10.03.2021 | 20:42
Как се мачка чума предизборно
Колкото и да се увеличават болните сега, нов локдаун може да има само след вота

Точно преди година, когато всичко започна, блогърът Томас Пуейо измисли термина “Чук и танц”, с който описа прекрасно как светът трябва да се справя с новия коронавирус. Светът не мисли дълго и възприе тази “стратегия за потискане”. Да припомня накратко – “чук“ са силните ограничителни мерки, които трябва да се приложат при подобна пандемия – иначе казано – жесток локдаун, тотално затваряне – бързо и агресивно, което да продължи седмици, не месеци. “Танц“ пък е плавното сваляне на ограниченията – леко, внимателно, поетапно.

Бързо се установи, че няма никакво значение колко “дисциплинирана” е дадена страна, колко се доверява на учените си – редуването на “чук“ и „танц“ е неизбежно. Поне докато всички не придобием имунитет.

България е една от малкото страни, която не се придържаше плътно към стратегията на Пуейо. Тук строги ограничения – вечерен час, излизане от дома с разрешение и тем подобни – нямаше. За сметка на това – “танцът“ продължаваше дълго (и в момента), все едно COVID-19 е някакво грипче. Този ”български модел“ работеше прилично до ноември м.г., когато хората започнаха да умират по стълбите на болниците, а линейките пристигаха на адресите на следващия ден. Последвалото ”чукче” даде резултат – за два месеца активните случаи паднаха от 95 хил. на 20 хил.

Сега ограниченията са свалени, броят на новорегистрираните случаи скача, хоспитализираните стават все повече, растат интензивните случаи – накратко – през март се повтаря ситуацията от ноември. Затова се чуват все по-силни гласове за нов локдаун.

Единствената голяма разлика е, че предстоят избори. Затова

нов локдаун няма да има – на всяка цена

В света на Бойко Борисов България е страната на овладяната криза, остров на спокойствието, пред който бурите стихват до леки ветрове. За Борисов тази картина не е желание, това е реалността, в която живее. Той ще поддържа на всяка цена тази виртуална реалност.

Независимо че новата вълна се вижда не само от специалистите, Борисов и пътуващият с джипката лекарски консилиум заеха предизборна поза, в която фактите отново нямат никакво значение. Тези хора виждат моментното състояние на кризата ето така: “има плавно покачване“, “не отчитаме сериозен натиск върху лечебните заведения в страната“, „системата е подготвена”, “разбира се, че е неприятно, но ние сме го отчели и трябва да се мине през него” – всичко това са размисли на здравния министър Ангелов, който обобщава: “Към момента ситуацията е под контрол”. Естествено, грешки в управлението на кризата не се отчитат – за всичко е виновен… британският щам.

Разбира се, никой не си прави илюзии – “през следващите седмици се очаква нарастване на новозаразените“, но това очевидно не е достатъчно, за да се развърти чукът на локдауна.

Всички области в страната отдавна са в “червената” област, но ето как ще посрещнем цунамито: “Знам колко всички са уморени от мерките и от ограниченията, но следващите две-три седмици да проявят разбиране, устойчивост, да се пазят, да спазват мерките за самите тях и за техните близки, за да може вълната, която ще преживеем, да е максимално под контрол, максимално ниска и да не даваме допълнително жертви“ (по Ангел Кунчев).

Очевидно е, че предизборната програма на управляващата коалиция изключва налагането на локдаун в предизборните седмици. Още по-очевидно е, че в ГЕРБ има абсолютно ясна представа, че това поведение ще доведе до повишаване на заболеваемостта с всички последващи утежнения.

Ясна е и електоралната цена, която ГЕРБ ще плати,

ако кризата се разраства – ще загуби изборите. Т.е. от една страна, не може локдаун, от друга – ако такъв няма, последиците ще са катастрофални на всякакви нива.

Тогава какво?

Тогава “чук и танц” ще играе предизборно статистиката. Да се върнем пак преди година – в началото на кризата. В България нямаше много болни и всички знаехме защо – защото не се правеха много тестове. Ясно беше, че при много тестове ще се хванат много болни. Тогава нямаше капацитет – в София имаше малко лаборатории, ковид се диагностицираше в болницата, когато състоянието ти вече е близко до критично. Тогава, а и сега, съветите бяха – стойте си вкъщи, не тормозете здравната система.

Изследванията от провинцията се пращаха в няколко лаборатории. После имаше лаборатории, но беше скъпо – за какво да давам сто лева, като ще науча това, което знам. През цялата тази година ковид се установяваше през работни дни, защото много лаборатории просто не работят през почивните – това, разбира се, ще продължи.

Най-вероятно през следващите дни капацитетът на лабораториите ще намалее, броят на изследваните лица ще се поддържа до 10 хиляди на ден, за да може броят на откритите нови случаи да бъде контролиран. Така ръст ще има, но той ще бъде “плавен”.

За да се отчетат успехи, ще бъде увеличена ваксинацията. През март ще бъдат ваксинирани толкова хора, колкото през януари и февруари, взети заедно.

Успоредно с това ще вървят леки успокоителни песнопения от типа на “Резенче лимонче и малко сода” оправят нещата. Там, където здравната картина излезе отново от представата за здрав разум, ще бъдат предприемани локални мерки – това вече бе надлежно обяснено от докторското крило на политическата джипка.

Разбира се – време за избори е. През тези седмици тече предизборна кампания и действията и бездействията на властта по кризата няма как да не бъдат част от този дебат. В тази връзка – безкрайно интересно ще е да наблюдаваме как този дебат ще бъде политически и медийно потушен.

Накрая, веднага след изборите или по-скоро веднага след като стане ясно дали 45-ият парламент може да състави стабилна управленска коалиция – нещата ще си дойдат на мястото. Чукът на локдауна ще се стовари отново. Но леко, по български.

Петьо Цеков, Сега

Loading...
оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране