13.05.2019 | 13:26
Георги Димов: С изказването на турския посланик се прави опит за промяна и моделиране на нашия цивилизационен код
Анкара има желание за по-ефективно изучаване на турски език в България

На 11 май, деня, в който почетохме паметта на светите братя Кирил и Методий в Кърджали турският посланик Хасан Улсой заяви, че разчита на българските власти за по-ефективно изучаване на турски език в училищата. Посланикът обяви готовността на Турция да съдейства в тази посока. Според него колкото повече нараства броят на българите, които освен български владеят и добър устен и писмен турски език, толкова повече ще се увеличат турските инвестиции в страната ни. Министър-председателят Бойко Борисов коментира, че ще поиска веднага турският посланик да изясни думите си за изучаването на турски език в българските училища, за да няма спекулации. По думите му не е работа на посланика да дава съвети за изучаване на езика. По разпореждане на вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева посланикът на Турция ще бъде извикан във външното ни министерство днес. От Министерството на външните работи обявиха, че думите на посланика за изучаване на турски език в България звучат смущаващо, тъй като правителството никога не е възпрепятствало свободното чуждоезиково обучение у нас. От посолството на Турция в София пък обясниха, че изопачаването на частта от изказването на посланик Хасан Улсой за владеенето на турски език и последвалият отзвук са причина за разочарование. Темата коментираме в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ с Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин.

Водещ: Г-н Димов, вие как приехте думите на турския посланик Хасан Улсой за ефективно и задължително изучаване на турски език у нас?
Георги Димов: Аз ще допълня вашия анонс с позицията на външното ни министерство, че подобно изявление от страна на посланик на съседна и партньорска по линия на НАТО държава, каквато все още е Турция, и ние се надяваме тя все пак да остане такава, категорично не съответства на очакванията на София. А именно по отношение на начина, чрез който следва да се градят и развиват нашите отношения. И искам още един път категорично да подчертая, че ние сме работили и ще продължим да се стремим към добросъседство, а ако е възможно и за изграждане на здрава основа за приятелски отношения. Това е едното, а другото са думите на Негово превъзходителство, които драстично се разминават с виенските конвенции за дипломатическите и консулските отношения от 1961 г. И аз само ще фиксирам член 3-ти, в който се посочват функциите на дипломатическото представителство и преди всичко на неговия шеф. И там са изброени: представителна, защитна, водене на преговори и т.н. Но най-важната от тях е насърчаване на приятелските отношения. И дори ако има някакви противоречия, разминавания, търкания, случват се такива неща, именно той е лицето, което е призовано да работи за тяхното взаимноизгодно изглаждане, уреждане и т.н.
Водещ: Какво цели Турция с подобен тон на дипломацията обаче, какъвто очевидно не се понрави на нас българите, на нашите политици?
Георги Димов: Точно така. Вие казахте за изявленията на нашия премиер, също така политици наши се изказаха, много правилно. И затова нека да кажем всъщност за какво става дума и, разбира се, и с това и да опровергаем поредните опити за усукване от страна на турското посолство в София, че пак нещо не бил разбран. Както не беше разбрано изявлението и на турския външен министър.
Водещ: Мевлют Чавушоглу, да.
Георги Димов: Именно. И то беше точно преди месец и половина. И по този повод турският посланик Негово превъзходителство Хасан Улсой също беше викан в нашето външно министерство. Спомняте си, нали?
Водещ: Да.
Георги Димов: Така. Но ето вижте за какво става дума, какво се има предвид и какво иска той да ни каже. Цитатът е, че Анкара има желание за по-ефективно изучаване на турски език. Тоест, това изучаване да стане задължително. Тоест, насила, понеже не се търси, не се котира турският език, не е на мода. Съжалявам, но е факт. Примерно като английски, немски, френски, даже ако искате китайски, японски, не знам, руски, иврит и т.н. Тоест с това се прави опит за промяна и за моделиране на нашия цивилизационен код. Насила, под диктат. И, разбира се, под контрола на една външна сила.
Водещ: И получаваме този призив на 11 май, деня, в който отдаваме почит на светите братя Кирил и Методий. А след Освобождението, да припомним на нашите слушатели, в 1878 г. това е един от първите официални празници на възродената ни държава.
Георги Димов: Точно така. С което ние с право сме се гордеели през годините и ще продължим да го правим. Също така нека да кажем, че това нещо се прави с очевидната провокация да се внушава и за съжаление у нас има и среди, които се поддават на тези внушения, че в България живеят турци. Аз много се извинявам, в България живеят, разбира се, те са български граждани, но само българи. Турците са в Турция. И по този повод се спекулира с т.нар. рамкова конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства. Вярно е, че тя е ратифицирана от нашето Народно събрание през февруари 1999 г., а пък преди това отново през февруари, но 1997 г. има едно тълкувателно решение на нашия Конституционен съд. И нека първо да уточним, че тази конвенция тя не е общоевропейска.

Понеже не е подписана от всички държави, включително Франция, Белгия, нашите съседи Гърция, включително и Турция. Също така тази рамкова конвенция тя въобще не съдържа дефиниция за малцинство. И още повече за национално малцинство. А пък в нашето, българското право законно валидно определение за национално малцинство просто няма. Няма такова животно. Българският закон, включително и по линия на подписаната от нас рамкова конвенция за малцинствата, просто не дефинира понятие „национално малцинство“, няма такава правна фигура. И всъщност решението на нашия Конституционен съд с него просто се прави една констатация, че и в България, и в международното право липсва юридически задължително обвързващо дефиниране на термина „национално малцинство“ и всъщност това означава, че подобно позоваване на национални малцинства може да се стане, каквато е позицията на Франция, в държави, в които има такива. Но в България просто няма и никога не е имало. И също така искам да направя една препратка към Лозанския мирен договор от юли 1923 г., който касае повече отношенията на Турция с чужди държави, преди всичко Гърция и нас също ни касаят по линия да кажем на демаркацията на държавната граница. Но в Лозанския мирен договор е фиксирано, че на територията на Западна Тракия в Гърция живее мюсюлманско малцинство. Това го има. И сега желанието на днешна Анкара е да се промени Лозанският договор и от мюсюлманско да бъде определено като турско малцинство. Но това е по отношение на Гърция, ние въобще за означаване на малцинства въобще не може да става дума.
Водещ: Можем ли кратко да дадем отговор на въпроса какво цели Турция с подобен тон на дипломацията? Вашият кратък отговор какъв е?
Георги Димов: Турция в момента се намира в една изключително трудна ситуация, понеже досега тя беше известна като държавата, в която все още в условията на 21-и век има почва за извършване или опити на военни преврати, на опити за военни преврати. А пък сега се прочу по цял свят с това, че касира изборите.
Водещ: Преди това обаче ще си поговорим и за касирането на изборите. Вярвате ли, че подобни изказвания имат за цел да удовлетворят единствено и само нуждите на бизнеса?
Георги Димов: Не, съвсем очевидно е. Това е очевидна провокация. Търсят се такива провокации, за да може на тези проблеми, които са вътре в страната, да се търси международен отзвук.
Водещ: Президентът Радев се изказа, че всеки опит за намеса отвън в българската образователна система и семейство трябва да бъде пресичан, включително и безкомпромисно. Какви трябва да бъдат нашите действия, ако тук действително говорим за намеса във вътрешните работи на страната ни?
Георги Димов: Спор по това нещо няма и не може да има. Много е прав нашият президент. Това се случва за трети път. Казах преди месец и половина за привикването. Преди две години по време на нашите избори имаше един друг турски министър, който даваше указания за кого да се гласува, за коя партия. Ясно е коя е, нали? Която сега в момента е в политическото небитие. И ето го трети пореден опит. Това още един път трябва да ни бъде като една сигнална лампа наистина да вземем решителни действия, защото ако не го направим, много жалко за нас.
Водещ: Какви трябва да бъдат тези действия според вас?
Георги Димов: Първото, което се направи е извикването на посланика да даде обяснения. Това между другото става за втори път в рамките на месец и половина. Самото това, аз ще го кажа малко дипломатично, но в дипломацията се използват такива прийоми – идва да подскаже и да покаже, че този посланик вече не е желан у нас. Аз не казвам, че трябва да бъде изгонен. Може и дотам да се стигне. Но самият този факт и тези изявления идват да покажат, че не е желан така, както не е желан в момента и турският външен министър, и надали той скоро ще дойде у нас, и надали скоро пък наш външен министър ще отиде там. Това също трябва да се знае от нашата общественост. Следващото, което е, ние сега в момента сме в една предизборна обстановка, това е обяснимо, но ние си имаме едно голямо семейство. И аз се надявам, че нашите бъдещи евродепутати няма да изоставят тази тема, защото всъщност ние в ЕС сме една държава. Зад нас стоят, членството в НАТО – това е ясно, зад нас стоят 500 милиона приятели.
Водещ: И в контекста на това, което казвате, сега ще ви препратя към едно изказване на Ердоган преди няколко дни, че ЕС се нуждае повече от Турция, отколкото Турция от Евросъюза.
Георги Димов: Това е поредната провокация, подобна на нашата. Без Западът – най-общо казано, ЕС, САЩ и така нататък, Турция – икономически загива. Експортната ориентираност и зависимост на Турция в износа е страшно голяма към западните страни. Примерно износът към Германия, тя е на първо място – с 10 %. След това за САЩ и Великобритания – там са 6 %. Италия 5 %, а Франция и Испания – по 4 %. Тоест близо над една трета износът на Турция е ориентиран към западните страни и САЩ. Просто без това нещо няма как самата държава да просъществува и неслучайно се разчита преди всичко на този износ и за вноса на технологии и стоки, които Турция не може да произведе сама. Примерно, ако може, нека Анкара да си произвежда „Мерцедес“. Ако желае, да иде да ги купи от Русия, от Иран, от Китай, ако иска. Но няма да може да ги направи. Така че за това става въпрос. И освен това тази зависимост е твърде голяма и поради страшното задлъжняване на страната. Има външни дългове близо 500 милиарда щатски долара, които трябва да се връщат и парите, за които трябва да дойдат от износ. Те нещата са много тясно свързани. И точно затова е това озлобление, което в момента става, понеже за изборите, ние започнахме, казахме две думи, това касиране на изборите – то никак не е случайно. Понеже опозицията успя да спечели пет от шестте супер градове – най-големите градове в Турция: Анкара, Истанбул, Измир, където живее половината от населението и в които градове се намират центровете, от които се ръководи 70 % от икономиката на страната.
Водещ: Касирането на изборите в Турция според вас ще донесе ли на Ердоган желания резултат?
Георги Димов: Това, което той желае, аз предполагам, че ще се случи, защото ако още един път загуби, аз просто не си го представям как може да си го позволи.
Водещ: Какви очаквате да бъдат последиците от решението на Върховната избирателна комисия в Турция в политически и икономически аспект, предвид и критиките на ЕС, които получи Турция?
Георги Димов: Критиките – те са съвсем ясни, те са точни. Всъщност това просто противоречи на самата идея за демократичен избирателен процес да се касират изборите. И също така за западните разбирания и ценности това е неразбираемо и непонятно. Пък самата Висша избирателна комисия очевидно, че тя е подложена на политически натиск и самото основание за касиране на изборите, само да напомня, че това беше една цяла каскада от жалби и оспорване на резултатите от управляващата партия, за Истанбул конкретно говоря. Там имаше няколко пъти повторно преброяване на отделни секции, също така повторно броене на недействителни и невалидни бюлетини. Също така на два пъти имаше искане, все пак Комисията го отхвърли, но то наистина е страшно непонятно: лица, които са гласоподаватели, които са гласували, които са уволнени по време на извънредното положение с президентски укази, но те не са съдени, те не са с ограничени права, да не могат да гласуват и поради това да се касират изборите. И всъщност основанието, което в понеделник, точно преди седмицата бе решението на Комисията, е, че в секционните избирателни комисии 43 председатели или членове на тези комисии всъщност не са били държавни служители, каквото е изискването на закона. Те са да кажем учители, свободни професии и така нататък, но въпросът е, че тези комисии се назначават от управляващите. Правителството прави изборите. Тоест аз не бих изключил, че това умишлено е било допуснато, за да има евентуално основание да се извърши това касиране на изборите.
Водещ: Г-н Димов, финални думи, защото напреднахме много във времето.
Георги Димов: Финалните ми думи са, че подобни скандали, както с турския посланик и касирането на изборите показват, че Турция в момента се намира в една много сложна ситуация и ние трябва да бъдем изключително внимателни. Пак казвам – добросъседство, но твърдо да отстояваме нашите интереси и категорично да не допускаме никаква намеса в нашите вътрешни работи, с което се застрашава и нашата национална сигурност. Трябва твърдо да си отстояваме позициите – приятелски, но твърдо.


оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране