с престъпление, или тежко друго правно нарушение. Аз смятам, че ние трябва да сме готови да платим тази цена, да платим цената на проверките, дори и тогава, когато те докажат, че нямат нищо нередно, но за мен в момента ситуацията е следната – по-добре една проверка в повече, отколкото една проверка по-малко. Затова, защото ние имаме проблем, законът е насочен точно в областта „корупция по високите етажи“, той не е закон за всичко, не е закон изобщо за корупцията, а е само по високите етажи. Извинявайте, обаче, това е цената да бъдеш с власт. Да, ще има повече проверки, да ще има повече внимание от страна на общественото мнение, но това е цената. Но ние имаме да лекуваме тежки недъзи, затова предложих този текст. В комисията, сега е комисия, ще бъде бюро, ако всичко върви наред, хората, които работят там, ще бъдат с много висок професионализъм, и уверявам ви – те ще успеят да отсеят проверка, която трябва да се направи от просто нещо, пуснато от съсед, както се страхуват някои от депутатите.

БНР: А как ще бъде избиран председателят на бюрото от Министерския съвет и от президента, по какъв начин това?

МК: Има ограничения в закона, както позитивни, така и негативни. Позитивните са свързани с професионални характеристики. Негативните са свързани с това да не е бил в ръководни органи на партия и то не просто от днес за утре да излезе от органи на партии, търговски дружества и т.н., а една година назад. Т.е. затворили сме една от пробойните в много от нашите закони, че довчера си бил на активна партийна позиция, а на следващия ден вече казваш: „Аз не съм повече с партийни функции“. Това вероятно в някои случаи може да се окаже по този начин и няма да има нищо лошо тази бърза смяна излизането от активната партийна позиция, но тук в този закон би било много голям минус, ако това се случи от днес за утре.

Така че, това е един от текстовете, на които аз много държа. Искам да направим изключително добър професионален подбор. Аз съм запознала и парламентарните групи с профила на хората, които работят тази работа във всички страни, които са със сходен профил на нашия, т.нар. страни от Източна Европа, или новоприети страни, също с Италия, с Великобритания. Това са типични работни профили на хората, които заемат подобна позиция. Знаем за какво става дума. Знам как трябва да изглежда този човек. Не, не знам името му все още. Мисля, че никой в момента от правителството не търси името на човека. Нека да се приеме законът и да направим най-доброто.