Оливие Боб, „Франс прес“ 

Вероятността за американска военна интервенция в Гренландия, спомената от Белия дом като една от „възможностите“, постави НАТО под безпрецедентен натиск. Дания – включително и Гренландия – е член на НАТО, а американска атака срещу един от членовете на алианса ще означава „край на всичко“, предупреди датската министър-председателка Мете Фредериксен. Преговорни тактики, блъфове, сериозни заплахи: ето някои от въпросите, които се задават в Брюксел, където е централата на НАТО.

Блъфиране?

Доналд Тръмп не се отказва: още през първия си мандат (2017-2021 г.) той искаше Гренландия, за която настоява, че е важна за американската сигурност.

Говорителката му Карълайн Левит повиши напрежението: „Президентът и екипът му обсъждат няколко възможности за изпълнение на тази важна политическа цел и разбира се, използването на американската армия винаги е опция за главнокомандващия“.

Според френския президент Еманюел Макрон това е немислимо. „Не мога да си представя сценарий, при който САЩ ще бъдат поставени в позиция да нарушат суверенитета на Дания“ в Гренландия, заяви той вчера. Няма да има военна интервенция, увери френският външен министър Жан-Ноел Баро след разговор с американския си колега Марко Рубио. Джеф Ландри – назначен от Доналд Тръмп за специален пратеник в Гренландия – в края на декември се опита да успокои ситуацията. „Не мисля, че говори за това“, каза той в отговор на въпрос за вероятността от преврат по нареждане на американския президент.

Сериозна заплаха?

САЩ не биха имали проблем да превземат Гренландия – покритата с лед територия с около 57 000 жители, където вече има американско военно присъствие. „Никой няма да воюва със САЩ за бъдещето на Гренландия“, каза заместник-началникът на кабинета на Тръмп Стивън Милър. В коридорите на централата на НАТО хората отказват да повярват в това. Но „предвид упоритата реторика, не можем да бъдем напълно сигурни“, добави дипломат от алианса.

Последствията за НАТО биха били опустошителни. За първи път в историята на организацията една държава членка ще атакува друга членка. Ето защо засега алиансът се опитва внимателно да остане настрана. „Не смятам, че този въпрос ще бъде повдигнат някога в НАТО, за да се избегне всякакво разделение“, обясни друг дипломат в Брюксел. Още повече, че алиансът се занимава само с „външни военни заплахи, не с вътрешни проблеми между съюзници“, добави той.

Какъв ще е отговорът?

За генералния секретар на НАТО Марк Рюте възможността за американски военен удар е просто немислим. В интервю за Си Ен Ен вчера той каза, че предпочита да „разгледа въпроса от различен ъгъл“. Според ръководителя на алианса САЩ и Дания всъщност имат една цел – гарантиране на сигурността на Арктика срещу амбициите на Русия и Китай. Затова няма нужда Вашингтон да анексира тази територия, където вече са разположени американски военни бази, съгласно споразумение, подписано през 1951 г.
„Датчаните нямат проблем (с това) САЩ да имат по-голямо присъствие, отколкото имат в момента“, каза той.

Копенхаген иска да обсъди въпроса с Вашингтон бързо, за да изчисти всякакви „недоразумения“. Седем европейски държави членки на алианса изразиха намерение да отговорят на САЩ по „убедителен и решителен“ начин, увери Жан-Ноел Баро. „На фона на тези признаци на заплаха, искаме да действаме, но да действаме с нашите европейски партньори“, каза министърът, добавяйки, че ще обсъди това на среща с германския и полския си колега по-късно. Франция, Германия, Италия, Полша, Испания и Великобритания освен това изразиха подкрепата си за Дания в съвместно изявление.

„Убеден съм, че в идните дни ще бъдат предприети инициативи зад кулисите или в светлината на прожекторите, за да бъде разрешена тази ситуация. Надявам се на това и смятам, че ще проработи“, заяви днес белгийският министър на отбраната Тео Франкен. „Никой няма интерес от кавга в НАТО, освен нашите врагове“, отбеляза той.

Тъкър Карлсън: „С НАТО е свършено“

Изявленията на американската администрация за намерението й по всякакъв начин да постигне присъединяването на Гренландия към САЩ означават по същество, че със Северноатлантическия договор (НАТО) е свършено. Това мнение изрази на 7 януари в свое предаване, излъчено в интернет, американският журналист и един от най-популярните консервативни коментатори Тъкър Карлсън.

„След като Съединените щати вземат Гренландия, която принадлежи на друга страна членка на НАТО, каква ще бъде обосновката за запазването на НАТО?“ – зададе риторичен въпрос бившият водещ на „Фокс Нюз“. Според него „цялата илюзия е разбита през последните четири дни“. „Нищо от това не е реално. И сега всички признават, че не е реално“, добави Карлсон, очевидно имайки предвид споразуменията на НАТО.
Американският президент Доналд Тръмп многократно е заявявал, че Гренландия трябва да се присъедини към САЩ. Той не изключи използването на сила за разрешаване на въпроса с Гренландия в интервю за NBC News в началото на май 2025 г. Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс увери в края на март 2025 г., че американското правителство очаква Гренландия да получи независимост и да се присъедини мирно към САЩ. Според Ванс в този слуачй Вашингтон не заплашва с употребата на военна сила.

Страната е пред гражданска война

„Наистина мисля, че в Гренландия може да избухне гражданска война“. Това предупреждава пред „Дейли мейл“ Йорген Боасен, местен собственик на фирма в гренландската столица Нуук. Той е пламенен поддръжник на каузата „Да направим Гренландия американска“.

Той разказва за случай, в който спокойно пиел бира в коктейл-бара на най-луксозния хотел на Гренландия „Ханс Егеде“, но в един момент бил съборен от стола си с жесток удар в гръб. Въпреки че в качеството си на бивш боксьор 51-годишният Боасен успешно се защитил, това не първият път, в който е физически нападнат. Това се случва от момента, в който бил привлечен като водач и неофициален посланик на арктическите пратеници на Доналд Тръмп.

„Напрежението е толкова голямо – и ако те (противниците ми) могат да нападнат мен, могат да нападнат всеки“, разказва той пред „Дейли мейл“.  Преди година протръмпистките му призиви в социалните мрежи се възприемали от повечето му сънародници с насмешка или леко презрение. Когато привърженици на Тръмп излезли по улиците на Нуук, за да раздават доларови банкноти и червени шапки MAGA, реториката на американския президент се е възприемала само като временен изблик.

Боасен разказва как напрежението в Гренландия оттогава се е покачило до такава опасна степен, че той сериозно се страхува, че най-големият остров в света може да е на ръба на „гражданска война“.
Семейства се разпадали заради споровете дали Гренландия трябва да остане част от Дания, която я контролира повече от 300 години, или да се съгласи на американска анексия. Боасен твърди, че е бил принуден да се раздели с годеницата си, с която е живял в Нуук, от нейното семейство мразели кампанията му за „американизация“.

Не е случайност също, че бившата му партньорка е била уволнена от висок пост в „Еър Гренландия“ – национализирания датски авиопревозвач, за който е работила 30 години, малко след като той е присъствал на MAGA събития при встъпването в длъжност на Тръмп във Вашингтон.  Фирмата му в Нуук пък била затворена, защото хората я бойкотирали. Същото се случва с други бизнеси, които показват подкрепа за Тръмп.

„Засега оставам в Копенхаген, защото хората у дома се страхуват да се свържат с мен. Така е в Гренландия сега. Онези, които наистина искат американците да поемат властта, не смеят да говорят открито“, разказва още той. С разширяването на амбициите на Тръмп на север от Централна Америка, според Боасен страната е на ръба на пропастта.