03.06.2016 | 21:03
Бомбастични заплати за чиновници
Дори ИТ специалистите биха завидели на заплатите в някои държавни ведомства у на

Защо младите хора у нас предпочитат да са чиновници, вместо да работят в реалния сектор? Отговорът би звучал парадоксално в която и да е нормална държава, но в България заплащането в държавния сектор е по-високо, отколкото в частния. Същевременно натовареността е по-малка, а ангажиментите в извънработно време са забранени. Оказва се обаче, че сред чиновниците има и една привилегирована група, на чиито възнаграждения биха завидели дори ИТ специалистите.

Ако не беше задължителният одит на Сметната палата, едва ли щяхме да разберем колко всъщност са облагодетелствани държавните служители, отговорни за управлението и изпълнението на програмите по Структурните и Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и европейския фонд за регионално развитие. От доклада, който някак странно стои незабелязан в регистрите на палатата, научаваме например, че покрай европрограмите у нас са заети общо 1647 чиновници. Текучеството е изключително ниско – 6.4 на сто на годишна база, тъй като условията на работа са наистина добри. Още през 2010-а с любимото на властта обяснение за “укрепване на административния капацитет” бе въведена длъжността “сътрудник по управление на европейски проекти и програми”. И възнагражденията на тези “сътрудници” започнаха да се изплащат от средствата за техническа помощ на съответните програми. Разпоредено бе размерът на заплатите в системата да се определя съобразно Наредбата за заплатите в държавната администрация, но в допълнение се изплащат и стимули (в размера на основната заплата) на базата на оценка за изпълнение на задълженията на конкретния служител. Така  за кратко време в някои звена

заплатите скочиха тройно

Конкретно в Управляващия орган на програмата “Околна среда” възнагражденията тръгват от 758 лв. през 2010-а и стигат 2122 лв. четири години по-късно (увеличение от 280 процента). Подобен е ръстът и в надниците на чиновниците, които ръководят програмата “Регионално развитие” – от 1031 на 2352 лева (виж таблицата).

Необходимо е да се отбележи, че от юли 2012-а действа т. нар. реформа “Дянков”, според която годишните допълнителни възнаграждения в администрацията не би следвало да са повече от 80% от годишната заплата на съответния чиновник. Освен това бонусите в дадена структура не могат да формират повече от 30% от общите разходи за заплати. Извършеният одит от Сметната палата не разкрива дали тези правила са спазвани, но пък инспекторите са установили, че за някои избрани служители в управляващите органи

възнагражденията са стигали 6000 – 7000 лева

на месец. Вярно, става дума за брутна сума (без удържани данъци и осигуровки), но да не забравяме, че у нас максималният осигурителен доход е едва 2600 лв., така че удръжките за тези началници не са чак толкова големи.

Абсолютен рекордьор по максимален размер на брутно индивидуално месечно възнаграждение, достигнато през 2014-а, е управляващият орган на оперативната програма “Регионално развитие”. Там, както вече споменахме, средномесечната заплата е била 2353 лв., но максималното възнаграждение, което някои чиновници са получили, е било 7158 лева.

Ако направим своеобразна класация по този показател, на второ място излиза управляващият орган на оперативната програма “Конкурентоспособност” – Главна дирекция “Европейски фондове за конкурентоспособност” в Министерството на икономиката. Там е достигнат максимум от 6900 лв. при средна заплата в звеното от 2125 лева. В ръководния орган на програмата за развитие на човешките ресурси най-високото месечно възнаграждение е било точно 6300 лв., а със 100 лв. по-малко е максимумът за “Околна среда”. Най-зле платени са били началниците на програмата “Транспорт” – едва 5557 лева. Което все пак е два пъти повече от средното възнаграждение, което са получавали подчинените им.

Известният повече със скандалите Държавен фонд “Земеделие” също е

райско място за държавните служители

Със средни заплати от над 2170 лв. и началнически, достигащи до 6427 лв., разплащателната агенция към Министерството на земеделието безспорно е сред най-добрите работодатели у нас. Подобно е положението и в самия управляващ орган на Програмата за развитие на селските райони.

Никак не е за пропускане и Централното координационно звено на европейските програми, което е част от администрацията на Министерския съвет. Там през 2014-а са плащани заплати от порядъка на 6877 лв. на месец. Интересно е само дали премиерът Бойко Борисов знае за тези суми, които се плащат през няколко врати от кабинета му на “Дондуков” 1, още повече че винаги е държал неговата заплата да е най-високата в държавното управление. За сравнение, през последните месеци основното възнаграждение на министър-председателя е 4330 лева. С хиляда лева повече взима президентът.

При тази канонада от четирицифрени суми е необходимо да се уточни, че Министерството на финансите не е представило информация на Сметната палата за програмите “Административен капацитет” и “Техническа помощ”. Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури също не се е отчела пред одиторите. Което само може да ни накара да се замислим какво толкова има да крият тези чиновници, след като колегите им с лекота са разкрили заплати от по 7000 лева?

Има и още нещо. Високите възнаграждения едва ли биха направили чак такова впечатление, ако не идваха на фона на редицата нарушения, констатирани от инспекторите. Според тях например въведените с вътрешните правила системи за оценка на индивидуалните резултати не гарантират повишаване на обективността и обосноваността при определяне на личния принос на служителите. Това е така просто защото не са заложени конкретни показатели за измерване на изпълнението по отделни критерии. Но, от друга страна, по този начин бонусите се раздават едва ли не на калпак. Изключение правят единствено в Министерството на околната среда, агенцията по рибарство и агенцията за одит на средствата от Европейския съюз.

Още по-големият проблем е, че за целия програмен период 2007-2013-а е нямало одобрени стратегии за развитие на административния капацитет. Ето защо се е правило неправилното планиране на човешките ресурси, които да осигурят ефективното и ефикасно изпълнение на функциите. С други думи,

назначавани са безразборно хора

и щатовете са раздувани – от 397 през 2007-а до близо 1650 сега, без да е сигурно, че има необходимост от това. “Предприетите действия за анализиране на необходимите човешки ресурси за качествено и своевременно изпълнение на функциите в органите за управление, координация, контрол и одит на средства от ЕС са недостатъчни”, категорична е Сметната палата. Оказва се и че само 14 на сто от назначенията са извършени след реална конкуренция и въз основа на преценка на професионалните и деловите качества на кандидатите. Малко по-добро, но в никакъв случай достатъчно, е съотношението при заемалите ръководни длъжности през периода 2007-2014-а .От всички тях 46 на сто са били назначени с конкурс. А специално анализът на протоколите от решенията на управителния съвет на Държавния фонд “Земеделие”, в които е документиран изборът на изпълнителни директори и заместник изпълнителни директори, показва липса на мотиви за номиниране на съответните кандидати. Изключение от тази обща практика правят Изпълнителната агенция за одит на средствата от ЕС, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и това на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Очевидно в много случаи държавната администрация, особено звената с високи заплати, се ползват като хранилка за близки до властта хора. И после се чудим защо административният ни капацитет все не стига.

оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране