• След 20 години лансираният от Доган политик надигра учителя си.
• В заложническа драма досегашният съпредседател Джевдет Чакъров капитулира пред лидера на „Новото начало“
• Хората около Доган ще се опитат да оцелеят с нова партия, но не е ясно дали ще успеят

Две десетилетия след далечната 2005 г., когато Ахмед Доган със завидно самочувствие заяви в „Шоуто на Слави“, че възможностите му като политик не са по-малки от тези на един банкер и че половината бизнесмени над средното равнище в страната са станали такива или с негово съдействие, или най-малкото с усмивката му, действителността опроверга мита за всесилния политик.

Тогава той беше лидер на ДПС, а участието във властта с НДСВ на Симеон Сакскобургготски позволи на партията му да натрупа политическа и икономическа мощ. Въпросното интервю беше дадено в навечерието на парламентарните избори, които се очакваше да бъдат спечелени от БСП, а ДПС продължи в управлението на страната още четири години. Точно по време на тройната коалиция (БСП, НДСВ, ДПС) започна да изгрява и звездата на Делян Пеевски. Доган първо го инсталира в изпълнителната власт като зам.-министър, отговарящ за държавния резерв, за чието източване се водиха дела, след това му повери контрола върху паричните партийни потоци, идващи от подпомогнатите с „усмивката“ на Доган бизнесмени. Това засили позициите на Пеевски в партията до степен, че го превърна във втория човек след Доган, който накрая му даде и партийната власт. Не цялата, защото Пеевски трябваше да я дели с Джевдет Чакъров, но достатъчна за санкционирания депутат да предяви претенции за едноличен лидер и да се еманципира от Доган.

Влиянието върху избирателите на ДПС

Той започна да притиска чрез прокуратурата хората на вече почетния председател в парламента и по места, в опит да ги отстрани или подчини, което доведе до разцеплението на партията на две фракции – на лоялни на Доган (ДПС – ДПС ) и на Пеевски („ДПС – Ново начало“). А след парламентарния вот преди година битката за наследството на движението продължи с пълна сила, като в нея лидерът на „Новото начало“ хвърли целия властови ресурс, с който разполага в силовите и контролните държавни институции – МВР, Комисията за противодействие на корупцията (КПК), ДАНС, прокуратурата и НАП, за да унищожи бившите си съпартийци, останали при Доган.

Тази битка за избирателите на движението е важна, защото гарантира постоянно присъствие с приличен брой депутати в парламента и съответно гласове, които в определени ситуации могат да се окажат решаващи за накланянето на политическите везни в една или в друга посока. Дълго време Доган успешно капитализираше това влияние. В подобна позиция сега е Пеевски – от гласовете на неговите депутати основно зависи дали правителството на малцинството на Росен Желязков ще оцелее.

Въпреки че постигна тази ключова позиция, последният парламентарен вот показа, че Пеевски няма власт над част от електората на ДПС. Чрез редица кметове той успя „да победи“ Доган в по-голямата част от смесените региони и да получи повече депутатски места най-вече заради мрежите за контролиран и купен вот главно в ромските махали, които владее (около 282 хил. гласа), но солидна част от вота на българските мюсюлмани (182 хил. гласа) отиде за фракцията на Доган. Това е причината да продължи и походът му за овладяването на марката ДПС.

Ученикът победи учителя си

Така 20 години след изявлението на Доган за влиянието му в политиката и след едногодишна изтощителна война между разцепеното ДПС ученикът е напът да победи окончателно учителя си и да отнеме постепенно всички символи на партията, която почетният председател основа.
Пеевски първо развенча мита за всесилния Доган, като отне символа на властта му в ДПС – двата т.нар. сарая, в столичния квартал „Бояна“ и в парка „Росенец“ край Бургас, които Доган обитаваше дълги години. След това чрез влиянието си в прокуратурата отряза достъпа до финансов ресурс за фракцията му чрез наказателни акции срещу близки до Доган бизнесмени като Румен Гайтански-Вълка.

Натиск от различни силови държавни структури имаше и върху бизнесмени по места. По същия начин – чрез заплахи, проверки и разследвания на антикорупционната комисия, НАП и прокуратурата, бяха притискани и лоялни на Доган кметове и принудени да минат на страната на Пеевски. Съвсем наскоро хората на Доган се разделиха и с партийната централа в София, която обитаваха от създаването на партията преди 35 години. Заедно с това Пеевски „открадна“ чрез кметовете от фракцията му и ежегодното отбелязване на годишнината от т.нар. възродителен процес, което обикновено става през месец май в различни населени места.

Козът „Чакъров“

А през тази седмица хората на Доган се разделиха и с последната си надежда, че могат да се преборят поне за името ДПС. В битката за него лидерът на „Новото начало“ извади най-големия си коз – съпредседателя на партията Джевдет Чакъров. Изненадващо той се появи на снимка с Пеевски, разпространена от пресцентъра на фракцията му, а от съобщението се разбра, че Чакъров напуска поста си в ДПС, както парламентарната група на ДПС – Доган, като остава независим депутат.

„Преобръщането“ на Чакъров направи Пеевски едноличен лидер на движението и де юре и де факто притежател на марката ДПС. Ходът с Чакъров беше изигран точно в деня, когато Върховният касационен съд (ВКС) трябваше да гледа жалбата му срещу отказа на Софийския градски съд (СГС) да заличи Пеевски като съпредседател на ДПС, след като преди това беше изключен. И според хората на Доган моментът не е избран случайно. За разлика от влиянието, което Пеевски има във Върховния административен съд чрез и.д. председателя му Георги Чолаков и благодарение на когото успя да вземе марката ДПС за парламентарните избори, позициите му във ВКС не са толкова силни и имаше вероятност съдът да се произнесе в полза на фракцията на Доган.

Оставката на Чакъров на практика предотврати такъв развой. Нещо повече – ден след снимката с Пеевски Чакъров оттегли и жалбата си и така делото беше прекратено.

По познатата схема с бухалките

Преминаването на бившия съпредседател на ДПС в лагера на „Новото начало“ стана по познатата схема, по която Пеевски застави редица лоялни на Доган кметове да се присъединят към фракцията му – чрез натиск. Пет дни преди това СГС е издал обезпечителна заповед на сина му Сами Чакъров, който се оказва обвиняем по досъдебно производство, водено от антикорупционната комисия и Софийската градска прокуратура.

Въпросната заповед е следствие на определение от 13 май, след което има наложени запори от държавен съдебен изпълнител по частно наказателно дело, което може да означава две неща – или че тъжителят по него е частно лице, или делото е свързано с мерки за неотклонение. В решението на СГС са изброени над 40 фирми, в които Сами Чакъров има дял. Засега няма яснота за естеството на повдигнатите обвинения, както и за причините за действията на антикорупционната комисия.

Кризата като възможност

В известен смисъл с преминаването си към Пеевски Чакъров направи услуга на хората около Доган, защото им отваря пътя да се преучредят в нова формация с ново име. Този вариант се обсъждаше още в края на миналата година, но точно заради делата в СГС за името ДПС от фракцията на Доган се отказаха да предприемат подобен ход. Това беше спирачката и за смяната на Чакъров на лидерския пост въпреки недоволството от политиката му сред активистите и привържениците на ДПС – Доган. Сега, освен че може да започнат начисто, като се разделят с и без това натовареното с негативи име на партията, могат да си изберат и нов лидер, който предполагаемо да няма зависимости, каквито дългогодишните депутати около Доган имат. Ако това не се случи, Пеевски ще прибере целия електорат на ДПС.

Велина Господинова