Бойко Борисов и Делян Пеевски са бизнес и политически близнаци с толкова силно преплетени зависимости, които обаче са асиметрични. Докато Борисов е заемал публични длъжности, които предполагат и публична отговорност, включително наказателна, Пеевски е действал през подставени лица и без видима публична длъжност – в този смисъл е наказателно по-трудно уязвим. Историята на съвместния им бизнес отива далеч в миналото, още докато Пеевски реализираше договорени с Доган съвместни бизнес около сделки на Виваком, Булгартабак, КТБ.
Мнозина се чудят след като Пеевски участваше в тези бизнес схеми с Борисов по пълномощно от Доган, защото Доган сега не ги разкрие? Отговорът е прост – защото каквото и да разкрие прокуратурата ще го блокира и второ, има принцип в този подземен политически свят – разкриеш ли, знаеш ли много – те убиват. За това и мълчи. Някои казват – да, но може да даде информация на западните служби. Може, но и това се наказва – справка Къро и Алексей Петров. Пък и единствената гаранция, която западните служби могат да му дадат е само ако емигрира в САЩ, в Европа и по други места в света сигурност няма. Тук в България гаранция за живота и дейността на Доган или на Борисов, ако поиска да се раздели с Пеевски, никой не може да даде. Руските служби имат интерес от размирици, от поляризация и дестабилизация на България, така че последното нещо което ще направят е дадат гаранции за живот на участващ във вътрешен конфликт български политик.
Самото разпределение на отговорностите в тези сделки винаги е предполагало по-видима публична роля на Борисов през партийно-политическото му измерение, и правно-финансова, делова роля от страна на Пеевски. Поради тази причина – уязвимостта на Борисов към разкрития на схемите, в които двамата са участвали е несъразмерна с тази на Пеевски. В допълнение поради санкциите Магнитски Пеевски прехвърли през адвокати почти всички активи, които притежава, така че разкриването на ролята и оформянето на наказателно преследване срещу него и негови активи ще бъде предизвикателство за всяка институция – местна и чужда. Не случайно, американското правителство, използва своите служби и делото срещу Пеевски, с аргументите за определянето му за корумпиран е засекретено – може да го чете само съдът, за да не се компрометират източниците на информация или способите за нейното получаване.
Не е тайна, че съвместните схеми и преразпределение на ползи от корупционни схеми на Борисов и Пеевски се реализират основно зад граница – в страните от Залива и Турция, под покровителството на Ердоган, извън радарите на внимание на български, европейски и американски служби. Турският президент прави тези услуги не на Пеевски, а на Борисов, срещу което получава съответни изгоди – от Турски поток, през отчисления при контрабандните канали на цигари /след износа на машините в иракски Кюрдистан/, през инвестиции в недвижимости в посочени от Ердоган проекти, през които се изпират изнесените от съвместния „бизнес“ на Пеевски и Борисов, до ползи от посредничеството при търговията с руски енергийни стоки и западни санкционирани стоки с участието на България. Последните схеми, които разкри екипа на Алтернативи и Анализи бяха за внос на санкциониран руски дизел през Египет в България, като преди същите схеми са се реализирали през Турция.
Така че и да иска Борисов е затънал толкова в едностранна зависимост от Пеевски, че не би могъл да пренебрегне неговите интереси, ако последният реши да играе твърдо. Основната грешка на Борисов бяха отстъпките, които направи в контрола върху съдебната система след Цацаров. Сега вече е късно. В този смисъл, всички приказки на лидерът на ГЕРБ, че той може да решава как да постъпи ГЕРБ след предстоящите избори при избора на редовно правителство са силно хиперболизирани.
Зависимостите не са само лични и външни /касаещи интереси на двамата извън България/, те касаят и особената роля на Пеевски при разпределението на публичен ресурс на регионално равнище и сред силовите структури. Да, ГЕРБ имат много кметове и имат свои хора, но Пеевски съумя да контролира парите и назначенията в тези служби, както капиталово интензивните програми за селски райони и регионално развитие, включително средствата за язовирите, ВиК. И това става през компаниите, фаворити за спечелване на предизвестени търгове. В това число и за пътища.
