Един заболял човек е поставил дете в поза на смирение в кемпер в планината. После с един изстрел го е елиминирал. Направил е същото с другото момче. Николай е на 22, но пак е дете – защото никога не е вдишвал въздуха на друг свят, освен на своя любим учител. Възпитаван е да бъде Питър Пан от стомана. Майка му го оставяла да спи при рейнджърите, но била винаги „на 5 минути от него“.

Това е чисто клинично поведение. И трети ден вече всичко се отрича. В името на какво?

Не, Иво Калушев не е първият човек с духовни интереси, който е изгубил разсъдъка си. Именно този тип хора влажният език на лудостта облизва жадно по кълбото на мозъка. Именно върху страстната идея връхлита фанатизма, за да я изпепели отвътре. Къде другаде да се загнездят налудности, ако не в подобна общност? При тези, които гледат „Ергена“, мислят за ново обзавеждане и с одобрителен поглед следят как прахосмукачката с изкуствен интелект се плъзга по пода?

Средният път на разсъждение в тази страна е изгорен. Ако вие наистина вярвате, че всичко е постановка, това означава, че живеем в „Шоуто на Труман“. Не разбирам даже защо плащате данъци. Трябва всички като Торо да се изнесем и да живеем в гората и да си водим дневник на гражданското неподчинение. Аз нямам нищо против и ме влече. Да, българските съд, прокуратурата, ДАНС и полиция са овладяни от Пеевски. Само че той технически не може да огрее зад всяко зло, защото не е демон, а неприятен човек, който се надявам да бъде изгонен на изборите.

Със сигурност има още скрити неща – последният съм, който вярва, че всичко е чиста монета. Не съм обаче оптимист, че ще научим възхитителни данни за групата на Калушев в идните дни. Асен Йорданов от „Бивол“ спомена за съмнения, които изглеждат притеснителни.

наче разбирам защо будизмът ви е по-интересен от християнството. В състоянието на шарено невежество към всички религии и представата за всяка от тях като метафизична бонбониера, той е най-вайб. Най-чил. Като живееш лошо – прераждане. Като живееш добре – възвисяване. Както се казва: win-win.

Райко Байчев