03.11.2019 | 12:25
Домусчиев си направи частно енерго в Бургас
"БМФ Порт Бургас" не плаща такси за пренос и достъп и ощетява всички останали клиенти, включително битовите

Да прескочиш ЕРП-то и да получаваш ток на цени на едро, без да плащаш съответните такси за достъп и пренос по разпределителната мрежа, е мечтата на много бизнеси. Този блян е успяло да сбъдне „БМФ Порт Бургас“ на братята Кирил и Георги Домусчиеви.

На практика дружеството, което е концесионер на пристанищните терминали „Бургас-запад“ и „Бургас-изток 2“, си е направило частно ЕРП за територията на портовете. Това е станало със съдействието на държавата и е безпрецедентно за цяла България, тъй като снабдяването с електроенергия на средно напрежение е изключително право на лицензираните за това компании на ЧЕЗ, ЕВН и „Енерго-про“.

Точно затова вече близо три години в Административния съд на София се води спор между КЕВР и електроразпределителното дружество на ЕВН – „ЕР Юг“, за обектите на „БМФ Порт Бургас“. В хода на делото магистратите отправиха преюдициално запитване до Съда на ЕС за изясняване на казуса, а отговорът от Люксембург дойде на 17 октомври тази година. Той обаче не е напълно категоричен и сега българският съд ще трябва да се произнесе окончателно по въпроса дали пристанищната компания може да е директно свързана към мрежата на държавния Електроенергиен системен оператор и да не плаща такси за достъп и пренос по разпределителната мрежа.

Ако отговорът е положителен, това ще има огромни последствия, тъй като на тази база стотици други потребители също биха поискали да нямат вземане-даване с ЕРП-тата. Прецедентът би бил валиден и за газовия сектор, където клиенти с директен достъп до тръбите на „Булгартрансгаз“ може да спрат да плащат такси за доставка и разпределение. Всичко това би било добре за индустрията, но лошо за инфраструктирните предприятия и техните други клиенти.

Каква е схемата

Случаят с пристанищните терминали „Бургас-запад“ и „Бургас-изток 2“ е особен, тъй като по веригата на доставка на електроенергия „ЕР Юг“ не притежава никакви съоръжения. ЕСО доставя електроенергия с високо напрежение (110 KV) до бургаското пристанище през своята мрежа, като фактическата граница, където тя се предава на „ЕР Юг“, са трансформаторите, чрез които се преобразува нивото на напрежение до 20 kV (средно напрежение). Там са разположени електромерите на „ЕР Юг“, които мерят колко ток е доставен, но самите трансформатори са собственост на ЕСО. Непосредствено след тях е уредбата за средно напрежение на подстанцията „Рибари“, която също е собственост на ЕСО. От нея БМФ се захранва с директен кабел (държавна собственост, отдадена на концесия на фирмата). Но в същото време „ЕР Юг“ доставя електроенергия за други потребители в района по собствени кабели, които излизат от същата подстанция.

Казано с други думи, дружеството на ЕВН не притежава нито кабелите, нито трансформаторите, нито подстанцията, от която се захранва „БМФ Порт Бургас“. И именно затова фирмата на Домусчиев твърди, че не следва да заплаща никакви такси на „ЕР Юг“, въпреки че е присъединена към мрежата средно напрежение (20 KV), за която електроразпределителното дружество на ЕВН има изключителна лицензия и формално придобива електроенергията, преди да стигне до кабела на БМФ, макар мрежата и устройствата да не са негови.

Кашата беше забъркана още с приватизацията на ЕРП-тата преди почти петнадесет години, когато част от трансформаторите на средно напрежение останаха собственост на ЕСО (тогава още част от НЕК). Проблемът периодично се повдигал от тях, но така и остава нерешен.

Печалба за сметка на другите

Това, че „БМФ Порт Бургас“ не плаща такси за пренос и достъп, обаче не ощетява електроразпределителното дружество на ЕВН, а всички останали клиенти, включително битовите. В случая неплатената от пристанището сметка е около 200 хил. лв. от 2017 г. до днес. Това е така, защото разходите за поддръжка на разпределителната мрежа са признати от КЕВР и се компенсират чрез сметките на всички крайни потребители. Единственият случай, в който клиентите не плащат такива такси, е, когато са инвестирали в собствена подстанция и захранващите кабели от нея. Тук обаче подстанцията е на държавната ЕСО, а кабелите – на Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“. „БМФ Порт Бургас“ не е правило разходи за тях.

В тази връзка е показателно и решение C-239/07 на Съда на ЕС, в което се казва, че за да не се допусне големи потребители да се присъединяват направо към преносни мрежи, „което би довело до понасяне на тежестите във връзка с разпределителните мрежи единствено от малките потребители и следователно до увеличение на цените на електроенергията“, държавата може да обоснове задължението за приоритетно присъединяване към разпределителна мрежа. В конкретния казус обаче фактическите обстоятелства са точно обратните: държавата в лицето на КЕВР подкрепя желанието на голям потребител като „БМФ Порт Бургас“ да се присъедини направо към преносната мрежа на ЕСО. А това води до прехвърляне на разходите за разпределителните мрежи към малките потребители и следователно до увеличение на цените на електроенергията, което е в противоречие с целите на Директива 2009/72/ ЕО за постигане на по-висока ефективност и най-конкурентни цени както за потребителите, така и за промишлеността.

Въпрос и на измерване

Освен избягването на самите такси за пренос и достъп до разпределителната мрежа на средно и ниско напрежение в случая с „БМФ Порт Бургас“ има и още една възможност за спестяване на разходи. Тя е трудно доказуема, но все пак съществува. Става дума за това, че документално ЕСО предава цялата електроенергия на „ЕР Юг“ още в трансформаторите преди самата уредба за средно напрежение на подстанцията „Рибари“, като там количествата се засичат с електромери. След това обаче електроразпределителното дружество на ЕВН не отчита потреблението на БМФ. Измерването се прави от ЕСО, за който обаче няма никакво значение дали данните са точни или не, тъй като при всички случаи ще си получи парите за цялата електроенергия, която на по-преден етап (при трансформаторите) е предал на „ЕР Юг“.

Така например, ако компанията на Домусчиеви потребява 100 единици ток, но докладва само за 80, разликата от 20 единици ще бъде записана като технически загуби за „ЕР Юг“. Те са за сметка на ЕРП.

Оплетени в мрежата

Казусът е интересен и от гледна точка на това, че след като години наред държавната фирма „Пристанище Бургас“ си плаща дължимите такси към „ЕР Юг“, след като част от обектите са взети на концесия, „БМФ Порт Бургас“ през октомври 2016 г. внезапно решава да прекрати едностранно договора си с компанията на ЕВН и сключва такъв с ЕСО. Причината е, че според дружеството на Домусчиеви ЕРП-то няма никаква собственост по веригата на доставка. Приемайки обаче, че обектите на порт Бургас все още са присъединени към разпределителната мрежа, след като няма никаква физическа промяна в мрежата и подстанцията, „ЕР Юг“ продължава да начислява на „БМФ Порт Бургас“ такси за достъп и пренос на електрическа енергия по електроразпределителната мрежа. По тази причина пристанищната фирма сезира Комисията за енергийно и водно регулиране, която на 28 февруари 2017 г. излиза с решение срещу разпределителното дружество на ЕВН, което на свой ред подава жалба пред Административен съд – София-град.

В производството „ЕР Юг“ твърди, че докато „БМФ Порт Бургас“ е присъединено към електроразпределителната мрежа, то не може да прекрати договора за достъп и пренос, като посочва, че според Директива 2009/72 определящо за разграничението между електропреносната (тази на ЕСО) и електроразпределителната мрежа (тази на „ЕР Юг“) е нивото на напрежението на пренасяната електроенергия. В случая „преносна мрежа“ се отнася за свръхвисоко и високо напрежение, а „разпределителната мрежа“ – за високо, средно и ниско напрежение, като захранването на „БМФ Порт Бургас“ е при средно напрежение. Също така според „ЕР Юг“ операторът на преносната мрежа EСO няма право да присъединява клиенти на средно напрежение, както и да предоставя мрежови услуги със средно напрежение, тъй като тези дейности попадат в обхвата на лицензията му.

От своя страна „БМФ Порт Бургас“ изтъква, че обектите му са пряко свързани с електропреносната мрежа чрез подстанция „Рибари“ на ЕСО и счита, че случаят е извън лицензията на „ЕР Юг“.

Именно затова Административен съд – София-град, отправя питане към Съда на ЕС, който да изясни критерия за разграничение на дейностите по „пренос“ и „разпределение“ на електроенергия, както и на понятията „преносна мрежа“ и „разпределителна мрежа“. От отговора на съдиите в Люксембург се разбира, че единственият критерий за разграничаване на електропреносна и електроразпределителна мрежа е нивото на напрежение и „държавата членка не може да изключи от понятието за разпределителна мрежа такава, която служи за пренос на електроенергия с високо, средно и ниско напрежение, предназначена за продажба на потребители на едро или на крайни клиенти, само на основание, че операторът на тази мрежа не е неин собственик“. Което означава, че „БМФ Порт Бургас“ е свързано към разпределителна мрежа, за която пък дължи такси на „ЕР Юг“.

От друга страна обаче, в решението на СЕС се казва, че „потребител, присъединен към електрическата мрежа на ниво средно напрежение, не трябва непременно да се счита за клиент на оператора на електроразпределителната мрежа“, като този потребител може да се счита за клиент на електропреносната мрежа (в случая на ЕСО), когато е свързан към уредба за средно напрежение, която е част от електрическа подстанция в обхвата на дейността на тази мрежа. За последното пък се допуска национална правна уредба, която предвижда, че „трансформирането на напрежението на електроенергията, за да се позволи преминаването от високо към средно напрежение, попада в обхвата на дейността на електропреносна мрежа“. Това означава, че макар и работеща на средно напрежение, станция „Рибари“ може да е част от преносната мрежа на ЕСО, т.е. „БМФ Порт Бургас“ е в правото си да „прескача“ ЕРП-то.

Така казусът отново е в полето на българския съд. Ако в крайна сметка той допусне, че е възможно „БМФ Порт Бургас“ да бъде директно присъединено към преносната мрежа на ЕСО и да не плаща такси за разпределителната мрежа, то и други потребители ще поискат да последват този пример. Според информация от ЕРП-тата в страната има няколкостотин обекта, които биха могли да претендират за директна връзка с ЕСО. Ако те се „откачат“, все по-голяма част от разходите за поддръжка на разпределителната мрежа на средно и ниско напрежение ще бъде прехвърляна към останалите клиенти, сред които са и битовите. Подобна е ситуцията с газопреносните мрежи, където няколко компании от години се борят да се „освободят“ от таксите за пренос и достъп, но КЕВР в този случай подкрепяше газоразпределителните дружества.

Източник: Капитал

Loading...
оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране