Срамни сцени се разразиха днес в залата на Висшия съдебен съвет. Целта беше една – налагане на канидатурата на Гешев за главен прокурор на всяка цена. Средствата не се подбираха. Защото статуквото има нужда, необходимост и е зависимо от това главният прокурор да е негов човек.
За да могат да безчинстват на воля и да са сигурни, че никой няма да им потърси отговорност. Политиката беше силно застъпена в избора. А атмосферата мога да нарека само срамна. Висши юристи си говореха на „бе”, подмятаха се злобни лични намеци, дълго време се обсъжда кой колко пъти в кои сгради бил влизал, а недопустимият стил на говорене между колеги, юристи и най-вече възпитани хора ме накара да се засрамя. От тях. Явно целта оправдава всички средства.
Разбра се, че Гешев и Данаил Кирилов са заплашили госпожа Дешева, че ако продължава да бъде срещу избора, ще стане общински съветник. Тоест са намекнали за съдбата на Методи Лалов, който напусна съдебната система и сега е общински съветник в София. Явно според Гешев и Барни Ръбъла на правото, това е нещо страшно и опасно. Така или иначе, Гешев беше избран с гласовете на 20 човека от ВСС. Четири достойни и независими членове на ВСС бяха против. Честито! Гешев ще носи радост на управляващите. Борбата с престъпността ще продължи по същия начин. Борбата с неудобните на властта ще започне с нови сили!
ПРЕЗИДЕНТЪТ Е НА ХОД!
Президентът Радев е изправен пред труден избор. По Конституция той няма право да откаже повторното предложение, а е задължен да издаде указ за назначаването на Гешев. Барни Ръбълът на правото дори имаше наглостта да предположи, че Президентът трябва в срок от 3 до 5 дни да издаде указа. Срок няма, което означава в разумен срок.
Днес чета много призиви Президентът да не подписва указ за назначаването на Гешев. Защото процедурата била незаконосъобразна. За мен това е много опасно. Дали процедурата е незаконосъобразна, може да установи само съд. Друг е въпросът, че тези актове и предложения са така заложени, че да няма възможност за оспорването им. От друга страна, Президентът не може да откаже да издаде указ, защото ще наруши пряко Конституцията. Като оставям настрани това, че незабавно ще му бъде поискано отстраняването /както казват американофилити – импийчмънт/, от морална страна Президентът е този, който трябва да бъде за пример в спазването на Конституцията и законите. При никакви положения не може да ги нарушава, защото това е пример. Освен това, моралната тежест за този избор пада върху гласувалите двадесет човека от ВСС. Президентът направи каквото можа, но не може оттук нататък да направи нищо друго, освен да се намери начин за сезиране на Конституционния съд.
Елена Гунчева
1 коментар
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране
Всичко опира до процедурата и безконтролната власт на главпрокурора.
За качеството на процедурата може да види от следните ѝ особености.
Първо това досега било „вето“ на Президента, да ама не. Вето не подлежи на отхвърляне, това всъщност е връщане на избора за повторно разглеждане, която процедура има смисъл само ако бъде отхвърлена с поне от още един глас повече отколкото тези гласове подадени за първоначалното предложение.
За да стане малко по ясно предлагам съвсем хипотетично реципрочният вариант. Примерно, Президентът като пряко избран от народа след консултации да предложи на ВСС кандидатура за главпрокурор и ако ВСС я отхвърли, той да предложи отново същата и ВСС да няма право да я отхвърли.
Та и двата случая какъв е смисълът от т.н. „вето“, игрички на демокрация за 13-годишни,а?
Предполагам, че има смисъл главпрокурора да се назначава от партията спечелила изборите и по този начин същият ще може да бъде контролиран както и от минпреда на страната, а така също и от НС.