Шпионите не са това, което бяха. Или поне в България. Шпионите у нас не си правят труда да се внедряват тайно и дълбоко. Те направо оглавяват структури, открито пропагандиращи сближаване с чуждите страни, на които служат. Те не крият хората, за които работят, а официално се снимат с тях и дори им уреждат срещи с различни политици, изпаднали в „нужда“. Те не криптират докладните, които изпращат (освен ако руският език не се брои за някаква сложна шифровка за днешните служби), и ги държат по домовете си, за да бъдат лесно открити от прокуратурата в подходящ момент.

Звучи абсурдно, но точно така изглежда дейността на обвинения в шпионаж ръководител на движение „Русофили“ у нас Николай Малинов.

В какво точно се изразява шпионажът му?

Според обяснението на зам. главния прокурор Иван Гешев Малинов комуникирал с две организации, базирани в Русия, от които получавал задачи срещу заплащане в няколко направления. Било планирано да се създаде проруска партия, която да преориентира България на Изток, тв канал и сайтове, които да обслужват тези цели, както и неправителствена организация и аналитичен център. От думите на Гешев се разбра, че целият конспиративен план бил описан в тайнствена „докладна записка“ на руски език. Не става ясно обаче кое от изброеното влиза в състава на шпионажа. Откога намерението да се прави партия, НПО и медии е антидържавна дейност? Дори те да изповядват идеи, които не съвпадат с официалната държавна политика. На практика излиза, че всеки човек или организация, които не харесват геополитическата ориентация на страната, могат да бъдат обявени за вредни за националната сигурност. И ако това е така, защо прокуратурата се задейства само срещу идеолога на една несъздадена партия и нереализиран собственик на една закрита вече телевизия, а

бездейства спрямо други партии и лица,

които заемат същите позиции? Някои от тях са в парламента – като „Воля“ на Веселин Марешки, и дори крепят кабинета като част от управляващата коалиция като „Атака“ на Волен Сидеров. „Атака“ има и телевизионен канал, който е проводник на голяма част от руската пропаганда у нас. А разследвания на „Капитал“ и на италианското списание „Еспресо“ разкриха смущаващи връзки на партията с руските служби. Прокуратурата обаче пасува по въпроса.

Според Иван Гешев геополитическа преориентация на България към Русия е трябвало да се финансира от схема за пране на пари. Така стигаме до най-интересния момент в шпионския трилър, който подсказва истинската причина за акцията. На прицела на прокуратурата отново се оказаха сделки от портфейла на бившия банкер Цветан Василев и вече фалиралата КТБ, към които апетити има и депутатът от ДПС Делян Пеевски – „Виваком“ и „Дунарит“. Според прокуратурата руският бизнесмен Константин Малофеев и Малинов е трябвало да придобият двете предприятия и така да финансират плана си. Първата сделка е трябвало да стане с помощта на руската ВТБ, а втората – с „Емко“ на Емилиян Гебрев. Част от плана очевидно е пропаднал, защото „Виваком“ беше продадена през 2015 г. на бизнесмена Спас Русев за 330 млн. евро. Друга част обаче се била осъществила – „Емко“ все пак успя да придобие „Дунарит“.

В тази конструкция на прокуратурата също има доста въпросителни ВТБ и в момента е активен участник в драмата около „Виваком“ – сделката се оспорва в няколко международни съдилища и тя е ответник по дела за милиони. А ищец е кръгът около Цветан Василев, който смята, че телекомуникационната компания е продадена незаконно на много ниска цена. Напълно е възможно ВТБ да е сменила отбора в движение. Една от загадките около шпионския трилър е защо прокуратурата се задейства едва сега по събития, които са ставали преди 5 години.

Труднообяснима е и ролята на Емилиян Гебрев в този шпионски трилър. Бизнесменът едва не загуби живота си, след като бе отровен през 2015 г. Случаят, белязан с четиригодишно мълчание на всички институции, ненадейно се озова под прожекторите миналата година благодарение на британския разследващ сайт „Белингкат“, който разкри присъствието на руски тайни агенти по същото време в България. При това единият руски агент с фалшивото име Сергей Федотов е заподозрян за отравянето на Сергей Скрипал и неговата дъщеря Юлия в Солсбъри през март м.г. И при двата случая са открити токсични вещества от една и съща група. Това разкритие предизвика моментална реакция от страна на английския посланик в България Ема Хопкинс, която се срещна с премиера Борисов и призова за задълбочено разследване на посегателството срещу Гебрев. Една от версиите е, че руснаците са недоволни от факта, че Гебрев е придобил „Дунарит“ и ги конкурира на международните пазари на оръжие. Ако Гебрев е бил активен участник в схема за преориентацията на България към Русия, а „Дунарит“ е бил част от плана за финансиране, защо руските тайни служби ще го тровят, си остава загадка.

Така или иначе, от разследването на отравянето няма никакъв резултат. Междувременно главният прокурор Цацаров на няколко пъти се среща с колегата си от Русия Юрий Чайка.

Цялата акция на прокуратурата обаче може да придобие смисъл, ако се погледне през призмата на интересите на Делян Пеевски. Сагата с военния завод започна след обявяването на КТБ в несъстоятелност. Оръжейният търговец Гебрев опита да придобие предприятието, като увеличи капитала му, но офшорката от Британските Вирджински острови „Виафот“ започна съдебна битка срещу сделката. Сайтът „Биволъ“ разкри, че краен собственик на фирмата е Александър Ангелов, спряган за адвокат на Пеевски. Интересен факт е, че офанзивата срещу „Дунарит“ беше подета от икономическия министър Емил Караниколов, който през 2017 г. се впусна да национализира предприятието заради дълг, който държавата купи от дружеството „Дипи“. Този опит не успя. Засега Гебрев успява да удържи контрола върху „Дунарит“, но за предприятието се водят над 100 дела с неясен край.

Друг интересен детайл е, че всъщност всички обстоятелства, изнесени от прокуратурата около разследването за шпионаж, вече са описани в статии в „Монитор“ и „Телеграф“ на Пеевски. Докладната записка, уж доказваща обвинението срещу Малинов, например е анонимна статия от средата на миналата година със заглавие „Ортак на БГ Мадоф острие на Кремъл“. В нея са разказани абсолютно същите връзки на председателя на „Русофили“ с Цветан Василев, Константин Малофеев и Леонид Решетников, като се обръща внимание на сделките за „Виваком“ и „Дунарит“.

Тогава обаче прокуратурата не реагира, макар че има навика да се самосезира с повод и без повод.

„Познавам се и и с Делян Пеевски, той беше с Василев, беше дясната ръка на Цветан Василев“, коментира самият Николай Малинов пред bTV в сряда. Той твърди, че е абсурдно да го свързват с Цветан Василев, защото именно той е бил една от пречките в ТВ7 и го е завлякъл с много пари от реклама. И упорито настояваше да не го забъркват в споровете между бившите близки бизнес съратници, чиято кавга срина банката. Дали това ще е успешна стратегия, времето ще покаже.

В непредубедения зрител обаче остава впечатление, че прокуратурата за пореден път съчинява активно мероприятие, за да обслужи задкулисни цели. Шпионската драма вдига акциите на Иван Гешев в момент, в който хиляди граждани протестират срещу номинацията му за главен прокурор, и в същото време работи в полза на бизнес начинанията на депутата от ДПС Пеевски. Остана само да разберем дали обвинението срещу Малинов ще се превърне в дългогодишна сага като делото „КТБ“, чийто автор отново е Гешев. Или ще приключи с избора на нов главен прокурор.

А през това време истинските шпиони живот си живеят!

Мартин Георгиев, „Сега“