Разпределението на отговорностите между политическите и партийни лица, основно на централно равнище, които основно се представляват от ГЕРБ и Борисов и местните шефове /областни шефове/ и корпоративни и административни структури, които приемуществено се контролират от Пеевски, на практика блокират всяка възможност на Борисов да прояви независимост, особено против волята на Пеевски, без от това да последват неблагоприятни резултати са представителите на ГЕРБ в местната власт. А те на много места са на двойно подчинение, с превес на зависимостта им от Пеевски. Борисов може да ги лиши, ако иска от партийната милост, Пеевски може веднага да им прекъсне кранчето на паричните потоци и да им прати силоваци. Вие преценете която от двете опасности е по-непосредствена.
За това допринасят и демонстративните наказателни акции срещу непослушни ръководители на местно и областно равнище, които се ръководят от Пеевски и реализират през структури на КПКОНПИ, МВР, ДАНС. Тези асиметрия в зависимостти намери най-видимо проявление в назначаването и освобождаването на областни управители под диктовката на Делян Пеевски. Тук дори не бе спазено елементарно приличие за да се избегнат имиджови щети за репутацията на Борисов. Пеевски действаше демонстративно и грубо.
И сега, при последните действия на ВАС, Пеевски действа демонстративно грубо за да покаже властта си и изобщо не се притеснява за имиджа си или за потенциални щети. След протестите срещу него и санкциите от САЩ, той смени модела на поведение, от задкулисно и не особено видимо, с оглед избягване на публични щети, на открито и арогантно, с идеята, че по този начин потиска психически съпротива както на опонентите си, така и на партньори, които могат да си помислят да му изменят.
От горното следва и неутешителния извод – независимо от резултатите на следващите избори – а те ще поставят на първо място отново ГЕРБ – Борисов ще бъде принуден да търси широка коалиция, в която да потопи зависимостите си от Пеевски – в това число като привлече БСП и някой от по-малките партии. Тъй като ППДБ няма как да участва във видима коалиция с ДПС на Пеевски и тъй като самия Пеевски ще търси вариант за управление през редовно правителство и мобилизация на всички свои сателитни и контролирани от него партии, Борисов няма да има друг ход освен да приеме само варианти за управление, което са приемливи за Делян Пеевски.
Тук влизат и варианти за експертни, равноотдалечени и независими правителство. Проблемът е, че по ключовите въпроси на развитието, Борисов и ГЕРБ ще си останат плътно обвързани със съвместните корупционни схеми с Пеевски – тук развитие просто не може да има – тъй като без тях Пеевски като „феномен“ и ресурс на влияние контрол върху политически живот не е възможен.
В този смисъл при всякакви резултати на изборите – лостовете за контрол от страна на Пеевски върху Борисов остават. Така стигаме и до обяснението защо, дори и да се разберат с ППДБ, ГЕРБ не могат да се ангажират с подкрепа за проевропейско правителство без представители на Пеевски. Остава да се изследва варианта, при който през присъствието на ГЕРБ и негови представители на двойно подчинение /като Делян Добрев, Владимир Горанов и неговия екип/ – на ББ и ДП, Пеевски проектира и своето присъствие в някакво съвместна форма на управление на ГЕРБ и ППДБ. Но избирателите на ППДБ трудно ще преглътнат нова сглобка. За това остава като по-вероятна сглобка без ППДБ, под контрола на Пеевски.
Горната схема може да бъде блокирана при открита намеса на външните ни партньори – тук Борисов не може да не се съобрази, тъй като за разлика от Пеевски, той е политически лидер и санкции срещу него, на практика ще блокират не само лично него и жизнените му перспективи, но и ГЕРБ. Лошата вест за него е, че и при този вариант, Пеевски остава в силна позиция спрямо него, като напълно възможно е да превземе и ГЕРБ и отстрани „отслабения“ Борисов както направи с Цветан Василев – КТБ, и Доган – ДПС. Тук действат законът на политическата джунгла – оцеляват най-адаптивните.
Илиян Василев
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране